Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто Пришествие на Антихриста - Девета глава: Разделянето на народите

Книга Битие пише, че амбициозния план на хората, строящи Вавилонската кула бил спрян с божествения декрет да се разделят на земята по различни езици.

„Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя”. (Битие 11:5-9)

По онова време всичките околни райони били подчинени на политическата и икономическа власт на царството Урук. Целият свят се въртял около този град и нищо не можело да възпрепятства бързия упадък на света към ситуацията, която била съществувала преди Потопа само няколко поколения по-рано. Светът се боял от Нимрод, царя-Нефилим, и бил принуден да почита бога Енки, истинския баща на Нимрод, когото идентифицирахме като историческия Сатана. Фокусът на тази нова религия бил Вавилонската кула – масивният абзу (Бездна)-храм, който отново се строял в Ериду, култовата щаб-квартира на Енки, което било първоначалния Вавилон. Очевидно била нужна божествена намеса.

Добре запознати сме с факта, че разделянето на народите и разпадането на империята на Нимрод станало чрез „разбъркването на езиците”, което сякаш било божествен декрет, който довел до спонтанната и свръхестествена поява на множество различни езици отведнъж. Това бил физическият аспект на решението на Бога да разтури царството Урук. Само че, това което мнозина не осъзнават, е че разделянето на народите съдържал и много важен духовен аспект.

Историческият произход на политеистичното езичничество

Когато Бог решил да се намеси при Вавилонската кула, го направил в съгласие с група същества, които били около Него: „И рече Господ... нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго” (Битие 11:6-7).

На кого говорел Бог? Извън-библейската „Книга на Яшер” обяснява, че Бог говорел на особена група ангели, които били около Него:

И те строиха кулата и града и правеха това ежедневно, докато не се изтърколиха много дни. И Бог рече на седемдесетте ангела, които стояха най-отпред до Него, на тези, които бяха близо до Него, казвайки, Нека слезем и да смесим езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго, и тъй сториха. (Яшер 9:31-32)

Това, което виждаме, е че решението да се разтури империята на Нимрод било взето в обстановка на „божествен съвет”, който включвал Бога и тази група ангели, които били част от командния ред на Бога, които особено отговаряли за наглеждането на земята. Бог слязъл на земята с тази особена група от седемдесет ангела, за да разтури империята на Нимрод. И Бог, и тези ангели били съгласни, че на плана на Урук трябвало да се сложи край.

Извън-библейският източник, известен като Таргум Псевдо-Йонатан, обяснява:

И Господ рече на седемдесетте ангела, които стоят пред Него, Нека слезем и смесим там езиците им, тъй че един да не разбира езика на другиго. И Словото Божие се откри против града, а с Него седемдесет ангела за седемдесет народа, всеки един със свой език, а оттам и със свое писмо: и пръсна ги оттм по цялата земя със седемдесет езика. И един не знаеше какво казва ближният му: но се избиваха един-друг; и те спряха да строят града.

Разказът за разделянето на народите, който идва от извън-библейските източници, всъщност е подкрепен от самата Библия. В Битие 10 има таблица на седемдесет народа, които са произлезли от Ной и тримата му сина. Битие 10:32 обяснява, че, „Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им [Goyim]. От тях се разпространиха [parad] народите [Goyim] по земята след потопа”.

Разделението, което се случило в резултат от Вавилонската кула в Битие 11, в крайна сметка довежда до създаването на седемдесетте народа, които са напълно описани в Битие 10. Тези народи били разделени от различни езици, но били разделени и от факта, че всеки един от тях бил предаден на и духовно направляван от седемдесет различни ангела. Това било духовното разделение, което съпътствало физическото разделение от „разбъркването на езиците”.

Второзаконие 32 обяснява, „Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви;  защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял. Тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог” (Второзаконие 32:8-9, 12). Само че забележете подбора на думи в АСВ: „Когато Всевишният даваше наследство на народите [Goyim], Когато раздели [parad] човечеството, Постави границите на племената според числото на синовете Божии. Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство. Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог(подчертаването е добавено).

Терминът „синовете Божии” винаги се отнася за ангели в Стария завет, както се отнася за „синовете Божии”, които не послушали Бога и си взимали човешки жени за съпруги в Битие 6. При Вавилонската кула цялото човечество било разделено на племена и в крайна сметка се появили седемдесет племена, които били „разпределени” в ръцете на седемдесет ангела. Това са „синовете Божии”, които Второзаконие нарича „чужди богове” и които се отличават от „Всевишния”, който Сам избрал Израил за свой народ.

 „Боговете” на езичническите народи около Израил били истински. Събитието при Вавилонската кула не само отбелязало появата на различни езици; то отбелязало и началото на политеистичното езичничество като преобладаваща форма на поклонение по цял свят.

Когато Бог разкрил Тората чрез Моисей, този факт бил подчертан от силната ревност на Бога към народа Му. Той бил избрал Израил за Свой народ и нямало да търпи нито един израилтянин да почита чужд бог. Второзаконие 29 обяснява наказанието, което щяло да се стовари върху Израил за подхлъзване към идолопоклонничество и отговора, който щял да дойде от чуждите народи. Текстът говори сякаш тези езичнически народи разбирали, че са им били дадени други богове, но че Израил единствен бил приписан на Всевишния Господ:

„Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал”. (Второзаконие 29: 24-26)

Духовното „разделяне на народите” в ръцете на най-различни „богове” се разбира в историите на самите езичнически култури. Например, гръцкото гледище е резюмирано от Платон в книгата му „Критий”, написана около 360 г.пр.Хр.:

В стари дни цялата земя била разпределена между боговете чрез жребий... Всички те чрез справедлива подялба получили каквото искали, а народите своите области; и като ги населили, те се грижели за нас – техните кърмачета и собственост – както пастирите се грижат за стадата си...

Езичническата култура, която била най-близо до евреите, била древните Ханаанци. Те вярвали в един бог, който приличал на Бога на Израил – Яхве Елохим – но го поставили много далеч от човешките дела и го изопачили и наклеветили, точно както шумерите наклеветили Енлил. И ханаанците, и евреите го наричали бога „Ел”, но ханаанците вярвали, че светът бил управляван от Ваал, който бил действителният цар на боговете. Ето какво пише изследователят на Библията Лоуел К. Ханди относно ханаанското гледище:

Разделянето на света на религии на властта се приписва на Ел в разказите, свързани с Фило от Вивлос. Тези региони били разпределени на най-различни божества, които да ги управляват под грижата и със съгласието на Ел. И материалните, и нематериалните региони били разпределени от Ел. Дори царството на мъртвите било приписано на Мот от Ел.

Интересното при ханаанските записи са непрекъснатите споменавания на „седемдесетте синове на Ел”. Това била групата богове, на които те вярвали, че им била дадена власт да царуват над земята под прякото командване на Ваал. Цялата тази духовна реалност, която отдавна се разбира в езичничеството, започнала при Вавилонската кула с пожертването на Нимрод и разтурването на империята му, която позволила всичко това да се случи.

Падането на Нимрод

За момента Библията сякаш мълчи за падането на Нимрод, тъй че нека се опитаме да построим хипотетичен сценарий за това какво може да се е случило между Бога, Сатана, седемдесетте енгела, Нимрод и империята му и човечеството като цяло.

Има определен момент във времето, когато Бог погледнал към земята и видял, че нещата излизат извън контрол. Урук бил тъй всемогъщ, че без намеса целият свят щял да бъде поробен от обширната политическа/икономическа/религиозна система на Нимрод. Всичко било започнало с решението на Сатана да си направи син, и било осъществено от Нимродовата пламенност да се впусне в насилие в директно нарушение на Божията заповед срещу убийството в Битие 9:6.

Докато империята на Нимрод растяла, изглежда имало група ангели, които следвали плана на Сатана в съчетание от очарование, неприязън и ревност. Те не били задължително „паднали ангели” и дори Сатана не може да бъде описан като „паднал ангел” по това време, виждайки че всичките те продължавали да имат достъп до стаята на небесния съвет с Бога, както по това време, така и след това. Само че, явно е, че тези ангели по някакъв начин били под командването на Сатана, което вероятно датирало назад във времето преди Потопа и вероятно дори до време преди създаването на Човека. Във всеки случай, тези ангели изпитвали неприязън към успеха на Нимрод и в сърцата си искали да са част от действието.

Разрастването на империята на Нимрод донесло и разврат на земята, подобно на Нефилимите, които били развратили земята преди Потопа. Спомнете си, че след Потопа Бог бил обещал, че никога отново не ще извърши такова пълно разрушение въпреки факта, че знаел, че „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му” (Битие 8:21). Е, изглежда империята на Нимрод, макар и първоначално мнозина да ѝ се опълчили, всъщност успяла да заплени и да разврати човешките сърца. Поради тази причина на човечеството трябвало да се потърси поне частична отговорност за решението на Бога да предаде народите под властта на седемдесетте ангела. Накрая, разделянето на народите сякаш променило състоянието на човечеството от „обединено под Нимрод, против Бога” към „разделено сред ангелите, против Бога”.

В резултат от „разделянето на народите” Бог получил това, което искал: край на царуването на царството Урук, първоначалния Вавилон; седемдесетте ангела получили това, което искали: свои царства, които да управляват; и човечеството получило това, което искало: да продължи да угажда на развратните си сърца. От друга страна, страните които най-много пострадали от решението, били Сатана и самият Нимрод.

Урук бил сломен в събитието при Вавилонската кула, а Нимрод бил убит, но Сатана бил облекчен в това решение, като му се позволило да планира възраждане на Вавилон в последните дни, който, отново, ще бъде управляван от възкресения Нимрод.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »