Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Шестнадесета глава: Диханието на Господа

Острите осъдителни думи на Исая против Израил, които започват в Исая 9:8, са предшествани от прекрасно месианско пророчество. После, след справянето с Асур в глава 10, Исая отново се връща на темата за Месията в глава 11:

И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. (Исая 11:1–4)

Вече разгледахме как преводът на Септуагинтата на тези седем „Духа” на Бога допълва разбирането ни. Септуагинтата ни помага и да разберем края на четвърти стих... „... и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца (Септуагинта; удебеляването е добавено).

От този превод става ясно, че се говори за „нечестивеца” като за определено лице в единствено число, а не както общо се разбира „злите”, в мн.ч. Спомнете си, че в Исая 10:17 е написано, че Святият Израилев ще е пламък против Асур. От този контекст вярвам, че Исая 11:4 е още едно предсказание за смъртта на Асур, идваща от самото дихание на Месията. Това е точно същото нещо, което Павел предрича във 2 Солуняни 2:8-9, (който вероятно се позовава на същото това Писание): „Тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби  тогава, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса” (удебеляването е добавено).

Иисус Христос ще унищожи Асур, възкресения цар нефилим, с диханието на устата си, когато се завърне при Второто Си Пришествие. Ако някакво съмнение е останало относно това, Исая дава още едно пророчество, което казва точно същото нещо в Исая 30:27-33:

Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори, и пламъкът Му е силен; устата Му са пълни с негодуване, и езикът Му е като огън, който пояжда; диханието Му е като разлян поток... И ще загърми Господ с величествения Си глас и ще яви замаха на Своята мишца в силен гняв и в пламък на всепоядащ огън, в буря, в наводнение и в градушка от камъни.

Защото от гласа на Господа ще трепне Асур, с жезъл поразяван. И всяко движение на определения нему жезъл, който Господ ще сочи против него, ще бъде с тимпани и китари, и Той ще иде на опустошителна война против него. Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя - дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали.

Исая ни казва, че осъждането на Асур е отдавна приготвено, „отдавна вече е уреден”, също като огромна погребална клада, която се издига надлън и нашир с дърва, готова и очакваща да бъде запалена. Господ Иисус, наречен тук „Името на Господа”, ще я запали с диханието, което излиза от устата Му.

Опустошителят

Един последен пасаж, който може би говори за огнената съдба на Антихриста, се намира в Исая 33. Той започва, казвайки: „Горко на тебе, който разоряваш...” във версията на крал Джеймс. „Разоряваш” идва от еврейския корен shaddad, който се превежда като „разправям се жестоко, плячкосвам, опустошавам, опропастявам, разрушавам, разорявам”. Ето как НАСБ превежда пасажа: „Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят” (Исая 33:1, НАСБ; удебеляването е добавено).

Пасажът продължава с апокалиптични изображения на Господа, идващ да съди от името на Сион, а текстът казва: „Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането Ми е огън, който ще ви погълне". (Исая 33:10–11, НАСБ; удебеляването е добавено).

От цялостния контекст на този пасаж изглежда „Опустошителят” сам ще бъде опустошен от диханието на Господа.

Името „Опустошител” като титла на Антихриста е напълно уместно, имайки предвид какво четем за безскрупулните завоевания на Асур в Исая 10. То също така стои в контраст със значението на името Йешуа – еврейското име на Иисус, което означава „Спасител”. Всъщност, намираме версия на думата йешуа в пасажа, точно след като е представен „Опустошителят”: „Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение [йешуа] в усилно време” (Исая 33:2).

Антихристът е наречен „Опустошител” и в книга Откровение, където Бездната се отваря и душата му е пусната да се всели отново в мъртвото му тяло:

Затръби и петият Ангел, я видях звезда, паднала от небето на земята; и даде и се ключът от кладенеца на бездната: тя отвори кладенеца на бездната, н излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца. И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии...

За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки - Аполион. (Откровение 9:1–3, 11)

Изследователите спорят през годините, дали Авадон е Антихристът. Някои казват, че той е просто паднал ангел и не може да е действителният Антихрист, но думата „ангел” просто означава „вестител” на гръцки и дори Иисус е наименуван като „ангел” в Откровение 10:10.

[Силният ангел е Иисус, чието описание се сравнява с Иисус като „синът человечески”, също показано в Откровение 14:14-16. Ангелът от Откровение 10 дава на Йоан да изяде свитък, също както на Йезекиил е даден да изяде свитък в Йезекиил 3:2. И двамата небесни даващи свитък са описани като имащи дъга около себе си. Йезекиил 1:28 казва, че това е „Господ”, следователно небесният могъщ ангел от Откровение 10 най-вероятно е Господ Иисус, чийто адов двойник е Антихристът – Авадон, ангелът на Бездната.]

Авадон е „Ангелът на Бездната”, а също и „Царят на Бездната”. Той е лидерът на демоничното войнство, което ще бъде пуснато, когато Бездната се отвори при Петата тръба от Откровение.

Душата на Авадон ще бъде пусната да се всели отново в тялото му, което ще накара да се почуди светът (Откровение 13:3 и 17:8), а скоро след това той ще ратифицира завета с Израил от Даниил 9:27, което ще бъде началната точка на т.нар. Седемгодишна Скръб, или Седемдесетата седмица на Даниил. Това е заветът, който Исая нарича „договор със смъртта и ада” по очевидни причини.

Името на Антихриста е дадено като Авадон на иврит и Аполион на гръцки. И двете имена означават „Опустошител”. Ето какво написах за различията между „Спасителя” и „Опустошителя” в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза”:

В един момент през земното служение на Иисус Христос, Той праща някои от учениците Си в едно село в Самария, за да уредят престоя Му там напът за Йерусалим. Само че самарянското село отказва да приюти Иисуса и учениците Му и след като научават това, Яков и Йоан се приближават към Иисус и ядосано Му казват:Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси (Лука 9:54-56).

Самото име на Иисус, което е Йешуа на иврит, идва от еврейския корен йеша, което означава „спасявам”. От друга страна, двете имена на Антихриста, които са дадени в Откровение 9:11, са Авадон и Аполион, като и двете се превеждат „Опустошителят”. Иисус Месията е Спасителят на света, докато Антихристът е големият Опустошител.

Гръцкото име Аполион идва от гръцкия глагол απωλλύ, което означава „опустошавам”; това е думата, използвана в гръцкия Нов Завет в пасажа от Лука, цитиран по-горе. Името Аполион се свързва и с гръцката дума απώλεια, която означава „унищожение”. Апостол Павел използва тази дума, когато говори във Филипяни 3:18-19 за хората в света, които са „врагове на кръста Христов, чийто край е погибел”. Думата απώλεια се намира и в следното добре познато учение на Иисус:

„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират” (Матей 7:13–14, НМВ)

Няколко различни версии на думата „унищожавам” могат да се намерят в класическата гръцка пиеса, написана от Есхил във връзка с гръцкия бог Аполон, който също така е наречен Аполион:

Касандра: Ах, горко ми! Ах, горко ми! Аполоне! Аполоне!

Хор: Какво заохка и завика Локсия? Та него не зоват с печални стонове!

Касандра: Ах, горко ми! Ах, горко ми! Аполоне! Аполоне!

Хор: Отново призоваваш бога с плачове, а този бог не подпомага скръбните.

Касандра: Аполоне! Аполоне! Ти, водителю, погубителю мой! Без мъка ме погуби ти за втори път!

Хор: Изглежда, че предсказва свойте бедствия. И в робството е с божи дар в душата си.

Касандра: Аполоне! Аполоне! Ти, водителю, погубителю мой! Без мъка ме погуби ти за втори път!

И кой е този гръцки бог Аполион, който тъй странно се появява в книга Откровение?

Чарлз Пенглейз е австралийски професор, който специализира в древногръцка и близкоизточна религия и митология. В книгата си „Гръцките митове и Месопотамия: Паралели и влияние в Омировите химни и Хезиод” Пенглейз внимателно и методично демонстрира, че гръцките митове и легенди за Аполон са били просто гръцки преразкази на вавилонските митове, вклюващи издигането на власт на Мардук, които самите те са били въз основа на по-ранни легенди за шумерския ловец/герой, известен като Нинурта.

Тъмно отражение #9:

Иисус Христос е Спасителят; Асур е Опустошителят.

Тъмно отражение #10:

На Иисус било дадено три години и половина служение с пълна власт на земята и Той го използвал, за да проповядва, изцелява и освобождава хората.

На Асур също ще бъде даден период от три и половина години с пълна власт, но той ще го използва, за да заблуждава, унищожава и да поробва хората.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »