Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Втора Глава: Първите и последните

За да разберем кой ще е Антихристът в бъдещето, трябва да разберем кой е бил в миналото. Това поражда нуждата от по-дълбоко проучване на седемте царе на Сатана: „Тук се иска ум, който да има мъдрост. Седемте глави са... седем царе, от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане. И звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел” (Откровение 17:9-11).

Обяснението е просто: Пет царе са от миналото, един е съществувал по времето на Откровение, а седмият все още е бил в бъдещето. Има само седем глави, но има осем появи, понеже единият от тях – Антихристът – се появява два пъти. Антихристът трябва да е един от петимата, понеже също като тях той „беше” и следователно е от миналото. Той е „от седемте”, но после идва отново като осмия, след като възлиза от Бездната, след което отива в погибел.

Не е твърде трудно да се идентифицират тези царе през историята. Те са правилно характеризирани като сатанински, понеже най-напред се появяват в Откровение 12:3 като глави на големия червен дракон, който е Сатана. Той ги притежава и тотално ги владее. Те са характеризирани и чрез богохулство, омраза към Божия народ, насилие и често със самоубийство. Опитах се да сглобя един теоретичен списък с тях, и най-важния, за когото нямам никакви съмнения.

Шестият цар, този който „сега е”, трябва със сигурност да е един от римските императори – или Нерон, или Домициан – в зависимост от датирането на написването на книга Откровение. И двамата са били психотични преследвачи на християни, хулели са Бога и са извършвали ужасни насилствени деяния. Кариерата на Нерон приключва, когато извършва самоубийство.

Седмият цар, този който не е съществувал по времето на Откровение и който щял да се появи в бъдещето и „малко да остане”, бил, вярвам, Адолф Хитлер. Той изпълнява изискванията да бъде напълно сатанински цар, отдаден на богохулство и насилие срещу Божия народ. Той убива милиони евреи, както и много християни, като Дитрих Бонхьофер, който се осмелил да се изправи против него. Също като Нерон, Хитлер умира от самоубийство.

Дългата пауза между шестия и седмия цар се обяснява с господството на християнската ера. Когато християнството се появили за пръв път, то завладяло старата езичническа Римска империя и господствало в Запада много векове. Хитлер сякаш е първият глобално влиятелен цар с цялото си сърце се обърнал към насилствените езичнически корени на Европа.

Не се присъединявам към виждането, че първият Печат от Откровение е описание на Антихриста – осмия цар – по причини, които ще се изяснят по-късно в тази книга, но вероятно действително описва кариерата на Адолф Хитлер – седмият цар на Сатана и предтеча на Антихриста. Ако случаят е наистина такъв, то вторият Печат може би е точното описание на Втората световна война. В това има смисъл, понеже според Самия Иисус, самата първа забележителна „родилна болка” по времето на края щяла да бъде световна война на „народ против народ и царство против царство” (Матей 24:7).

След това Иисус казва, че поколението, което е видяло знаците, които започват с тази световна война нямало да премине, догде не настъпи краят (Матей 24:32-34). Моето вярване е, че „Великото поколение”, което станало свидетел и/или се сражавало във Втората световна война, всъщност е „Последното поколение”, което не ще премине преди завръщането на Иисус.

Това ни води до петимата царе, които „са паднали”, както е казано по времето, когато е написано Откровението. Ще ги разгледаме, като вървим назад във времето.

Петият цар със сигурност трябва да е Антиох IV Епифан. Ето какво написах за него в моята онлайн поредица „Откритието в Гиза”:

Петият от седемте царе на Сатана може да е само Цар Антиох IV Епифан. Кариерата му е предсказана в Даниил 11:21-35, където е описан като презрителен и подъл човек, заговорничещ и измамен, психотичен и вероятно луд, който щял да фокусира яростта си срещу юдеите, срещу Бога и срещу Йерусалим и светия храм.

Антиох се сдобива с трона си в Сирия, като заговорничи против законния наследник и ласкае могъщи съюзници. След като взема властта, води война срещу Птолемей VI от Египет и след като сключва договор с Птолемей, повежда армията си към Палестина. Той получава сведение, че юдеите се радват поради лъжливи сведения за смъртта му, затова напада Йерусалим, убивайки 40 000 и пленявайки в робство още 40 000. Възстановява марионетката си Менелай като юдейски първосвещеник, който продължава плана на Антиох за елинизиране на юдеите. След още една неуспешна кампания в Египет, Антиох праща 22 000 войска към Йерусалим, за да помогне на Менелай да изкорени традиционното юдейско богослужение. Силите му нападат Йерусалим по време на Шабата и избиват много поклонници. След това Антиох влиза в Храма и го посвещава на Юпитер (Зевс), издигайки идол и жертвайки свиня върху олтара. Той прокарва закон, който забранява юдейската религия и убива и измъчва заловените нарушители.

Кариерата на Антиох е типична за царете на Сатана. Той бил един от най-големите богохулници срещу израилевия Бог и изсекъл монети със своето изображение и надписа „Антиох Велики, Божествено Въплъщение”. Той извършва най-голямото възможно безчинство срещу Господа, когато поругава светилището Му и издига езичнически идол вътре, последвано от жертвоприношението на нечисто животно върху олтара. Тези деяния били „мерзост” пред Господа, която щe бъде съпоставена от Антихриста, когато издигне „мерзостта на запустението”, предречена от Иисус (Матей 24:15), Павел (2 Солунци 2) и Откровение 13...

Краят настъпил за Антиох, след като свитата му била издебната от засада, докато плячкосвали храма на една богиня в Персия. Според някои разкази той бил жестоко посечен, докато други казват, че умрял от стомашно заболяване, докато отстъпвали. Имайки предвид тенденцията, следвана от тези царе, изглежда по-вероятно да е умрял насилствено. Във всеки случай, Антиох със сигурност трябва да се счита за един от седемте царе на Сатана...

Интересното при пророчествата, които Даниил прави за Антиох, е че преминават от предсказания за Антиох към предсказания за Антихриста от края на времето, започвайки с Даниил 11:36. Части от Даниил 11 вече са се изпълнили, но по-голямата част все още е в бъдещето. Сякаш ангелът, носещ пророческото послание, не вижда разлика между личността на Антиох и личността на Антихриста. Това има смисъл, само ако разбираме духовната реалност, че всичките седем царе с в крайна сметка свързани в едно тяло, понеже те са седем глави от тялото на самия Сатана.

Четвъртият цар е Цар Итобаал II от Тир. Той царувал над могъщ град-държава, който бил водещото пристанище и търговски център на Средиземноморието. Езекиил има доста да каже за този цар и неговото богохулство, гордост, насилие и подтисничество срещу Израил. Думите срещу Царя на Тир преминават (както при Даниил) в думи, които мнозина вярват, че описват самия Сатана: „Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни... Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе” (Езекиил 28:13-15).

Отново, това пророчество, насочено срещу царя на Тир, има смисъл, само ако той се разглежда бидейки от същото тяло, както самия Сатана. Той е един от седемте царе на Сатана и самата му личност е била отнета и притежавана от Сатана дотолкова, щото животът му става едно цяло със Сатана. Как иначе може логично да се каже, че този Цар на Тир някога е съществувал в Едемската градина?

Третият цар е Цар Сенахерим от Асирия. Ето какво написах в „Откритието в Гиза”:

Историята на кампанията на [Сенахерим] срещу Цар Езекия и срещу Йерусалим е дадена във 2 Царе 18-19, 2 Летописи 32 и Исая 36-37. Това е удивителна история за ефикастността на молитвата и за милостта, справедливостта и силата на Бога.Когато цар Езекия се възпротивил на исканията на Сенахерим, Сенахерим отвърнал чрез пратениците си с подигравки и богохулства срещу Бога израилев. Цар Езекия отвърнал на обидите на Сенахерим, като отишъл в Храма да се моли, и след като чул молитвите на Езекия, Бог отговорил чрез пророк Исая. Историята се развива в Исая 37:

И проводи Исаия, син Амосов, до Езекия да кажат: тъй казва Господ, Бог Израилев: за което ти Ми се моли против Сенахирима, царя асирийски, ето словото, което Господ изрече за него:

„Ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята Сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Иерусалимова. Кого ти кореше и хулеше? и против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев. Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих навръх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси, и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина...

Ще седнеш ли, ще излезеш ли, или ще влезеш - Аз зная всичко, зная и дързостта ти против Мене. За твоята дързост против Мене и за това, че твоята надутост дойде до ушите Ми, ще туря брънката Си в ноздрите ти и юздата Си-в устата ти, та ще те върна назад по същия път, по който си дошъл...”

Поради това тъй казва Господ за асирийския цар:

„Не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп. по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида.”

Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела. И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия.

Цар Сенахерим бил избухлив, горд и богохулник. След като отстъпва от Йерусалим, той е убит в един от храмовете си от собствените си синове. Характеристиките на живота му го правят добър кандидат за един от седемте царе на Сатана.

Вторият цар е египетският фараон от времето на еврейския Изход. Не мога да съм догматичен за този избор, но той е главният злодей в историята за Моисей и освобождаването на евреите от египетско робство. Фараонът е характеризиран с гордост, богохулство, жестокост и омраза, и умира в отмъстително и безразсъдно деяние, което се обръща в самоубийство, когато подкарва войските си в Червено море. Със сигурност той трябва да се счита за един от седемте царе на Сатана.

Първият цар е Нимрод. Името Нимрод се появява само четири пъти в Бибията (Битие 10:8 и 10:9, 1 Летописи 1:10 и Михей 5:6), а единственият пасаж, който предлага подробно описание на „Нимрод”, е Битие 10:8-12: „Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята. Той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога). Изпървом царството му се състоеше от; Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар. От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град” (удебеляването е добавено).

Няма много библейска информация за „Нимрод”, но Нимрод е бил познат и като Асур, както горният текст показва, и чрез това име Старият завет оживява с информация за този известен и изцяло сатанински цар.

Ето какво написах за идентичността на Нимрод като Асур в онлайн поредицата ми „Пророчества за „Асириеца””, която беше публикувана в новинарския сайт на Том Хорн през пролетта на 2008 г.:

Преводите на Битие 10:11 от крал Джеймс и Септуагинтата създават впечатлението, че „Асур” е индивид, но в повечето съвременните версии на Библията „Асур” е преведено като „Асирия” – място. В тях като цяло пише, „От тая земя излезе [Нимрод] и отиде в Асирия, та съгради ниневия...” Фактът е, че „Асур” може да се разбира, както като индивид, така и като региона Асирия – просто не знаем със сигурност, а и самият текст не доказва никой от случаите. Само че, понеже името „Асур” не е прегласено от предлога ел или посочващата хей, (ставащо по този начин или „ел Асур”, или „Асура”), което би потвърдило „Асур” като място, остава си реална възможност Асур да е замислен да се разбира като индивид и като друго име за Нимрод.

Друго възражение, което се повдига срещу приравняването на Асур с Нимрод, е че това би означавало, че има двама „Асури” в Битие 10 – единият потомък на Хам, а другият – на Сим. Само че това е плитко възражение. Само защото Асур е назован като потомък на Сим, не означава, че Хам не би могъл да има потомък със същото име. Факт е, че има много такива случаи в Битие 10. Има двама Мешех (Мосох) – един по линия на Яфет и един по линия на Сим; има двама Сева – един от Хам и един от Сим; и има двама Хавила (Евила) – отново един от Хам и един от Сим. Има го и любопитният случай на Лудитите, произхождащи от Хам, но самият Луд, произхождащ от Сим. Истината е, че потомците на Сим и потомците на Хам споделяли няколко общи имена, а Асур е просто един от тези случаи.

Ето какво има да каже „Коментарът на Библията” за Нимрод – първият световен завоевател след потопа:

„Понеже името му явно се свързва с глагола „бунтувам се” (mãrad), преданието ко идентифицира с тиранична власт. Той бил основателят на най-ранните световни имперски сили във Вавилон и Асирия. Плочата [Битие 10]  го представя просто като  силен ловец – качество, намиращо се обикновено сред асирийските царе. Той бил основател на няколко могъщи града. Центровете, които установил, станали големи врагове на Израил.”

Приема се, че Нимрод построил Ниневия, както и Библейския град Кала, който е съвременният археологически обект Нимруд. Този древен град, някога столица на Асирия, е бил разкопан от археолози, които са намерили множество артефакти, включително стелата... на бога Асур, държащ млатило и тояга.

Ако се приема, че Нимрод е построил великия град Ниневия, то е доста логично да приемем, че е дал името си и на царството, което било установено. Той бил запомнен като Нимрод, но бил познат и като Асур, който основал царството Асур, което по-късно построило столичен град, известен като Асур, чиито народ почитал ужасния бог на войната, известен като Асур.

В Битие 10:11, първоначалният строител на Вавилон е наречен и Асур, а в Исая 23:13 Асур е този, който е идентифициран като основателя на халдейската (вавилонската) цивилизация: „Ето земята на халдейци. Тоя народ по-преди го нямаше; Асириецът [Асур] му тури начало от пустинни жители. Те издигат кулите си, събарят чертозите му, превръщат го в развалини.”

В Михей 5:6 „земята на Асур” и използвана като синоним на „Земята на Нимрод”. Формата на това поетично пророчество е типична на тази, използвана из целия Стар завет, където една и съща идея се повтаря с различни думи. От пасажа на Михей можем да заключим, че „земята на Нимрод” и „земята на Асур” са една и съща.: „Които ще опустошат Асирийската [Асур] земя с меч, И земята на Нимрода във входовете й; И той ще ни избави от асириеца [Асур], Когато дойде в земята ни, И когато стъпи вътре в границата ни.”

Най-ранният оцелял пълен коментар върху книга Откровение бил написан от св. Викторин Петавски през втората половина на трети век. В коментара си върху осма глава на Откровение той споменава Михей 5:6 като пророчество за края на времето, казвайки без заобикалки, че Асур е Антихристът.

Едно от най-разбираемите библейски изложения за Антихриста е написано от Артър Пинк и публикувано за пръв път през 1923 г. Ето какво казва той за Нимрод и връзката му с библейския Антихрист:

Да обобщим, в Нимрод и кроежите му виждаме първоначалния опит на Сатана да издигне универсален владетел над човеците. В прекомерното му желание за слава, в могъщата сила, която владеел, в безскрупулните му и брутални методи, в крещящото му незачитане на Създателя, в основаването му на Вавилонското царство, в приемането му на Божествени почести върху себе си, във факта, че Светият Дух е поставил записа на тези неща точно преди боговдъхновения разказ за довеждането на Авраам от Бога в ханаанската земя... не можем да не видим, че имаме една чудно завършена типична картина на личността, делата и унищожаването на Антихриста.

Търсенето ни на историческия Антихрист завършва с началото на нашия списък със седемте царе на Сатана. Нимрод, известен още като Асур, не бил просто перфектен тип на Антихриста от края на времето – той е Антихристът. Този, който започнал всичко в самото начало на езичническата ера, ще се изправи отново във времето на края, за да приключи всичко. В Откровение 1:11, когато Иисус се явява на Йоан, за да му даде посланията към седемте Църкви, Той се представя, казвайки, „Аз съм Алфа и Омега, начало и край.” По подобен начин, виждаме че Антихристът е първият и последният от седемте царе на Сатана, да властват и царуват на земята.

Тъмно отражение #3:

Иисус Христос е първият и последният от цялото творение. Антихристът бил първият и ще се появи отново като последния от седеме царе на Сатана.

Тъмно отражение #4:

Иисус Христос, като Бог, е Единият, „който е, и който е бил, и който иде, Всемогъщият” (Откровение 1:8). Антихристът е този, който „беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел” (Откровение 17:8).

СЕДЕМТЕ ЦАРЕ НА САТАНА

Минало

Настояще

Бъдеще

Минало и Бъдеще

Петима „паднаха”

Шестият „стои”

Седмият „още не е дошъл”

Осмият „беше и го няма” и е един от седемте

  1. Нимрод

6. Нерон или Домициан

7. Адолф Хитлер

8. Нимрод (Асур)

  1. Фараон

 

 

 

  1. Сенахерим

 

 

 

  1. Цар на Тир

 

 

 

  1. Антиох

 

 

 

„Тук се иска ум, който да има мъдрост. Седемте глави са... седем царе, от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане. И звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел” (Откровение 17: 9-11).

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »