Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Дванадесета глава: Мистериозните Сийим

Преводът Септуагинта на Псалм 96:5 ни казва, че „... всички богове на народите са демони”. Демоничното естество на ангелите, които в крайна сметка били доведени до заседателната зала на Бога и осъдени затова, че не управлявали народите справедливо, може да се проследи чрез едно малко по-задълбочено изучаване на Библейските редове.

Да разгледаме следните Библейски пасажи:

„Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат” (Псалм 71:8-9).

„Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята (Псалм 73:14).

„Но в него ще обитават зверове пустинни, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат” (Исая 13:21).

„Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът [букв. Асур] определи земята им за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини (Исая 23:13).

„И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой” (Исая 34:14).

„И ще се заселят там пустинни зверове с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род” (Йеремия 50:39).

Всяка от горните препратки „пустинни жители/зверове” е превод на староеврейската дума сийим (или цийим). За съжаление, в превода напълно се губи свръхестественото или духовно значение на тази дума.

Ето дефиниция на тази дума, както е дадена в „Речник на божествата и демоните в Библията”:

ДИВИ ЗВЕРОВЕ - СИЙИМ

I. Сийим... е множествено число на съществителното от женски род „сийа”, което се явява като прилагателно на „ерес – земя” със значение „суха земя” (cf. sayon Isa 25:5; 32:2)…

II. В концептуалния свят на древния Близък изток „степта/пустинята” и „руините/запустелите места” заедно с планините и блатата били обиталища на „противо-човешкия свят” – не само определените „пустинни животни”, като щрауси, газели и антилопи, чийто дом е пустинята, но и пустинята служела за обиталище на най-различни създания, които не принадлежали към никой определен вид. Те били по-скоро символи на силите, които се свързвали с това стерилно и безплодно царство...

III. Сийимите очевидно са демонични същества (от пустинята/сухата земя), чиято точна дефиниция не е сигурна... Така зловещите животни, които заедно с демоните са описани в Йов 38:39-39:30, обитават всякакви прокълнати и разрушени градове и региони. Животните, които се появяват заедно със сийимите в Исая 13:21; 34:14 и Йер 50:39, притежават едни и същи злокобни конотации... Те са обединени в Исая 34:14 от демона Лилит. Тези същества населяват предишни човешки селища, след като те са били изоставени и върнати на пустинята, откъдето са дошли... Също като Исая 23:13, Псалм 72:9 и Псалм 74:14 са противоречиво доказателство в разбирането на сийимите. Възможно е и в двата случая олицетворяването им с хаотичните и злокобни сили да е подчертано... сийимите зодиакално определен вид. Терминът е по-скоро колективно наименование на демонични пустинни същества... които представляват един противо-човешки свят на опустели обиталища... (удебеляването и подчертаването са добавени).

С други думи, това което този речник се опитва да каже, е че сийимите са демонични същевства с неизвестен произход. Ако приложим това, което научихме през предходните глави към пасажите, описани по-горе, вярам че можем да разберем кои точно са те.

Ето какво аз вярвам, че се опитва да предаде Исая:

Ето земята на халдейците. Тях ги нямаше, преди Асур да ѝ тури начало за сийим. Халдейците издигат кулите си и издигат палатите си, но Асур събаря чертозите ѝ, превръща я в развалини.

От тази перспектива изглежда този пасаж ни казва, че Асур (Нимрод) е построил Вавилон – Земята на Халдейците – за сийимите, но след това го разрушава. Това звучи така, сякаш сийимите може всъщност да имат връзка със седемдесетте ангела на народите, които също са наречени „демони” в Псалм 96:5 (LXX).

От „Порта на Боговете” до „Затвор за Демони”

Както Исая 13:21 така и Йеремия 50:39 са апокалиптични пророчества за окончателния край на Вавилон, когато градът ще бъде разрушен и оттам насетне обитаван само от чудовища, диви животни и сийимите. Това пророчество за посследствията от разрушаването на Вавилон е повторено и в Откровение, където виждаме, че сийимите могат направо да се изравнят с демони:

„Но в него ще обитават сийимите, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат” (Исая 13:21).

„И ще се заселят там сийимите с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род” (Йеремия 50:39).

„И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон - великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици” (Откровение 18:2).

Откровение сякаш ни казва, че Вавилон, който първоначално бил портата за седемдесетте ангела да дойдат на земята и да получат шанс да властват над народите, в края ще стане техен затвор. Сийимите ще бъдат ще бъдат затворени в безлюдната пустош на Вавилон по време на Хилядолетното Царство Христово, докато народите се радват на просперитета, който се излива от Йерусалим.

Исая 34 дава подобно апокалиптично пророчество за Едомската земя и отново идентичността на сийимите, когато се сравни с превода на Септуагинтата, се оказва демонична: „И сийимите ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму” (Исая 34:14).

„И бесове ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму (Исая 34:14, LXX).

Цар Соломон: Господар на Демони

Псалм 72 описва една пророческа молитва на Цар Давид за сина му, Цар Соломон. Тя предрича славата на Златната ера на Израил при цар Соломон, когато ще царуват просперитет и мир, а царете на всички народи ще му отдават почест. Тя дори казва, че демоничните сийими ще му се покланят:

Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат сийимите, и враговете му прах ще лижат. (Псалм 72:8-9; удебеляването е добавено)

Този стих предлага потвърждение на многото легенди, изскочили от еврейското мистично предание, което казва, че Соломон бил велик екзорсист и му била дадена власт над демоничното царство от Бога. Мидрашът, Талмудът и Кабалата, както и най-различни апокрифни и окултни източници, са пълни с истории за господството на цар Соломон над демоните.

Ето какво казва един източник за Гоетията – окултен ръкопис, известен като гримоар, който инструктира как да се призовават демони:

Ars Goetia е заглавието на първата секция на Малкия Соломонов Ключ, съдържаща описания на седемдесет и двата демона, за които се казва, че цар Соломон бил призовал и затворил в бронзов съд, запечатан с магически символи, и че той ги задължил да работят за него. Ars Goetia приписва ранг и благородничество на всеки един член на адовата йерархия и дава на демоните „знаци, на които да се закълнат във вярност”, или печати.

В окултния свят на езичническото магьосничество и еврейската Кабала като цяло се признава, че тъмните демони на Гоетията си имат положителен двойник в ангелите на Шем Ха’Мефораш, които са описани в един кабалистичен текст:

Равин Шимон рече: Има едно голямо и силно свръхестествено дърво, което е Зеир Анпин. Тези горе и тези долу се хранят от него... И седемдесет клона, които са седемдесет княза, на които са възложени седемдесетте народа на света, се издигат в него и се хранят от него... Когато настъпи времето  за господство на всеки клон, всички те искат искат напълно да унищожат стъблото на дървото, което е опората на клоните, което властва над Израил, и които са свързани с него. И когато господството на стъблото на дървото ги достигне, което е жребия на Израил, то иска да ги пази и да уреди мир между всички тях. За тази цел се принасят седемдесет вола по време на Сукот, за да донесат мир сред седемдесетте клона на дървото, които са седемдесетте ангели покровители на народите на света.

Името за тези ангели, Шем Ха’Мефораш, означава „Имена на Разделението”. Окултният свят доректно ги свързва с ангелите на Езичническите народи, които проследяваме чак до издигането им на власт при Вавилонската кула.

Първоначално броят на тези ангели бил известен като седемдесет, но по-късно става известен като седемдесет и две, вероятно защото това било по-лесно число за работа в астрологията (например 360/72=5). В гръцкия гностицизъм намираме доказателства за това числово преминаване:

И пред дома си създаде трон, който бе огромен и бе върху четирилика колесница, наречена „Херувим”. А Херувимът има осем форми за всеки от четирите ъгли, форми на лъв, форми на телец и форми на човек и форми на орел, тъй че всичките форми наброяват шестдесет и четири форми – и седем архангела, които стоят пред него; той е осмият и има власт. Всичките форми наброяват седемдесет и две. Освен това, от тази колесница са оформени седемдесет и двамата богове; те се оформили, за да властват над седемдесет и двата езика на народите.

Окултният свят може и да е убеден, че има разлика между седемдесет и двата „демона”, на които цар Соломон можел да заповядва, и седемдесет и двамата „ангели”, които управляват народите, но нашето проучване на тези същества показва, че това съвсем не е така. Ангелите от Шем Ха’Мафораш са демоните от Гоетията. Те са едни и същи същества! Няма такова нещо като „бяла магия”, а духовните търсачи, които мислят да установят безопасен контакт с „добрите ангели” на Кабалата, са горчиво измамени. „Ангелските” и „демоничните” аспекти на тези седемдесет и двама измамници са просто двете страни на една и съща монета.

Нашето изследване на мистериозните сийими, които се появяват във всички тези завоалирани Библейски пасажи, предлага потвърждение, че сийимите наистина са седемдесетте сатанинско повлияни ангели, които се спуснали при Вавилонската кула за да поемат властта над седемдесетте езичнически народа на света. Те били получили своя шанс при падането на първоначалния Вавилон, но краят им ще настъпи след като са затворени в опустошението на Вавилон от последните дни по време на хилядолетието, когато най-после ще бъдат пуснати, а след това съдени от Християни (1 Коринтяни 6:3).

Причастие за Демони

Една от най-непопулярните проповеди, която Иисус някога прави, може да се намери в шеста глава на Евангелие от Йоан:

Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден. У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене. Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.

Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?

А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки (Йоан 6:35-58).

След като Иисус казва тези думи, научаваме че много от учениците му били силно обидени и го напускат. Що за послание било това, да проповядва канибализъм на набожните, спазващи закона юдеи?

След това Иисус разяснява това учение на Тайната вечеря, учейки учениците си да запомнят смъртта Му чрез яденето на хляб и пиенето на вино:

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. (Матей 26:26)

С тези думи Иисус установява християнското Причастие въз основа на жертвената смърт на Иисус за нас. Сега да сравним това с казаното в Псалм 73:14, като имаме предвид какво знаем за Левиатана и демоничните сийими:

Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (сийимите) в пустинята.

Това, което виждаме тук, е че Бог строшава главите на Левиатана и ги дава за храна, нещо като духовно препитание, на сийимите – демоничните ангели на Езичническите народи. Смъртта на Левиатан по този начин е изобразена като причастие на боговете на езичническата система, също както смъртта на Иисус е причастието за „синовете Божии” от Новия завет.

Тъмно отражение #7:

Тялото на Иисус Христос било строшено и принесено като причастие за всяко човешко същество, което избере да влезе в семейството на Бога. Главите на Левиатан са строшени и принесени като причастие за народите на света, които отхвърлят Иисус, и за сийимите „богове”, които властват над тях.

Тъмно отражение #8:

Нимрод бил човешко приношение за „боговете”, даващо им шанс да властват над цялото човечество. Иисус бил божествена жертва за цялото човечество, даваща ни възможност да получим свобода, господство и вечен живот чрез Него.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »