Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Двадесет и втора глава: Дето бъде трупът...

В историята за смъртта на Озирис мъртвото тяло на бога-цар било разделено на множество парчета и пръснато по цялата земя. Аз вярвам, че това е метафора за разделянето на империята на Нимрод в ръцете на седемдесетте ангела. Тялото на Озирис било разделено, но във всички разкази съпругата му Изида накрая успяла да събере всички парчета и да сглоби отново тялото му. Разказва се дори, че направила магическо подобие на изгубения му фалос и била забременена от трупа на Озирис, и така бил направен Хор – наследникът на египетския трон.

Според всички разкази, мъртвото тяло на Озирис било запазено от египтяните и скрито на тайно място. Преди да бъде поставено обаче, египетските жреци, с точни указания от боговете, изпълнили специфични инструкции, внимателно да съхранят и увият тялото на Озирис, за да оцелее през вековете. Всъщност, почти във всички изображения на бога Озирис, включително рисунките в гробницата на Нефертари (долу вляво) и в гробницата на Хоремхеб (долу вдясно), той е представен в мумифицираната си форма, увит в бял лен, като само ръцете му се подават и държат неговото млатило и жезъл.

Да, това е пълната истина: според египтяните, Озирис бил първата мумия на света. По определена причина, която вече ни е ясна, като го разпознаваме като някогашния и бъдещ цар Антихрист, египтяните са искали да са сигурни, че тялото на Озирис щяло да остане запазено и непокътнато. Озирис бил първият случай на мумифициране след смъртта, което щяло да бъде копирано от царете на Египет през хилядолетията. Най-близките до Озирис знаели, че един ден той щял отново да се нуждае от тялото си, когато се завърнел в земята на живите.

Този факт става ясен из всичките египетски записи – Текстовете от пирамидите, Книгата на мъртвите и други източници. Например, в глава 64 от „Тииванската рецензия” на Кногата на мъртвте намираме следното заявление от Озирис: „Аз съм Вчера и Днес; и имам силата да се родя втори път!”

Следното е заклинание от Текстовете от пирамидите, което говори за смъртта на Озирис и съхраняването на тялото му. То е класифицирано като един от многото текстове на „възкресението”. Изследователите го тълкуват като отнасящо се за „възкресението” на царя като дух в подземното царство, но аз вярвам, че много от тях всъщност говорят за завръщането на Озирис в нашия свят. Ето Изказ 576:

Озирис бе положен от брат си Сет, но Този, който е в Недит, мърда, главата му Ре повдига; ненавижда съня и мрази инертността, затуй царят не ще изгние, не ще се разкапе, този Цар не ще бъде прокълнат от вашия гняв, богове.

Събуди се в мир, събуди се, Озирис, в мир, ти който си в Недит, в мир. Главата му Ре повдига... и той не ще изгние, не ще се разкапе, този Цар не ще бъде прокълнат от вашия гняв, богове.

Спорът между Озирис и Сет е споменат и в Изказ 477, който съдържа и темата за „възкресението”. Всъщност, Р. О. Фолкнър, преводачът на този текст, го нарича „Озирис е възкресен от мъртвите”:

Небето се люшка, земята трепери, Хор иде, Тот се явява, повдигат Озирис и правят го да застане пред двете Енеади. Помни, Сет, и в сърцето си сложи това слово, което Геб изрече, таз заплаха, която боговете направиха против теб в замъка на Княза в Он, понеже ти хвърли Озирис на земята, когато рече, Сет: „Никога не съм му сторил туй”, за да имаш власт по този начин, след като си се спасил, да надделееш над Хор; когато рече, Сет: „Той ме нападна”, когато появи се това име „Нападател на земята”: когато рече, Сет: „Той ме изрита”, когато появи се името му Орион, с дълъг крак и дълга крачка, който управлява Горен Египет.

Вдигни се, Озирис, понеже Сет издигна себе си, чул е заплахата на боговете, които думаха за отеца на бога. У Изида е ръката ти, Озирис; у Нефтис е дланта ти, затуй между тях мини. Небето е дадено на теб, земята е дадена на теб и Полето на Тръстиките, Могилите на Хор, Могилите на Сет; градовете са дадени на теб и домовете събрани за теб от Атум, а този, който за това говори, е Геб.

Има много други Текстове от пирамидите, които говорят за „възкресяването” на Озирис. Те станали основата на религиозните чествания на древните египтяни, които възпоменавали смъртта му и очаквали евентуалното му завръщане, за да царува и властва отново над земята на живите:

Изказ 532: „Събуди се за Хор, изправи се против Сет; вдигни се, Озирис, първороден син на Геб, пред когото Двете Енеади треперят... 170 Ръката ти е взета от душите на Он, ръката ти държи я Ра, главата ти повдигната е от двете Енеади, и поставили са те, Озирис, начело на Конклава на Душите на Он. Живей, живей и вдигни се!”

Изказ 498: „Събуди се, Озирис! Събуди се, Царю! Изправи се, седни, хвърли пръстта, която е връз теб! Идвам и ти давам [окото на] Хор... Изправи се и вземи този твой хляб от мен”.

Египетската пиеса на Страстите

Едно от най-важните културни чествания на древен Египет бил фестивалът „Кояк”. Този фестивал включвал дълга процесия в региона на Абидос и петдневно пресъздаване на смъртта на Озирис, (известен още като Везир) от ръцете на египетския бог Сет. Много египтолози обичат да го наричат първата „Пиеса на Страстите” на света. Резюмето по-долу е взето от един древен артефакт – „Стелата на Икернофрет”, от Средното царство, както е разказано онлайн статията „Абеджу – Пиесите на Страстите на Везира”:

Първи ден – Процесията на Упуаут: Уепуаует отваря пътя на процесията. Враговете на Везира са поразени в битка наужким. Изглежда като нападение, подготвено от „последователите на Сет”, което трябва да бъде осуетено или от жреците, или от поклонниците в ролята на „последователите на Везира”, или вероятно и от двете групи. Богът-чакал Упуаут, който върви най-отпред при всички царски процесии и завоевания, върви по името „Отварящият пътищата”. В този контекст той отваря пътя за Везира към гробницата.

Втори ден – Великата процесия на Везира: Покойният Везир, носен върху кора, наречена „Нешмет” (нощна кора, на която Ре се носи всяка нощ) се пренася от храма му към гробницата му (като че ли правят обиколка в пустинята, преди да стигнат до Озирион). Жалейките на Асет и Небт-Хет се изпълняват от жени, пресъздаващи богините. Има две жени, пресъздаващи Асет и Небт-Хет, обикаляики помещенията на храма и селото, в търсене на тялото на Везира. Когато го намират на „речния бряг”, сядат и започват да рецитират Жалейките... По време на пресъздаването на тази нощ враговете на Везира са убити на бреговете на Недиет (гробницата) и нощта свършва със съда на Сет пред Божествения трибунал.

Трети ден – Везирът е оплакан, а Враговете на земята са унищожени: Оплакването и жалеенето продължават. По същото време вероятно е имало и тайни ритуали, в които змия и осел, символизиращи Апеп и Сет, са унищожени, премахвайки по този начин опасността за страната...

Четвърти ден – Нощно бдение: По време на Нощното бдение е имало молитви и рецитали, изпълнявани пред статуята на Везира. Жреците и жриците изигравали части от пресъздаването и обредите на действителното погребение също се изпълнявали.

Пети ден – Везирът е прероден: Богът се прераждал призори и бил коронясван с короната на Ма’ат. Статуята на Везира върху кората Нешмет се връщала триумфално в храма му, последвана от ликуващите маси. Следвало пречистване и обратно поставяне на Везира в Дома му, а преди да приключат обредите, се изпълнявало „Издигането на Джед-стълба”. Тази последна част обаче не била обществено достояние.

Египтяните чествали „възкресението” на Озирис (Везира) в очакване на бъдещето, но никога не гледали на Озирис като на „Умиращ и Възкръсващ” тип бог. Той бил просто „Мъртъв” бог, винаги изобразяван в мумифицираната му форма, властващ над Земята на Мъртвите. И все пак египтяните имали ясно очакване за неговото физическо възкресение. Затова и изобщо тялото му било мумифицирано.

Денят на Пробуждането

Това очакване се вижда в „Историята на Сетна”, включваща магическата „Книга на Тот”. Главната фигура е Сетна – син на Рамзес Велики по времето на Новото царство на Египет (ок. 1250 г.пр.Хр.), който бил легендарен авантюрист и магьосник. Самата история вероятно е написана през Птолемейския период (ок. 300-330 г.пр.Хр.) в египетската история.

Подробностите на тази история не са важни, но има един момент в историята, когато срещу Сетна се изправя духът на отдавна умрял княз, който иска да се събере с телата на семейството си:

Ка на Нефрекепта отвърна, „Да знаеш, че макар и да съм погребан тук в Мемфис, жена ми и синът ми все още лежат далеч в гробницата си в Коптос. Искам отново да сме заедно, както е редно за семейство. Донеси телата им да почиват тук с моето, за да се възрадваме за пръв път от много векове. Донеси телата им да почиват тук с моето, за да чакаме заедно Деня на Пробуждането, когато Озирис ще се завърне в света”. (удебеляването е добавено)

Героят Сетна успява в задачата си да събере отново мумиите на семейството, както и да скрие Книгата на Тот, а след това историята свършва със същото послание:

Погребалната процесия напусна гробницата и я затвори. Сетна изрече могъщо слово и вратата стана като камъка около нея, а камъкът стана като хълмовете около него. Изрече друго слово и силна пясъчна буря се издигна и зарови гробницата, за да не я намери никой отново. Там лежи, скрита вовеки и смъртен не ще я намери. И там е скрита Книгата на Тот, в безопасност при Нефрекепта, съпругата му Ахура и сина им Мераб. Пазят я и чакат Деня на Пробуждането, когато Озирис ще се завърне отново в света. (удебеляването е добавено)

Абидос

Египтяните били съвсем сигурни, че Озирис ще се завърне, за да владее освета отново, и когато се завърнел, щяло да му е необходимо тялото му. Следователно, след смъртта му, трупът му веднага станал важна реликва, която трябвало да бъде съхранена и пазена в безопасност на скрито.

Нимрод бил убит около 3100 г.пр.Хр. Доказателствата сякаш предполагат, че тялото му първоначално било отнесено в региона на Абидос, Горен Египет, където са изкопани гробниците на царете от Първата династия. Там е идентифицирана „Гробница на Нармер” от археолозите, макар и тази идентификация да си остава противоречива. Отпечатъците сочат, че Нармер първо е бил погребан в този район, но е съмнително да е бил погребан в гробница, обичайна за другите царе от неговото време, виждайки че животът и смъртта му са били много необичайни.

Около 2000 г.пр.Хр. се твърдяло, че гробницата на Джер – цар от Първата династия – е първоначалната Гробница на Озирис. Тя била почиствана от няколко царе и превърната в светилище, ставайки популярна дестинация за поклонници и многократно използвана погребална площ за тези, които желаели да бъдат погребани възможно най-близо до Озирис. Тя останала свято място за около хиляда години, преди популярността ѝ да избледнее.


Гробницата на Озирис в Абидос

По време на царуването на Сети I през Новото царство (ок. 1300 г.пр.Хр.) величественият бил построен „Храм на Сети” в Абидос. До него имало подземен комплекс от монолитни блокове, построен специално за култа на Озирис. Някои изследователи вярват, че „Озирионът”, както станал известен, всъщност бил построен по време на Старото царство и просто е бил открит и обновен от Сети. Египтологът Ричард Уилкинсън обяснява защо било избрано точно това място:

Местонахождението на Озириона в храма на Сетос I в Абидос, например, се дължи на близостта на естествен извор. Той изглежда е бил използван да предостави воден басейн около подземния „гроб”, за да го направи модел на митичната могила на „Гробницата на Озирис” при създаването на Абидос, който египтяните вярвали, че е изплувал от първичните води.

Предполагам, че е възможно тази древна структура от масивни монолитни блокове първоначално да е била построена, за да приюти тялото на Озирис, понеже винаги е била известна като „Гробницата на Озирис”. Само че в определен момент целта и станала чисто церемониална и, всъщност, няма никакви твърди доказателства, че там някога е бил държан труп. Трябва да потърсим другаде, за да намерим истинската Гробница на Озирис, където трупът е останал до днес.

Орион

Една от най-важните следи, които ни помагат да открием покойното място на Озирис, е връзката му със съзвездието Орион. Текстовете от пирамидите нееднократно потвърждават тази връзка:

„В името ти на обитател на Орион, със сезон в небето и сезон на земята. О, Озирис, обърни лицето си и погледни този Цар, че семето, излязло от теб, е ефикасно”.

Изказ 442: „Великият е паднал ничком, този който е в Недит, е посечен. Ръката ти държи я Ра, главата ти повдигат я двете Енеади. И ето, дойде той като Орион, и ето, Озирис дойде като Орион... О, Царю, небето те зачева с Орион, зорницата те ражда с Орион. Този, който живее, живее по заповед на боговете, и ти живееш. Ти редовно ще изгряваш с Орион от източния регион на небето, ти редовно ще залязваш с Орион в западния регион на небето...”

Изказ 466: „О, Царю, ти си тази велика звезда, спътникът на Орион, ти пресичаш небето с Орион, ти плаваш в Небитието с Озирис; ти изгряваш от изток на небето, подновяваш се в подобаващия ти сезон и подмладяваш се в полагаемото ти време. Небето роди те с Орион, годината ти даде плът с Озирис, ръце ти се дадоха, танцът с теб си отиде, жертвена храна ти се даде, великият Пристан те зове като (на) Озирис в страданията му”.

Едно от най-скорошните авторитетни проучвания върху Озирис е книгата „Озирис: Смъртта и задгробният живот на един бог” от египтолога Бояна Мойсов. Тя обяснява, че обичайна египетска дума за дух или душа е sah, която също така е името на съзвездието Орион.

В Египет съзвездието Орион изчезва от лятното нощно небе за точно седемдесет дни. Този факт впоследствие става част от култа на Озирис, като жреците твърдели, че на душата на Озирис ѝ отнело седемдесет дни да премине в подземното царство, след като умрял. Впоследствие щателният процес на мумификация на египетските царе бил определен да се извършва в продължение на седемдесет дни. Мойсов обяснява религиозната значимост на този странен и древен процес:

Мумифицирането било нещо повече от съхраняване на трупа; чрез заместването на нетрайни вещества с вечни тялото се преобразявало и „изпълвало с магия”. Ставало „Озирис”.

За древните египтяни нощното небе се смятало за картина на подземния свят, а великото съзвездие Орион се смятало за изображение на самия Озирис. Поразяващата поза на Орион – Великият ловец – се свързва с Озирис чрез изображението върху Палитрата на Нармер. В класическите изображения на Орион фигурата често е показвана държаща лък, щит или животинска кожа, но Нармер е показан да държи косата на човешка жертва, готов да строши черепа му с крушовиден боздуган.

През 1995 г. съавторите Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт публикуват книга на име Мистерията Орион, представяща теорията, че великият пирамидален комплекс в Гиза бил построен като земно отражение на съзвездието Орион. Тази теория продължава да среща съпротивата на множество ортодоксални египтолози днес, но доказателствата, които Бовал и Гилбърт представят, са много убедителни, а теорията им твърдо набира подкрепа и популярност.

През 1999 г. Бовал публикува следващ том – Тайната камера – доразвивайки теорията си, че пирамидите в Гиза са били построени като масивен паметник на великия египетски бог Озирис и като вероятното местонахождение на скритата му гробница. Резюмирал съм доводите на Бовал в онлайн поредицата ми „Откритието в Гиза”:

Доказателство, че Гиза е била построена като величествен паметник на Озирис, може да се намери в цялата египетска история...

Например, в Книгата на двата Пътя, която датира към 2000 г.пр.Хр., Бовал цитира препратка към „Акерските възвишения, които са обиталището на Озирис”, и друга, която заявява: „Озирис, който е в Акерските възвишения”. След това Бовал се позовава на египтолога Селим Хасан, чието изследване заключава, че Акер – божество с лъвска форма, често изобразявано във връзка с Озирис и Небитието, най-вероятно е символизиран от Великия сфинкс, и че „Акерските възвишения” тогава трябва да се отнасят за платото Гиза, върху което били построени Сфинксът и Пирамидите. С други думи, Гиза е обиталището на Озирис.

Друго споменаване идва от надписа върху Шабакския камък, който датира до ок. 700 г.пр.Хр. Само че писарят, който издялал текста, твърди, че надписът е копие от по-ранен оригинал, за който изследователите вярват, че може да датира чак до епохата на Пирамидите:

Това е земята ////// погребението на Озирис в Дома на Сокар. ////// Изида и Нефтис без да се бавят, че Озирис удавил се бил във водата. Изида [и Нефтис] погледнали, [видели го и се погрижили за него]. Хор говори на Изида и Нефтис: „Бързо, хванете го ///”.

Изида и Нефтис говорят на Озирис: „Идваме да те вземем ///”.

 [Те стигнали навреме] и донесли го до [земята. Той влязъл през скритите си портали в славата на господарите на вечността]. ////// [Тъй Озирис влязъл] в земята при царската крепост, на север от [земята, в която бил дошъл...] //////

Според този текст Озирис бил погребан в „Дома на Сокар”, след като тялото му било взето от Изида и Нефтис и донесено до земята, откъдето той влязъл през „скритите портали” и „влязъл в земята при царската крепост”, която била на север от египетската земя.

Текстовете от пирамидите обясняват, че Сокар е просто още едно име на Озирис. Някои настоящи изследователи вярват, че Сокар бил древно божество, първоначално отделно от Озирис, но доказателствата им са слаби и основани главно на догатки и предположения. Сокар може да е било име, с което египтяните първоначално познавали Озирис, и един от многото му аспекти, но Сокар никога не бил напълно отделен от Озирис.

В Изказ 300 от Текстовете от пирамидите царят, който често е идентифициран с Озирис, заявява, „... Аз съм Сокар от Ростау, запътил съм се към мястото, гдето Сокар обитава...” В Изказ 532 връзката е още по-явна: „... намериха Озирис, след като брат му Сет повали го в Недит; кога Озирис рече „Махни се от мен”, кога името му стана Сокар”. „Домът на Сокар” следователно е точно същият, както „Домът на Озирис”.

Следващият въпрос е какво и къде е Ростау? Захи Хауас [често нарича] Озирис „Господар на Подземните тунели”. Ами думата Ростау означава подземни тунели, а „Господар на Ростау” е една от многото титли на Озирис. „Ростау” просто било още едно име на платото Гиза и множеството тунели под него.

Това разбиране се изяснява от една стела, която някога стояла между лапите на Сфинкса, който се приписва на Тутмоз IV (ок. 1400 г.пр.Хр.). Седми ред от тази стела заявява, че Сфинксът лежи „до Дома на Сокар... в Ростау”.

Бовал намира още доказателства, че Ростау се отнася за Гиза в т.нар. Текстове от саркофага, които били изписвани в погребалните камери към края на Старото царство (ок. 1800-2000 г.пр.Хр.):

Аз съм Озирис, дойдох в Ростау, за да позная тайните на Дуат... Дойдох, въоръжен с магия, заситих жаждата си с нея, живея от бял лимец, изпълващ Вития воден път...”

„... в деня на скриването на мистериите на дълбокото място в Ростау... Аз съм той (Озирис), който вижда тайните неща в Ростау... О, ти, който отваряш пътища и отваряш пътеки за съвършените души в Дома на Озирис...”

„... Сокар (е) щастлив и доволен, когато вижда, че този мой дворец основан е сред водите... докато Сокар принадлежи на Ростау...”

„Пътувах по пътищата на Ростау по вода и по суша... това са пътищата на Озирис и те са в небето...”

„Преминах по пътеките на Ростау, и по вода, и по суша, и те са пътеките на Озирис; те са в края на небето...”

„не ще бъда върнат към дверите на Дуат. Възнасям се на небето с Орион... Аз съм този, що събира за себе си изтичането пред Ростау...”

Робърт Бовал пръв оставя следата си международно с книгата Мистерията Орион, написана в съавторство с Едриън Гилбърт през 1995 г. Този том излага хипотезата, която неотклонно набира популярна подкрепа, че трите пирамиди в Гиза били положени и построени като умишлено представяне на трите звезди от пояса на Орион на земята. Ростау, Гиза, „Акерските възвишения”, „Домът на Сокар” или „Домът на Озирис” – под каквото име и да е познат – бил построен като картина на небесата на земята, обяснява Бовал.

Гиза – земният Ростау – се намира на западния бряг на р. Нил. Така чрез транспониране можем да заключим, че небесният Ростау е регион от звездното небе на западния „бряг” на Млечния път. Освен това Гиза... е копие на част от небето близо до Млечния път, която съдържа Орион, Сириус и съзвездията Телец и Лъв. Така всичко силно сочи към идеята, че сме поканени да смятаме този небесен регион за нещо като „карта” – такава, която вероятно може да ни заведе до „гробницата” или „погребалното място” на Озирис.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »