Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто Пришествие на Антихриста - Единадесета глава: Левиатан

Пророк Амос пише, „Защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби – пророците”. (Амос 3:7). Намерих доказателство за истината на този пасаж, докато проучвах значението зад легендарния звяр, известен като Левиатан.

Има само пет пасажа в Библията, в които се появява тази дума. Три от тях описват физическо огнедишащо водно създание с невероятна якост и огромен размер (Йов 3:8, Йов 41, Псалм 104:26), докато други две описват Левиатан като апокалиптичен символ на злото, казвайки че Бог строшава главите му (Псалм 74:14) и че краят на Левиатан настъпва в Деня Господен (Исая 27:1).

Като оставим настрана физическите аспекти на истинското създание, (което вероятно е едноглав, подобен на динозавър воден рептил), ще се фокусираме върху символичното и духовно значение зад Левиатан.

Седмоглавата заплаха

Произходът на Левиатан може да се проследи до древен Шумер и до един артефакт, който археолозите казват, че е направен през Ранния династичен период между 2800 и 2600 г.пр.Хр. Той е малка черупеста инкрустация, която изобразява седемглаво чудовище и фигура на герой, поразяващ една от змиевидните глави.

Ето какво се казва за това създание в справочника „Богове, Демони и Символи на Древна Месопотамия”: „Седемглаво чудовище-мушмаху се споменава в митологическите текстове и е изобразено в изкуството от Ранната династия като дракон със седем дълги змийски вратове и глава. Това създание може би е седемглавата хидра, убита от бога Нингирсу или Нинурта, споменавана и в заклинания”.

Когато за пръв път видях този артефакт, веднага бях поразен от приликите, които има със седемглавия звяр, описан в началото на Откровение 13: „Видях да излиза от морето звяр със седем глави... И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена...”

Но защо се появява това изображение в шумерската митология, която датира отпреди почти пет хиляди години? Този отговор, вярвам, е че истината за седемте царе на Сатана (и символичната им репрезентация като седемоглав звяр) трябва да е била разкрита на човечеството още при Вавилонската кула.

Древните шумери първоначално знаели за седмоглавата заплаха. Те знаели, че това е враг на Бога и човека и знаели, че е нещо ужасно, от което трябва да се боят. Само че, с течение на времето, била създадена митология, която да смекчи тези страхове и да го остави твърдо в миналото, докато Библията ясно дава да се разбере, че тази заплаха няма да бъде напълно изкоренена до Господния ден в свършека на времето.

Древните шумери накрая били убедени, че техният бог-герой Нинурта, известен още като Нингирсу, бил убил седмоглавия звяр, заедно с множество други легендарни чудовища. Един разказ е даден в шумерския текст, известен като „Завръщането на Нинурта на Нибру”, който може да се прочете в уеб страницата на ETCSL.

Посичането на седмоглавата змия е разказано и върху известните артефакти, познати като „Цилиндрите на Гудеа”. Те документират как Нингирсу се явява на един цар насън, за да му даде насоки за построяването на храма му. Като част от декорациите царят бил инструктиран да окачи трофеи на стената, документиращи подвизите на Нингирсу:

Срещу града, на място страшно, поставил Седмоглавата змия... Понеже това били воини, посечени от Нингирсу, той обърнал устите им към местата за възлияния. Гудеа, владелят на Лагаш, напраи имената им да се появяват сред тези на боговете.

Легендата за герой, посичащ многоглаво чудовище накрая намира пътя си до гръцката митология през историята за Херкулес, убиващ Хидрата във втория от своите „Дванадесет подвига”.

Шумерските митове идват от древната античност, докато гръцките митове се развили много по-късно. Мостът между тях, който свързва и езичническото седмоглаво чудовище с еврейския Левиатан, идва от митовете на древните Ханаанци.

Цикълът Ваал

Съвременните изследователи знаят доста за древните ханаанци поради откриването, през 1928 г., наколекция от древни клиновидни артефакти на едно място, наричано Рас Шамра на сирийския бряг. Експертите наричат тези древни текстове „най-голямото литературно откритие от античността от дешифрирането на египетски йероглифи и месопотамското клиновидно писмо”.

Текстовете били част от древна колекция, съхранявана в храма на древния град Угарит – северна ханаанска столица – който бил разрушен и заровен около 1200 г.пр.Хр. Текстовете са написани на угаритски език, който е семитски език много близък до иврит, а също е свързан и с древния акадски.

Препратки към „Левиатан” се появяват в угаритския мит на сътворението, известен на изследователите днес просто като „Цикълът Ваал”, който е подобен на вавилонския мит за сътворението „Енума Елиш”. И двата описват сътворението на света и подвизите на главния си бог (Ваал за ханаанците и Мардук за вавилонците) как се издига до абсолютна власт над пантеона на боговете и над небето и земята.

Един от триумфите на Ваал е даден в тези няколко реда от „Цикълът Ваал”:

Когато порази Лотан бързата змия,
Унищожи виещата се змия,
Тиранина със седем глави.

Тук имаме дума, която е директно свързана със староеврейската дума „Левиатан”. Ханаанците го наричали „Лотан” – змия със седем глави, която била тиранин, унищожен от техния велик бог Ваал.

Ханаанската митология включва и женски двойник/алтер-его на великия бог Ваал. Тя била млада богиня-воин, известна като Анат, наименувана като сестра на Ваал, винаги изобразявана като млада, силна, смела, свирепа, а понякога дори като спасителка на Ваал, когато се озовавал на тясно.

В гръцката митология Ваал е еквивалентен на Зевс, докато Анат е еквивалентна на Атина – богинята-воин на гръцката столица Атина. В някои угариткси текстове Анат е именувана като убиеца на седмоглавия Лотан (заедно с много други чудовища):

Какъв враг надига се срещу Ваал,
какъв противник срещу Него, който Носи се
В Облаците?
Не посякох ли Море, обичния на Ел?
Не унищожих ли Река, великия бог?
Не укротих ли Дракона,
С намордник?
Посякох нечестивата Змия,
Злостната със Седем глави.

Забележете, че в ханаанския пасаж горе фигурите на Море, Река, Дракон и седмоглавия Лотан са персонифицирани като богове или чудовища, които са покорени от Анат, (която в Цикъла Ваал е покорена от Вааал). Сега ще се върнем на Пслам 74, за да покажем, че евреите и ханаанците се надпреварвали литературно, с претенцията „Моят Бог е по-голям от твоя!”.

Изследователите са забелязали тази полемична битка, когато сравняват писанията на еврейските свещеници с ханаанските жреци. Евреите винаги твърдели, че „Ел’ е върховен, докато ханаанците често осмивали „Ел” и твърдели, че Ваал вече имал същата сила, която евреите приписвали на „Ел”.

Ето Псалм 74 със същите фигури като в мита за Анат, цитиран по-горе, но героичните действия се приписват на Бога:

Боже, Царю мой отвека. Който извършваш спасение
сред земята!
Със силата Си Ти раздвои морето,
във водата строши главите на змейовете;
Ти си строшил главите на Левиатана,
Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
Ти пресече извори и потоци.
Ти пресуши буйни реки.
Твой е денят и Твоя е нощта:
Ти си приготвил светилата и слънцето;
Ти си установил всички предели на земята,
лято и зима Ти си наредил.

(Псалм 74:12-17)

Тук имаме директна литературна връзка между многоглавия Левиатан на евреите и седмоглавата змия, известна като Лотан на ханаанците. Псалмистът сякаш описва поражението на Лотан по-скоро като текущ процес: „трошиш (brakest – KJV) главите”, отколкото като нещо свършено в далечното минало.

Пророк Исая сякаш черпи от тази основа, когато поставя последното осъждане на „Нечестивата Змия” Левиатан в бъдещето, идващо от меча Господен по време на апокалиптичния „Ден Господен”:

Както непразна жена, кога да ражда,
се мъчи, вика от болките си,
тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.
Бяхме непразни, мъчехме се...

Защото ето. Господ излиза от жилището Си да
накаже жителите земни за тяхното беззаконие,
и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма
да скрие своите убити.

В оня ден Господ С лютия, и великия,
и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей,
Да! левиатана, извиващия се змей,
И ще убие змията, която е в морето.

(Исая 26:17 – 27:1; удебеляването е добавено)

Цялата тази апокалиптична образност е събрана в книга Откровение. Започвайки с образа на раждаща жена, както е в Исая, след това описва Змея и седемте глави, които изграждат Левиатан:

И яви се на небето голяма поличба -
жена, облечена в слънце; под нозете й -
месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди;
тя беше непразна и викаше от родилни болки,
и се мъчеше да роди. След това се яви друга поличба на небето:
ето, голям червен змей със седем глави и десет рога,
а на главите му - седем корони.
(Откровение 12:1-3)

В Откровение 12 Змеят и седемте глави на Левиатан са изобразени като едно. Това е вярно, понеже тези седем сатанински царе наистина са един дух със Сатана. Само че Исая и ханаанските текстове описват Левиатан и Змея като отделни, както са и представени, докато видението продължава в Откровение 13: „След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога... и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт. И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра” (Откровение 13:1 – 1).

Звярът е Левиатан – символичната и алегорична репрезентация на седемте земни царе, които Сатана, Змията, използва през историята. Главата, която е изклекувана от смъртна рана, е Нимрод, първият цар на Левиатан, който ще се завърне и като последния.

Знанието на човечеството за Левиатан датира назад до културата на Нимрод от древен Шумер, понеже именно при смъртта на Нимрод заплахата Левиатан за пръв път се появява като реалност.

Седем духа

Седемте царя на Сатана са седем индивида, които са напълно контролирани от Сатана. Духовете на тези седем царе са едно с духа на Сатана. По подобен начин книга Откровение пише, че Светият Божи Дух е съставен от седем духа:

Благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол (Откровение 1:4)

Тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии (Откровение 3:1)

И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове (Откровение 4:5).

Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя. (Откровение 5:6)

От тези текстове, които говорят за Иисус и от това, което получихме от изследването си на Левиатан, виждаме че Левиатан е съставен от седемте духа на седемте царе на Сатана, докато Иисус притежава седемте Божи Духа.

Често се учи, че седемте Божи Духа са наименувани в един добре познат Месиански пасаж от Исая, който предсказвал идването на Иисус:

И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод; И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа. (Исая 11:1-2)

Тъмно отражение #6:

Левиатан е съставен от седем сатанински духа.
Иисус Христос притежава седемте Божи Духа.

Мнозина вярват, че това описание на Божиите Духове в Исая пасват напълно с облика на свещника менора, който бил пазен в Господния Храм. Той има централна свещ, обградена от три чифта от всяка страна. Това има смисъл, когато се сравни с казаното в Откровение 4:5, понеже знаем, че Юдейският Храм бил просто земно копие на Божия Храм на небето. Ако евреите са имали менора тогава, то вероятно има менора и на небето.

Ако Исая наистина описва седемте Божи Духа, които са като лампи, светещи пред трона на Бога, то „Духът Господен” е централната лампа, която е обградена от трите чифта на Мъдрост и Разум, Съвет и Сила и Знание и Страх от Господа.

Само че аз винаги съм гледал на тази интерпретация с подозрение, понеже четейки текста, виждам не седем Духа, а само шест Духа. Дали „Духът Господен” наистина е Дух? На мен ми изглежда, че това е само въведение към Духовете! Всичката тази несигурност ми се изясни, когато прочетох този пасаж от Исая в превода на Стария завет, Септуагинта:

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие ще се изпълни със страх Господен. (Исая 11:1-2, LXX)

В превода на Септуагинтата виждаме, че наистина има седем Духа. Има три чифта Духове: Премъдрост и Разум, Съвет и Крепост, Знание и Благочестие; и седмият и централен Дух е „страх Господен”.

В това има съвършен смисъл, понеже Соломон пише, че „страхът Господен” е началото на навлизането в Божието познание. Наистина, това е най-първата притча в книга Притчи: „Начало на мъдростта е страхът Господен; само глупци презират мъдрост и поука” (Притчи 1:7).

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »