Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Петнадесета глава: Жезълът на Божия гняв

Гневът на Бога против Израил е първоначално изразен чрез четири осъждания, които са дадени едно след друго, като всяко едно от тях завършва с фразата, „При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна”.

След това Исая обяснява, че петото осъждане, което завършва наказанието против Израил, ще дойде чрез Асур, който е обяснен като самият жезъл в „простряната ръка на Бога”:

О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал. (Исая 10:5-6)

Съвременните преводачи не разбират наистина употребата на името „Асур” в неговия библейско-исторически контекст, затова отделната дума „Асур” понякога се превежда като Асирия, или Асирийци, а често объркващо като „Асириецът”. Само че еврейският текст рядко предхожда „Асур” с определителен член и много от преводите са заблуждаващи. Трябва просто да приемем, че еврейската дума „Асур” означава Асур, а след това да оставим глаголните времена и контекстът да определят, дали името трябва да се отнася към асирийския народ, асирийците, асирийския цар, или пък историческата фигура зад асирийците – самият Асур.

Понеже асирийците вярвали, че царят бил човешкият глас на бога Асур и изразяването на волята му на земята, вярвам че така трябва да разбираме горния пасаж от Исая. Той се отнася за царя и за духовната сила зад трона едновременно. Асур е „жезълът” на Божия гняв и Бог казва „Ще го пратя против нечестив народ...”

По това време народът на Израил бил уличен във вероотстъпничество и бил отхвърлил Бога. Те следвали идоли, подтискали бедните и не спазвали Закона. Изправени пред заплахата от Асирия, царете на Израил, противно на напътствията на пророците, неведнъж се предавали на Асур и предлагали да плащат дан. Що се отнасяло до асирийците, това доказвало, че Асур бил по-висш от Бога на Израил. Що се отнасяло до Бога, тези действия на покорство били без извинение.

За отбелязване е, че макар и Израил да отказва да се вслуша в предупрежденията на Исая, южното царство Юда при цар Езекия всъщност се вслушва в Исая. Господ чува молитвите на Езекия и вижда покаянието му и в отговор ангел Господен унищожава сто осемдесет и пет хиляди асирийски войници само за една нощ (Исая 37:36). Докато Божият народ Го почитал и слушал, те нямали абсолютно нищо, от което да се страхуват, дори и от най-великата военна сила на земята по онова време.

Само че греховете на северното царство Израил се били натрупали тъй високо, а сърцата им били тъй далеч от покаяние и тъй изпънлнени с гордост и бунт, че Божият съд в крайна сметка трябвало да се стовари. Избраният от Него инструмент за наказание бил Асур, описан като мъж, използвайки думи, които говорели за близки събития, както и за далечни събития, които няма да се изпълнят до Деня Господен, когато Асур отново ще се издигне като Божий инструмент, за да предизивика последното покаяние на Израил.

Както ще покажем, това велико пророчество против Израил и Асур започва в Исая 9:8, но не свършва преди Исая 14:27, когато темите, които са въведени в началото, са доведени докрай.

Бог осъжда Асур

Петте осъждания против Израил, които идват от „простряната ръка” на Господа, завършват с унищожаването на Израил в ръцете на Асур в Исая 10:6. Оттам насетне Словото на Господа се променя от бидейки против Израил към бидейки против Асур. Бог ще използва Асур – „горда и бунтовна” фигура, за да накаже Израил, „горд и бунтовен народ” – а след това Бог ще накаже самия Асур. Ето какво пише Исая:

О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал.

Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде - да разори и изтреби много народи.

Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе? Не взех ли земята над Вавилон и Халне, гдето кулата бе построена? И не взех ли Арабия и Дамаск и Самария?

Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Йерусалим и Самария, - то не ще ли направя същото с Йерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли? (Исая 10:5-11; удебелената част от текста се намира само в Септуагинтата).

Отново Септуагинтата предоставя, в стих 9, препратка към Вавилонската кула, която липсва в текста на Масората. „Вавилон и Халне, гдето кулата бе построена”, се отнася за градовете Вавилон (Ериду) и Халне, които били два от главните градове в сърцето на империята на Нимрод, както е дадено в Битие 10:10. Исая продължава:

И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Йерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски [буквално: „цар Асур”] и пустославието на високо дигнатите му очи. Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.

Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!

Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. (Исая 10:12–19)

Този пасаж започва с преместването на обхвата на пророчеството към времето на края. Исая пише, че цар Асур няма да бъде наказан, докато Господ не е извършил „всичкото Си дело на планина Сион и Йерусалим”. Краят на пасажа дава първата препратка от много в Исая, които говорят, че Асур Антихристът ще загине в ръцете на Месията – Святият Израилев – който ще го унищожи с огън. След това Исая продължава:

И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев. Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни. Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда; защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя.

Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне пръчката си върху тебе, както Египет. Още малко,твърде малко, - и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби. И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет. И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина.

Той отива против Ангай, преминава Магедо, трупа храните си в Михмас. Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга. Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте! Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат. Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм.

Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, - и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите - наземи съборени. И горския гъстак Той ще изсече с желязо, - и Ливан ще падне от Всемогъщия. (Исая 10:20–34, удебелената част от текста е от Септуагинтата)

От този момент е необходимо да преместим перспективата си напълно към свършека на времето, преди да можем напълно да оценим тази част от пророчеството на Исая против Асур. „Денят Господен” от свършека на времето ще се изпълни във връзка с поседните седем години от пророчеството на Даниил за „Седемдесетте седмици” (Даниил 9:24-27). Този седемгодишен период ще започне с „ратифицирането” на завета, който ще бъде направен между възкресения Антихрист и лидерите на Израел. По средата на този седемгодишен период знаем, че Антихристът ще се установи в Йерусалимския Храм и ще обяви себе си за Бог, както пише Павел във 2 Солуняни 2:4.

Богохулническото превземане ма Храма ще е началното действие на последния три и половина годишен период на глобално господство на Антихриста, който период е споменаван из цялото Откровение и в книгата на Даниил.

В пасажа на Исая по-горе откриваме препратка към Мегидо в Спетуагинтата в стих 28, където Асур ще пристигне преди да се установи в Михмас и ще „трупа храните си”. Това е регионът на Мегидо, наречен още Армагедон в Откровение 16:6, където Иисус Христос ще унищожи Антихриста и войските му.

Унищожението, което е определено

Краят на Антихриста се намеква и в контекста на фразата решеното изтребление в Исая 10:23. Тази фраза е съставена от двете еврейски думи kalah charats. Думата kalah е преведена в Съгласуването на Стронг като „завършване, приключване, пълен край, пълно унищожение, погубване, изтребление”. Думата charats се появява в Библията дванадесет пъти и в повечето случаи е преведена като „определено”.

На трите места в Библията, където тези две думи се появяват заедно, „унищожението, което е определено” говори конкретно за края на времето във връзка с последния съд на земята и унищожаването на Антихриста:

„Защото решеното изтребление [kalah charats] ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя” (Исая 10:23).

„И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба [kalah charats] за цяла земя” (Исая 28:22).

„И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел [kalah charats] ще постигне опустошителя” (Даниил 9:27).

Завет със Смъртта и Ада

Много библейски изследователи вярват, че Исая 28:14-22 описва точно същия завет, който е утвърден в Даниил 9:27 между Антихриста и Израил. Ако това е вярно, както нашият анализ на „унищожението, което е определено” предполага, то Исая ни предлага допълнително доказателство, че сме прави да вярваме, че Антихристът ще бъде възкресеният Асур (Нимрод). Ето какво пише Исая за този завет:

И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Йерусалим. Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием".

Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.

И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете отъпкани. Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.

Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя. (Исая 28:14–22)

Лидерите на Израел ще вярват, че са направили „съюз със смъртта и договор с преизподнята”, понеже на Антихриста, който ще се появи в края на времето като петхилядигодишен труп, който е бил възкресен от мъртвите от душа, излязла от Бездната, ще се гледа като на някого, който е господар на ада и дори на самата смърт.

Тази провокативна възможност ни помага да изясним ужасената реакция на хората на земята при появата на Антихриста, както е описана в Откровение:

„И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра” (Откровение 13:3).

„Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува” (Откровение 17:8).

Следващата глава ще даде още повече доказателства, че Нимрод, познат на пророк Исая като „Асур”, ще бъде този възкресен Антихрист.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »