Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Осемнадесета глава: Първият фараон на Египет

Дотук разгледахме наследството на Нимрод в древните записи на Шумер, Вавилон, Асирия и Индия, и в рамките на културите на ханаанците и гърците. Сега се обръщаме към древен Египет, където откриването на наследството на Нимрод ще разкрие някои важни тайни за живота и смъртта на този позорен цар.

Раждането на египетската история съвпада с края на Урукската експанзия, около 3100 г.пр.Хр. Месопотамското влияние върху ранния династичен Египет е тема, която е много политически некоректна днес, понеже много съвременни египтяни се противят на идеята, че произходът на Египет може да се проследи до не-африканци, и все пак доказателствата ясно показват това.

Аз покривам това противоречие подробно в поредицата ми „Откритието в Гиза” в Четвърта част, „Забравеният произход на Египет”. Цитирам от изследването на историка Дейвид Рол – автор на „Легенда: Генезисът на Цивилизацията”, който събира всички доказателства, които предполагат, че след като първоначалната вълна от заселници се появява в Египет след Потопа, е имало втора вълна колонизатори от Месопотамия, които всъщност били нежелани нашественици, които покорили египетската земя. Самият Рол черпи от първоначалното изследване на първия съвременен египтолог на света, У. М. Флиндерс Петри (1853-19420. Ето едно резюме на основната история.

Племето на Сокола

Урукската експанзия била водена от група колонизатори, обозначени от Петри като „Племето на Сокола”. Емблемата им може да се проследи до Енки, бога на Абзу-храма в Ериду. В шумерската пиктография върху цилиндър-печат по-долу Енки е показан с „животворните” води на Бездната, изливащи се от раменете му, докато държи сокол в протегната ръка.

Експанзията на Племето на Сокола била първото морско приключение. Корабите им дошли от Шумер и установили бази и приятелски пристанища в Персийския залив, в Арабия и Индия, и на Сомалийския полуостров. Накрая се запътили на север през Суецкия канал към Средиземно море, което било възможнос през античността, понеже нивата на водите били по-високи, което правело „Суецкия канал” естествен воден път. В рамките на Средиземноморието „Племето на Сокола” установило пристанищните градове Тир, Сидон и Вивлос в Леванта, както и пристанището Буто в Египет.

В Африка морската експанзия преминала в наземно нашествие при две точки. Първо, Племето на Сокола се установило в планинската област на Етиопия, традиционно известна като Земята на Хус. Второ, и по някое време по-късно, Племето на Сокола изтеглило горабите си по земя от Червено море до река Нил в Горен Египет и установили присъствие в селището Нехен, днес известно като Йераконполис. Според Петри, Нехен означава „Град на Сокола”. Това е регионът, който включва свещените места Тива, Луксор и Абидос, всички които могат да се датират до Племето на Сокола чрез важните археологически разкопки „Накада”, предприети от Петри в тази област.

Разкопките в Накада се оказват доказателство за месопотамския произход на нашествениците по множество начини. Те притежавали месопотамски тип керамика, притежавали лапис лазули и цилиндрични печати, сражавали се с месопотамския крушовиден боздуган, донесли със себе си и месопотамска архитектура, както и познанието на изкуството на писмеността в ранните  му форми. Петри изкопава и доказателства за ритуален канибализъм в рамките на Племето на Сокола.

Едно от най-важните ранни свещени места в Египет за Племето на Сокола, било мястото, известно като Абидос на Нил, известно още на египтолозите като Абджу. Забележете, че звукът „дж” се произнася като „з” и така виждаме, че нашествениците бързо установали всобствен абзу-дом за бога, когото почитали, когото познаваме като шумерския бог Енки. Също както първоначалният храм на Енки в Ериду, Абидос бил построен до река над сладководен извор.

В крайна сметка народът на Нехен се появява като господстваща сила в Египет и се понасят на север и покоряват целия Египет, като превземането на пристанищния град Буто е кулминацията на канпанията, както и началната точка на египетската история. Ето как журналистът Брус Бауър описва историческите обстоятелства по времето на това събитие:

Изследователи от Германския археологически институт в Кайро, Египет, правят годишен преход по делтата на Нил до заблатения Буто – легендарната древна столица на Долен Египет. Стратегически разположен до Средиземно море, Буто бил голямо пристанище през 4-ти век пр.Хр. – един слабо познат период от египетската история, предхождащ появата на фараоните около 3100 г.пр.Хр....

„Намерихме първото археологическо доказателство за културно обединение в Египет в края на 4-ти век пр.Хр., преди да се появи първата династия от фараони”, казва директорът на проекта Томас фон дер Уей. Разкопките показват, че по време на последните етапи на пред-династичната ера в Буто, местните методи за направа на керамика и каменни остриета били заменени с по-напреднали техники, които произлезли в Горен Египет, който се намира още по-наюг. Очевидно нашествениците от Горен Египет покорили този виден град и пристанище, казва фон дер Уей...

Още по-интригуващо е доказателството за близък контакт между египетските жители на Буто и шумерите от южна Месопотамия (сега южен Ирак), които дали облик на първата напълно развита цивилизация и държавни институции през последната половина на 4-тото хилядолетие пр.Хр. Не само керамиката в Буто показва месопотамски особености, но и глинените гвоздеи, намерени на обекта при делтата, са почти идентични с тези, използвани за украса на храмове на места като Урук – най-голямото шумерско селище и първият световен град. В Месопотамия работниците забивали гвоздеите в стените на храма и боядисвали главите им, за да се оформят мозайки. Изследователите намерили и глинен конус в Буто, който силно прилича на глинените декорации, поставяни в стенните ниши в месопотамските храмове.

Учените отдавна спорят върху връзката на древен Египет с ранна Месопотамия. Голяма част от дебата се центрира върху артефакти в месопотомаски стил, като цилиндрични печати и кремъкови дръжки за ножове, гробове от 4-тото хилядолетие пр.Хр., разположени върху склонове над Нилската равнина до Буто...

В Буто обаче, египтяните може да са копирали храмови декорации, показани им от шумерите преди повече от 5000 години...

Буто поддържа нарастващото признание сред археолозите, че ранната месопотамска цивилизация е преживяла безпрецедентна експанзия между 3400 и 3100 г.пр.Хр.

Палитрата на Нармер

Цар Нармер: Първият египетски фараон

Съвременните египтолози вярват, че завладяването на Буто, което донесло обединението на Египет, е събитие, почетено върху един от най-важните артефакти, който датира от това време. Този артефакт е известната „Палитра на Нармер”, изровена при Накада от екипите на Петри около 1897-98 г. Експертите датират палитрата към периода на преддинастичен Египет около 3150 г.пр.Хр.

Предната страна на палитрата (дясно) показва царя с Червената корона, която става символ на Долен Египет, граничещ със Средиземно море на юг. Поради тази причина, и не само, повечето изследователи вярват, че тази палитра изобразява покоряването на Долен Египет от Нармер, който дошъл от юг, и първия път в историята, когато цял Египет става обединен под един владетел.

Върху предната страна на палитрата царят е показан в горната сцена като великан в процесия, водена от войници, държащи знамена.

Пред тях са телата на десет обезглавени тела.

Средната секция показва „ловна” сцена на залавянето на два големи неизвестни звяра.

В дъното има изображение на бик, за който изследователите вярват, че представлява Нармер. Бикът тъпче жертва и разбива стените на град, пордължавайки представянето на могъщите завоевания на Нармер.

Гърбът на палитрата е доминиран от изображение на Нармер в „поразяваща” поза. Той държи издигнат боздуган в една ръка, докато другата му ръка стиска скалпа на пленен враг. Получаваме ясното впечатление, че Нармер възнамерява да убие жертвата в следващия миг.

За по-изчерпателен изследователски анализ на палитрата читателите могат да потърсят статията „Кой бил Менес?” от журналиста Джими Дън.

Други два древни артефакта, които датират от същото време и записват подобни теми, са „Палитрата на Бика” и „Палитрата на Ловеца”. Египтологът Никълъс Гримал ги описва и двата.

Палитрата на Бика (Лувъра) представя изображение на царска власт – бикът – в процеса на пробождане на мъж от северен етнически тип; долу, дълга редица затворници е завързана с една единствена връв, държана от персонифицираните знамена на пет федеративни царства. Гърбът (отсрещната страна) носи изображение на две  назъбени стени с имената на два покорени народа, написани под формата на пиктограми.

Палитрата на Ловеца е доста подробна, изобразявайки организирана експедиция за колене и залавяне на диви животни: лъвове са пронизани от стрели, докато елени и козли са подкарвани от кучета и пленявани. Мъже, въоръжени с лъкове и стрели, копия, брадви, челици и крушовидни боздугани са показани, организирани във военен маниер, под знамена, изобразяващи сокол върху пръчка, и версия на йероглифен знак, който евентуално ознаменявал изтока. Има и изображения на светилище и бик с две глави, напомнящ горната секция на Палитрата на Нармер.

Всичките тези древни артефакти, изобразяващи покоряващ цар, агресивен бик и голяма ловна сцена, предоставят силна подкрепа на тезата ни, че библейският Нимрод, „Могъщият ловец”, е повел силите си на завоевание, регион по регион, из целия Близък изток в годините, водещи към 3100 г.пр.Хр.

Нимрод в Египет

Според Шумерския списък на царете, който бе споменат по-рано, Енмеркар от Урук бил син на цар, който „слязъл до морето и излязъл при планините”. Ние идентифицирахме тази фигура като библейския Хус, който установил Земята на Кус в Етиопия. Наследникът му – Енмер-кар, който построил Урук, библейският Нимрод. Само че, като царски налседник на Хус, е много вероятно Нимрод да е бил роден сред колонизаторите на Етиопия от първоначалното Племе на Сокола, преди да се завърне в родината си Шумер и първоначално да установи царството си Урук.

Това, което ни казват египетските доказателства, е че около същото това време се появил водач от Племето на Сокола, известен като Нармер, който профучава пез Египет с могъща войска, покорявайки и обединявайки северните и южните региони на Египет. Доказателствата предполагат, че цар Нармер действително е бил библейският Нимрод, който освен че основава цивилизациите на Шумер и Асирия, става и първият цар и фараон на великата цивилизация на династичен Египет.

Съгласните звуци Н-М-Р се появяват и в трите исторически разказа за този велик цар: шумерският Енмеркар, библейският Нимрод и египетският Нармер. Имената пасват, както и времената, които датират края на кариерата му на земята някъде около 3100 г.пр.Хр.

Египетският списък на царете

Съвременните египтолози успяват да сглобят един списък на почти всички исторически царе на Египет въз основа на артефакти и египетски записи. Този списък на царете, използващ оригиналните им египетски имена, след това често се сравнява с гръцките имена на царете, описани в писанията на египетския първожрец на Ра, известен като Мането. Тези писания били направени от Мането за гръцкия свят, след като Египет бил превзет от Александър Велики през 332 г.пр.Хр.

Според Мането, египтяните най-напред били управлявани от боговете; после имало период, когато Египет бил управляван от „мъртвите и полубоговете”. След този сенчест период се появил първият цар и установил великите династии на Египет. Ето какво пише в известния Египетски списък на царете на Мането:

След мъртвите и полубоговете идва Първата династия, с 8 царе, от които Менес бил пръв. Той бил отличен водач. Следва запис на владетелите от всички царуващи домове последователно. Династия Едно, 1-ви цар – Менес Тиниски, когото Херодот нарича Мен, и неговите 7 потомци. Той царувал 62 години. Той повел войската през границата и си спечелил голяма слава. Бил убит от хипопотам...

Днес има дебат сред египтолозите за историческата идентичност на цар Менес. Някои поддържат Нармер, докато други поддържат царя, известен като Хор-Аха. Джими Дън обяснява спора в статията си „Кой бил Менес?”.

Това, което ни изглежда ясно, е че Менес трябва да е било друго име, дадено на един от атестираните царе от 1-ва Династия, ако наистина не е бил легендарна фигура, съставена от няколко от тях. Много изследователи вярват, че той представлява специфичен цар, но кой точно може да е бил, е спор почти толкова стар, колкото самия Египет. Днес двамата основни кандидати са Нармер и Аха. Ние сме по-сигурни, макар и не напълно, че тези двама индивида са царували последователно, като Нармер е предшествал Аха. Ако Нармер се смята, че е бил Немес, то Аха трябва да е бил вторият владетел от 1-ва Династия. Иначе, Нармер би бил последният владетел от Прединастичния период, или както някои предлагат – Династия 0...

Твърдението за Нармер лежи основно върху по-ранната му историческа позиция и върху Палитрата на Нармер, която се тълкува като показваща царя в хода на покоряването на Долен (Северен) Египет.

Мисля, че доказателствата са ясни, че Менес – основателят на Първата династия – трябва да е Нармер, и подкрепа за това може да се намери и в описанието на Мането за убиването на Менес от хипопотам. Като първожрец на Египет, Мането е бил посветен в най-важните тайни на техния култ. Вярвам, че смъртта на Менес, описана от Мането със символични средства, е ключова за отключването на обстоятелствата около смъртта на Нимрод. Само че, за да се отключи това, първо трябва да разберем наследството на Нимрод в Египет, след като станал почитан като бог.

Божествеността на Менес е нещо, което тънко се намеква в древния списък на царете, известен като Турински канон, от който вероятно е черпил Мането, публикувайки своя списък на царете на гръцки. Канонът датира към около 1150 г.пр.Хр. и е описан като „жречески папирус, за който се смята, че датира от царуването на Рамзес II, сега в Египетския музей в Торино. Вярва се, че папирусът е най-обширният списък с царе, съставен от египтяните, и е основата на египетската хронология преди царуването на Рамзес II”.

Египтологът Никълъс Гримал обяснява как този запис предоставя допълнителна информация за първия цар на Египет:

[В Туринския канон] първият „цар на Горен и Долен Египет” (nsw bity) е недвусмислено именуван Мени, като името му всъщност е написано два пъти, но с една важна разлика – първия път името му е написано с човешки определител, а втория път с божествен определител... Дали този Мени – или Менес според Ератостен и Мането – трябва да се идентифицира с Нармер, както общо взето се смята, или това е просто литературен метод за обозначаване на „някого” като цяло, чието име е изгубено? ...Трудно е да се види защо името на Мени се повтаря... (удебеляването е добавено).

В следващата глава ще покажем как Нимрод, познат на Мането като Менес, първия цар на обединен Египет, който повел войска „през границата”, и уж бил убит от „хипопотам”, започнал да бъде почитан като най-важния бог на Египет.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »