Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Двадесет и първа глава: Могъщият пада

Насилствената смърт на Нимрод се разкри чрез нашето проучване в гръцката и египетската история и митология. Но все още не сме представили библейски запис на това събитие, което било една от най-повратните точки в историята на Стария завет, ненадминато по значимост, освен вероятно от Падането на Адам и Ева и Великия потоп.

Падането на цар Нимрод го има в библейския запис. Остава незабелязано, отново, заради погрешното разбиране на преводачите на истинската идентичност на фигурата, наименувана Асур в Стария завет. Но преди да отидем там, трябва първо да изясним връзката между египетския бог Озирис и библейския Асур, когото идентифицирахме като Нимрод.

В книгата си Произходът на Озирис и неговия култ, египтологът Джон Гуин Грифитс се опитва да разкрие произхода и значението на египетското име „Озирис”:

Прегледът на Мерцер ни отвежда от Либия в Месопотамия. „Има много неща”, казва той, „около Озирис и легендата за Озирис сочи към някаква връзка с Месопотамия”. Той продължава да изтъква идентичността на Озирис и вавилонския Асар – титла на бога Мардук:

В древния пантеон на Вавилония титлата на бога Мардук била Асар... или Асари... Тази дума е изписана с две идеограми, едната от които обозначава „престол”, а другата „око”... Сравнете с това най-ранните форми на името Озирис... Освен това, Асар, който бил Мардук, бил наричан „добрият”, което може да се сравни с Озирис, който е наричан wn nfr – „добрият”.

Трябва да се признае, че приликата на идеограмите е удивителен факт... Но Мерцер не спира тук. Той иска да идентифицира вавилонския Асар с асирийския Асур... Тезата му вече става доста заплетена, тъй като три бога [Озирис, Асшур и Мардук] са приравнени. Той намира приравняването на Озирис и Мардук (т.е. Асар) подкрепено идеологически, понеже и двамата били „водни богове”, „растителни богове”, „богове на подземния свят” и „богове на възкресението”...

Т. Деверия е този, както виждаме, който пръв приравнява Озирис и Ашур, а Мерцер е в основните следващи разработването на идеята от Сидни Смит, която вече включва Мардук във формата на Асар... Собственото му предложение е, че може да се търси общ произход на мита за Озирис и мита за Марду-Ашур в Сирия...

В Старото царство Озирис е изписван последователно (с едно изключение) с тронен знак, предшестващ знака за око. Впоследствие има множество вариации в знаците и подредбата им...

Имайки предвид... [играта на думи] в ранните преобладаващи форми, човек стига до заключението, че истинската деривация на Озирис е wsr, и че името означава, първоначално, Могъщият...

Ако деривацията от wsr – „могъщ” – изглежда твърде проста, за да е убедителна, струва си да си припомним, че простотата ѝ може да се подкрепи от нещо, което е известно като няколко други божествени имена от Египет... Сред приетите етимологии са Сакмет – „силният”, Амун – „скритият”, Хор – „величественият”, Атум – „съвършеният” и Уадджет – „зелената”. Ако Озирис се интерпретира като wsr, името му ще принадлежи към този тип.

И тъй, ето го. Грифитс заключава, че вероятно най-доброто възможно значение на името „Озирис” е „Могъщият”. Освен това, той представя доказателство, че Озирис е пряко свързан с вавилонския бог Мардук посредством символите, използвани за Асар, както и пряко свързан с асирийския бог Ашур.

„Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята; той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога). (Битие 10:8–9).

Видяхме дотук, че историческата идентичност с библейския „Нимрод” се свързва с Енмеркар от Шумер, както и Нармер от Египет; а сега показваме, че другата библейска идентичност на Нимрод, „Асур”, се свързва с Мардук/Асар от Вавилон, Асур от Асирия, както и Озирис от Египет.

Нимрод наистина бил най-значимата фигура, ходила по земята след Потопа до първото пришествие на Иисус Христос. Той променил историята на света, както никой друг човек. Той построил най-великата империя, която светът бил виждал някога, а след това катастрофалното му падане от ръцете на небесното войнство поставило основата на системата на политеистичното езичничество, което владеело земята, докато не било разбито от Иисус Христос.

Катастрофалното падане на Асур

Падането на Асур е описано в Писанието в Слово от Господа, което било дадено на Езекиил за царя на Египет. По това време силата на цар Навуходоносор нараствала и заплашвала царството Иуда. Пророк Йеремия предупредил Иуда да се покори на Вавилон, но вместо това царят на Иуда направил съюз с царя на Египет, който обещал, че египтеската войска ще дойде да ги спаси. Това спасяване така и не се осъществило и Йерусалим бил превзет от Вавилон и в резултат южното царство Иуда било пленено през 586 г.пр.Хр. Заради това предателство против Йерусалим Господ оповестява предстоящото унищожаване на Египет от ръката на цар Навуходоносор, в Йезекиил 31.

В този пасаж Господ признава, че царят на Египет се сравнява с Асур, но след това Господ заявява, че царят ще падне, също както Асур паднал от голямата си висота, и че царят ще свърши в ада, също както Асур много отдавна. Ако това Слово наистина било получено от царя на Египет, той щял да знае, че Господ говори на него като на египетския наследник на култа на Озирис. С други думи, в този контекст името „Асур” трябвало да се разбира като Озирис, както царят на Египет би го разбрал. Той не се сравнявал с предишното велико царство Асирия, или с някой друг цар. Не – царят на Египет се сравнява само с Озирис – Могъщият, великият основател на египетската цивилизация, който бил почитан като бог.

Както пророчеството на Иезекиил 31 започва, Асур е изобразен като силно ливанско дърво – най-великото дърво в историята. Това се връзва пряко назад с пророчеството против Асур в Исая  10:34: „и Ливан ще падне от Всемогъщия”. Играта на думи тук е очевидна. Предсказано е от Исая, че Асур – „Могъщият” ще падне от ръцете на по-велик „Могъщ”, идентифициран в Исая 10:17 като Месията, Святия Израилев.

В Иезекиил 31 Асур е изобразен като велик ливански кедър, който е по-велик дори от „едемските дървета, в Божията градина”. Едемската градина, както Майкъл С. Хайзър показва, била и „сборното място на божествения съвет”, където Бог се срещал с другите „синове Божии”, които участвали с Него в управлението на земята. Намираме същия вид изобразяване в Иезекиил 28:13, където царят на Тир е показан в Едемската градина да се разхожда около сборното място на божествения съвет при върха на планината. В Иезекиил 31 Асур е сравнен с ангелите, „едемските дървета”, които са част от божествения съвет. Ето как започва:

В единайсетата година, третия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне: сине човешки! кажи на фараона, египетски цар, и на народа му:

С кого се сравняваш ти в твоето величие? Ето, Асур беше кедър ливански с гиздави ветви, кичест и висок; върхът му - сред гъсти облаци. Водите го правеха да расте, бездната го подигаше, реките й окръжаваха неговото садище, и тя пращаше потоците си към всички полски дървета.

Затова височината му надмина всички полски дървета; на него имаше много клони; ветвите му се умножаваха, и клоните му ставаха дълги от многото води, когато той растеше. В клоните му виеха гнезда всякакви небесни птици, под ветвите му раждаха малки всякакви полски зверове, а под сянката му живееха всякакви многобройни народи.

Той хубавееше с високия си ръст, с дългите си ветви, защото коренът му лежеше край големи води. Кедрите в Божията градина не го засеняха; кипарисите не се изравняха с клоните му, и кестените не бяха високи колкото неговите ветви; ни едно дърво в Божията градина не се равнеше с него по хубостта си. Аз го украсих с многото му ветви, тъй че всички едемски дървета в Божията градина му завиждаха.  (Иезекиил 31:1–9, LXX)

Иезекииловото описание на Асур съвпада с подобното описание в Исая 14:14, „ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния”.

Друго важно нещо за отбелязване е фактът, че заради амбициите и успеха му, другите дървета в Божията градина завиждали на Асур: „всички едемски дървета в Божията градина му завиждаха”. Еврейската дума e qana – завист, а в LXX е версия на гръцката дума (2206) zeloo, което означава „горя от ревност; вря от завист, омраза, гняв”.

Мисля, че точно тук имаме произхода на решението, направено на божествения съвет от Битие 11:7, когато ангелите се съгласяват да слязат на земята и да сложат край на царуването на Нимрод. Те се съгласили, понеже ревнували великата му империя и се възползвали от възможността да властват над собствени народи.

Пасажът на Иезекиил продължава:

Затова тъй казва Господ Бог: задето израсте висок и си издигна върха сред дебелите клони, и сърцето му се възгордя от величието му, - затова Аз го предадох в ръцете на властника на народите; и той го унищожи. И съсякоха го чужденци, най-люти измежду народите, и го хвърлиха в планините; и по вей долини паднаха ветвите му; клоните му се изпочупиха по всички долища земни, и изпод сянката му избягаха всички народи на страната и го оставиха.

На неговите обломъци се наместиха всякакви небесни птици, и в клоните му бяха всякакви полски зверове. Това беше, за да се не големеят с високия си ръст никакви дървета край води, да не подигат върховете си до гъстите облаци и да не прилепват към него поради височината им дървета, които пият вода; защото те всички ще бъдат предадени на смърт в преизподнята страна заедно със синовете човешки, слезли в гроба. (Иезекиил 31:10–14, LXX).

В ивритския текст ст. 11 буквално казва, „Предадох го в ръката на бога на Goyim; той постъпи с него както трябваше според беззаконието, заради което бе отхвърлен”. Думата “Goyim” означава „Езичници” или „Народи”. По времето на Иезекиил имало много „богове”, но имало само един единствен „Бог на Езичниците”. Иезекиил трябва да имал предвид Сатана – господарят на царствата на света.

Другите същества, които помагали на „Бога на Goyim” са назовани като ужасните (производна на думата ariyts-6184) Zurim от Goyim, преведено като „чужденци от народите”. Думата zurim произлиза от глагола, означаващ „обръщам се, заминавам”, и има много негативна конотация. Възможно ли е това да е препратка към ангелите, които се съгласили да унищожат силите на Нимрод, преди да им се дадат собствени народи, които да владеят? Определено е необходимо по-дълбоко проучване на тези същества. Във всеки случай, това което този текст казва, е че Асур е бил предаден на Сатана, който заедно с „ужасните чужденци от народите”, го унищожил и оставил „клоните” му пръснати по планините, долините и полята.

Но защо Сатана би унищожил собствения си син? Ами, първо, Сатана го очаквало неизбежното наказание, затова че изобщо се съвкуплил с жена и е направил Нефилим, тъй че не е бил в позицията да преговаря. Второ, знаем че му е бил дадена възможността да владее и да обладава още шест царе в бъдещето, както и да види възкресението на Нимрод и едно последно вкусване на световно господство в края. За Сатана единственият негатив бил смъртта на сина му Нимрод. Във всеки случай, решението, взето на небето при Вавилонската кула, да се сложи край на царуването на Нимрод, било несъмнено бързо изпълнено от определена група ангели, които самите те били водени от самия дявол.

Пасажът на Иезекиил продължава:

Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато той слезна в гроба, Аз направих да тъжат за него, затворих заради него бездната и спрях реките й, задържах големите води и помрачих за него Ливан, и всички полски дървета тъгуваха за него.

С трясъка от падането му потрепериха народите, когато Аз го свалих в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всички дървета на Наслада [МТ: „всички едемски дървета”], отборните и най-добрите на Ливан, всички, които пият вода; защото и те с него слязоха в преизподнята при убитите с меч, както и неговото семе, дори тези, които живееха под сянката му сред народите, погинаха насред живота си.

И тъй, с кое от едемските дървета се равняваше ти по слава и величие? Но сега наравно с едемските дървета ти ще бъдеш свален в преизподнята, ще лежиш сред необрязани, с убити от меч. Това е фараонът и цялото му множество народ, казва Господ Бог. (Иезекиил 31:15–18, LXX)

В този пасаж Господ напомня на Фараона, че душата на Асур е в ада, и предрича, че Фараонът и войските му скоро ще го срещнат там. Всъщност, Господ казва, „Сигурен ли си, че искаш да се сравняваш с Асур (Озирис)? Понеже много скоро ще бъдеш погубен и ще свършиш в ада по същия начин, както Озирис!”

Друго странно нещо относно този стих е, че Господ разкрива, че има „едемски дървета” долу в ада. Отново, това има смисъл, само ако тази фраза се разбира символично за падналите членове на божествения съвет на Господа, които някога се срещали в Едемската градина. Тези ангели, които са в ада, може да са били „синовете Божи”, които се съвкуплили с жени преди Потопа. Тяхното затваряне в ада е разкрито във 2 Петрово 2:4 и Юда 1:6.

Най-важната част от този пасаж обаче, е твърдението, че „При звука от падането на Асур потрепериха народите!”. Най-накрая имаме подходящо описание на това какво се случило при падането на Вавилонската кула и унищожаването на първата световна суперсила.

Убит с Меч

След продължителното Слово от Господа, дадено в Иезекиил 31, пророкът получава и две следващи послания, които да предаде на царя на Египет. Първото е дадено в Иезекиил 32:1-6, а второто в Иезекиил 32:17-32. Второто е това, което заслужава да бъде анализирано, понеже се отнася за „Асур и цялото му пълчище”, всички „поразени, паднали от меч”. Това е доказателството, че Асур е бил убит по точно същия начин, описан за Антихриста в книга Откровение: „И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра... И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив (Откровение 13:3,14).

Пасажът от Иезекиил предупреждава царя на Египет и още веднъж предрича, че ще бъде убит и ще свърши в ада. Интересната част около това пророчество е обширното описание на хората, които Фараонът ще срещне, след като пристигне в ада:

Сине човешки! оплачи египетския народ и свали го, него и дъщерите на знаменитите народи в преизподнята, заедно с тия, които слизат в гроб. Те ще паднат всред убити с меч, и той е на меч предаден; влечете него и цялото му множество. Всред преизподнята и исполините ще говорят за него, „Слез в дълбините на бездната: Кого ти надминаваш? слез и лежи с необрязани, сред убитите с меч”.

Там е Асур и цялото му пълчище, около него са гробовете им; те всички са поразени, паднали от меч. Гробница му туриха в самата длъб на преизподнята, и пълчището му е около гробницата му; всички са поразени, паднали от меч, всички, които разпространяваха ужас по земята на живите. (Иезекиил 32:18–23, LXX)

И лежат с исполините, които паднаха отколе, които с бойните си оръжия слязоха в преизподнята и туриха своите мечове под главите си; тяхното беззаконие остана върху костите им, понеже те, бидейки силни, бяха ужас в земята на живите. И ти ще бъдеш смазан всред необрязаните и ще лежиш с поразените от меч.

Там лежат князете на Асур, които при всичката си храброст са положени всред поразените с меч, те лежат с необрязаните и със слезлите в гроб. Там са владелците на Север, те всички и всички пълководци на Асур, които слязоха в преизподнята с поразените, които бидоха посрамени в своята мощ, която нанасяше ужас, - и лежат те с необрязани, с поразени от меч, и носят позора си със слезлите в гроб.

Ще ги види фараонът и ще се утеши за цялото си множество, поразен с меч, фараонът и цялата му войска, казва Господ Бог. Защото Аз ще простра Моя страх в земята на живите, и фараонът с цялото си множество ще бъде положен сред необрязани, с поразени от меч, казва Господ Бог. (Иезекиил 32:27–32, LXX)

Дали това ужасно пълчище от исполини, могъщи мъже и князете и пълководците на Асур ще са част от войските, водени от Асур, царя на Бездната, когато отново бъде пуснат в света след петата Тръба от Откровение? Възможността е наистина плашеща.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »