Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Шеста глава: Вавилонската кула

Библията предоставя само кратко резюме на кариерата на Нимрод в Битие 10, а след това в Битие 11 описва мистериозното събитие, включващо опита да се построи кула до небето:

По цялата земя; имаше един език и един говор. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. (Битие 11:1-4).

Местонахождението на тази кула е дадено като „Вавилон” в Битие 11:9, и е известна като легендарната „Вавилонска кула”. Извънбиблейските източници, включително еврейският историк Йосиф Флавий, разкриват, че Нимрод бил този, чието царство започнало във Вавилон в Сенаарската земя, и който бил главният ръководител на този строителен проект.


Вавилонската кула (1563) от Питер Брьогел Стария

„Нимрод бил този, който ги възбудил към такова оскърбление и презрение към Бога... дързък мъж и със силна десница... Той... постепенно променил управлението към тирания – тъй като не виждал друг начин да обърне човеците от страха от Бога, освен да ги постави под постоянна зависимост от властта му. Той казвал и че щял си отмъсти на Бога, ако му хрумнело отново да удави света... И че щял да си отмъсти на Бога, затова че унищожил предците му!” Йосиф, Античности, част I, 4:2.

 

Шумерските записи за цар Енмеркар подкрепят библейския разказ. Има четири основни шумерски източника, които документират кариерата на Енмеркар, и те могат да бъдат прочетени онлайн в Електорнния текстов корпус по Шумерска литература, поддържан от Оксфордския университет в Англия. Тези източници са:

 

„Енмеркар и Господарят на Арата”
„Енмеркар и Енсухгирана”
„Лугулбанда и Планинската пещера”
„Лугулбанда и птицата Анзу”

Най-важният от тези източници, който е и най-дългият съществуващ текст от шумерската литература, е „Енмеркар и Господарят на Арата”. В тази история Енмеркар, царят на Урук, прави апел към богинята Инана, която той нарича своя сестра. Той я моли за помощ да застави далечното планинско царство Арата да му достави строителни материали за два специфични проекта: Единият е реставрирането на храма на Инана в Урук, а другият е повторното построяване на „великото светилище” Абзу за бога Енки в Ериду.

Ето текста на апела на Енмеркар към богинята Инана. Забележете, че Ериду е преведен като „Еридуг” в тази версия, а Урук е „Унуг”. Името „Кулаба” е още едно име на града Урук – политическата столица на Енмеркар:

Сестро, нека Арата умело ми извае злато и сребро за Унуг. Нека изсекат безупречни лазурни камъни от блоковете... нека полупрозрачността на безупречните лазурни камъни... построи свят хълм в Унуг. Нека Арата построи храм, спуснат от небето – твоето място за поклонение, Светилището Е-ана; нека Арата умело извае вътрешността на святия гипар, твоя дом; нека аз, сияйният младеж, нека бъда от тебе прегърнат. Нека Арата се ми преклони под иго за Унуг. Нека народът на Арата ми свалят камъни от планината си, велико светилище да ми построят, велик дом да ми издигнат, дом на боговете, прочут заради мен, направи моите ме да просперират в Кулаба, направи абзу да ми порасте като свещена планина, направи Еридуг да ми блести като планинска верига, направи светилището абзу да ми сияе като сребро в рудата. Когато в абзу, произнасям възхвала, когато донеса ме от Еридуг, когато, в господство, украсен съм с короната като пречистено светилище, когато поставя на главата си святата корона в Унуг Кубала, тогава нека... хората се чудят с възхита и нека Уту гледа с радост.

...нека вземат планинските камъни и да ми построят отново великото светилище Ериду, абзу, Е-нун; нека ми украсят архитрава му... Нека закрилата му се разпростре за мен над Земята.

Ериду: първоначалният Вавилон

Има множество прилики между шумерския епос „Арата” и разказите от Битие за Нимрод и Вавилонската кула. Царството на Нимрод започнало във Вавилон и Ерех (Урук). Името Вавилон е свързано с акадската дума Баб-ули, което означава „Порта на Бога”. Ериду бил първоначалната „Порта на Бога”, тъй като бил първият град, където „царството се спусна от небето”, според ШСЦ. Всъщност, в гръцкия си превод на Шумерския списък на царете, вавилонският първожрец Берос просто превел името на град Ериду като „Вавилон”.

Ериду бил първият град на Енки, местонахождението на светилището абзу, което е известно и като „великото светилище”, „великото обиталище” и „обиталището на боговете”. Планът на Енмеркар бил да го построи отново и то да се разрастне като „свещена планина”. Ериду бил първоначалният Вавилон, местонахождението на Вавилонската кула, което било опит на Нимрод да построи отново и да уголеми в солиден мащаб оригиналния храм-светилище абзу, който съществувал преди Потопа.

Ериду бил шумерски град, намиращ се на р. Ефрат, който всъщност бил остров, заобиколен от канали. Намирал се в южна Месопотамия до Персийския залив, който навлизал много по-навътре в сушата преди пет хиляди години.

Повечето изследователи днес вярват, че историята за Вавилонската кула се базирала на спомена за храма, намирал се в акадския град Вавилон в централна Месопотамия. Това бил храмът на Мардук, построен първоначално от цар Хамураби повече от хиляда години след живота на Енмеркар. Той бил известен като Нун.ки, което означава „Могъщото място” на шумерски, а също и като Баб-илу – „Портата на Бога” на акадски. Ето обяснението на Дейвид Рол за това как първоначалното местонахождение на Вавилонската кула останало скрито толкова дълго време:

 [Нун.ки], известен иначе като Ериду – първата царска столица в Шумер и седалище на бога на бездната Енки. Наистина, изглежда свещеният район във Вавилон бил наречен на първоначалния Нун.ки, дотолкова щото да нарекат храма, посветен на Мардук, Е-салига или „издигнатият дом”, известен още като „пристанищен пост на небето и земята”, на името на първоначалния храм-кула в Ериду. Тъй че библейската Вавилонска кула не била Старият вавилонски зигурат във Вавилон от второто хилядолетие, а по-скоро прототипът на зигурат от третото хилядолетие, построен в Ериду/Нун.ки в късния Урукски период.

Спечелване на име

Спомнете си, че Нефилимите преди Потопа били „силните, от старо време славни мъже”. Фразата „славни мъже” буквално се превежда „мъже на името”. Това намеква, че те са си били спечелили репутация и се сдобили с признание и слава.

Е, изглежда славата също е била мотивиращ фактор за строителите на кулата. В Битие 11:4 те казват, „хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя”. По същия начин в епоса „Арата” Енмеркар очаква времето, когато светилището абзу ще бъде завършено, когато гордо ще носи короната на Урук, казвайки, „тогаз нека хората се чудят с възхита и нека Уту гледа с радост”.

Тухлената Кулаба

В Битие 11:4 хората, които започват да строят кулата, също така градят и град: „Хайде да си съградим град и кула...” Разказът в Битие обяснява, че основният им строителен материал бил тухли. Епосът „Арата” подкрепя това, споменавайки „тухлената Кулаба” седем пъти в текста. Кулаба е просто още едно име на Урук. Тухлите са идеален строителен материал за едноетажни конструкции и за градски стени, но строенето на многоетажна кула с множество подове, колони, греди, врати и прозорци би изисквало повече от изпечени тухли от кал, за да издържи постройката. Ето защо Енмеркар бил толкова решен да получи каменни блокове, доставени му от Арата с цел издигането на масивен храм-кула в Ериду.

Археологически доказателства

В онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза” съм писал обширно за археологическите доказателства за величествения храм-кула, която започнала да се издига като планина в южна Месопотамия по време на царуването на цар Енмеркар от Урук – първият цар на Вавилон.

В края на 40-те години на миналия век древното място на Ериду – днешен Тел Абу Шахрейн – било разкопано от съвместен британски и иракски екип, ръководен от Фуад Сафар. Това, което Сафар открива, е доказателство за продължително поддържан култов център на бога Енки. Първото светилище било проста изработка, вероятно от тръстика, но скоро била построена квадратна тухлена постройка, а след това жителите правели постоянни реновации и разширения. Разкопките разкрили седемнадесет различни нива на конструкцията на този храм, Енкиновото абзу, който по време на Урукския период станал най-свещеното място в цяла Месопотамия.

Най-впечатляващото откритие било известно като Храм I – масивна постройка с огромен храм, построен върху солидна платформа, със следи от още по-голяма основа зад нея, която би се издигала почти до височината на самия храм Дейвид Рол вярва, че каквото и да било построено върху тази солидна основа, вероятно е била структурата, която е описана в Битие като Вавилонската кула.

Това, което било още по-интересно за копаещите, е откритието им, че точно при най-високата си точка на археологическо постижение, селището Еридо било изоставено. Рол пише, че „съвсем внезапно о. Ериду претърпял някаква неизвестна, но катаклична участ”. Академичният анализ на Фуад Сафар на обекта заявява:

...Урукският период сякаш завършва с не по-малко събитие от тоталното изоставяне на мястото... За очевидно почти невероятно кратко време плаващите пясъци запълват изоставените постройки на храмовия комплекс и заличават всички следи от процъвтявалата някога малка общност... В този момент има значителна празнина в историята на мястото, което ни е известно от резултатите от разкопките... Епохата Джемдет Наср не е представена в Ериду. По време и на Ранния династичен период има причина да се предположи, че богатствата на светлището на Енки в Ериду били стигнали до изключително нисък спад. Всъщност, само оскъдни останки от този период сочели по ската на могилата, които сега представлявали руините на праисторическото светилище, че някакво обедняло светилище все още се намирало на върха ѝ.

Разбъркването на езиците

И тъй, какво се случило, че на практика да елиминира това древно свещено място в Ериду? Шумерските текстове не дават ясно обяснение на тази мистерия. Само че Библията обяснява какво се е случило на Вавилонската кула и отново библейското обяснение намира подкрепа в епоса „Арата”. Ето редове 134-155 от текста, преведени от Самюъл Ноа Креймър:

Нявга, тогаз, нямаше ни змия, нямаше ни скорпион,
нямаше ни хиена, нямаше ни лъв
нямаше ни диво куче, ни вълк
нямаше ни страх, ни ужас: човекът нямаше съперник.
Нявга, тогаз, земите на Шубур-Хамази, полиглот.
Шумер – таз земя велика с ме на владичеството;
Ури – земята, що имаше всичко, земята Марту, защитена и спокойна,
целият свят—
хората като един—
към Енлил на един език нададоха глас.
Тогава съперникът – ен (Господ)
съперникът – господар
съперникът – цар
съперникът – ен (Господ)
съперникът – господар
съперникът – цар
Енки, ен на хегал (Господ на изобилието),
с неизчерпаемите слова, ен (Господ) хитър,
проницателният на земята, мъдрият от боговете, с мисъл надареният,
ен (Господ) на Ериду,
промени говора на устите им,
посявайки раздор,
в речта човешка, която нявга бе една.

Този пасаж в епоса „Арата” е известен като „Заклинанието на Нудимуд”, като Нудимуд е още едно име на Енки. Той твърди, че някога хората живели в мир и говорели с един глас на бога Енлил – шумерският двойник на Бога от Битие. Само че в този текст се твърди, че Енки е този, който се появил и променил говора на човечеството, като донесъл раздор в света. Напълно приемливо е Енки да е бил в корена на проблема, но книга Битие казва, че Бог е този, в съгласие с други същества, (чиято идентичност ще разкрием не след дълго), който причинил разбъркването на езиците, което довело до спиране на строенето на кулата и което довело до внезапното изоставяне на мястото:

„Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя”. (Битие 11:5-9).

Енмер Ловецът?

Името „Нимрод” вероятно е игра на думи на иврит въз основа на фонетично свързаното първоначално име. Играта на думи е подобна на начина, по който евреите свързвали думата babel (от bab-ilu – „Порта на Бога”) с думата babal, която означава „бъркотия”. Мнозина вярват, че името „Нимрод” може да се разбие на представката-буква nun (“N”), съчетана с корена marad, който означава „бунтувам се”, което уместно характеризира връзката му с Бога. Това дава N-Marad, или Нимрод, както се превежда днес.

Името „Енмеркар” е шумерско име, което се разбива на символи, транслитерирани като “En-me-er-kar”. Дейвид Рол черпи от изследването на германския изследовател Вернер Папке, който вярва, че последният знак (kar) означава „ловец”, давайки шумерското име „Енмер Ловецът”. Това заключение предлага подкрепа за уравняването на Енмер-кар с „Нимрод силният ловец” от книга Битие, но не е наистина необходимо, за да се намери връзката.

Експертът по близкоизточни езици Майкъл С. Хайзър ме информира, че този превод е съмнителен, затова си направих мое проучване, като потърсих символа в един онлайн лексикон по шумерски. Това, което открих, е че kar означава или „духам; светват, сияя; издигам се”, или „обиждам, клеветя”.

Съгласен съм с Хайзър и ме съмнява „Енмеркар” да е замислено да се превежда като „Енмер Ловецът”. Вероятно е по-добре да се преведе като „Енмер горделивият богохулник”.

Какъвто и да е случаят, фонетичните прилики на съгласните звукове N-M-R несъмнено ги има и добавят допълнителна сила на заключението, че цар Енмеркар от древен Шумер е съвсем същата фигура, като библейския Нимрод.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »