Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Двадесет и четвърта глава: Скрити мистерии

С идването на Иисус Христос, смъртта Му на кръста, възкресението и възнесението Му на небето и последвалото изливане на Светия дух на Петдесетница, цялата неустойчива духовна система на световно политеистично езичничество се прекатурна.

Иисус Христос пусна Светия дух в света и очите на човеците се отвориха за удивителната любов и свобода, които се откриват в личното взаимоотношение със Създателя на Вселената. Само след няколкостотин години Християнската църква става най-влиятелната духовна и политическа сила в света, а силите на злото са принудени или да се разпръснат и прегрупират, или да се опитат да се асимилират в нея и да я опорочат.

Тайните култове на Гърция и Рим се стопили, а в Египет вътрешните кръгове от жреци, заедно с тайното си познание за боговете, изчезнали от погледа на обществото. Тези мистерии обаче, били поддържани в ученията на новите езичнически системи, които се появили покрай появата на християнството през първите векове сл.Хр. Тези езичнически системи днес са известни като Херметизъм, Гностицизъм и ученията на юдейско-езичническото предание, известно като Кабала. Засягам всички тези системи в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза, Част шест: Господство чрез заблуда”, които черпя оттук, докато разкриваме еволюцията на култа на Озирис в наши дни.

Херметизъм

Херметизмът получава името си от Хермес Трисмегист – легендарна фигура, свързвана с гръцкия бог Хермес (символизиран от планетата Меркурий); с ханаанския бог Таут, секретаря на Кронос; с вавилонския бог Набу (също идентифициран с Меркурий), който бил син и книжник на Мардук (Юпитер); и особено с египетския бог Тот, книжникът на Озирис и бог на учението при египтяните.

Текстовата основа на Херметизма е сбор от диалози, включващи Хермес и учениците му, в които са засегнати големите метафизични въпроси за живота. Тези текстове датират до втори и трети век сл.Хр., но по времето на Ренесанса, когато стават известни, се вярва, че датират много по-назад. Съвременните сборници на Corpus Hermeticum включват осемнадесет гръцки текста и един латински текст, известен като „Асклепий”.

Именно в „Асклепий” е подчертана ролята на Египет като пръв дом на боговете, а в рамките на това описание се появява и едно пророчество за упадъка на Египет и изчезването на боговете, оставяйки Египет бедствуващ и изоставен:

Не знаеш ли, Асклепий, че Египет е образ на небето или, да сме по-точни, че всичко управлявано и местено в небето слезе в Египет и бе прехвърлено там? Право да си кажем, нашата земя е храмът на целия свят.

При все това, тъй като подхожда на мъдрите да знаят всички неща отнапред, за това не бива да останеш неосведомен: ще дойде време, когато ще изглежда, че египтяните са отдавали почит на божеството с верен ум и старателно благоговение... напразно. Цялото им свято поклонничество ще се разочарова и ще изчезне без следа, защото божеството ще се завърне от земята на небето и Египет ще бъде изоставен. Земята, която бе седалище на благоговение, ще овдовее от силите и ще остане лишена от присъствието им... Тогава тази пресвята земя, седалище на светилища и храмове, ще се препълни с гробници и трупове.

О, Египет, Египет, от благоговейните ти дела само истории ще оцелеят и на децата ти ще им звучат невероятно!... Понеже божеството се връща в небето и всички хора ще умрат, изоставени, тъй като Египет ще овдовее и ще бъде изоставен от бог и човек.

Херметичният пантеон е описан в „Асклепий” като воден от група от пет главни бога, които са „хиперкосмически” и „понятни”, които властват над божествени аспекти на вселената, които са „космически” и „разумни”. Юпитер е главното божество, съответстващо на Зевс, и е описан като бог на небето, „понеже Юпитер доставя живот през небето на всички неща”. Светлината е второто, което властва над „разумния” си божествен аспект Слънцето. Трето, има едно божество на име Пантоморфос от Омниформ, което властва над „Хороскопите” или „Тридесет и шестте”. Това са тридесет и шест бога, известни още като Декани, тъй наречени, понеже всеки един от тях има власт над десет градуса от зодиакалния кръг. Четвърто е божеството Имармени, което властва над седемте планети. Петото е вторичен аспект на Юпитер, който властва над въздуха, понякога известно като Зевс Неатос.

Всеки един от дванадесетте знака на Зодиака включва три от тридесетте и шест херметични Декани, известни като „Хороскопи” и наричани „звезди” в текста. Това разделяне на Зодиака на тридесет и шест Декана било също така удвоено на седемдесет и два Дуодекана – разделение, което дало на всеки един от дванадесетте зодиакални знака шест звезди, правещи всяка една от тези Дуодекана звезди, известни още като Квинанси – владетели над пет градуса от зодиакалния кръг. Оттук идва едно от обясненията за окултната значимост на Пентаграма, който е звезда с пет лъча. Всеки един от петте лъча представлява едно от петте „хиперкосмически” божества, или пет градуса от зодиака, а всеки лъч е изграден от ъгъл от седемдесет и два градуса, като резултатът от пет по седемдесет и две е 360, което завършва окръжността на зодиака.

В древен Египет жреците на свещените обреди били известни като хороскопи. Херметичният акцент върху астрологическото взаимоотношение между човечеството и звездите (които, както знаем, всъщност представляват седемдесетте ангелски богове-Космократори – виж Ефесяни 6:12) е обяснено от Френсис Йейтс в книгата ѝ „Джордано Бруно и Херметичната традиция”: „Тези странни хора, египтяните, били обожествили времето, не само в абстрактния смисъл, но и в конкретния смисъл, че всеки един миг от деня и нощта си имал бог, който трябвало да бъде омилостивяван, докато преминавали миговете... Те имали определено астрологическо значение като „Хороскопи” ръководещи формите на живот, родени в рамките на периоди от време, които те ръководят, и били асимилирани с планетите в дома на тяхното владение... Но те също били богове, могъщи египетски богове при това, и тази тяхна страна никога не била забравена, което им давало мистериозна важност.”

Завръщането на тези богове към активна и явна позиция като владетели на човечеството е предсказано в „Асклепий”, за които се казва, че ще дойдат след дълъг период на духовен упадък в Египет: „Тези [богове], които управляват земята, ще бъдат възстановени и ще бъдат настанени в един град на най-далечния праг на Египет, който ще бъде основан към залязващото слънце и към който цялото човечество ще се завтече по суша и по море”.

Този текст и физическото местоположение на този божествен град е обяснен от Гарт Фаудън в книгата му „Египетският Хермес”:

...в отговор на запитването на Асклепий къде са тези богове в момента, Трисмегист отговаря (в Аскл. 27): „В един велик град в планините на Либия (in Monte Libyco)”, под което се разбира края на пустинното плато западно от Нилската долина. Едно по-късно споменаване (Аскл. 37) на храма и гробницата на Асклепий (Имхотеп) в monte Libyae установява, че алюзията в Аскл. 27 е с древния и свещен Мемфитски [Гиза] некрополис, който се намира върху пустинния Явал западно от самия Мемфис.

 „Планините на Либия”, (което също така било мястото, където Херакъл бил убит от Тифон според гръцкия мит), е просто препратка към платото, което се издига над пустинята на западния бряг на Нил, западно от древния град Мемфис. С други думи, според това Херметично предсказание, когато Космократорите са „възстановени”, ще бъдат „настанени в един град” върху или близо до Платото Гиза.

Космократорите, Египет и Фримасонството

Херметичният текст, известен като „Асклепий”, предрича че „тези богове, които управляват земята, ще бъдат възстановени в един град на най-далечния праг на Египет.” Това разбиране на ролята на Египет като земята на боговете и главно седалище на Древните Мистерии прониква в Западната окултна традиция и силно е повлияло на мистичните ордени, като „Златна зора” и Ordo Templar Orientis на Алистър Краули. Това вярване може да се намери и в по-масови езотерични организации, като Розенкройцерите и Фримасоните, както ще покажем тук.

Като независимо тайно общество, Розекройцерите датират до публикуването на три известни ръкописа от началото на седемнадесети век в Германия. Оттогава насетне са се появили множество групи, които наричат себе си „Розенкройцери”, всичките с предполагаеми връзки с първоначалната група.

В Съединените щати главният Розекройцерски орден е AMORC (Ancient and Mystical Order Rosae Crucis), който бил създаден през 1915 г. и е базиран в Калифорния. Едно от главните им постижения било учредяването на „Розенкройцерския египетски ориенталски музей” в Сан Хосе през 1928 г. На уеб сайта му е зададен въпросът: „Какво общо има Розенкройцерският орден, AMORC, с Египет?” Отговорът е следният:

Старата връзка с Египет е от Традиционно естество. Всички Розенкройцери от 17-ти век нататък разбирали, че мъдростта, която са получили, била предадена по много пътища от най-ранните времена на човешката цивилизация, и се придържали към ученията на древните Мистериозни школи.

Първото споменаване на организирането на такива Школи се свързва от мистиците с царуването на цар Тутмозис през 15-ти век пр.н.е. Освен това, през 14-ти век пр.н.е. цар Акенатен преподавал идеала, че има една Божествена сила зад всички неща, дори многото Богове на Египет.

Така Розенкройцерите проследяват Традиционната си връзка до древен Египет, понеже мъдростта и методите, които следват, са в съответствие и без прекъсване с тези от Мистериозните школи на Египет през Розенкройцерския манифест от 17-ти век до съвременния Розенкройцерски орден, AMORC.

Розенкройцерите са по същество много открити в рекламирането на връзката си с древен Египет, но когато става дума за институцията Фримасонство, темата за Масонския произход е много по-противоречива и мистериозна.

Във Фримасонството има три главни групи за проучване, участващи в изследване и публикуване на материали, свързани с този въпрос. Челната от тези „групи за проучване” е Ложата “Quatuor Coronati, базирани в Лондон, Англия, която била създадена през 1884 г. от Великия Майстор на „Обединената Велика Ложа на Англия (ОВЛА) – принцът на Уелс, който по-късно става крал Едуард VII. Първият Велик Майстор на QC Ложата бил Сър Чарлз Уорън, който бил президент на „Палестинския изследователски фонд” (ПИФ). Друг основател на QC Ложата бил Сър Уолтър Безант, който работел под Чарлз Уорън като ковчежник на ПИФ. Той бил шурей на Ани Безант, която повела Теософското общество след смъртта на Елена Блаватски. Трябва да се посочи и, че ранен член на QC Ложата бил д-р Уин Уесткот, който бил главният основател на Херметичния орден „Златна зора”. Вероятно Уинскот участвал в лекцията, представена при основаването на QC Ложата, която била озаглавена: „Фримасонството, видяно в Светлината на Кабалата”.

Главната цел на Ложата Quatuor Coronati била да се фокусира върху масонския произход, да изследва Кабалата и Соломоновия храм и да насърчава създаването на еврейска родина в Израел. Сър Чарлз Уорън бил директорът на британските разкопки на Храмовия хълм две десетилетия по-рано, а самият негов Фонд за изследване на Палестина, който бил създаден през 1865 г., бил финансиран с пари на британската корона, ОВЛА, Църквата на Англия и банковия тръст на Ротшилд. Събитието, ознаменуващо основаването на ПИФ, било председателствувано от Архиепископа на Йорк, който оповестил, че Светите земи били, по божествено право, британска собственост.

Ложата “Quatuor Coronati” следователно е интимно свързана с „еврейската” или „юдейската” страна на масонския произход (и масонската „съдба”) и е омаловажила връзката, която Фримасонството имало с Древните мистерии, свързвани с „езичническите” култури. Това било ситуация, която отвратила няколко члена на QC, включително д-р Уин Уесткот, който, според един източник, „направил няколко опита да насочи представителите на преобладаващата „автентична” школа на масонска историография към това да обмислят възможността Фримасонството да има по-окултен произход. Този подход бил осмян тогава и всеки, който се опитал да прави подобни предложения оттогава, получавал подобен отговор като цяло от членовете.”

Вероятно поради „тясната ортодоксалност” на Ложата QC, друга Масонска група за проучвания – Масонското общество за проучвания (МОП) – била основана в Лондон през 1921 г. от Алвин Кобърн, Дж. С. М. Уорд и Уолтър Уилмшърст: „Целта им била да се поощри проучването на масонската символика, да се картографира произхода ѝ и възможните интерпретации покрай антропологичните редове. Избягвайки методологията, възприета от т.нар. „автентична” школа, тази група все още е активна и изучава Фримасонството в светлината на културни феномени, които са широко подобни, в миналото и настоящето. Те използват подходи, които са били възприети в сферите на сравнителната религия и фолклорните проучвания. Те гледат на Фримасонството като на жив организъм. Публичните им изяви циркулират по цял свят и отдават специално внимание на символичното и мистичното тълкувание на различните масонски Степени.”

От основателите на тази група, Дж. С. М. Уорд е най-интересният, понеже той е авторът на „Фримасонството и древните богове” – обширно проучване на Масонския произход, което преминава през целия езичнически свят, за да проучи вярванията на културите в Индия, Африка, Америка и разбира се Европа, Египет и Близкия изток. Уорд също така е добре познат медиум и спиритуалист по него време, макар и да се е преструвал за християнин. Тезата му в неговото изучаване на произхода на Фримасонството отразява Дарвиновите обертонове по него време и осезаемото влияние на „Златната клонка” на Джеймс Дж. Фрейзър:

Фримасонството произлиза от примитивните иницииращите обреди на праисторическия човек и от тези обреди са изградени всички древни мистерии и оттам всички съвременни религиозни системи. Точно поради тази причина хората от всички религии могат да влязат във Фримасонството... По този начин Фримасонството е основата на мистериите, а не мистериите, отсечени и осакатени... Следователно, чак до ден днешен, ако погледнем внимателно, можем да открием в ритуала си семето на фактически всяка важна догма на всяка вяра, била тя Възкресението, или Прераждането.

Третата главна група, участваща в изследването на произхода и целта на Фримасонството, е „Мансардният масонски кръжок”, основан също в Лондон, през 1938 г. Тя се събирала по-често от МОП и публикувала повече документи, но споделяла интересите на предната група в древните мистерии и окултния произход на Фримасонството. Първият ѝ документ бил озаглавен „Питагорейската традиция у Фримасонството” от Откровението на Дж. Р. Клиланд, и започва със следната характеризация на Фримасонството: „Фримасонството е тясно свързано с древните Мистерии и, ако е правилно разбрано, и въпреки постоянните ревизии и префасонирания в ръцете на невежите, а понякога злонамерените, съдържа „всичко необходимо за спасение”, спасение от единствения „грях”, който в крайна сметка е от значение, който се намира в корена на всеки друг грях и прегрешение – грехът на непознаването на себе си и висшето му призвание.”

С това въведение става явно Гностическото влияние върху Клиланд и кръжока му. Египетското влияние идва няколко изречения по-късно: „...практиките и обичаите сред Фримасоните винаги са носели близък афинитет с тези на древните египтяни; Философите на Египет в нежеланието си да излагат мистериите си пред плебейски очи, потулили системите си на обучение и устройство под йероглифни фигури, които били предавани само на главните им жреци и мъдреци, които били обвързани с тържествена клетва никога не не ги разкриват.”

Един анализ на най-важната египетска връзка с Фримасонството била публикувана чак в документ №47, озаглавен „Великият труд в спекулативното масонство”, който започва със следното въведение:

В този Документ ще бъде направен опит да се представи, за ръководство на Масонските ученици, тълкувание на египетската метафизична традиция в хармония с изнесените учения в това, което се нарича Мистериите; египетската традиция след това ще бъде накратко дискутирана в светлината на нейното преминаване и пълно сливане със Спекулативното фримасонство; накрая ще бъдат дадени причините в подкрепа на теорията, която смятаме за валидна, че Великото дело (“Magnum Opus”) на Розенкройцерите и Духовните алхимици е същото като това, което е символизирано в нашата Масонска легенда за Х.А. [Хирам Абиф]. Внимателните ученици биха могли да намерят в препратките към Старата мъдрост и Мистериозната традиция въведение към една велика тема; нито пък трябва Мистериите да се мислят само за институции, отдавна изчезнали в нощта на времето; по-скоро тяхното връщане трябва да се приеме като неизбежно. В идните години едно по-мъдро поколение ще възстанови свещените обреди, които са необходими за духовната, интелектуалната и социалната сигурност на расата.” (удебеляването е добавено)

Легендата за Хирам Абиф е основата на най-важния ритуал в Масонското братство – ритуалът на „издигането” на посветения Брат в Занаята (2-ра степен) до нивото на Майстор масон (3-та степен). Според мита, който е много хлабаво базиран на пасажи от Стария завет, Хирам Абиф бил финикийски майстор строител, който бил предоставен от царя на Тир на цар Соломон, да му предложи помощ в построяването на Храма на Яхве в Йерусалим. Според Масоните, Хирам Абиф бил убит от трима заговорници, след като не успели да го заставят да им даде „скритите тайни” на строителството, или „масонството”. В ритуала, посветеният играе ролята на Хирам Абиф и е воден, докато е ударен веднъж, втори път, а след това и трети фатален път. Ритуалът завършва с възкресяването на посветения (Хирам Абиф) от тъмната му гробница и в чистата светлина като равен и „издигнат” член на Масонското братство.

Авторът на документа на Дормър, „Великото дело”, продължава и свързва Фримасонството с Египет и, по-специално, свързва легендата за Хирам Абиф твърдо и пряко с египетската традиция на смъртта и „възкресението” на Озирис, коментирайки върху факта, че Озирис бил основата на древния мит за „Умиращия бог”, срещан из целия езичнически свят:

Най-ранният период на египетската метафизична мисъл принадлежи към баснята за Изида и Озирис и откриваме, че митът за Умиращия бог се повтаря в много от великите Световни религии; установен факт е и, че... животът, смъртта и възкресението на безсмъртния-смъртен са станали прототипът за множество други доктрини на човешкото обновление.

Баснята, както е достигнала до нас в разказа, даден от Плутарх, знаменития гръцки биограф, не е много допълнена от съвременните изследвания; нито пък е намерен някакъв нов ключ, който да отключи тази величествена драма, която правилно може да бъде наречена „Страстната пиеса” на Египет. Самият Плутарх обаче казва, че „мистичните символи са ни добре познати на нас, които принадлежим към Братството”, и този намек предполага, че тълкуванието на мита, както е дадено от него в неговата „Изида и Озирис”, ще разкрие скритото си значение на учениците, които вече са запознати с принципите на доктрината...

Традиционната история разказва, че ТИФОН подмамил ОЗИРИС в кивота на унищожението, за който се твърди, че е сандък или ковчег... Тифон бил подпомогнат в „нечестивия си замисъл” да узурпира трона на Озирис от АСО (царицата на Етиопия) и седемдесет и двама други заговорници. Тези заговорници представляват трите разрушителни сили, „тримата главорези”, които са съхранени в съвременното Фримасонство като убийците на Майстора строител [Хирам Абиф]; това са невежество, суеверие и страх. Така появата на алчността и перверзията белязали края на Златната ера и със смъртта на Озирис, Тифон незабавно се възкачил на трона като регент на света... На този етап, Изида, сега представлявана от разпръснатото, но все още осветено тяло от Посветени, започнала великото търсене на тайната, която била изгубена; и във всички части на света целомъдрените в „скръб и страдание’ издигали ръце към небесата, молейки се за възстановяването на царуването на Истината. Продължавайки търсенето си във всички части на земята и през безброй векове, паството на праведните най-накрая преоткрило изгубената аркана и я върнало с радост в света, над който тя някога царувала. По този начин научаваме, че Изида чрез магия (посветените жреци били магьосници) възкресила мъртвия Бог и чрез съединяването си с него родила орден от жреци под общото наименование ХОР.

Групата за проучване на Дормър не била първата и със сигурност няма да е последната, която изравнява легендарния Хирам Абиф с египетския бог Озирис. Под повърхността на масовото Масонство тази асоциация се знае и разбира като факт, вероятно още от началото на организираното братство. Този факт със сигурност не е убегнал на знаменития окултен учен и историк от 33-та масонска степен Манли П. Хол, който подкрепя тази връзка в един документ, в който той пише върху „Розенкройцерите и Масонският произход”:

Престън, Гулд, Макий, Оливър и Пайк – всъщност, почти всеки голям историк на Фримасонството – признават възможността съвременното общество да е свързано, поне непряко, с древните Мистерии,а описанията им на съвременното общество са предшествани от извадки от древни писания, описващи примитивни церемонии. Всички тези видни Масонски учени виждат в легендата за Хирам Абиф адаптация на мита за Озирис; нито пък отричат, че по-голямата част от символиката на братството идва от езичническите институции от древността, когато боговете били почитани на тайни места със странни фигури и съответни ритуали. (удебеляването е добавено)

Връзката между Хирам Абиф и Озирис е проучена и в относително скорошната „Харпърова Енциклопедия на Мистичното и Паранормално Преживяване” (1991) под заглавието „Фримасонство”, която представя друг провокативен символ, свързван със седемдесет и двамата „богове-космократори”:

В ритуала Масоните „умират”, както Хирам Абиф е умрял, и са преродени в духовните връзки на Фримасонството.

Философът Манли П. Хол сравнява хирамската легенда с поклонението на Изида и Озирис в древноегипетските мистериозни школи – още един знаменит източник за Фримасонството. Озирис също станал жертва на главорези, а възкресението на тялото му минус фалоса му – и търсенето му от Изида – изглежда символично подобно на търсенето на Изгубената дума на Бога. Последователите на култа на Изида били известни като „синове на вдовицата” след убийството на нейния съпруг/брат Озирис, а Масоните също са наричани „синове на вдовицата”...

Спекулативното Масонство заело сечивата на занаята като символи на ордена: ъгълът, пергелът, отвесът и нивелирът. Членовете носят бели кожени престилки, свързвани със строителите. Ритуалните цветове са синьо и златно. Главната буква G, която се появява в Масонския пергел, най-вероятно означава Бог (God). Събранията се провеждат в Ложи или Храмове: четиристранни правоъгълни структури, декорирани с Масонски символи и черно-бели шахматни подове, символизиращи двойствената природа на човечеството.

Друга Масонска емблема е Великата пирамида в Гиза, винаги показвана със седемдесет и два камъка, представляващи седемдесет и двете комбинации на Тетраграматон, или четирибуквеното име на Бога (YHVH) на иврит. Пирамидата е с плосък връх, недовършена, символизираща непълната природа на човечеството. Над пирамидата се носи Всевиждатото око на Великия архитект, също свързван с Хор, сина на Изида и Озирис. Както пирамидата, така и Всевиждатото око се появяват върху доларовата банкнота на Съединените щати и гърба на Държавния печат на Съединените щати. (удебеляването е добавено)

И тъй, отново се връщаме при Великата пирамида в Гиза – първото построено и последното останало от Седемте чудеса на древния свят, което е предполагаемото покойно място на Озирис. Самата Велика пирамида е само една структура в рамките на голям Некрополис, който бил проектиран според разположението на съзвездието Орион – Великият ловец в небето. Както се постарахме да покажем, Озирис не е никой друг освен библейския Нимрод – „силният ловец пред Господа”, чиято смърт довела до разделянето на глобалната му империя в ръцете на седемдесет ангела космократори, които слезли от небето, за да започнат своята ера на власт над човечеството. Седемдесетте ангелски „световни сили” впоследствие започнали да се разбират като седемдесет и две, което е броят на „заговорниците”, които помогнали на Сет/Тифон в убийството на Озирис. Това е и броят на ангелите, свързвани с Кабалистичните Shem ha Mephoresh и броя на камъните, изобраени в Масонските репрезентации на Великата пирамида.

Друга репрезентация на Великата пирамида в Гиза вероятно може да се намери в символа „ъгъл и пергел” на Фримасонството. Пергелът е отворен до познатото число 72⁰, както върхът на пирамидата, докато основата на пирамидата се явява като ъгъла, а “G” представлява, не „Бог” (God) или „Геометрия” (Geometry), както някои спекулират, а „Гиза” (Giza) – местонахождението на покойното място на скъпия починал майстор на Масонството, когото те очакват да се завърне като техен „Бог” (God).

Несъмнено, Хирам Абиф не е нищо друго освен скрита репрезентация на Озирис, а ритуалът на Третата степен на „възкресението” на Хирам е просто възстановка на различни езически Мистерии, които ритуализирали „издигането” на Озирис, „пробуждането” на Херакъл, или „възкресението” на Дионис – всичките очакващи възкресението на Антихриста в Господния ден.

И тъй, как се стигнало до това Фримасонството да изобразява Озирис като Хирам Абиф – предполагаемият „майстор строител” на Божия храм в Йерусалим при царуването на цар Соломон? Фактът е, че легендата за Хирам Абиф е относително късна добавка към Масонската традиция, която за пръв път е документирана в Андерсоновите „Постановления” от 1723 г. Книжката „Символи на Фримасонството”, преведена от френската публикация Les Symboles des Francs-Maçons(1997), разкрива че първоначалната „Легенда на Занаята” се свързва пряко с нашето разбиране за Озирис като Нимрод:

Датата на построяването на Цар Соломоновия храм не винаги е била ключовата дата във Фримасонската космология. Централната роля някога била дадена на Вавилонската кула. Ръкописът Regius, който предхожда Кук [1410] с двадесет години, цитира Цар Немрод, строителя на онази известна кула, като „първия и най-превъзходен майстор”. Той бил, а не Цар Соломон, който дал на Масоните първото им „поръчение”, правилата им на поведение и професионален кодекс.

Дълго време, както Цар Соломон, така и Цар Немрод, играели роля в традицията. Един Масонски текст, известен като ръкописа „Магарешки бодил” от 1756 г. казва, че Немрод „създал Масоните” и „им дал знаците и термините, за да могат да се отличават от другите хора... за пръв път Масоните били организирани като занаят”.

В първите години на осемнадесети век Фримасонството спряло да вижда произхода си във Вавилонската кула и само Соломон бил смятан за „първия Велик майстор”.

Масонските текстове от осемнадесети век хвърлят светлина върху идеите и отношенията по времето на преминаване от Оперативно масонство към Спекулативно масонство... Спекулативните масони, които се интересували от социална отговорност и нямали никакво желание да застрашават установения ред, накрая отхвърлили „Легендата на Занаята”, която почитала Вавилонската кула – езичническо здание, построено в явно предизвикателство към небето. Вместо Прометейския или Фаустовия Немрод те предпочели „нашия мъдър цар Соломон”, или както „Масонско изследване” от 1723 г. го описва: „Велик майстор по него време на Зидарството и Архитектурата”.

По един или друг начин, легендарният произход на Фримасонството изцяло сочи назад към Египет, към Великата пирамида и към Озирис – египетската версия на Нимрод, Царя-Нефилим. Той е първоначалният Умиращ бог, чиято смърт донесла ерата на езическите богове и чието възкресение ще бъде съпътствано от тяхното завръщане.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »