Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Деветнадесета глава: Култът на Озирис

Животът и смъртта на първия цар, обединил и донесъл цивилизация на древните египтяни, като основа на главния култ, който господствал в Египет близо четири хиляди години. Жреците на този култ обаче били много потайни относно точните подробности за смъртта на своя бог и относно местонахождението на трупа му, който твърдели, че притежават. В тази глава ще задълбаем в тези мистерии, ще проникнем през дима и огледалата и ще стигнем до истината.

Споменът за Нимрод бил запазен в Египет чрез култа на бога Озирис. Само че името „Озирис” не може да се открие в египетските записи отпреди ок. 2300 г.пр.Хр. Това представлява мистерия за египтолозите, която е отбелязана от популярния автор Робърт Бовал:

Има голям парадокс в египтологията, който досега не е задоволително обяснен. Макар и най-ранното споменаване на Озирис да се намира в текстовете от пирамидите, които датират от ок. 2300 г.пр.Хр., едно кратко проучване разкрива, че митологията, доктрините, литургиите и ритуалите, които те съдържат, не биха могли да се развият за една нощ, а би им бил нужен дълъг процес на интелектуално и религиозно развитие много преди тази дата...

Освен това, египтолозите не могат също така да обяснят, защо в големите количества надписи, които предшестват текстовете от пирамидите, не е намерено и едно споменаване на Озирис. Сякаш култът на Озирис, със своите ритуали, доктрини, литургии и митология, внезапно се е материализирал от нищото и, почти за една нощ, с готовност е приет за главна религия на фараонската държава.

Този парадокс изчезва, ако религията на Озирис се разбира като култ, посветен на фигура, която е умряла през 3100 г.пр.Хр. На този култ са му били необходими няколкостотин години да се инкубира и развие сред египетския елит, а след това в определен момент във времето при Петата династия култът „става обществен”, избирайки името Озирис, за да обозначи централната си фигура. Това било времето, ок. 2300 г.пр.Хр., когато започнала работата по малкия пирамидален комплекс в Сахара, намиращ се на около петнадесет километра югоизточно от Гиза.

Пирамидите в Гиза, които били построени ок. 2600 до 2500 г.пр.Хр. по време на Четвъртата династия, не съдържали каквито и да било символи или йероглифи. Само че, вътрешността на пирамидите в Сахара били покрити с ритуални надписи, които днес са известни като „Текстовете от пирамидите”. Тези текстове са колекция от заклинания, които трябвало да предпазват царя и да му осигурят просперитет в задгробния живот. Именно в тези заклинания за пръв път се появява името „Озирис” като неделима част от египетската религия.

След Текстовете от пирамидите, следващият източник за проучване на култа на Озирис били Текстовете от саркофага. Към края на периода на Старото царство (ок. 2000-1800 г.пр.Хр.) и през цялото Средно царство царете започнали да оставят надписи със заклинания в погребалните си камери, за да ги подпомагат в задгробния живот. Много от тези заклинания били взети от Текстовете от пирамидите.

Около 1700 г.пр.Хр. започнали да се появяват първите заклинания, написани върху папирус. До времето на периода на Новото царство (1550 г.пр.Хр.) тези заклинания станали широко употребявани в камерите и саркофазите на царе и сановници и станали колективно известни като заклинанията от „Книгата на излизанията по ден”. Днес я познаваме като „Египетската Книга на Мъртвите”.

Тези три източника: Текстовете от пирамидите от Старото царство, Текстовете от саркофага от Средното царство и Книгата на мъртвите от Новото царство, са главните източници за изследователите, за да сглобят различните елементи на култа на Озирис, докато постепенно се е развивал през вековете.

Ето един „Химн към Озирис” от Книгата на мъртвите, който типичен за много свещени позовавания на Озирис:

Слава тебе, Озирис Ун-нефер, великият бог, който обитава Абту [Абзу], ти цар на вечността, ти господар на безкрая, който преминаваш през милиони години в съществуванието си. Ти си най-старият син от утробата на Нут и заченат бе от Геб, Праотеца...

Нека сърцето ти, о Озирис, който си в Планината Аментет, бъде доволно, че синът ти Хор укрепи се на трона ти... Той поведе по пътя си това, което е, и това, което още не е... той е извънредно могъщ и ужасяващ с името си „Озирис”; той удържа се вовеки веков в името си „Ун-нефер”. Бъди почитан, Царю на царете, Господар на господарите, Властелин на князете, който от утробата на Нут властваш над света и Отвъдното.

Хвала тебе, Озирис, господар на вечността, Ун-нефер-Херу-Кути, с множество форми, и чиито качества са величествени... ти водителю в Отвъдното, когото (боговете) прославят, когато появиш се на небето на Нут... Полегналите [т.е. мъртвите] надигат се да те погледнат, дишат въздуха и поглеждат лицето ти, когато дискът се издигне на хоризонта; сърцата им успокояват се, още щом те зърнат, ти който си Вечност и Безкрай.

Озирис покорителят на света

В годините, последвали гръцкото завоюване на Египет, посещаващите гърцки историци се опитали да вникнат и да разгадаят мистериите около историята на Египет и култа на Озирис. Най-познатите и разбираеми разкази за живота и смъртта на Озирис идват при нас от Диодор Сикул и Плутарх.

Според Диодор, който написал своите Истории в годините 60-30 пр.Хр., Озирис бил най-първият владетел, донесъл цивилизация на човечеството. Той отвърнал човеците от канибализма и ги въвел в земеделието. Първият му град бил египетският град Тива (в горноегипетския регион Некен – първоначалният дом на Племето на Сокола). Диодор обяснява и как, също както гръцките легенди за Дионисий, Озирис запознал човечеството с виното и бирата и също така поощрил изкуството на писмото. Накрая обаче, Озирис се отегчил:

За Озирис казват, че тъй като бил благосклонно настроен и жаден за слава, събрал голяма войска с намерението да посети цялата населена земя и да научи човешката раса как да култивира лозата и да сее пшеница и ечемик; понеже предполагал, че ако накарал човеците да оставят диващината си и да приемат изтънчен начин на живот, щял да получи безсмъртни почести за величието на благодеянията си.

И когато Озирис стигнал до бреговете на Етиопия, обуздал реките с диги на двата бряга... След това продължил похода си през Арабия покрай брега на Червено море чак до Индия и краяищата на населявания свят. Основал и немалко градове в Индия, един от които нарекъл Ниса... Засадил и бръшлян в индийската Ниса и по цяла Индия и онези страни, които граничат с нея, и растението и до днес все още може да се намери само в този регион. И много други знаци за престоя си оставил в тази страна, което накарало индийците в по-късно време да твърдят, че е бог и че е родом от Индия.

Плутарх, който живял ок. 46-120 г.сл.Хр., дава разказ, много подобен на този на Диодор в своята биография на Озирис, известна като Изида и Озирис:

Египтяните... разказват, че на първия [от пет вмъкнати] дни се родил Озирис и че в часа на раждането му се чул глас да казва, „Господарят на Всичко приближава светлината”. Но някои разказват, че един памил, докато точел вода в Тива, чул глас да излиза от светилището на Зевс, който му наредил да извести със силен глас, че се е родил могъщ и благодетелен цар – Озирис; и поради това Кронос му поверил детето Озирис, което той отгледал...

Едно от първите деяния, свързани с Озирис през царуването му, било да избави египтяните от техния лишен и скотски начин на живот. Това той направил, като им показал плодовете на култивацията, като им дал закони и като ги научил да почитат боговете. След това пътувал по цялата земя, цивилизовайки я без ни най-малка нужда от оръжие, а повечето народи привлякъл към своя начин чрез чара на убедителния си разговор, съчетан с песни и всякаква музика. Затова гърците го идентифицират с Дионисий.

А според египетския жрец Мането, който предоставил на гърците хронология на египетските царе, богът Озирис царувал от Египет по време над четиридесет хиляди години преди цар Менес, първия цар на Египет. Само че, когато погледнем различните описания на Менес, те странно приличат на описанията на Озирис. Например, според Мането, Менес бил „отличен водач”, който бил повел войската си „през границата и си спечелил голяма слава”. Диодор пише, че Менес бил първият законодател, който също така накарал египтяните да почитат боговете. Римският историк Плиний пише, че Менес бил изнамерил писмото.

Всички тези описания на историческия цар Менес са досущ еднакви с описанията на бога Озирис. Изглежда много приемливо вътрешният кръг от египетски жреци да е знаел, че Менес е бил Озирис, но за да запазят тайната си, популяризирали лъжлива хронология пред гърците, която изтласквала Озирис дълбоко в миналото.

Потвърждение за идентичността на Озирис като библейския Нимрод, когото уравняваме с Нармер и следователно Менес, идва от друго важно доказателство, дадено от Диодор Сикул:

Казват също, че египтяните са колонизатори, пратени от етиопците, като Озирис е водачът на колонията... И голяма част от обичаите на египтяните са, твърдят, етиопски, и колонизаторите все още спазват древните си маниери. Например, вярването че царете им са богове, много специалното внимание, което обръщат на погребенията си, и много други неща от подобно естество са етиопски практики, докато формата на статуите им и формата на буквите им са етиопски... Много други неща също са казани от тях по отношение на собствената им античност и колонията, която пратили и която станала египтяните... (удебеляването е добавено).

Както се спомена по-рано, е напълно приемливо Нимрод – царският наследник на Хус – да е бил роден в Етиопия, земята на Хус. Независимо дали наистина е бил роден там, много е вероятно голямата войска на Нармер, която покорила Египет, да е дошла от Етиопия, докато се носела на север към Долен Египет към средиземноморския бряг.

Това което Диодор предава като „етиопско”, вероятно е по-добре да се тълкува „шумерско”, понеже от древен Шумер първоначално дошло Племето на Сокола. Тези покорители на Египет донесли със себе си и погребалните си обичаи, идолопоклонническата си система, която почитала Енки (познат като Геб на египтяните), архитектурата си и наченките на писмена система, която може да се проследи чак до Урук – сърцето на великата Империя на Нимрод.

Преди да продължим и да покажем как историята за смъртта на Озирис съвпада с нашата хипотетична възстановка на събитията, които трябва да са се случили при смъртта на Нимрод, трябва да разберем как Озирис наистина бил един фалшив Христос за древния езичнически свят.

„Новият завет” на Древен Египет

Текстовете от пирамидите описват Озирис като мъртъв бог, който е доброжелателният владетел на подземното царство. Няма никакви ясни разкази, които да описват точно как и защо Озирис става „Господар на Бездната”, но има изкази, които се отнасят към насилствената му смърт от ръцете на бога Сет. В описания на конфликта между Озирис и Сет египтяните често символизирали Сет като хипопотам. Тази символика се среща в много надписи, включително описанието на „Фестивалът на Победата”, което е написано върху Храма на Хор в Едфу и което стои и до днес. Когато Мането пише, че цар Менес е бил „убит от хипопотам”, вярвам че това е още едно доказателство, свързващо историческия цар Менес с „митичния” Озирис.

Като цяло, Текстовете от пирамидите са нещо като „Новият завет” за религията на Озирис, понеже те свързват надеждата на земния цар за блажен задгробен живот с посвещението на царя и идентифицирането му с покойния Озирис, който властва над Земята на Мъртвите.

Най-първите три „изказа” от Текстовете от пирамидите демонстрират тази „Новозаветна” тема:

Изказ 1: „Царят е най-старият ми син... той е обичният ми, от когото съм много доволен”.

Изказ 2: „Рецитация от Геб: „Царят е телесният ми син...””.

Изказ 3: „... Царят е обичният ми син, първородният ми върху трона на Геб, от когото той е много доволен и дал му е наследството си в присъствието на Великата Енеада. Всички богове се радват и казват: „Колко красив е царят! Баща му Геб е доволен от него””.

Царят, който изговаря тези заклинания, се идентифицира с Озирис, който е синът на Геб – египетския „бог на земята” – който е сравним с Енки – шумерския „Господар на Земята”. Великата Енеада е „съветът на боговете”, а в Изказ 3 царят, като представляване на Озирис, е приет в присъствието на боговете.

Двата изказа, дадени по-долу, показват че една от титлите на Озирис е „Обитател на Бездната”; а Озирис също е наименуван като „водачът” на тези в Бездната:

Изказ 577: Озирис и царят стават едно в Отвъдното:

„Озирис се явява, Жезълът е чист, Господарят на Правдата е издигнат в Първия на Годината, дори Господар на Годината... „Иде Обитателят на Бездната”, казва Атум. „Дойдохме”, казват те, казват ти боговете, о, Озирис... Небето го е заченало, зората го е родила... Повдигаш небето с десния си хълбок, притежаваш живота; живееш, понеже боговете са наредили да живееш... Крепиш земята с десния си хълбок, притежаваш господство; живееш, живееш, понеже боговете са наредили да живееш”.

Изказ 512: Синът на царя към мъртвия си баща, идентифициран като Озирис:

„Издигни се, отче мой... Прекоси небето, направи си обиталище в Полето на Приноса сред боговете... Седни върху железния си трон, вземи си боздугана и скептъра, за да водиш тези, що са в Бездната, да заповядваш на боговете и да поставиш дух в състояние на дух... О, отче мой, издигни се, влез в духовното си състояние”.

Богът Озирис бил египетският „бог на задгробния живот”. Само че, египетският задгробен живот не бил на небето, а в подземното царство, известно като Бездната. Въпреки това явните паралели с християнската вяра за Иисус се забелязват от множество изследователи. Много от тях дори стигат дотам, че да твърдят, че Озирис бил основата на „Евангелската история” в Новия завет и че историята на „Иисус” не е нищо повече от мит въз основа на религията на Озирис в съчетание с други близкоизточни легенди за „Умиращ бог”. Това сякаш е интелектуалната позиция, заемана от множество ранни митолози.

Паралелите между Озирис и Иисус очевидно ги има, но академичният експерт просто не може да проумее, че Иисус не е копие на Озирис; Той е отговорът към Озирис.

Ето какво пише Бъдж в началото на изчерпателното си проучване на Озирис:

Религиозната литература от всички велики периоди на египетската история е изпълнена с алюзии към случки, свързани с живота, смъртта и възкресението на Озирис – бог и съдник на египетските мъртви; и от първия до последния авторите на религиозните текстове са имали за даденост, че читателите им са били добре запознати с такива случки в най-малките им подробности. В нито един текст не откриваме каквато и да е свързана история на бога и никъде не са посочени подробно причините защо е заел извисената си позиция на съдник на душите, или защо в продължение на около четири хиляди години останал великият тип и символ на Възкресението. Не съществува никакво погребално посвещение, колкото и ранно, в което да не може да се намери доказателство, доказващо, че покойният е положил надеждата си за безсмъртие в Озирис, и по никое време в дългата история на Египет не откриваме позицията на Озирис да е била узурпирана от какъвто и да е друг бог. Напротив, Озирис е този, който е направен да узурпира атрибутите и силите на други богове, и проследявайки историята му... ще открием, че важността на култа на този бог нараствала пропорционално с нарастването на силата и богатството на Египет и че накрая влиянието му изпълвало както националния, така и личния живот на населението му, от Средиземно море до Шестия водопад при Шаблука. Славата на Озирис се простирала до околните народи; и на ръцете на чужденци сме задължени за свързани, макар и кратки, разкази на неговата история.

Съдилището на Озирис

В Новия завет апостол Павел ни поучава за „Съдилището Христово”. В Римляни 14:10 Павел пише, че „всички ще застанем пред съдилището Христово”. Във 2 Коринтяни 5:10 пише, „защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си”.

Египтяните също вярвали в посмъртно осъждане на душите, но те го виждали като „Съдилището на Озирис”. Според Книгата на мъртвите и други източници, след смъртта всеки индивид се очаквало да застане пред Озирис в подземното царство и сърцето му да бъде претеглено на везни с перото на Маат, което представлява правдата и справедливостта. Това било известно като церемонията на „Претеглянето на сърцето” и резултатът ѝ определял дали душата щяла да преживее блаженство или наказание в подземното царство, управлявано от Озирис.

Тази съдилищна сцена се появява в цялата египетска религия, както в папируса по-долу, който показва бога Анубис, повел новоприставления индивид за ръка, докато Озирис гледа от трона си:


Съдилището на Озирис и „Претеглянето на сърцето”.

Ето едно последно резюме на това, което означавал култът на Озирис за египтяните, както е дадено във въведението на превода на Книгата на мъртвите Е. А. Уолъс Бъдж:

Озирис бил богът, чрез чиито страдания и смърт египтяните се надявали, че това тяло може да възкръсне отново в някаква трансформирана и прославена форма, и към него, който бил победил смъртта и бил станал цар на отвъдния свят, египтяните се обръщали с молитва за вечен живот чрез неговата победа и сила. Във всеки познат ни погребален надпис, от текстовете от пирамидите, чак до грубо написаните молитви върху ковчези от римския период, това което се прави за Озирис, се прави и за покойните, състоянието и положението на Озирис е състоянието и положението на покойните; в Съдилището на Озирис и „Претеглянето на сърцето” покойният се идентифицира с Озирис. Ако Озирис живее вечно, и покойният ще живее вечно; ако Озирис умре, и покойният ще погине.

В следващата глава ще разгледаме „страданията и смъртта” на египетския бог Озирис, което ще донесе важно доказателство в нашето изследване на миналите и бъдещите кариери на библейския Антихрист.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »