Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Осма глава: Сенките на Нимрод

И съвременната археология, и Библията се съгласяват за датирането на падането на Нимрод и края на Урукската империя някъде около 3100 г.пр.Хр. Преди да продължим да обсъждаме духовните последици от „Разделянето на народите”, което съпътствало края на Вавилонската кула, ще разгледаме няколко интересни подкрепящи доказателства за тази дата.

В тази глава ще разгледаме древните индийски (хиндуистки) записи, а също и митовете на културите на маите и ацтеките от Централна Америка. Древните хавайци също предлагат няколко интересни доказателства в своите митове. По-късно ще отворим друго находище на съкровища с доказателства, когато задълбаем в египетската история, митология и религиозни вярвания.

Епохата Кали Юга

Датата 3100 г.пр.Хр. е с огромно значение в историите на древна Индия. Махабхарата и Рамаяна са два големи образеца на ранната санскритска индийска литература. В Махабхарата може да се намери Бхагавад Гита – беседа между господ Кришна и принц Арджуна, в която Кришна се разкрива като проявление на Бога. Бхагавад Гита става известна като „сбито ръководство на хундуистката теология, а също и практическо, самостоятелно житейско ръководство”.

Контекстът на Бхагавад Гита е една битка, известна като Войната Курукшетра, а Кришна се появява на сцената, за да убеди принц Арджуна, че има дълг да се сражава и да победи противниковата армия, която е водена от братовчедите на Арджуна. Кришна се явява само като водач на колесницата на Арджуна и съветник, въпреки че историите дават ясно да се разбере, че самият Кришна бил цар и владетел със свое царство.


Арджуна и неговият колесничар Кришна се изправят срещу Карна, ок. 1820 г.

„Рисунките изобразяват битката Курукшетра от епоса Махабхарата. Вляво Пандава героят Арджуна седи зад Кришна, колесаря си. Вдясно е Карна – командир на армията на Кауравите”.

Истината е, че целият епос Махабхарата се върти около война и изследователите са разделени, дали великата война Махабхарата не е била наистина историческа или само митологическа.

Един индийски изследовател, д-р П. В. Холей, вярва че войната определено е била историческа и, въз основа на астрономически доказателства в текста, заключава че е започнала на 13 ноември 3143 г.пр.Хр.

Използвайки същите доказателства, въведени в компютърен софтуеър, през 2005 г. индийският на име Арун Кумар Бансал изчислява, че раждането на Кришна се е случило на 21 юли 3228 г.пр.Хр.

Съвременните индийци вярват, че световната история е разделена на четири епохи. Понастоящем се намираме в Кали Юга – епоха на мрак, характеризирана с насилие и човешка себичност. От всичките епохи тази е най-„материалистичната” и в нея човечеството е отделено от Бога от възможно най-широката бездна.

Освен другите събития, датирани в Махабхарата, индуските изследователи вярват и, че могат да посочат началната дата на епохата Кали Юга: „Според Ведическите писания, настоящата ни епоха, известна като Кали Юга, е епоха на духовен мрак, насилие и лицемерие. Сримад-Бхагаватам (12.2.31) пише, че Кали-Юга започнала, когато съзвездието на седемте мъдреци (саптарси) преминало през лунния дом на Магха. Индуските астролози са изчислили, че това е било в 2:27 сутринта на 18 февруари 3102 г.пр.Хр. Това се случило около 36 години, след като Господ Кришна произнесъл Бхагавад Гитата на Арджуна”.

Професор Н. С. Раджарам се обръща към древногръцките източници, за да излезе с дата, която подкрепя астрономическите изчисления на тези събития в статията си, „В търсене на историческия Кришна”:

Удивително, имаме даже гръцки записи, сочещи към същата приблизителна дата. Гръцките пътешественици, които дошли в Индия след инвазията на Александър, са ни оставили някои гъделичкащи препратки към Кришна, а и към индийските исторически записи, които съществували по тяхно време. Автори като Плиний назовават Кришна като Херакъл, изведено от Хари-Кришна. Те записват, че индийският Херакъл – нашият Кришна – бил на особена почит у племето Сурсени, един от чиито главни градове бил Метора. Можем да ги разпознаем като Шурасени и Матура. (Шура бил баща на Васудева и дядо на Кришна).

Индийският Херакъл (Кришна) е записан от гърците, че е живял 138 поколения преди времето на Александър и Сандракот, което можем да приемем, че е било ок. 330 г.пр.Хр. Вземайки 20 години за поколение, което е известно като добра среда, когато става дума за индийски династии, стигаме до изчислението 2760 + 330 = 3090 г.пр.Хр., което е забележително близо до датата на Кали от 3102 г.пр.Хр. Така едно изчисление, базирано на древногръцките записи, ни отвежда отново до традиционната дата от 3100 г.пр.Хр.

В резюме можем спокойно да заключим, че техническите и литературни доказателства от няколко независими източника сочат към традиционната дата на Кали от 3102 г.пр.Хр. като близка до датата на войната Махабхарата. Имаме следователно убедително доказателство, което показва, че Кришна е бил историческа фигура, която трябва да е живяла в рамките на век от двете страни на тази дата, т.е. в периода 3200-3000 г.пр.Хр.

Според индуското предание епохата Кали Юга започнала със смъртта на самия Господ Кришна, когато се освободил от материалната си черупка и се „из-въплътил”. Историята разказва, че той умрял, докато си почивал под едно дърво, след като ловец, който го бил взел за елен, го прострелял със стрела.

И тъй, според най-почитаните индуски текстове, светът понесъл огромен удар и навлязъл в зловещата „Тъмна епоха” Кали Юга на 18 февруари 3102, когато Господ Кришна бил убит.

Не съм прекарал много време да изследвам древните индуски текстове, но за мен връзката между Кришна и Нимрод е сякаш твърде провокираща, за да бъде пренебрегната. Също трябва да се спомене, обаче, че има и широкоразпространено индуско очакване за завръщането на Кришна в близко бъдеще, за да спаси света от настоящия му хаос.

Календарът на маите

Според съответните експерти, световно известният календар на маите, който, всеки знае, свършва на 21 декември 2012 г., всъщност започва на 13 август 3114 г.пр.Хр..

Източниците на маите, които са налични в момента, са относително мълчаливи за това какво се е случило на тази ранна дата, също както са по отношение на значението на крайната дата. Само че, също както индусите очакват завръщането на Кришна, чиято смърт датира до същата времева рамка назад към 3100 г.пр.Хр., така и маите очаквали завръщането на един от главните си богове, Кукулкан, познат по-късно на ацтеките като Кетцалкоатъл.

Журналистът Крис Тидуел изследва тази тема в статията си „Мистерията на маите: Кой бил Кукулкан и Кетцалкоатъл”:

Кукулкан е един от тримата богове, за които се е смятало, че са създали Земята. Той е змия в естествената си форма и бил отговорен за това да научи маите на неща, като как се управлява цивилизация, земеделие и медицина. След кратък период на Земята, Кукулкан се върнал в океана, казвайки на маите, че щял да се завърне на по-късна дата. Маите възприели европейските заселници като второто пришествие на своя бог Кукулкан и това в крайна сметка довело до доверие между двете култури и накрая до поражението на културата на маите...

Ацтеките почитали подобен бог – Кетцалкоатъл – който също съвпада с описанието на Кукулкан. Кетцалкоатъл учел много от същите неща, както Кукулкан, и след като испанските конкистадори започнали да пристигат в Мезоамерика, те също били приети като богове от ацтеките. Това кара мнозина да вярват, че Кетцалкоатъл и Кукулкан всъщност били едно и също божество, или човек, какъвто може би е случаят.

Лоно и капитан Кук

Според древните хавайски вярвания, богът Лоно изиграл цивилизоваща роля, подобна на тази на Кукулкан/Кетцалкоатъл:

В хавайската митология божеството Лоно се свързва с плодородието, земеделието, дъждовете и музиката. В една от многото легенди за Лоно, той е бог на плодородието и музиката, който слязъл на Земята върху дъга, за да се ожени за Лака. В земеделските и сеяческите предания Лоно бил идентифициран с дъжда и хранителните растения. Той бил един от четиримата богове (с К-у, К-ане и близнака на К-ане – Каналоа), които съществували преди създаването на света. Лоно бил и бог на мира.

Също както ацтеките отначало приели испанския конкистадор Ернан Кортес като очакваното завръщане на своя бог Кетцалкоатъл, така и хавайците отначало приели британския морски изследовател капитан Джеймс Кук като очакваното завръщане на своя бог Лоно.

В хода на проучването ни ще покажем, че завръщането на древен бог е очакване, което стои в сърцето на почти всяка езичническа култура. Вярвам, че всичките тези езичнически очаквания се коренят в библейския Нимрод – библейска фигура, която властвала над първата суперсила в човешката история и който бил убит някъде около 3100 г.пр.Хр., и който, по същия начин, се очаква да се завърне.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »