Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Четиринадесета глава: Голямото отстъпление на Израиля

Когато растях в Кламат Фолс, Орегън в началото на 80-те, учех в едно малко начално училище на Адвентистите от Седмия ден. И до днес благодаря на Бога за библейската основа, която получих от учителите ми през тези години. По онова време от всеки ученик се очакваше да си има любим Библейски стих, който да може да цитира наизуст. Моят беше Исая 9:6, „Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира”.

Вярващите в Библията християни са напълно наясно, че пророк Исая пише надълго и нашироко за идването на великия Избавител на Израиля. Той е този, който предрича девственото раждане, както и жертвената смърт на израилевия „Страдащия Раб”. Описан е и като триумфа на Месията над враговете израилеви и славата на Месианското Му Царство.

Това, което не се разбира напълно обаче, е че Исая пише също така надълго и нашироко и за анти-Месията. Често тези пророчества се дават паралелно и в контраст с пророчествата за Иисус Христос. Тази реалност идва ясно на фокус, след като разберем, както св. Викторин твърди в края на трети век, че Ашур е Антихристът. Но преди да се обърнем към Исая, е нужно да имаме някаква представа за историческата обстановка около събитията, които накарали Словото Господне да се прояви у Исая.

Голямата асирийска заплаха

Битие описва основаването на северната част на империята на Нимрод, след като той отпътува в образа на „Асур”: „От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град” (Битие 10:11-12).

След разпадането на великата Урукска империя около 3100 г.пр.Хр., чуваме съвсем малко за народа на Асирия до коло 1800 г.пр.Хр. По това време едно царство, което се наричало „Асур’, започва да се разширява в същия регион, където най-напред били основани градове от Ащур. Тези хора били „народът на Асур”, които властвали от столичния си град Асур и почитали бога Асур.

Ранната история на народа на Асур била засенчена от Вавилонската империя на Хамураби и Асур не се появява действително отново като агресивна регионална сила до малко след смъртта на цар Соломон (931 г.пр.Хр.). Библейският историк Юджийн Х. Мерил описва пробуждането на голямата Асирийска заплаха:

Ясно е в очите на света, включително Арам и Палестина, били приковани върху един народ – могъща Асирия. Възродената империя била започнала продължително придвижване на запад при Адад-нирари II (911-891). То се засилило при Тикулти-Нинурта II (890-884), а по времето на Ахав и Йосафат било стигнало извънредно заплашителни размери под Ашур-насирпал II (883-859). До около 875 той бил натиснал на запад чак до... горен Ефрат, довеждайки всичките арамейски държави под асирийски контрол. Наследникът му обаче, Шалманесер II (858-824), пръв дава да се разбере, че целта на Асирия е да разшири хегемонията си над целия западен свят.

През 931 г.пр.Хр. обединеното царство Израил било разделено на северно царство Израил (десет племена) и южно царство Юда (племената Юда и Вениамин). Столицата на Израил била в Самария, а народът често бил наричан „Ефрем” от пророците, понеже Ефрем било най-голямото и най-влиятелното племе в Израил. Столицата на Юда била в Йерусалим и те запазили контрола над Храма и религиозните служби. Юда носела със себе си и Месианското обещание от Битие 49:10.

В годините след разпада на Израил и двата народа се редували между периоди на вяра в Бога и открито бунтуване. Периодът 850-700 г.пр.Хр. бил този, в който Бог издига много от могъщите пророци на Стария завет: Илия, Елисей, Йона, Амос, Осия, Исая и Михей.

Чрез пророците Бог обещава закрила и разцвет на Израил и Юда, ако само се обърнат към Него, но в крайна сметка и двата народа падат поради съчетание от гордост, страх и липса и у двата на вяра и вярност към Бога.

Първият асирийски опит за покоряване на северното царство Израил настъпва през 853 г.пр.Хр., но нашествениците са отблъснати от обединените войски на на цар Ахав от Израил и царят на Арам, който властвал от Дамаск.

Асирийците се завръщат през 841 г.пр.Хр., но този път новият цар на Израил Ииуй предава царя на Арам и подписва договор с цар Шалманесер от Асирия, чиито войски прегазват и разграбват Арам, а след това взимат дан от Самария. Пълзенето на цар Ииуй в краката на Шалманесер е показано върху известния Черен обелиск. Издяланият текст е, „Налогът на Ииуй, син на Омри: Получих от него сребро, злато, златен бокал, златна ваза с остро дъно, златни чаши, златни кофи, бакър, царски жезъл [и] копия”.


Забележете крилатия слънчев диск пред Шалманесер, който представлява бога Асур и се появява по всички асирийски надписи. Забележете и изображението на Асур, държащ лъка долу, което било обичайно изображение на Асур и което се сравнява с лъка, държан от завоевателя, описан при Първия Печат в Откровение.

Духовната сила зад съкрушителните войски на Асирия е спомената от царя на Асирия в надпис, който възхвалява последвалото завоюване на Дамаск, което се случило през 803 г.пр.Хр.:

Срещу Арам тръгнах. Мари, цар на Арам, в Дамаск царския му град, обсадих. Ужасяващият блясък на Асур... съкруши го и той прегърна краката ми, стана ми васал. 2300 таланта сребро, 20 таланта злато, 3000 таланта мед, 5000 таланта желязо, оцветена вълна и ленени одежди, легло от слонова кост, кресло от слонова кост... неговата собственост и стоки в неизмерими количества в Дамаск, царския му град, в палата му, получих.

Ето какво написах за годините, които последвали, в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза”:

През следващите петдесет години царствата Израил и Юда преминали през период на относителен мир, макр и да били водени от царе, които невинаги спазвали Божиите заповеди. Асирийската империя останала в отбранителна позиция, а по някое време при царуването на цар Асур-дан III (772-755) пророк Йона изпълнил мисията си за град Ниневия. По същото това време пророк Амос започва да изрича предупреждения към децата на Израиля, които се били отдали на удобства и самодоволство и които забравяли да изпълняват задълженията си към Господа. Амос пророкувал против цар Йеровоам II, като казвал, че щял да умре в битка (изпълнено през 753 г.), и Амос бил първият предрекъл, че Израил ще бъде взет за пленник: “…твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си” (Амос 7:17).

Служението на великопророк Исая започнало около 740 г.пр.Хр. в края на царуването на юдейския цар Узия. Според 4 Царства 15-16, както цар Узия, така и синът му Йотам били верни на Господа. Само че с кончината на Йотам, Юда започва да се управлява от сина му цар Ахаз, който се отвръща от Бога и прегръща езичническите практики на околните народи. (4 Царства 16:1-4). Поради тази причина ни се казва, че Бог издигнал околните народи, за да накаже Юда. По онова време Асирия отново започвала да налага господството си и за да се противопоставят на това, народите на Израил и Арам (със столица Дамаск), сформирали съюз. Само че цар Ахаз отказал да се присъедини към този съюз и така, през 735 г.пр.Хр., войските на Израил и Арам нахлули в Юда. С появата на тази заплаха Бог призовал пророк Исая да говори на цар Ахаз, но Божието послание било отхвърлено от царя. (Исая 7:1-12). Вместо да се опре на вярата си в Бога, Ахаз почитал боговете на Дамаск (2 Летописи 28:23) и се обърнал към царство Асирия (Ашур) като свой потенциален спасител:

Ахаз прати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск да кажат: аз съм твой раб и твой син; дойди и ме защити от ръката на сирийския цар и от ръката на израилския цар, които са се дигнали против мене. Ахаз взе сребро и злато, колкото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и го прати дар на асирийския цар. Асирийският цар го послуша: и отиде асирийският цар в Дамаск, превзе го и пресели жителите му в Кир, а Рецина уби. (4 Царства 16:7-9)

Разрушаването на Дамаск се случило през 732 г.пр.Хр., което отбелязва края на древното Арамско царство, (макар и арамейският език, на който говорели Иисус и учениците му, да оцелял). Асирийските войски разорили и Израил и взели много пленници. През това хаотично време цар Факей от Израил бил убит и мястото му заема цар Осия. Осия веднага се заклева във вярност на Асирия и започва да плаща годишен налог. Само че няколко години по-късно спира да плаща този налог и се обръща към Египет за защита. В резултат на това неподчинение цар Шалманесер V от Асирия нахлува в Израил с войските си през 722 г.пр.Хр. и напълно унищожава царството Израилево, депортирайки стотици хиляди пленници в Асирия. Според 4 Царства 17 това се случило само заради упоритото непослушание на израилевия народ.

Това е контекстът, от който да разберем пророчествата на Исая по отношение на Ашур и идващия Месия, но преди да продължим натам, първо трябва да погледнем асирийското разбиране за техния бог Асур и националната им роля като охотни и послушни слуги в разиряването на териториите на Асур на земята.

Асур е цар! Асур е цар!

Възвестяването „Асур е цар! Асур е цар!” е обяснено в една книга със същото заглавие, с подзаглавие „Религията в упражняването на власт в Нео-Асирийската империя”, написана от Стивън У. Холоуей. Според Холоуей това било възвестяването, изричано от Първожреца на Асур, когато нов цар влизал в Храма на Асур, за да бъде признат за властващ авторитет на Асирийската империя. Холоуей пише:

Богът Асур, покровител на древния столичен град и глава на държавния пантеон... публично се идентифицира като цар, дори когато новият земен цар поеме властта. Новият цар не става член на държавния пантеон, а още по-малко се абсорбира в бога Асур. Държавата, създавайки монарх, ознаменува чрез загатнатия vox populi, че божествената имперска воля да се разширят границите на земята на Асур, е една и съща с тази на земния цар. Това загатва, че неговата дипломация, военна сила и административна съобразителност ще уголемят Асирийската империя и в контекста на ритуалната и имперска култура, съобщава че идеологията на новия цар ще задоволява бога покровител и хората от земята на Асур. Парадоксът на земен цар, който въплъщава имперската воля за власт на Асур е идеологическата опорна точка на три столетия Нео-Асирийски външни отношения.

Холоуей обяснява, че едно от централните вярвания на асирийския държавен култ било вярването в имперската експанзия под прекия контрол и водачество на Асур. Един термин, който се среща по всички асирийски текстове, е терминът „Яремът на Асур”. Холоуей пише, че това било „пропагандна стенография” за регионите и провинциите, които били покорени и доведени под контрола на Асур.

В главата, озаглавена „Терор в Имперските занимания”, Холоуей обяснява, че „...всеки елемент на всяка победна асирийска кампания бил акт на религиозен империализъм, тъй като цялото начинание на завоеванието се предприемало по заповед на Асур и великите богове на Асирия...”

Произходът на термина „Яремът на Асур” може да се проследи чак до експанзията на царство Урук при цар Енмеркар, както се разказва в шумерския епос „Енмеркар и Господарят на Арата”.  В повестованието Енмеркар моли богинята Инана да накара царството Арата да се „преклони под ярема на Урук”, за да може той да се сдобие с камъни, необходими за построяването на великия храм-кула Абзу за бога Енки. Вече изнесохме доказателства, че това била Вавилонската кула, построена в Ериду – първоначалното място на нимродовия град Вавилон. Това е допълнително доказателство, че Асур – централният бог на асирийците – всъщност бил сатанински контролирана репрезентация на Нимрод – първоначалният основател на асирийския народ и строител на Вавилонската кула.

Израил мисли немислимото

В първите глави на книгата на Исая Бог заповядвана пророка да говори за неща, случващи се по времето на царуване и на двамата царе на Юда и Израил. В 8 глава той предрича падането на Самария – столичният град на Израил – и на Дамаск – столицата на Арам – в ръцете на асирийците. Исая завършва главата, като приканва Божия народ да се отвърне от идолите и окултните източници, като медиуми и спиритуалисти, и да се върне при Бога. Исая казва, че ако не се покаят, ги очаква мрак и мъка.

В следващата глава Исая противопоставя предното негативно слово с позитивно слово на окуражаване, което гледа към изкупление и победа чрез Месията на Израил. Той ще се роди у Израиля и ще порасте, за да победи враговете на Бога и да установи царство, което ще трае вечно.

След това славно обещание за неизбежния триумф на Месията и Царството Му, на Исая е заповядано да обърне вниманието си назад към северното царство Израил и да обясни защо Бог е решил да накаже народа, като го предаде на асирийците:

Господ праща смърт на Иакова, и тя слиза върху Израиля, за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват: тухлите паднаха, - ще градим с дялани камъни; смоковниците и кедрите ще изсечем и ще си построим кула. (Исая 9:8-10, LXX)

Това, което Господ казва на Израил този път, не може да бъде пропуснато или разбрано погрешно. Сравнете превода на Септуагинтата от горния пасаж с Новата версия на превода на крал Джеймс на Битие 11:3-4:

И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и... да си съградим... кула...

С това въведение на Божия съд срещу Израиля Той казва, че отстъплението на Израил е толкова дълбоко и тъй пълно, че сякаш израилевият народ казва в гордото си и бунтовно сърце, „Тухлите на Вавилонската кула паднаха, но елате, да дяламе камъни и да сечем греди, за да можем да я съградим отново!”

Вавилонската кула била първоначалният и основен символ на човешкото високомерие и бунт срещу Бога и тук Бог сравнява отстъплението на Израил с първото отстъпление след Потопа при Вавилон, в резултат на което се създава цялата езичническа система. Божият гняв бил подпален както никога преди, а осъждането следвало със сигурност.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »