Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто Пришествие на Антихриста - Десета глава: Бог съди "Боговете"

Политеистичната езичническа система на духовен контрол над човечеството продължила да господства около три хиляди години – от Вавилон до идването на Иисус Христос; тя продължава в сенките, както и на открито у някои оцелели древни култури, през последните две хиляди години.

При Вавилонската кула, великата империя на Сатана, Урук, била съборена и разделена, но той останал на позицията си на „господар на земята” и продължава да упражнява власт над своята верига на командване, която включва седемдесетте ангела, на които били дадени народите на света.

Вече споменахме края на Сатана, когато ще бъде окован и хвърлен в Бездната за хиляда години, преди да бъде отново пуснат, а след това окончателно хвърлен в Огненото езеро (Откровение 20:10). Ролята и целта му сякаш винаги са си оставали мистериозни. Като оставим тези въпроси настрана, сега ще разгледаме съдбата на седемдесетте ангела, на които бил даден шанс да властват, когато Нимрод бил отстранен.

Краят на езичническите „Богове”

Библията дава ясно да се разбере, че Бог дал на тези ангели възможност да властват над народите на света. Само че аз не вярвам, че тази позиция им е била дадена без определени насоки и ограничения. Вярвам, че Бог очаквал от тях да управляват добре и да се отнасят към човечеството с добрина и справедливост. Казвам това поради казаното в един Библейски пасаж, който е много добре познат в областта на изучаването на „божествения съвет” – Псалм 82, написан в познатата повтаряща се поетична форма:

Бог застана в събранието на боговете;
всред боговете произнесе съд:
Докога ще съдите несправедливо
и ще показвате пристрастие към нечестивците?
Давайте правосъдие на сиромах и на сирак;
бъдете справедливи към потиснат и беден;
Отървайте сиромаха и бедния,
изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
Не знаят, не разбират, в тъма ходят;
всички земни основи се клатят.
Аз рекох: богове сте вие,
всички сте синове на Всевишния;
Но вие ще умрете като човеци,
и ще паднете като всички князе.
Дигни се. Боже, съди земята,
защото Ти ще наследиш всички народи.

Пасажът започва буквално, „Бог стои в „съвета на Бога””, той съди сред боговете”. Това е сцена на „Божествен съвет”, където Бог говори на група ангели около Него. Псалмистът получавал небесен изглед на Божия съд срещу „боговете”, на които била дадена власт да управляват народите. Завършва с прошение Бог да се вдигне, да съди земята и да присвои народите, към които „боговете” се били отнасяли зле.

Този вик към Бога да съди земята е подобен на това, което се чува при отварянето на петия Печат от Откровение: „Видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светии и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?” (Откровение 6:9-10).

На този вик за съдба все още не е отговорено, но както в Псалм 82, така и в Откровение 6:11, има обещание, че осъждането ще дойде, а Псалм 82:7 предрича, че тези „богове” ще паднат от властната си позиция и ще умрат, също както човешките същества умират.

Псалм 96 е още един псалм, който се надява на Бога да съди народите на света:

„Защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове. Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори... Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие - в светилището Му... защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите - по Своята истина. (Псалм 96:4-6, 13).

В Септуагинтата, Псалм 96:5 пише, „Защото всички богове на народите са демони”.

Пророците Исая и Йеремия също пророкували съдбата срещу „боговете” на народите, която в крайна сметка ще се случи в апокалиптичния „Ден Господен”, точно преди Второто пришествие на Иисус Христос:

Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана. Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието ѝ тежи върху нея; тя ще падне - и вече няма да стане. И в оня ден Господ ще посети вишнето войнство и земните царе на земята. И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани. Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Йерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава. (Исая 24:19-23)

А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му. Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата. (Йеремия 10:10-11)

Последният съд срещу „боговете” на народите, които са просто ангели на дявола, ще дойде, след като са хвърлени на земята по време на „Деня Господен”, както е предсказано в Откровение:

И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. (Откровение 12:7-9)

Божият план за изкупление на народите

На ангелите, които управляват народите, им била дадена тяхната възможност при Вавилонската кула. Има около хиляда години история между това събитие в Битие 11 и призоваването на Авраам в Битие 12, през което време Бог наблюдавал как се развиват нещата. Псалм 82, както и други текстове, показва че тези ангели не успели да управляват справедливо и сега стоят осъдени. Това означавало, че Бог трябвало да задейства първоначалния Си план за изкупление на целия свят чрез „семето на жената”.

Всичко започнало с Авраам, когото Бог призовал да излезе от древен Шумер, казвайки че чрез него всички народи по света ще бъдат благословени:

И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. (Битие 12:1-3)

Авраам бил бащата на Израил – Божият народ – който бил напълно отделен и уникален от всичките други народи на света, които били управлявани от седемдесетте ангела.

След като народът на Израил излязъл от Египет, Бог дал на Моисей Закона, за да насочва младия народ. В него била включена ранната история на човечеството, която изяснявала фактите и противоречала на изопачаванията, които имишлено били поставени в другите, повлияни от езичничеството разкази.

Бавно, говорейки чрез пророците Си, Господ започнал да разкрива плана за изкупление, които щял да се осъществи чрез появата и жертвената смърт на Месията, който накрая щял да съди всички народи, да победи дявола и неговите воинства и да установи вечно царство на правдата по цялата земя.

Евреите знаели, че били уникални, а също така знаели и че другите народи по света в крайна сметка зависели от тях за спасението си. Празникът на шатрите бил събитие, което се чествало всяка година в Израил, и чрез него евреите не забравили важната си роля.

Детайлите по съблюдаването на този Празник са дадени в Числа 29:12-34 и те били дадени на Израил от Самия Бог. Бог приемал всичките седем годишни Празници много сериозно, понеже те сочели към идването на Месията.

Празникът на шатрите, известен още като Сукот, бил най-кървавият Празник в календара на Израил, понеже включвал пожертването, цели седем дни, на точно седемдесет бика върху олтара, освен разните други животински приношения. С времето евреите започнали да разбират, че седемдесетте бика били принасяни заради греховете на седемдесетте езичнически народа на света.

Разбира се, точният брой на езичническите народи винаги е варирал, но числото седемдесет винаги е стояло като символично число, представляващо езичническите народи. Древните еврейски коментари върху книга Числа подкрепят това разбиране и предлагат своето мнение какво означавало това, когато Йерусалим бил разрушен от римляните и жертвоприношенията насилствено прекратени през 70 г.сл.Хр.:

Рече Р. Елеазар, „Какво значат тези седемдесет бика? Те са за седемдесетте народа...” Рече Р. Йоанан, „Твърде лошо е за идолопоклонниците, които понесоха загуба и не знаят какво са загубили. Когато домът на светилището стоеше, олтарът им правеше омилостивение. А сега кой им прави умилостивение?” (Талмуд, Сука 55б)

Да бяха знаели народите на света колко нужен им бе Храмът, биха го обградили с въоръжени крепости, за да го пазят. (Бамидбар Раба 1, 3)

Това, което тези коментатори не успели да разберат, било че когато Храмът и олтарът му били разрушени, народите на света вече били изкупени от кръвта на Иисус, чийто живот бил пожертван около 33 г.сл.Хр.

„Като светкавица от Небето”

Числото седемдесет се появява и в символичното действие, предприето от Самия Иисус, което се свързва с Царството Господне, демонстрирайки силата му над Сатана и неговите ангели.

Разказът започва в Лука 10, когато Иисус избира точно седемдесет от учениците Си и им заповядва да тръгнат пред Него към големите и малките градове, възвестявайки Божието Царство, изцерявайки хора и прогонвайки демони, точно както по-рано Иисус бил възложил на Дванадесетте.

Вярвам, че числото седемдесет било умишлено избрано от Иисус, за да демонстрира символично на силите на мрака, че силата на Божието Царство била по-голяма от силата на Сатана – князът на този свят и водач на седемдесетте „бога” на езичническите народи. Ето как отговорил Иисус на седемдесетте ученика, след като се завърнали с удивителен доклад:

Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е. Отче, понеже такова беше Твоето благоволение. Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.

И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха. (Лука 10: 17-24)

В дните на ранната Църква екзорсизмът бил съществена част от християнския живот, а духовната власт над дявола и неговите демони била често демонстрирана. Ето какво пише Свети Киприян Картагенски в писмо до един езичически неверник някъде около началото на трети век сл.Хр.:

Боговете, на които вие се кланяте, ние прогонваме в името на истинския Бог и те са заставени да напуснат телата, които са обладали... Вият ужасено, умоляват ни да ги пощадим, заявяват, в присъствитео на поклонниците си, откъде са дошли, и изповядват бъдещо осъждане... Тези, на които вие се кланяте, се боят от нас; тези, на които вие се молите, ни умоляват да ги пощадим; тези, които вие почитате като суверени, са като затворници в ръцете ни и треперят като роби.

Мисля, че е абсолютно уместно това, че чрез Иисус Христос човешките същества вече имат власт над тези същите т.нар. „богове”, които някога са ни учили нас, че сме били създадени, за да им бъдем роби на тях.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »