Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Двадесет и пета глава: Енергия на заблуда

Когато Иисус поучавал учениците Си за завръщането на Сина человечески, Той предупреждава и за лъжепророци, които щели да се появят и да твърдят, че са намерили Христа. Иисус казва: „И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте”.

В тази глава ще хвърлим светлина върху някои гласове от днешно време, които правят точно това твърдение по отношение на пет хиляди годишния труп, който е заровен някъде в околностите на Гиза.

 

Едгар Кейси и Второто пришествие

 

Едгар Кейси, който живял от 1877 г. до 1945 г., е известен като „Спящият пророк”. Той бил прочут в Съединените щати, а впоследствие и по цял свят, със своите мощни медиумни способности и с посланията, които предавал, докато лежал в транс, които били записани от секретарката му. През целия си живот Кейси бил тясно свързан с масонските кръгове, а кариерата му била подпомогната от другарите му масони. От своя страна, предаваните послания, получени чрез Кейси, популяризирали гностическата нео-езичническа духовност, която съществува в сърцата на фримасонството.

Според посланията, предадени чрез Едгар Кейси, най-важното време в човешката история, освен вероятно времето на Иисус Христос, бил период в древен Египет около 10 500 г.пр.Хр., малко след предполагаемото унищожаване на Атлантида. Цялата история, както е сглобена от множество различни сеанси, проведени в продължение на няколко десетилетия, сякаш се върти около един древноегипетски Първожрец на име Ра-Та, който просто така се оказал предишно въплъщение на самия Кейси. При четенето на тази история става ясно, че историята на Ра-Та е просто тънко завоалирана репрезентация на мита на Озирис, която включва паралели с живота на Иисус Христос.

Според посланията на Кейси последното велико дело на Ра-Та било спострояването на Великата пирамида, положена „според разработеното от Ра-Та в планината, съотнесено с позицията на звездите, около които тази конкретно слънчева система обикаля в дейността си...” Тя трябвало да бъде и пророчески модел на Едгар Кейси за човешките събития, което е добре познато вярване в дните на Кейси, популяризирано от автори, като Пиази Смит и Дейвид Дейвидсън: „С настъпването на промените на земята, трябвало да бъдат описани възходите и паденията на народите в същия този храм, който трябвало да служи като тълкувател на това, което е било, което е и което ще бъде...”

Накрая, със завършването на Великата пирамида, житейската мисия на Ра-Та била постигната и е описан краят на земното му въплъщение: „После дойде времето, когато пирамидата или мемориалът бе завършен. Ра, тъй като бе си свършил работата, се качи на планината... и бе отнесен”.

Целта на Великата пирамида е обяснена в отделен сеанс: „При строенето на пирамидата и на това, което днес се нарича Мистерия на Мистериите, това трябваше да бъде МЕМОРИАЛ – както би било определено днес – на този съветник, който властвал или управлявал, или който действал в ролята на директор на МАТЕРИАЛНИТЕ неща в страната. Със завръщането на жреца [Ра] (тъй като то било спряно), това било по-късно – от Изида, царицата, или дъщерята на Ра – станало тъй, че да представлява за тези народи в тази страна отношенията на човек и животно или на плътския свят с тези промени, които избледняват в най-различните ти ефекти”.

Историята на Ра-Та не свършва със завършването на Великата пирамида и неговото „възнасяне” на небето. Духовете зад посланията, дадени на Едгар Кейси, не се интересували само от миналото – те имали и определен план за бъдещето. Според тези духове, Ра-Та щял отново да се появи на земята и щял да помага човечеството да бъде поведено в Новата ера на Водолея.

Други сеанси обясняват, че „завръщането на Великия посветен” се свързва с Второто пришествие на Иисус Христос. Само че връзката между Христос и Ра-Та остава неясна. От една страна, Ра-Та – предишно въплъщение на Кейси – ясно е изобразен като „Великият посветен”, който се очаква да се завърне, но Иисус също е описан като „Великият посветен”. Странно, Христос също се свързва с една неоткрита гробница и/или пирамида, която уж съдържа записи на ученията Му. Въпросът е, кой точно кейсиевият Христос?

(В) В кои пирамиди са записите за Христос?

(О) Това още не е открито.

(В) Има ли записи на ученията, които не са били намерени?

(О) Повече, по-скоро, от тези на близките сътрудници, и тези записи, които има да се открият за подготовката на човека, за Христос, в тези от гробницата или тези, които тепърва ще бъдат намерени в пирамидата.

(В) Той каза, че ще дойде пак. Какво ще е второто Му пришествие?

(О) Никой не знае времето. Дори както Той даде, нито даже Самият Син. САМО Отца. Не и преди враговете Му – и земята – са изцяло в подчинение на Неговата воля, Неговите сили.

(В) Навлизаме ли в периода на подготовка за идването Му?

(О) Навлизане в периода на изпитание, по-скоро.

В цитата по-горе източникът на Кейси повтаря Библията, казвайки че никой не знае времето на завръщането на Месията, при все това в много други сеанси това завръщане е тясно свързано с 1998 година. Оттогава още изследователите заключават, че източникът на Кейси просто е предричал, че една камера, т.нар. „Зала на Записите” щяла да бъде открита под Сфинкса през 1998 г. Съществуват доказателства, че е намерена точно такава камера през 1998 г., макар и откриването ѝ да не е официално потвърдено. По-долу са няколко пророчества за предполагаемата важна 1998 година:

През 1998 г. можем да се натъкнем на голяма част от дейностите, направени от постепенните промени, които предстоят...

(В) Може ли да се даде дата, сочеща началото на Ерата на водолея?

(О) Това вече беше посочено като периода, когато трябва да премине, но това е когато започне да влияе. Той прескача от един към друг, както е с естествените източници, тъй като се държи за това, което е било, което е. Както се посочи, ще започнем да разбираме напълно през ’98 г.

(В) Има ли някакви други мисли в този ред, отвъд, които могат да бъдат дадени по това време?

(О) Свято, свято е името Му!

„В същата тази пирамида Великият посветен, Майсторът, заведе последните от Братството степени с Йоан, предтечата Му, на това място... и отново там се вижда, че това се случва при влизането на Месията в този период – 1998 г.”

Цитатите по-горе сякаш се отнасят за Иисус като Великия посветен, но пък един друг сеанс също ясно предрича завръщането на Ра-Та, часто от който продължава с описанието му като „Освободителят на Света”:

Не е ли редно тогава, че те трябва да се завърнат? Щом като този жрец [Ра-Та] би могъл да се развие да бъде в тази позиция, да бъде в качеството на ОСВОБОДИТЕЛ на света в неговите отношения с индивидите в тези бъдещи периоди; понеже той отново трябва да влезе в този период, или през 1998 г.

Връзката между Ра-Та и Иисус е енигматична и секретарката на Кейси, Гладис Дейвис, се обръща към окултната енциклопедия на Манли П. Хол, за да се опита да я схване. В бележките си тя обяснява, че според Хол фигурата Хермес е същата както библейския Енох, който се възнесъл на небето в Битие 5:24. Енох е назован в сеансите на Кейси като едно от въплъщенията на Иисус и затова Дейвис заключава, че Иисус се е явил като Хермес по времето на Ра-Та, около 10 500 г.пр.Хр., за да помогне в построяването на Великата пирамида.

Очевидно, както Иисус, така и Ра-Та е предсказано да се завърнат и да помогнат да се насочи човечеството в Ерата на Водолея, което кореспондира с посланията от ченълинг на Алис Бейли и Бенджамин Крийм, които предричат, че „Господарят Иисус” ще се появи заедно с „Майтреята”, за да помогнат да навлезе Новата ера. Според Крийм, този „Господар Иисус” ще бъде базиран в Рим и задачата му ще е да коригира „погрешните учения”, които са се промъкнали в католицизма и християнството през последните две хиляди години.

Може да е пълно съвпадение, но трябва да се отбележи, че древноегипетският свещен град Хелиополис – духовната столица на древните култове на Ра и Озирис – понастоящем се намира под едно предградие на Кайро, което е известно днес като Ел-Матария.

„Умиращият Бог ще възкръсне отново!”

Интересно е, че Гладис Дейвис, секретарката на Едгар Кейси, която записала по-голямата част от ченълинг сесиите му в транс, се позовавала на труда на Манли П. Хол като авторитет върху духовните и езотерични въпроси. Не съм изследвал връзката между Едгар Кейси и Манли. П. Хол, но животите им имат много общи неща. И двамата гледали с интерес към древен Египет, и двамата одобрявали гностицизма и други окултни предания и вярвания, и двамата очаквали завръщането на „Великият посветен”, който често е объркван с Иисус Христос. Освен това, докато наследството на Кейси било затвърдено с основаването на неговата „Асоциация за Проучване и Просветление” (АПП) на източния бряг на Вирджиния Сити през 1931 г., на Хол било укрепено чрез създаването на на неговата институция „Философско общество за проучвания” на западния бряг в Лос Анджелис през 1934 г.

Манли П. Хол бил много амбициозен млад окултист и неговият magnum opus, „Тайните учения на всички векове”, бил публикуван, когато Хол бил само на двадесет и пет години, през 1928 г. Първият тираж на този масивен том включвал само петстотин тома, които бързо се разпродали и книгата останала колекционерски артикул, до голяма степен неизвестна за „непосветените”. Чак през 2003 г., седемдесет и пет години след първоначалното отпечатване, „Тайните учения” става достъпна за широката общественост на масовия пазар за книги с меки корици.

Манли П. Хол получава почетното си ниво то 33-та степен в Шотландската ложа на Фримасонството, преди да почине през 1990 г., и със сигурност бил посветен на високо ниво в много други окултни общества. В началото на 20-те години на миналия век, преди 9написването на „Тайните учения”, Хол публикува книжка със заглавие „Изгубените ключове на Фримасонството”, известна още като „Тайната на Хирам Абиф”. В тази книга Хол представя легендарната история на майстора строител, който цар Соломон наел от царя на Тир, да му помогне да построи Божия храм в Йерусалим.

Митът за Хирам Абиф е основата на най-важната инициация в ниските нива на фримасонството – „издигането” на посветения до трета степен на Майстор масон. В масонския ритуал посветеният играе ролята на Хирам Абиф, като е убит от трима главорези. След това посветеният се смята за починал за период от време преди радостното му „възкресение”, където ритуалът кулминира и довежда посветения „в светлината”.

В „Изгубените ключове на Фримасонството” Манли П. Хол драматизира смъртта на Хирам Абиф от ръцете на главорезите, които след като убиват добрия си майстор, са стреснати от глас от небето:

Майсторът падна назад, обърнатото му лице, благо в последния отдих на смъртта, и лъчите светлина не се изливат вече от него. Сивите облаци се скупчиха, сякаш за да образуват покров около тялото на убития им майстор. Внезапно небесата се отвориха отново и лъч светлина окъпа фигурата на Хирам със слава небесна. Отново Гласът проговори от небесата, където Великият Цар седеше върху облаците на творението:

„Той не е мъртъв, а заспал е. Кой ще го събуди? Делата му не са приключили и в смъртта той пази свещените реликви по-отблизо от всякога, понеже Думата и чертожната дъска са негови – Аз му ги дадох. Но той трябва да поспи, догде тези тримата, които го посякоха, го върнат към живота, понеже всяка неправда трябва да се поправи и убийците на моя дом, разрушителите на моя храм, трябва да работят вместо своя Строител, докато не възкресят Майстора си от мъртвите.”

Тримата убийци паднаха на колене и повдигнаха ръце към небето, сякаш за да отблъснат светлината, която бе разкрила престъплението им:

„О, Боже, голям е грехът ни, понеже посякохме Великия си майстор Хирам Абиф! Справедливо е наказанието Ти и тъй като го посякохме, сега посвещаваме живота си на неговото възкресяване. Първото бе човешката ни слабост, второто – свещеният ни дълг.” (удебеляването е добавено)

В „Изгубените ключове на Фримасонството” Хол разглежда легендата за Хирам Абиф на символично ниво и обяснява, че човешките същества, или по-особено тези, които са членове на Масонското братство, всъщност са „тримата главорези”, които трябва да се трудят, за да усъвършенстват характера си и да работят за братството на човека, което ще позволи неизбежното възкресение на „Хирам Абиф”, иначе известен, както самият Хол знаел, като Озирис.

„Изгубените ключове” на Хол ни дава да надзърнем в символиката на фримасонството, но в книгата си, „Тайните учения на всички векове”, Хол обяснява много ясно, какво означават някои от тези символи на буквално ниво и на ниво, което в крайно сметка ще повлияе на цялото човечество. Ще вземем анализа му от седма глава, „Инициацията на Пирамидата”, в секцията занимаваща се с „Мистериите на Пирамидата”:

Великата пирамида... представлявала вътрешното светилище на пра-египетската мъдрост. От египтяните Великата пирамида била свързвана с Хермес – богът на мъдростта и буквите и Божественият просветител, почитан чрез планетата Меркурий. Свързването на Хермес с Пирамидата подчертава наново факта, че тя в действителност била върховният храм на Невидимото и Върховно Божество. Великата пирамида не била фар, обсерватория, или горбница, а първият храм на Мистериите, първата структура, издигната като хранилище на тези свещени истини, които са сигурните основи на всички узкуства и науки. Тя била съвършената емблема на микрокосмоса и макрокосмоса и, според тайните учения, гробницата на Озирис – черният бог на Нил. Озирис представлявал определено проявление на слънчевата енергия и следователно домът му или гробницата му е емблематична за вселената, в която е погребан и за кръста, върху който е разпнат.

В този пасаж Хол свързва Хермес с Великата пирамида, която средновековните арабски мъдреци наричали „Гробницата на Хермес”. Връзката между Хермес и Озирис, както по-горе се спомена, е дълбока. В следващата глава на Хол, озаглавена „Изида – Девата на Света”, той пише, че „Плутарх твърди, че много древни автори вярвали, че тази богиня е дъщеря на Хермес”. Посланията на Кейси твърдели, че Изида е била дъщеря и съпруга на Ра-Та, докато обичайният мит за Озирис прави Изида негова сестра и съпруга. По отношение на Великата пирамида в цитата по-горе, Хол си противоречи, като първо казва, че тя не е гробница, а веднага след това обяснява, че „според тайните учения” тя била гробницата на Озирис. След това Хол продължава:

През мистичните проходи и камери на Великата пирамида преминавали просветените от древността. Влизали през порталите ѝ като човеци; излизали като богове. Това било мястото на „второто раждане”, „утробата на Мистериите” и мъдрост обитавала в нея, както Бог обитава в човешкото сърце...

Техниката на Мистериите била разкривана от Мъдреца-Просветител, Господар на Тайния дом.

Силата да познае своя дух-хранител била разкривана на новия посветен; методът за освобождаване на материатлното му тяло от божествения му проводник бил обясняван; и за да доведе докрай великото дело, разкривано било Божественото име – тайното обозначение на Върховното божество, чрез същото познание, с което човек и Бог са направени съзнателно едно. С даването на Името новият посветен сам ставал пирамида, в камерите на чиято душа безброй други човешки същества също можели да получат духовно просветление.

Препратките на Хол към „Божественото име” разкриват  кабалистичните наклонности на Хол, понеже седемдесет и две буквеното Шем ха-Мефораш, известно като Божественото име на YHWH, е първичната основа за кабалистите за връзка със седемдесетте или седемдесетте и двамата ангели Космократори, които властват над народите на света. По отношение на числото седемдесет, Хол пише, че „всеки път, когато това кръгло число се използва от юдеите, то всъщност означава седемдесет и две”. Коментарът на Хол върху Великата пирамида продължава:

В Царската камера се пресъздавала драмата на „втората смърт”. Тук кандитатът, след като е разпнат на кръста на слънцестоенетата и равноденствията, бивал погребан в голям ковчег... Докато тялото му лежяло в ковчега, душата на неофита се реела като сокол с човешка глава през небесните области, там да открие от първа ръка вечността на Живота, Светлината и Истината, както и илюзията на Смъртта, Мрака и Греха. Така в един смисъл Великата пирамида би могла да се свързва с порта, през която древните жреци позволявали на новите да преминават към достигането на индивидуална завършеност.

Отново откриваме, че окултни доктрини са подсилвани с обещания за лично метафизично преживяване. И двете се съчетават, за да популяризират луциферианската лъжа, че смъртта и грехът не са нищо друго освен илюзии. Хол продължава:

Макар и съвременният свят да знае милиони тайни,, древният свят е знаел една – и тази една била по-велика от милионите; понеже милионите тайни пораждат смърт, болести, мъка, себичност, похот и алчност, а едната тайна удостоява с живот, светлина и истина. Ще дойде времето, когато тайната мъдрост отново ще бъде господстващият религиозен и философски порив на света. Иде денят, когато ще прозвучи участта на догмата. Великата богословска Вавилонска кула, с нейното объркване на езиците, била построена с тухли от кал и хоросан от тиня. От студената пепел на безжизнени вярвания, обаче, ще възкръснат като феникс древните Мистерии. Никоя друга институция не е задоволявала така напълно религиозните стремежи на човечеството...

Препратката към Вавилонската кула със сигурност е интересна, имайки предвид следващото твърдение, което вероятно е най-ясното, написвано някога, за окултните очаквания за откриването и възкресението на тялото на Антихриста. Това, което следва, е точно типът послание, за които Иисус Христос ни предупреждава:

Умиращият Бог ще възкръсне отново! Тайната стая в Дома на Скритите места отново ще бъде открита. Пирамидата отново застане като идеалната емблема на солидарност, вдъхновение, въжделение, възкресение и обновление. Докато пясъкът на времето погребва цивилизация върху цивилизация под тежестта си, Пирамидата ще остане като видим завет между Вечната мъдрост и света. Предстои времето, когато песнопенията на просветлените ще се чуят още веднъж в древните ѝ проходи и Господарят на Скрития дом ще очаква в Тихото място идването на този човек, отхвърляйки заблудите на догма и принцип, търси просто Истината и не ще се задоволи ни със заместител, ни с имитация.

Конспирацията „Звездна врата”

Окултните учения, популяризирани от Манли. П. Хол и много подобните послания при ченълинг на Едгар Кейси продължават да живеят през двадесет и първи век като неделими елементи на нещо, което най-общо може да се нарече Ню Ейдж Духовност. На Гиза днес се гледа като на тяхната глобална столица, а на египетската религия се гледа като на чиста форма религия, която някога имала уникална връзка с божественото.

През 90-те години на миналия век, след изследването на „звездните шахти” на Рудолф Гантенбринк във Великата пирамида и след големия успех на спечелилата „Еми” телевизионната програма на Джон Антъни Уест, „Мистерията на сфинкса” (1993), светът стана още по-очарован и заинтригуван от древен Египет. От този климат се появиха двама масови автори – Греъм Хенкок и Робърт Бовал – като важни гласове, които сякаш действаха като мост между „уважавания” академичен свят и ексцентричната общност от последователи на „Ню Ейдж” и „пирамидиоти”.

В „Следите на Боговете” на Хенкок (1995) на Египет се гледа като възможно стъпало към една по-древна и напреднала глобална цивилизация (Атлантида, която вероятно била неясен спомен за остров Ериду и Вавилонската кула), докато „Мистерията Орион” на Бовал (1994) постулира, че Гиза била построена като свръхестествен портал към задгробния живот и звездите. По-късно Хенкок и Бовал се събират, за да напишат „Посланието на Сфинкса” (1996), „Мистерията Марс” (1998), а наскоро „Талисман” (2004). Първите две продължават изследването им на древен Египет като ключ към многото мистерии около човешкия произход, докато „Талисман” популяризира гностицизма и херметизма като подземни проводници на „чистата” египетска религия, която съхранила тези мистерии през Тъмните векове, когато християнството грубо господствало на Запад.

По същото време, когато Хенкок и Бовал постигат успеха и печалната си слава, един учен на име Ричард Ч. Хоугленд прави паралелен възход, в глояма степен благодарение на множеството му гостувания в „От бряг до бряг” на Арт Бел. „Паметниците на Марс” на Хоугленд (1987) внася извънземен компонент в сместа и прегръща едно вярване, че предполагаеми изкуствени структури на Марс говорят за връзка между червената планета и древен Египет. Хоугленд вярва, че извънземна цивилизация е била отговорна, както за предполагаемите паметници на Марс, така и за раждането на цивилизация на Земята. Той дори стига дотам, че да постулира, че вероятно тази извънземна цивилизация е била генетично отговорна за появата на съвременния Homo Sapiens Sapiens. С други думи, Хоугленд вярва, че тези „богове” от отвъд нашата слънчева система са истинските създатели на човечеството.

През 1999 г. се появява  така необходим критичен отговор на посоката, в която истерията около древен Египет била поела. Той идва под формата на книга, озаглавена „Конспирацията Звездна врата”, написана от Лин Пикнит и Клайв Принс. Книгата им разкрива много странни връзки между някои от заключенията, достигнати от Хенкок, Бовал и Хоугленд, и посланията, получени от Едгар Кейси, които били посмъртно популяризирани от неговата „Асоциация за проучване и просветеление” (АПП).

Например, Хенкок и Бовал използват архео-астрономически методи, за да стигнат до 10 500 г.пр.Хр. като дата, кореспондираща на легендарното Zep Tepi, или „Пръв път”, когато боговете уж установили египетска цивилизация. След стигането до тази дата, изполвайки чисто научни методи, Хенкок и Бовал споменават между другото посланията, получени от Едгар Кейси, които дават точно същата дата, което оставя у читателя впечатлението за свръхестествено потвърждение на проучването на Хенкок и Бовал.

Като критици, Пикнет и Принс успяват научно да развенчаят датата 10 500 г.пр.Хр., а след това твърдят, че Хенкок и Бовал вероятно са се опитали да нагласят изчисленията си около тази предварително определена дата от самото начало. Пикнет и Принс показват, че Хенкок и Бовал невинаги са честни пред читателите си, и обясняват, че Греъм Хенкок дори е обвиняван от други изследователи, че „умишлено или неумишлено следва масонски цели...”

Влиянието на Едгар Кейси и това на АПП стига много по-дълбоко от това, обаче, и хвърля дълга сянка върху полето на египтологията и върху хората, отговорни за опазването, надзора и разкопките на древния обект в Гиза, както Пикнет и Принс разкриват:

Марк Ленер... е най-видният американски египтолог, настанен в Египет днес. Той е високоуважан международно. Книгата му „Завършените пирамиди” (1997) е приветствана като майсторски преглед на една твърде често щекотлива тема и е промотирана от множество големи музеи, включително Британския музей. По-малко известно е, че през 1974 г. той написва книга за АПП, озаглавена „Египетското наследство”, въз основа на сеансите на Едгар Кейси, в която се опитва да помири изявленията на Кейси с откритията на съвременната египтология. Според Ленер в ранните му дни, Великата пирамида е била построена като хранилище на познанието и „Храм за инициация на Бялото братство”.

През 1973 г. синът на Едгар Кейси, Хю Лин Кейси, избира обещаващия млад студент Ленер да бъде „вътрешен човек” на ИПП в редиците на академичната египтология, и ИПП платила за обучението му. Те финансирали и скорошните му тестове за въглеродно датиране на материал, взет от Великата пирамида, (които изглежда сочат, че тя е с около 300 до 400 години по-стара, отколкото се е смятало, но не и очакваните 8 000 от ИПП). Днес той вече не защитава кейсиизма и като че ли не е прегърнал никакви „алтернативни” възгледи, бидейки доста конвенционален египтолог...

Но Марк Ленер не е единственият на платото Гиза, който има причина да е благодарен на ИПП. Удивително, заклетият враг на всички пирамидиоти, д-р Захи Хауас, който от 1987 г. е на силната позиция на Директор на платото Гиза и който наскоро бе повишен в Заместник-министър на Паметниците в Гиза, също e прокаран в обучението си като египтолог от ИПП. Чрез съчленове на ИПП Хю Лин Кейси уредил стипендия за Хауас в Университета на Пенсилвания между 1980 и 1987 г., където получава докторската си степен по египтология. Оттогава Хауас продължава да поддържа връзка с ИПП и е редовен лектор на техните конференции в седалището им във Вирджиния Бийч.

Интересно е, най-малкото, че двама от най-видните и влиятелни представители на египтологическата ортодоксалност в Гиза са свързани с организацията на Едгар Кейси. (удебеляването е добавено)

Едгар Кейси умира през януари 1945 г. и с кончината му „духовете”, които говорели чрез него, изгубват влиятелния си глас. Главната „конспирация”, описана в „Конспирацията Звездна врата”, включва нещо, което е сякаш възстановяване на контакта от тези „духове” с влиятелен кръг от хора, който включвал индустриалисти, бизнесмени, учени и политици на високо ниво. В този случай „духовете” твърдели, че са деветте главни бога от древноегипетската Енеада на Хелиополис, известни просто като „Деветте”. Централната фигура на конспирацията бил Андрия Пухарич – физик и изобретател, който бил тясно свързан с ЦРУ и с важни институти за научни изследвания и който със сигурност е бил член от високо ниво на масонското братство.

Конспирацията, извадена на показ от Пикнет и Принс, стига много дълбоко и включва групи, като ИПП, СИИ Интернешънъл, Института „Есален”, Христичния институт, Института по интелектуални науки, ЦРУ и дори НАСА и ООН, и е прекалено сложна, за да я разгледаме обширно тук. Да кажем просто, че предсказанията от Деветте са много апокалиптични по природа и съдържат теми, като извънземен контакт, духовна еволюция и преминаване към Новата ера. Пикнет и Принс пишат и как тези послания от ченълинг от „боговете” на Египет съдържат определени очаквани открития в Египет: „Самият Том – предполага се богът Атум – подчертава важността на монументитте в Гиза, в частност Великата пирамида, но той неведнъж отказва да се разпростре върху целта ѝ, казвайки само, че това ще се разкрие след кацането. Само че, запитан от Пухарич, дали има неоткрити камери във Великата пирамида, той отвърна: „Донякъде”, добавяйки: „Входът е от Сфинска””.

Пикнет и Принс споменават и независимите изследвания през 1999 г. на един някогашен съдружник на Ричард Ч. Хоугленд, което се връзва перфектно с това, което можем да очакчваме, ако предпоставката на тази книга е правилна:

Една особено сензанционна история наскоро беше публикувана в интернет от независимия американски изследовател Лари Дийн Хънтър от името на Ричард Хоугленд... В нея се твърди, че огромна, 76 метра висока камера е била открита във Великата пирамида. Наричат я „Залата на Озирис”, закоято твърдят, че води към друга камера, в която се намира тялото на самия бог Озирис.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »