Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Седемнадесета глава: Злото семе

Месианското пророчество, което започва в Исая 11, говори за осъждането на враговете на Израил и продължава през целия Исая 12 като поетично изразяване на благодарност към Бога за избавление и спасение: „Пейте Господу, защото Той е направил нещо велико - нека знаят това по цяла земя. Весели се и радвай се, жителко Сионова, защото велик е посред тебе Светият Израилев” (Исая 12:5–6).

След това Исая започва да пророкува съдбата на Вавилон от края на времето по време на Деня на Господа. Ето как започва, както е преведено в Септуагинтата:

ПРОРОЧЕСТВО ЗА ВАВИЛОН, КОЕТО ИЗРЕЧЕ ИСАЯ, СИН АМОСОВ.

Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, отворете портите, князе. Аз дадох и призовах: исполини идат да изпълнят гнева Ми, които тържествуват във величието Ми.  Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска. Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя.  (Исая 13:1–5, LXX)

Отворете портите!

Първоначалното значение на Вавилон е „Порта на Бога”, а Ериду бил местонахождението на първоначалния Вавилон и Вавилонската кула. Ериду бил местонахождението на абзу-храма на Енки, който включвал порта към Бездната, която била достъпна през свещените сладководни извори под него. Този храм-кула бил построен и като порта към небето, която вероятно е трябвало да бъде в свещена стая на самия връх на храмовата постройка. Само че можем да приемем, че тази стая така и не била завършена. Въпреки всичко, Вавилонската кула все пак е служела като небесна „порта”, понеже провокирала решението на Бога да позволи на седемдесетте ангела да слязат и да управляват народите на света.

Споменаването на Вавилон и на „порта” в Исая 13:2 следва традицията на Вавилон като първоначалния „свръхестествен портал”, както към небесата горе, така и към Бездната долу. Ериду бил местонахождението на първоначалната axis mundi, известна още като „Великият Пристан на Небето и Земята” в шумерското предание.

С това наум, началните редове на Исая 13 могат да се разглеждат като загатващи отварянето на Бездната, което ще позволи появата на демоничните скакалци, а след това на демоничната кавалерия от Откровение 9, която излиза от река Ефрат (Откровение 9:14). Спомнете си, че Ериду бил свещено място, действително построен на остров в средата на долен Ефрат. Вероятно порталът към Бездната отново ще бъде отворен на първоначалното му местоположение.

Освен исполините, които ще излязат от своята „порта”, Исая сякаш говори и за ангелите на Господа, слизащи от „небесна” порта, също да се сражават. Също както в свързаното пророчество на „Войнството на Йоиля”, което се намира в Йоил 2:1-11, е трудно да се разгадае принадлежността и целта на различните свръхестествени сили, които се срещат на земята, идващи както от небето, така и от ада, по време на Деня Господен в края на времето. Само че знаем все пак, че тези сили, които излизат от Бездната, ще бъдат водени от „Царя на Бездната”, наречен Авадон и Аполион в Откровение 9:11.

Орион е затъмнен

Исторически, всички основни врагове на Израил от Египет, Асирия и Вавилон почитали свои версии на Нимрод, известен като боговете Озирис, Асур и Мардук. Всеки един от тези богове е теологически свързан със съзвездието Орион – големият ловец в небето. Пророчеството на Исая против Вавилон включва полемично изявление против Орион, което вярвам, че ще бъде буквално изпълнено по време на Деня на Господа. В превода на Септуагинтата на следния пасаж Исая уточнява, че дори голямото съзвездие Орион ще се покрие с мрак:

Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците ѝ. Звездите небесни и Орион и всички светила небесни не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си. Аз ще накажа света за злото, и нечестивците - за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите (Исая 13:9–11, LXX)

След като Исая представя силите, които ще се появят, след отварянето на портите, и предрича знаците на небесата, които ще се случат по време на Деня Господен, той описва ужасните условия на земята, когато Денят Господен се изпълни. Иисус Христос в Матей 24:29 черпи от пророчеството на Исая 13:10 в описанието Си на ужасния Ден Господен, следователно знаем, че пророчествата, намиращи се в Исаевия „Оракул против Вавилон”, са замислени да намерят пълното си изпълнение в бъдещето.

Царят на Вавилон

След като говори за големите ужаси на Господния Ден в Исая 13, пророкът завършва, отново, с позитивна бележка, докато довършва своя „Оракул против Вавилон” в Исая 14. Забележете, че контекстът несъмнено е края на времето; особено след като Израил е бил спасен от ужасите на Деня Господен по Божията милост.

Близко е времето му, и не ще закъснеят дните му; защото Господ ще помилва Иакова и пак ще обикне Израиля; ще ги засели в земята им, ще се присъединят към тях другоземци и ще се прилепят към дома Иаковов. Ще ги вземат народите и ще ги заведат на мястото им; домът Израилев ще си ги присвои на земята Господня като роби и робини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее над своите потисници. (Исая 14:1–2)

Контекстът е абсолютно критичен, когато става дума за правилното разбиране на важното послание на Исая 14. Ето следващите два стиха:

И в оня ден, кога Господ те отърве от скръбта ти, от страха и от тежкото робство, под което беше заробен, ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят - пресече се тиранията! (Исая 14:3–4)

Исая предсказва, че след като Денят Господен е преминал, тогава Израил ще погледне назад към това, което са преживели и ще се подиграе на самия цар, който е водил силите, които ги били подтискали по време на Деня Господен.

Това е пророчество против Асур – първоначалният цар на Вавилон (Исая 23:13), който ще се издигне като цар от Бездната, за да изпълни крайната съдба на осмия цар на Сатана по време на Деня Господен. Ето какво ще каже Израил на царя на Вавилон, след като е победен:

Ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят - пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите, който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение. (Исая 14:4–6)

Това е същото описание на Асур, което се намира в Исая 10:5-7, комуто е даден жезъл, а след това безскрупулно тръгва да покори народите на света. След това Иисус е показан като поразяващ Асур в Исая 30:31-32, преди диханието на Иисус да го подпали като погребална клада.

След това Исая продължава пророчеството си, като предлага различни гледни точки на катастрофалното падане на великия и ужасен цар на Вавилон. Най-напред чуваме от дърветата:

Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост; и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече. (Исая 14:7–8)

След това чуваме от отдавна умрелите царе на света, които са разбудени, за да коментират катастрофалния край на царя на Вавилон:

Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им. Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам. Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка. Как падна ти от небето, Деннице (Луцифер), сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. (Исая 14:9–12)

Забележете, че Луцифер не е Сатана. Луцифер е просто друго име на Асур, царя на Вавилон. Той е Нефилим-Цар, поради което другите царе са удивени, че човек с такава мощ е снишен до такава слабост.

Иисус казва, „Аз съм. Който изпитвам сърца и вътрешност”, в Откровение 2:23. В Исая 9:10 Господ разкрива сърцето на Израил, което било тъй далеч от Бога, че сякаш искали отново да построят Вавилонската кула. В Откровение 18:7 Иисус разкрива сърцето на Царицата на Вавилон. Следващият стих в пророчеството на Исая разкрива сърцето на царя на Вавилон, обяснявайки желанията му, мотивите и целите му:

А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята. (Исая 14:13–15)

Суетните амбиции на царя на Вавилон започнали с желанието му да построи Вавилонската кула. Тя била „свещената планина”, която цар Енмеркар възнамерявал да построи, както е докуентирано в шумерския епос „Енмеркар и Господарят на Арата”. Само че сърцето на царя разкрива амбиция, която отива далеч отвъд един провален строителен проект.

Цар на Боговете?

Да разгледаме отново историческия контекст и времето, по което това „Слово Господне” е дадено за пръв път на Исая. Това било послание, насочено към Израил, но също и към гордия народ на Асирия, който почитал „Асур” като свой бог.

Израил бил напълно изгубен във вероотстъпничеството си, а Асирия на ръба на покоряването и разрушаването на столицата на Израил – Самария – и вземането на хората в робство. Израил бил пред довеждането под „Ярема на Асур” и за мнозина може да е изглеждало, сякаш Асур – богът на асирийците – бил по-силен от Бога на Израил. Пророчеството на Исая говори против тази лъжлива представа.

Богът Асур бил признаван из целия регион по онова време като „Царя на Боговете”, сравним с вавилонския бог Мардук, чието приписвано издигане до небесно водачество било документирано във вавилонския епос „Енума Елиш”. Сърцето на царя на Вавилон, както е разкрито в Исая, пасва съвършено с описанията на Мардук в „Енума Елиш”.

Асирийците признавали и почитали „Енума Елиш”, но заменили името Мардук с името на своя бог Асур. Всъщност, най-първото копие на „Енума Елиш” било изровено в днешно време от библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал в руините на асирийската столица Ниневия през 1849 г.

Затова вярвам, че пророчеството на Исая против царя на Вавилон трабва да се разглежда и като еврейска полемика против Асур, бога на асирийците, които били на ръба на покоряването на Израил.

По същото време обаче, то е и важно предсказание за края на времето и историческата фигура зад асирийския бог – първоначалният Асур, който умрял около 3100 г.пр.Хр. – който ще се издигне отново в началото на Деня Господен.

Друго доказателство, което ни помага да обясним суетната амбиция на Асур, идва от едно описание на Антихриста в книгата на Даниил. Сравнете двата разказа:

Исая 14:13-14: „А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния”.

Даниил 8:9-12: „Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна, издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка; възвеличи се дори до началника на множеството, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня; и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше”.

Даниил обяснява, че на определено ниво Антихристът ще успее, дори и само временно. Той ще достигне „небесното войнство”, но след това бързо ще бъде „свален”.

Изследването ни на Исая продължава с един последен коментар от покойните царе на земята, който е насочен към Асур:

Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше, вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете ѝ, пленниците си не отпущаше по домовете им? (Исая 14:16–17)

Отхвърлен от гроба си

Следващите няколко стиха са изпълнени с прозрение и убедителни доказателства, че Асур е Антихристът – първоначалният и от свършека на времето цар на Вавилон:

Всичките царе на народите - те всички - Спят в слава, всеки в дома си; А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, Като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп. Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува. Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове. (Исая 14:18–21)

Има привидно несъгласие между Павел и Исая от една страна, и книга Откровение от друга, по отношение на начина, по който ще бъде убит Антихристът. Павел и Исая се съгласяват, че Антихристът ще е една от първите жертви при Второто пришествие, когато Иисус Христос го убива със самото дихание на устата си. Откровение, от друга страна, твърди че след като Иисус се завърне, Антихристът ще бъде заловен и хвърлен жив в Огненото езеро:

Тогава видях звяра и царете земни и техните войнства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и войнството Му. Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел; (Откровение 19:19–20)

Това привидно несъгласие между тези два източника се решава от току-що цитирания пасаж от Исая. И двата източника са правилни: Асур ще бъде убит от диханието на Иисус, а след това ще бъде хвърлен жив в Огненото езеро. Исая обяснява, че след като Асур бъде убит, душата му ще бъде отхвърлена от гроба. Това означава, че Асур отново ще бъде възкресен – втори път – веднага щом Иисус го убие. Той ще бъде възкресен, за да се намери потъпкан, лежащ сред труповете на падналата си войска, само за да бъде веднага уловен и след това хвърлен напълно жив, тяло и душа, в Огненото езеро.

Библейският изследовател Арнолд Фрухтенбаум обяснява как всичко това има съвършен смисъл:

Заявено е, че Антихристът ще бъде хвърлен жив в Огненото езеро. В предишната глава бяха цитирани пасажи, които твърдят, че Антихристът ще бъде убит като една от първите жертви на Второто пришествие. Следователно, този стих изисква Антихристът да бъде възкресен по това време, а след това да бъде хвърлен жив в Огненото езеро. Поради тази причина Исая 14:20 заявява, че Антихристът никога няма да види погребение.

Има някаква ирония в този факт. Както ще се види по-късно в тази глава, терминът първото възкресение се отнася за възкресението на всички праведници и то също ще стане на етапи. Иисус е първият плод на първото възкресение. Иронията тук е, че този, който ще е фалшивият син, ще бъде допуснат да изиграе фалшивата роля докрай, като стане първият плод на второто възкресение. Но резултатът от това възкресение ще бъде Огненото езеро.

Семето на Змията

Исая ни дава важен ключ за истинската идентичност на царя на Вавилон, който липсва в английските преводи на Масотеричния текст. Ето този ключ, както се появява в Септуагинтата:

Както дреха, осквернена с кръв, не ще бъде чиста, тъй и ти не ще бъдеш чист; защото ти разори земята ми, уби народа ми: ти не ще траеш вечно – ти, зло семе. (Исая 14:20, LXX)

Действителният гръцки прочит на този текст е още по-прям. Последното изречение буквално се чете , ou me meines eis ton aiona kronon sperma poneron („по никакъв начин не ще останеш в епохата на времето – семе на злото”).

Царят на Ваилон е злото семе. Той е семето на змията, чието раждане е предсказано в Битие 3:15, което е противник на Иисус, семето на жената.

Тъмно отражение #11:

Иисус Христос е първият плод на Първото възкресение; Антихристът ще бъде първият плод на Второто възкресение.

Асур е името му

Епичното и изключително важно пророчество на Исая за падането на царя на Вавилон завършва със следните Слова от Господа:

И ще въстана против тях, казва Господ Саваот, и ще изтребя името на Вавилон и целия остатък - и син, и внук, казва Господ. И ще го направя ежево владение и блато, ще го измета с изтребителна метла, казва Господ Саваот.

С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане, за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им. Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи.

Защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне? (Исая 14:22–27)

Няма как да се объркаме в това пророчество. Господ казва буквално: „Ще съкруша Асура в моята земя... и ще го стъпча”. Господ говори за индивид, използвайки глаголи в единствено число. Това не е осъждане на народ, а на човек.

„Асириецът” е Асур, царят на Вавилон. Той е Нимрод – историческата фигура, която станала почитана като Асур, асирийския бог.

Малко след като Исая написва това пророчество, асирийците, чрез делегираната власт и в името на Асур, разрушават северното царство Израил и пленяват народа. Пророчествата на Исая предсказали това, но предсказали и че Бог щял неизбежно да надделее над Асур в края на времето.

Краят на това пророчество се свързва директно назад, където първо започва в Исая 9:8, когато Господ повтаря четири пъти фразата: „При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му още е простряна”. То започнало като осъдиделно Слово против Израил, което се е изпълнило чрез Асур, който бил използван като жезъл на гнева в простряната срещу Израиля Божия ръка.

В Исая 14:26 ни се казва, че Бог също така ще използва Асур като свой жезъл, протегнат срещу всички народи. Глобалното правителство на Асур ще принуди народите на света да изберат или Иисус Христос, или Антихриста. Всеки ще получи Белега на Звяра, или ще претърпи последствията от съпротивата. След като това „странно дело” бъде завършено, Иисус ще се завърне, за да съди народите и да сложи край на жестокото царуване на Антихриста.

„Защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне?”

Тъмно отражение #12:

Иисус Христос е доброто семе, семето на жената; Антихристът е злото семе, семето на змията.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »