Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Двадесета глава: Убийствен заговор

Според наличните източници, падането на Озирис се случило, когато бил в зенита на кариерата си. Това било зъл заговор, замислен от ревнива група убийци, които сложили край на първата „Златна ера” на човечеството. Ето как Диодор Сикул разказва историята:

Въпреки че жреците на Озирис от най-ранни времена били получили разказа за неговата смърт като нещо, което не трябвало да се разгласява, с годините станало тъй, че чрез някои от тях това скрито познание стигнало до мнозинството. Това е историята, както я предават:

Когато Озирис властвал над Египет като законен цар, бил убит от брат си Тифон – сприхав и неблагочестив човек; след това Тифон разделил тялото на убития на двадесет и шест парчета и дал по едно на всеки от бандата убийци, тъй като искал всеки от тях да има дял в умърсяването и чувствал, че по този начин те ще са му стабилни поддръжници и закрилници на властта му. Но Изида – сестра и съпруга на Озирис – отмъстила за убийството му с помощта на сина си Хор и след като убила Тифон и съучастниците му, станала царица на Египет...

Разказът, даден от Плутарх, е подобен, но той дава различен брой на членовете в конспирацията да се убие Озирис, която била водена от Тифон – гръцкото име на египетския бог Сет:

По време на отсъствието му преданието е, че Тифон не опитвал нищо революционно, понеже Изида, която упражнявала контрол, била бдителна и внимателна; но когато се прибрал вкъщи, Тифон замислил вероломен заговор против него и сформирал група от заговорници седемдесет и двама на брой. Имал и съдействието на една царица от Етиопия, която била там по онова време и чието име съобщават като Азо. Тифон, след като тайно бил измерил тялото на Озирис и след като бил приготвил красив сандък със съответния размер, изкусно украсен, накарал да бъде донесен в стаята, където се провеждало тържеството. Компанията била много доволна от вида му и силно му се възхищавала, при което Тифон на шега обещал да го подари на човека, чийто ръст съвпадал точно с дължината на сандъка, когато легнел в него. Всички се пробвали един подир друг, но никому не бил по мярка; след това Озирис влязъл в него и легнал и заговорниците се втурнали към него и затръшнали капака, който заковали с пирони отвън, а също и използвайки разтопено олово. След това занесли сандъка до реката и го пратили към морето през Танитското устие.

Числото седемдесет и две е ключово тук, понеже се свързва със седемдесет и двамата ангели, които спечелили от смъртта на Нимрод при Вавилонската кула, както е описано в глава 9. Първоначалният брой от седемдесет постепенно нарастнало до числото седемдесет и две в различни окултни източници, както е обяснено в глава 12.

Възможността смъртта на Озирис да е била в резултат от „заговор на боговете” се подкрепя от следващия разказа за смъртта на Озирис, който е предоставен от Диодор. Той идва в рамките на обяснението му на произхода на почитането на мъжкия полов орган.  Според Диодор, всичко тръгва от историята за Озирис, който, както гърците и египтяните се съгласявали, бил същият бог, както Дионис:

Тук ще обсъдим Приап и митовете, свързани с него, осъзнавайки че разказ за него е подходящ във връзка с историята на Дионис. Древните записват в митовете си, че Приап бил син на Дионис и Афродита и представят приемлив довод за този произход; понеже мъжете под влияние на виното намират членовете на тялото си напрегнати и склонни към удоволствията на любовта.

Но определени писатели казват, че когато древните искали да говорят в митовете си за половия орган на мъжете, те го наричали Приап. Някои обаче разказват, че възпроизводителният член, тъй като той е причината за възпроизвеждането на човешките същества и непрекъснатото им съществуване през цялото време, станал обект на безсмъртна чест.

Но египтяните в митовете си за Приап казват, че в древни времена Титаните направили заговор против Озирис и го убили, а след това, като взели тялото му и го поделили на равни части между себе си, тайно ги изнесли от къщата, но този орган само хвърлили в реката, тъй като никой от тях не желаел да го вземе със себе си. Но Изида издирила убийците на съпруга ѝ и след като убила Титаните и нагодила парчетата от тялото му във формата на човешка фигура, ги дала на жреците със заповед да отдават почит на Озирис като на бог, но тъй като единственият член, който не успяла да намери, бил половият орган, тя им заповядала да му отдават почит като на бог и да го поставят в храмовете си в издигната позиция.

Според този пасаж, египтяните вярвали, че заговорът за убийството на Озирис, който бил воден от Сет (Тифон), включвал и група божествени създания – богове – които Диодор равнява с Титаните. С това разкритие виждаме, че древните източници рисуват картина, която все повече пасва на нашата хипотеза относно какво може да се е случило с Нимрод при Вавилонската кула, когато седемдесетте ангела с желание се съгласили да сложат край на Нимрод и неговата империя.

Гърците имат какво да кажат за Дионис, когото разпознавали като своя версия на Озирис. Според множество гръцки източници, Дионис бил убит в заговор, включващ Титаните и други членове от пантеона на боговете. Павзаний бил гръцки писател, който живял през втори век сл.Хр., и в своето Описание на Гърция споменава този конфликт:

Историите за Дионис, разказвани от хората от Патра, че бил отгледан в Месатис и преминал там през всякакви опасности заради козните на Титаните.

От Омир името на Титаните било взето от Ономакрит, който в оргиите, които композирал за Дионис, направил Титаните автори на страданията на бога.

Диодор Сикул проследява Дионис до Крит и предлага следната забележка:

Този бог [Дионис] бил роден в Крит, казват, от Зевс и Персефона, а Орфей предал преданието във въвеждащите обреди, че бил разкъсан на парчета от Титаните.

Загрей могъщият ловец

Минойската представа за Нимрод е нещо, което е покрито в моята поредица „Отритието в Гиза”. Ето какво написах:

Завоеванията на Нармер и славата му на велик ловец накрая станали известни на остров Крит. Когато гърците си взаимодействали с Египет по време на Класическите времена, на практика всички гръцки писатели равнявали своя бог Дионис с великия египетски бог Озирис. Приликите били очевидни, а минойски Крит бил просто стъпало между Египет и Гърция за почитането на този велик архетипен бог на „Подземното царство”, който покорявал познатия свят през целия си живот.

Германският изследовател Карл Керений проследява произхода на култа на Дионис до остров Крит, но аз вярвам, че може да се проследи от Крит назад до Египет и дори до Етиопия. Гръцкият поет Анакреон (роден около 570 г.пр.Хр.), дава една от титлите на Дионис като “Aithiopias”, което просто означава „Етиопецът”. Също така, една от многото интерпретации на името Дионис е “Dio-Nysa”, което означава „Бог на Ниса”. Според гръцкия историк Херодот, Ниса се намирала в земята на Етиопия:

...и тъй, гръцката история разказва, че още щом се родил Дионис, Зевс го зашил в бедрото си и го отнесъл в Ниса в Етиопия отвъд Египет.

В Крит първоначалното име на Дионис било Загрей, което често било представяно като „господар на зверовете”. Керений пише, че в класическата гръцка литература Загрей най-напред се появява през шест век пр.Хр. в един стих, в който пише „Господарката земя и Загрей, който са над всички други богове!”. Загрей се споменава и два пъти от поета Есхил, който дава на Загрей подобна почит, приравнявайки го със Зевс, а също и с Хадес. Загрей просто било минойското име за египетския бог Озирис и всеки от тях бил почитан като главния бог на „Подземното царство”.

Гърците почитали Дионис и също така имали спомени за една героична фигура, която познавали като Орион, който „заплашвал да избие всички животни на земята”, докато ловувал в Крит. Според Керений, значението на името Загрей е „Велик ловец”, или по-точно, „хващач на дивеч”. Керений се позовава на един минойски печат от Кидония, който изобразява този древен бог, хванал два лъва:

Връзката му с двата лъва от двете му страни е ясно изразена в жеста му – той е положил ръцете си върху главите на изправените животни... Богът държи здраво лъвовете – два живи хищника – с голите си ръце. Той ги опитомява с „ръкополагане”. Той ги привлича към своята сфера на влияние и ги държи в плен.

Керений продължава с въпроса, „Защо този велик митичен ловец, който в Гърция станал мистериозен бог на подземното царство, бил ловец на зверове, а не убиец? С какво се свързва „залавянето живи”? Керений отговаря на въпроса си:

Върху един бронзов щит от гръцкия период в Крит... виждаме „господаря на зверовете” с различен жест от този върху скъпоценния камък от Кидония. Под влиянието на асирийското изкуство, той е представен тук с брада, но това, което най-много ни интересува, е че той е стъпил върху главата на бик и сякаш държи и разкъсва лъв. В този случай лъвът е разкъсан на парчета, но на Крит това би могло да бъде и съдбата на бик. Игрите с бикове на Крит били продължение на залавянето на бика, изигравани под формата на драма. Изглежда малко вероятно, че в един див култ на Дионис такива могъщи животни са разкъсвани на парчета живи от зъбите на участниците и поглъщани сурови, но ние имаме явно свидетелство, показващо че този чудовищен обред се е случвал на празник на Дионис, повтарян на всеки две години... Така целта на „залавянето живи” очевидно е в разкъсването на уловените животни и поглъщането на суровата им плът.

В глава 12 беше представена идеята, че Левиатан е бил нещо като демонично причастие за боговете, според Псалм 73:14, където се казва, че Господ строшава главите на Левиатана и „даде го за храна” на демоничните Сийими, идентифицирани като дяволите-богове на народите.

Това е интересно, понеже в гръцките орфически митове оригиналният Дионис, познат като Загрей, всъщност бил изяден жив от Титаните, след като бил приел формата на бик:

Според последователите на орфизма, Зевс преспал с Персефона... под формата на змия. Резултатът от съюза им бил Загрей.

Зевс бил възнамерявал Зегрей да му бъде наследникът, но ревнивата Хера убедила Титаните да убият детето. Също както детето Зевс в критския пит, детето Загрей било поверено на Титаните, които го разсейвали с играчки. Докато се взирал в едно огледало, те се опитали да го сграбчат и той побягнал, превръщайки се в различни животински форми в опита си да избяга. Накрая приел формата на бик и в тази форма го хванали, разкъсали го на парчета и го погълнали.

В тази история Зевс уж успял да прогони Титаните от Загрей в последния момент, позволявайки на Зевс да спаси само сърцето на детето Загрей, което дал на Семела, която родила наново Загрей, който след това пораснал и покорил света. Хронологията на събитията във всички тези гръцки митове може да е много заплетена, но но ядките истина в сърцевината им си остава.

Жестоките обреди на Дионисиевите мистериозни култове били всъщност пресъздаване на минойския спомен за убийството на Нимрод Могъщия Ловец в ръцете на титаните. Съвременната испанска борба с бикове вероятно е останка от тази древна мистериозна традиция.

Всички тези древни културни спомени сочат назад към Нимрод като първоначалния „Бик”, който бил познат като Нармер на египтяните, чието изображение на „Бик” е оцеляло в най-различни препратки и артефакти, като Палитрата на Нармер и Палитрата на Бика. Бикът бил символ и на царската власт в Шумер, а в Египет живият Бик Апис (горе) станал почитан и на него се гледало като притежаващ действителния дух на покойния Озирис. Златният телец, почитан от израилтяните в Синай вероятно бил идол на Бика Апис.

Господ не бил доволен да види народа Си да се кланя на репрезентация на Антихриста и то точно когато давал Закона, който щял да помогне да се застели пътят за идването на истинския Месия.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »