Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Трета глава: Началото на Историята

Нашето изследване на идентичността на историческия Нимрод ни отвежда назад към началото на писаната история и към древен Шумер – първата цивилизация на света. Библията описва Нимрод като първото човешко същество, имащо „царство”, както е записано в Битие 10:10: „Изпървом царството му се състоеше от; Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.”

Царството на Нимрод започнало в земята Сенаар, която е област от древен Шумер. Градът Вавилон бил първоначалният Вавилон, а Ерех е градът, известен и като Урук, в който по-късно царувал шумерският цар Гилгамеш. Името Ерех/Урук е запазено днес в името на съвременната месопотамска нация, известна като Ирак.

Историята започва в Шумер

Писаната история започва в Шумер, понеже в Шумер е изнамерено писмото. Първият писмен език бил шумерският, а по-късно близък до него език, известен като Акадски, става преобладаващ. Тези месопотамци били първите човешки същества, които записали историята си, както и религиозните си вярвания и, за наш късмет, те записали историите си върху плочи от мека глина, които след това били изпечени и превърнати в камък. Учените вярват, че писмеността първо се появила около 3000 г.пр.Хр., което означава, че най-ранните истории, които са били запазени от времето на древен Шумер, са до пет хиляди годишни!

Интересното при тези записи е, че те силно наподобяват историите, за които четем в първите глави на Битие. Например, шумерите имали история за създаването на първото човешко същество; истории за отказано безсмъртие на човешките същества, и за жена, която се забъркала с една змия и едно дърво; истории, които сякаш наподобяват спора между Каин и Авел; история за основаването на първия град и изнамирането на металообработването; истории за напреднали същества, които се спуснали от небесата, за да обучават, управляват и дори да се съвкупляват с човешки същества; много колоритна и драматична история за великия Потоп, който помел цивилизация; а също и епични приказки, които съвпадат с кариерата на Нимрод, могъщата му империя и построяването на Вавилонската кула.

Книга Битие била написана от Моисей около 1450 г.пр.Хр., а при това намираме много подобни истории, написани над хиляда години по-рано от древните Шумери! Това е удивително, нали? Потвърждение на истината в Библията!

Е, не съвсем, що се отнася до светските академични гении. Те просто приемат, че книга Битие няма как да е била Божие откровение на исторически събития и може само да е ранно еврейско припомняне на частично избледнял спомен, който трябва да е произлязъл от Авраам, който първоначално дошъл от Шумер.

Добър пример за такова светско мислене може да се намери в книгите, написани от Уолтър Р. Матфелд: „Митът за Едемската градина: Прабиблейският му произход в Месопотамските митове” и „Едемската Змия: Месопотамският ѝ произход”. Матфелд започва изследването си като вярващ християнин, но поради излагането му на споровете на светските експерти скоро губи вярата си. Книгите му документират вярването му, че всичко в Битие било заимствано от евреите от по-ранни, по-точни, месопотамски източници.

Светските изследователи като Матфелд напълно отхвърлят всякаква възможност за свръхестественото и всякаква възможност за елемент на заблуда в създаването на най-ранните шумерски текстове. Академиците като него не могат да схванат възможността, че макар и шумерските и акадските текстове да са написани много по-рано от книга Битие, това не означава, че са по-истинни, и това не означава, че те трябва да са били първоначалният източник за книга Битие.

Има удивителен парадокс, когато сравним месопотамските митове с книга Битие. От една страна виждаме, че книга Битие има повече общо с шумерските митове, (повечето от които са записани над хиляда години по-рано), отколкото има с митовете на която и да е от културите, които съществували по същото време, както евреите. Ето какво пише Матфелд: „След като изучих религиозните митове на египтяните, финикийците, ханаанците, сирийците, хититите и месопотамците, стигнах до извода, в съгласие с по-ранни изследователи, че тъкмо Месопотамия притежава „най-близки паралели” с мотивите, появяващи се в книга Битие, във връзка с отношението между Човека и Бога в митичната история за Едемската градина.”

От друга страна, макар и историите да си приличат, разбираме че всъщност има богословска война, водена между Моисей и шумерските и акадските книжници. Те вярвали в едни и същи събития, но перспективата им върху тези събития била напълно противоположна! Матфелд пише: „Разбирам, че евреите преработват по-ранните месопотамски мотиви и идеи по такъв начин, че да ги опровергаят и отрекат. Защо са се стремили евреите да отрекат, опровергаят и да поставят под съмнение месопотамските вярвания?”

Например, помислете за момент върху наистина революционното твърдение, което белязва самото начало на книга Битие: „В начало Бог сътвори небето и земята” (Битие 1:1). Това било революционно твърдение, понеже по времето, когато Моисей диктува тези думи от Бога, всички култури наоколо вярвали, че „боговете” първоначално били произлезли от първична двойка на обожествено „Небе” и обожествена „Земя”.

С други думи, езичниците около евреите вярвали, че „в началото небето и земята родили боговете.” В Месопотамия, която е самият корен на тези политеистични езичнически идеи, тази първична двойка била известна като Аншар (мъжко „Небе”) и Кишар (женска „Земя”). Тази двойка се съвкуплила и направила Ану – първоначалният „Отец” на боговете, който след това направил следващото поколение.

Когато на Моисей било открито, че „Бог създаде небето и земята”, било открито, че Богът, на Когото Моисей служел и Богът, с Когото той имал лични взаимоотношения, бил Творецът на всичко, Богът над всички богове, истинският господар и владетел над всичко. По този начин Битие 1:1 било абсолютно революционно и абсолютно провокативно, сравнено с теологическите твърдения на народите около ранните евреи.

Помислете и за разликите между еврейските и месопотамските вярвания по отношение на целта, за която първоначално било създадено човечеството. Казано без заобикалки, шумерите вярвали, че човеците били създадени, за да бъдат роби на боговете, докато от друга страна било разкрито на Моисей, че Адам и Ева първоначално били създадени като част от Божието семейство, да бъдат във връзка с Него и да носят образа Му и да се наслаждават на дадената от Бога отговорност да владеят земята.

Матфелд забелязва този факт и отбелязва, че разказът на Битие „сякаш е полемика, предизвикваща месопотамското гледище за отношението между Бог и Човек”. След това той цитира изследователя на Стария завет Гордън Дж. Уенъм:

С оглед на негативите му, Бит. 1:1-23 е полемика против митично-религиозните схващания на древния Ориент... схващането за човека тук е забележително различно от митологията на Близкия изток: човекът не бил създаден като лакей на боговете да им доставя храна; той бил представител на Бога и владетел на земята, надарен от създателя си с изобилие от храна и се очаквало от него да си почива на всеки седми ден от усилията си. Накрая, седмият ден не е злокобен ден, както е в Месопотамия, а ден благословен и свят, в който нормалната работа се оставя настрана. Противоречейки на обичайните идеи на времето си, Битие 1 предлага и положителна алтернатива. Предлага една картина на Бога, света и човека... истинското естество на човека. Той е върхът на създадения ред: целият разказ се движи към създаването на човека. Всичко е създадено за облагата на човека...”

Матфелд често се позовава и на Джоузеф Кембъл като един от най-влиятелните гласове, посочили парадокса на връзката между историите от Битие и митовете от древна Месопотамия. Ето няколко цитата (акцентът е мой) от книгата на Кембъл, „Маската на Бога: Западна митология”, която също се появява в книгата на Матфелд:

„Никой, запознат с митологиите на примитивните, древни и Ориенталски светове, не може да се обърне към Библията без да разпознае двойници на всяка страница, трансформирани обаче, за да се изведе аргумент против старите вери”.

„Крайният източник на библейския Едем, следователно, не може да е бил митология от пустинята – тоест, примитивен еврейски мит – а е бил старата сеяческа митология на народите на почвата. Само че в библейския преразказ целият ѝ аргумент е бил обърнат, така да се каже, на сто и осемдесет градуса... Едно хилядолетие по-късно пристигат патриархалните пустинни номади и всички преценки са преобърнати, както на небето, така и на земята”.

„Първата точка, която се появява от този контраст, и ще се демонстрира по-нататък в множество бъдещи митични сцени, е че в контекста на патриархата на Желязната епоха на евреите от първи век пр.Хр., митологията, заимствана от по-ранните цивилизации от Неолита и Бронзовата епоха от земите, които окупирали и за известно време владеели, била преобърната, за да се представи аргумент точно противоположен на произхода ѝ”.

Светската перспектива на този парадокс води единствено до още въпроси, понеже това гледище е зависимо от материалистична основа и трябва да изключи свръхестествени обяснения. Но ако приемем Библията и книга Битие като Божието Слово, то обяснението е съвсем очевидно. Бог бил избрал да изведе Авраам от Шумер с намерението да създаде Свой народ от потомците на Авраам. Много поколения по-късно, след векове египетско изгнание, този народ бил формиран. Докато лагерували при планината Синай, Бог проговорил на народа си чрез Моисей и им дал Тората, която включвала Божията версия на човешката история, както е записана в книга Битие.

След векове на мрак и заблуда, моментът най-накрая бил настъпил Бог да говори и да изясни фактите.

Изясняване на фактите

В Битие разбираме, че Бог създал небето и земята, което противоречи  на месопотамското вярване, (разказано в крайна сметка в епичната акадска история на творението Енума Елиш), че по някакъв начин „Небето” и „Земята” родили боговете.

В Битие разбираме, че Адам и Ева били създадени като партньори на Бога в разпореждането с Неговото творение, докато древните шумери вярвали, че човеците били създадени, за да се трудят в служба на боговете, както е разказано в митовете „Енки и Нинма” и „Говеда и Зърно”, както и множество други.

В Битие историята за първото убийство включва Каин – земеделец и Авел – пастир. Братята принасят жертви на Бога, който приема животното от Авел и отхвърляпродукцията, принесена от Каин. От негодувание Каин убива Авел, а след това е прогонен от дома си. Шумерите имат версия на тази история („Емеш и Ентен”), но в шумерския разказ, след като се скарват жестоко и отнасят случая си пред боговете, земеделецът е приет, а пастирят е отхвърлен и трябва да принесе дан на земеделеца: „В борбата между Емеш и Ентен, Ентен – верният земеделец на боговете... се оказва по-велик от Емеш”.

В Битие, след като документира двете родословия на потомците на Каин, (които построили първите градове и изнамерили изкуството на металообработването), и потомците на Сит, (който заменил Авел), шеста глава предоставя удивителен разказ за ангели, слизащи от небето, взимащи човешки жени за съпруги и наплодяващи исполинско потомство. Това Нефилимско потомство – получовек и полу-паднал-ангел – е отбелязано като „силните, от старо време славни човеци”.

След това слизане на паднали ангели и появата на Нефилимите, Битие обяснява, че Бог се огорчил от пълния разврат, който бил завладял земята: „И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време. И разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот. гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох” (Битие 6:5-7).

Шумерите разказват подобна история, но в техните очи „падналите ангели” са група богове, известни като Анунаки, които били създадени от Ану – далечен и доста незаинтересуван „Бог небесен”. Тези същества слезли на земята, за да помогнат да се установи цивилизация в Шумер и да обучават, насочват и властват над човечеството. Те са споменати във всички шумерски митове, включително текстове, като „Говеда и Зърно”, „Създаването на Търнокопа”, „Енки и Ериду” и най-различни други.

Тъй че Битие разглежда тези същества от небесата като непокорни паднали ангели, изцяло отговорни за донасянето на жестокост и разврат, докато шумерите гледали на тях като на „богове”, достойни за почитание, които донесли технологии и цивилизация.

Също както в книга Битие, месопотамците имали много ясен спомен за велик потоп, докаран от велик бог с цел заличаване на цивилизацията. Основният източник за тази история може да се намери в акадския мит, известен като „Епосът на Атрахасис”, сега намиращ се в Британския музей. Елементи от този разказ могат да се намерят и в шумерските текстове „Потопът” и „Епосът на Гилгамеш”. Само че, както трябва да се очаква, тези шумерски и акадски истории имат някои ключови различия, когато се сравнят с библейския разказ. В тези истории богът, отговорен за пращането на Потопа, е Енлил, а богът, който спасява човечеството, е Енки. Ето какво написах в „Откритието в Гиза”:

Атрахасис е акадското име на подобна на Ной фигура, която е известна в подобни шумерски разкази като Зиусудра (Ериду Битие) или Утнапищим (Епосът на Гилгамеш). Според всички тези разкази главният бог Енлил съжалил за създаването на човечеството. В „Епосът на Атрахасис” четем:

И земята бе шумна като ревящ бик. Богът стана неспокоен от врявата им, Енлил трябваше да слуша шума им. Той се обърна към великите богове – Шумът на човечеството стана прекален, не мога да спя от врявата им.

За да се справи с проблема на пренаселването на човеците, Енлил най-напред причинява чума, а след това глад, който да покоси земята. При всеки случай Атрахасис призовава Енки да помогне на човечеството и да предложи изход от бедствието. Енки отговаря, като дава съвети на Атрахасис, но намесата в полза на човечеството силно разгневява Енлил. Крайното решение, което е прието от боговете, въпреки пламенния аргумент на Енки, е да се причини потоп, който да заличи човечеството напълно. Това решение е пазено в тайна, а Енки е принуден да се закълне, че никак няма да говори за него на никое човешко същество. Въпреки клетвата си Енки измисля хитър план да спаси Атрахасис, като остане верен на думата си. Той се свързва с Атрахасис иззад една тръстикова стена и му дава инструкции, сякаш говори на тръстиковата стена. По този начин Атрахасис е уведомен какво предстои и му е казано как да се подготви за бедствието. Казано му е да построи лодка, колкото дълга, толкова и широка и да построи плътен покрив отгоре. „Епосът Гилгамеш” включва инструкции да „натовари семето на всичко живо в лодката”.

След като потопът отминава, Енлил се разгневява, като разбира, че човечеството е оцеляло чрез Атрахасис и семейството му. Само че другите богове и богини се радват и хвалят мъдростта и съчувствието на Енки. Накрая гневът на Енлил утихва, след като Атрахасис почтително построява олтар и му поднася жертвоприношения. Накрая Енлил се помирява с Енки, благославя Атрахасис и дарява Атрахасис с безмъртие.

И тъй, според месопотамската история, имало един зъл бог, Енлил, който бил раздразнен от шума от човешкото пренаселване на земята, който решил да заличи всичко. Опитал с чума, а след това с глад, но напразно, преди да реши да прати Потопа. В отговор на лудостта на Енлил, благият, мъдър и милостив бог Енки се изправил, за да защити невинните човешки жертви. Опитва се да спре Потопа, но не успява да надделее над пъкления план на Енлил. Вместо това решава да не се подчини на Енлил и да спаси праведния Атрахасис. Заради куража на Енки човечеството било спасено от унищожение, а в последствие Енлил и другите богове Анунаки признават мъдростта на Енки и почитат Атрахасис.

Историята в Битие, макар и да следва подобен шаблон, прави няколко корекции на разказа. Най-напред, Бог обича хората и никога не се е раздразнял от шум или човешко пренаселване. Всъщност, Бог постоянно заповядва на човечеството „да се плоди и умножава, да напълни земята и да господарува над нея”. Второ, Потопът бил в отговор на греха и разврата, вкоренени във влиянието на падналите ангели (Анунаки) върху човешкото общество. Това не било импулсивно действие срещу невинни жертви, а било справедливост срещу ширещия се разврат. Освен това, спасяването на Ной – последният праведен човек – било идея на Бога; не било нещо, предприето против Божиите желания от второстепенно и съперничещо божество.

В следващата глава ще разгледаме по-отблизо религиозните вярвания на хората, които написали първоначалните истории на човечеството. Под какви духовни влияния били те, за да напишат истории, които тъй безцеремонно да противоречат на тези, написани от Моисей стотици години по-късно? Тези отговори тогава ще ни предоставят основата, за да разберем по-добре живота и времената на Нимрод в историческата му обстановка.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »