Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Пета глава: Силният ловец

В последната глава разгледахме шумерската версия на събитията, които се случили до идването на Великия Потоп. Разплетохме и мистерията на противоречащите си перспективи между Моисей и шумерските книжници. Видяхме, че шумерите, под влиянието на своя бог, Енки, се идентифицирали с рода на Каин и проследявали историята си чак до основаването на Ериду – първият град и първоначалната култова щаб-квартира на Енки.

Писмеността дори още не била изнамерена до някое време след Потопа, който заличил цивилизацията. Тъй че нещо забележително трябва да се е случило след Потопа, което да позволи на Енки да стане господстващ, да построи отново Шумер и да заблуждава народите, като използва шумерските книжници за пропагандата си. Следващите няколко глави ще обяснят как всичко това се връща до Нимрод и Вавилонската кула.

Шумерският списък на царете

Според Шумерския списък на царете има две династии, които са се появили от Шумер малко след Потопа. Първата била Киш:

…След това Потопът помете всичко.
След като потопът бе помел всичко (и) когато царството бе спуснато (отново) от небето, Царството бе (отново установено) в Киш.

Династията Киш била управлявана от двадесет и трима царе след Потопа. Следващата династия, която е документирана в ШСЦ, е Династията Урук. Тя съдържа дванадесет царе и започва с тези пет:

1- Мескиагкашер, син на Уту, става първожрец и цар – царувал 324 години. Мескиагкашер слязъл до морето и се качил до планините.

2- Енмеркар, син на Мескиагкашер, цар на Урук, този който построил Урук – царувал 420 години.

3- Лугулбанда, пастир – царувал 1 200 години.

4- Думузи(д), […], градът му бил Куар[ра] – царувал 100 години.

5- Гилгамеш, баща му бил лилу-демон, първожрец на Кулаб – царувал 126 години.

Династията Киш приключила, когато Гилгамеш от Урук победил цар Ага, последния цар на Киш, след което Урук става върховна власт.

Но това оставя въпрос по отношение на първите четири царе на Урук. Кога са царували? Това е важно, понеже Енмеркар, Лугулбанда и Думузи, (както и Гилгамеш), са добре известни герои от шумерската литература, докато царете на Киш са относително анонимни.

Това, което откриваме, е че Дунастията Урук прекъсва и засенчва Династията Киш, малко след като започва след Потопа. Енмеркар е царят, който построява Урук, според ШСЦ, а други текстове обясняват, че Енмеркар царувал над велика империя, която покорила и господствала над древния свят продължително време. После, след смъртта на Енмеркар, Династията Киш се завръща на власт докато последният цар Ага не бил победен от Гилгамеш.

Таблицата на народите

Таблицата на народите в Битие 10 предоставя еврейската история за това какво се е случило след Потопа. Ако търсим входящ момент за духовното влияние на Енки, трябва да погледнем рода на Хам. Той бил син на Ной, който се присмял на голотата на баща си, докарвайки проклятие над сина си Ханаан. Има много неотговорени въпроси по отношение на този инцидент, но установеният шаблон е, че каквото Бог благослови, Енки проклина; и каквото Бог прокълне, Енки благославя.

В Битие 10 родът на Хам е продължен от четирима синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан. Родът продължава чрез Хуш, който имал петима сина: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха, след това чрез Раама, който имал двама сина: Шева и Дедан. След това текстът се връща, очевидно, на шестия син на Хуш (?) на име Нимрод, който установява първото царство след Потопа.

Ако сравним Битие 10 с ШСЦ, вярвам че ще намерим съответствие между рода на „Хам – Хуш – Нимрод” и „Уту – Мескиагкашер – Енмеркар”. Династията Урук е ключова тук, понеже започва с Мескиагкашер, който е наречен първожрец и цар и син на Уту. За да бъде признат за жрец и цар в Шумерския списък на царете, той е трябвало да бъде слуга на бога Енки, техния любим бог и „царетворец”.

В ШСЦ се казва, че Мескиагкашер „слязъл до морето и се изкачил на планините”. Точно това прави библейският Хуш, когато напуснал Месопотамия и се установил в планинския крайбрежен регион на Етиопия, който става известен като библейската „Земя на Хуш”.

Ето какво казва изследователят Дейвид Рол за уравняването на Хуш с Мескиагкашер:

Бащата на Енмеркар и предшественик на трона на Урук трябва да е библейският Хуш... Първият владетел на Урук след потопа е наречен Маскиагкашер в Шумерския списък на царете. Веднага ще видите името Хуш или Куш тук, вградено в дългото шумерско име. Изглежда вероятно Хуш да е семитско/еврейско умалително на по-старото шумерско име Мес-ки-аг-ка-ше-ер.

Ако Мескиагкашер е Хуш, то баща му, наименуван като Уту в ШСЦ, трябва да е Хам - посраменият син на Ной. Акадската версия на името „Уту” е „Шамаш”, а както акадският, така и ивритът, са семитски езици, като Хам вероятно е съкращение на името Шамаш.

В шумерския мит „Енки и Световния ред” виждаме как Енки одобрява Уту и по подразбиране династията, която го последвала: „Енки постави начело на цялото небе и земя героя, бика който излиза от гората ašur, ревящ агресивно, младия Уту, бика триумфиращ, дързък, величествен, баща на Великия град, великия вестител на изток на святия Ан, съдията що издирва присъди за боговете, с лазурно-синя брада, издигащ се от хоризонта към светите небеса”.

На Уту, известен още като Шамаш на акадците и като Хам на евреите, се гледа като на един от главните богове на Месопотамия – слънчев бог, „смятан за бог на истината, правдата и правото”.

Това вече ни довежда до библейския Нимрод, чието царство започнало с градовете „Вавилон, Ерех [Урук], Акад и Халне, в земята Сенаар” (Битие 10:10).

Нимрод бил известен на шумерите като Енмеркар – царят, който „построил Урук”, според ШСЦ, който разширил царството Урук по целия познат свят и установил първата велика сила на света.

Завръщането на Нефилимите

И тъй, какво му е толкова специалното на Нимрод? Той определено е наименуван като потомък на Хуш, но всъщност е споменат не на мястото си точно след двамата внука на Хуш, които дошли чрез Раама. Моята хипотеза е, че Нимрод също бил внук на Хуш, а не негов буквален син.

Ако фразата „Хуш роди [yalad] Нимрод” (стих 8) означава, че Нимрод бил непосредствен син на Хуш, то би трябвало да бъде вписан в стих 7 заедно с другите пет сина на Хуш. Значението на еврейската дума yalad е противоречиво, но се съгласявам с изследователите на Библията, които твърдят, че не означава задължително „баща е” в смисъла на пряк потомък. С други думи, Нимрод носил кръвта на Хуш и продължил царския му род, но не бил генетичен „син” на Хуш. Една възможност, освен много други, е Нимрод да е бил внук на Хуш от една от дъщерите на Хуш.

Защо това е толкова важно? Ами защото това ни връща до Битие 3 и най-първото пророчество, което предсказвало идването както на Месията, така и на анти-Месията:

Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (Битие 3:14-15)

Добре е известно, че пророчеството за „семето на жената” е било най-първото Месианско пророчество в Библията. Бог казвал, че един ден щяло да се роди човешко същество, потомък на Ева, което щяло да „нарани главата” на Сатана. Само че, Бог предричал и че змията щяла да направи „семе”, което щяло да бъде враг на „семето на жената”.

 „Семето на жената” било изпълнено от Иисус Христос – буквалният Син на Бога; докато „семето на змията” щяло да бъде изпълнено от Антихриста – буквалният син на Сатана.

Това означава, че Антихристът трябва да е Нефилим, също като Нефилимите, описани в Битие 6, които били потомци на паднали ангели, които се били съвкупили с човешки жени. Ако Нимрод наистина е Антихристът, то Сатана трябва да е негов генетичен баща, и следователно той трябва да е Нефилим.

Доказателства за това се появяват, когато сравним описанието на Нефилимите отпреди Потопа с Нимрод. Битие 6:4 казва, че Нефилимите били „силните, от старо време славни човеци”. Еврейската дума за „силен човек” е gibbor. Това е същата дума, използвана за да опише Нимрод неведнъж в Битие 10:8-9, „Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен [gibbor] на земята; той беше силен ловец [gibbor tsayd] пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец [gibbor tsayd] като Нимрода пред Господа (Бога)”.

Тъмно отражение #5:

Иисус Христос е буквалният Син на Бога. Антихристът е буквалният син на Сатана.

Сякаш е имало толкова силен акцент върху идентичността на Нимрод като „силен”, че станало популярен израз чак до времето на Моисей: „Затова се и казва: силен ловец като Нимрода” (Битие 10:9).

Лука 3:23 казва, „Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Йосифов...”

Мисля, че същото може да се каже и за Нимрод: „И Нимрод, бидейки (както мислеха) син на Хуш, взе да става силен на земята...”

Нимрод бил отгледан като син и наследник на Хуш, но имало нещо много специално у него, заради което бил наречен gibbor. Вярвам, че баща му всъщност бил Сатана – вождът на падналите ангели, а самият Нимрод бил Нефилим – връщане към дните преди Потопа.

Съдбовното решение на Сатана

Да се върнем за момент назад и да анализираме някои от ключовите точки, до които стигаме. Най-напред, да погледнем отново Божието пророчество срещу змията в Битие 3. Бог предричал, че един ден Сатана, (идентифициран като змията в Откровение 12:9), щял да си вземе човешка съпруга и да създаде семе, което щяло да бъде враг на семето на Ева – жената, която змията тъкмо била измамила. Това било невероятно пророчество да ти виси над главата, отчитайки факта, че след Едемската градина и до Потопа имало много паднали ангели, които взимали човешки жени за съпруги и правели Нефилими. Тези Нефилими владеели и опустошавали земята дълго време, преди Бог най-накрая да избърше дъската с докарването на Потопа. Книгата на Енох описва тяхната жестокост и дори канибализъм, които напълнили земята с поквара. Потопът унищожил Нефилимите и изчистил покварата от земята, а заедно с него имало и небесна „полицейска акция” срещу ангелите, които „преминали границата”, тъй да се каже, и взели човешки жени за съпруги. Тези ангели били заловени, оковани и хвърлени в Бездната, за да чакат осъждане, както е обяснено в 2 Петрово 2:4 и Юда 1:6:

„Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд”.

„Ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден”.

Знаем, че при Потопа Сатана не е бил сред тези ангели. Той може да се е ужасил от унищожаването на управляваните от Нефилимите царства, които изпълвали земята, но до този момент не бил сред тези, които били „преминали границата” и се съвкуплили с човеки жени. Ако бил направил това преди Потопа, той също щял да бъде хвърлен в Бездната, а знаем, че той все още има достъп до небесата дори и до днес.

След Потопа семейството на Ной получило инструкции отново да напълни земята. Този „Ноев завет” може да се резюмира в три прости заповеди:

1: Плодете се и се множете (Бог обича да има много човеци наоколо).

2: Яжте каквото искате (растения и животни – вегетарианството било отменено).

3: Не се убивайте едни-други! (Човешкият живот е свещен – Битие 9:6: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий”).

Всичко вървяло добре, докато Ной не се напил с вино от лозето си, а след това имало разрив в семейството. Това създало възможността, както се спомена по-рано, Сатана да започне да влияе на рода на Хам, което кулминирало в живота на Нимрод.

Очевидно Сатана просто не могъл да се сдържи и, докато гледал чисто новата мирна цивилизация, оформяща се на земята, си казал, мога да властвам над всичко това! Само трябва да направя свръхестествено надарен син Нефилим,предразположен към насилие, и народите са в ръцете ми!

Лошата страна, разбира се, била че Сатана накрая щял понесе наказанието да бъде окован и хвърлен в Бездната. Във всеки случай, изкушението било твърде голямо за Сатана и той решил да направи Нимрод, изпълнявайки по този начин пророчеството, което висяло над главата му от Битие 3:15.

За това престъпление Сатана трябва да е знаел, че накрая ще понесе наказание, което настъпва в самия край на книга Откровение:

Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана - и го свърза за хиляда години; след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършеха на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. (Откровение 20:1-3)

Досега много от това може да звучи като нереален сценарий, базиран върху ограничен брой доказателства, но имайте търпение; доказателствата са напът, а ние тепърва започваме.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »