Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Тайна Вавилон - Произход на Вавилон - Част 2

July 2, 2016

Битие 11: 8-9 - Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.  За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Какво се е случило с Вавилон на Нимрод?

Религията, формирана от Куш и Нимрод, отбелязва началото на политеизма в следпотопния свят: почитането на много богове. Открито се практикува човешко жертвоприношение.1 Макар и Бог да желае хората Му да се разпръснат и да служат само на Него, Нимрод чрез империята и религията на Вавилон започва да обединява всички хора под своето „световно правителство”. Благочестивите, богобоязливи поколения от тази епоха, започват да ненавиждат тази религия. Един от тях, синът на Ной – Сим, решава да направи нещо по въпроса.

Според преданието, Сим събира 72 съзаклятници да му помогнат и всички те се отправили към палата, където живеел Нимрод. След като го хващат в двойна игра, Сим убива Нимрод и насича тялото му на парченца! Той предупреждава съзаклятниците си – всеки от тях – да вземе по парче от тялото на Нимрод и да го разнесат из градовете, които управлявали. Те направили както им било казано. Всичката тази кръв обаче била с цел: да се покаже на света, като доказателство, че Нимрод не е бог. Предупреждението на Сим към всички последователи на Нимрод било да спрат това, което правят и да започнат да се покоряват на Бога, че иначе!2

Последователите на Нимрод много се уплашили. Те го почитали като бог – бог, който щял да живее вечно. А сега той бил мъртъв; валидността на религията му била под въпрос. Куш, баща му, вече бил посрамен заради предишните си деяния. Той, също така, не можел да обедини хората под своята система, както Нимрод би могъл. Цялата им система за контрол трябвало да се промени.

Начинът, по който поддържали властта си, щял да бъде постигнат от друг многообещаващ персонаж: жена.

Слабо позната по личното си име, Семирамида щяла да се издигне като една от най-известните жени след потопа! Тя била жена на Куш по време на кулата, а също и майка на Нимрод! След опозоряването на Куш, хитрата Семирамида не желаела да се провали заедно с него. За да запази репутацията си, тя направила немислимото: омъжила се за собствения си син!3

Омъжвайки се за Нимрод, Семирамида все още можела да поддържа някаква властна позиция – докато съпругът ѝ оставал на власт, оставала на власт и тя. След като обаче Нимрод бил убит, Семирамида отново рискувала да загуби всичко, което имала.

Не много късно след това Семирамида забременяла; бащата неизвестен. Това била златната ѝ възможност още повече да опорочи тези, които търсели отговори.

Ако си припомним от Каин: Семето на Змията, имало известно пророчество, дадено от Бога на Адам и Ева:

Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Битие 3:15

Това пророчество било добре известно на хората по времето на Ной. То просто твърдяло, че един ден щял да се роди спасител – един, който щял да произлезе от семето на Ева. Този спасител щял да „нарани главата” на змията и на всеки от нейното семе, за да спаси хората от земните им грехове. Семирамида вярвала, че ако можела да убеди света, че нероденият ѝ син е този, който щял да „спаси света”, тя щяла да запази властта си. Ами ако нероденото ѝ дете било „обещаното семе” – това, което било предопределено да „смаже главата на змията”, „това, което щяло да махне проклятието на греха и смъртта, които Адам бил допуснал в градината? Той на практика щял да бъде бог по право. Нероденото ѝ дете, според Семирамида, щяло да бъде точно това – самият прероден Нимрод.4

Според нея, Нимрод се преродил в утробата ѝ. Семирамида не „спала с никой мъж” и забременяла от „светия му дух”. Звучи ли ви познато?

Накрая това убийство на Нимрод се оказало нещо добро. Той вече бил мъченик. Нимрод умрял за греховете на света и се появил отново като това дете. На Семирамида, естествено, щяло да се гледа като на „великата майка” – или дева – необходима част от това чудно, чудесно раждане.5 Сигурен съм, че вече ви звучи познато!

Да, това било най-голямата подмяна в историята на света – подмяната на Иисус Христос.

И така, това опорочаване на Божието пророчество щяло да отнеме на милиони това, което щяло да бъде истинският спасител на света – Иисус Христос. Сега хората започнали да приемат Нимрод като изпълнение на пророчеството. Неговата смърт спасила всички от проклятието на Градината.

Семирамида, естествено, била обожествена – тя била „майката на детето”. Много от изображенията, които хората правели за нея, изглеждали така6:

И ето, това изображение на майка и дете, две хиляди години преди истинското раждане на Христос, станало обект на поклонение. В крайна сметка вавилонската религия била спасена чрез заемане на Божието пророчество, и обръщането му наопаки.

С времето Нимрод станал основата на езичническия Рогат Бог; Семирамида – Богинята. Отново Семирамида успяла да спре опита на Сим и съзаклятниците му да възпрат прогреса  на фалшивата им религия. Тя също така успяла да разсее всяко съмнение и объркване, които се просмуквали в умовете на нейните вярващи. Нимрод не бил умрял, в крайна сметка. Той се бил родил като бог, отново.7

Старовремската религия на Вавилон изглеждала жестока на мнозина. Сега – за да изглежда религията по-чиста и цялостна – трябвало да се внесат промени. Вече не можело някои от живописните им обичаи да се практикуват открито. Без повече човешки жертвоприношения на открито, например. Цялата им религия трябвало да се промени – за да са сигурни, че никой от Божиите хора, (като Сим), нямало да може отново да стигне до толкова високо ниво и почти да опустоши контрола им!

Системата, която започнала във Вавилон – познанието, властта, вярванията и културата – в крайна сметка се оформили и асимилирали във всяка политическа империя и религиозна теология, която наследявала преходната. Бог все още бил техен враг. Поредките Му не били тези порядки. Човешката мисъл станала мерило за всички неща. Тези два пътя на вярване са в противоречие един с друг от самото начало – дори след като вавилонската система преминала през тези промени.

Възходът на християнството, в крайна сметка, щяло да измести много от старите, жестоки наглед аспекти на старата вавилонска религия под прикритие. Един някога велик град (и система) с времето щял също така да успее да се асимилира в множество идеологии – намирайки се често в най-различни мисли и идеали зад нашите водещи политически, религиозни и културни влияния! Всички тези различни аспекти, според Библията, могат да се съберат колективно под една конгломератна титла: ТАЙНА ВАВИЛОН!

Какво се случва след приемането на заблудата на Семирамида можете да намерите в Наследството на Нимрод. То дава подробности как един аспект от тази Тайна Система била приета дори от потомък на Сим – Исав, и как той използвал тази новооткрита сила, за да установи друга, по-могъща империя и религия.

За повече за произхода на Вавилон, от самото начало, чак до Куш и Нимрод, започнете с Теорията за празнината.

 

Към Тайна Вавилон - Предговор
Към Произход на Вавилон - Част 1
Към Теория за празнината в Сътворението
Към Неразказаната райска градина
Към Каин: семето на змията
Към "Птици" и "Зверове"
Към Исполините в Светото Писание
Към Други оцелели от Потопа
Към Наследството на Нимрод
Към Възходът на Тайна Вавилон
Към Пътят на Каин
Към Политически коректният Вавилон
Към Психологията на Вавилон



                        Бележки:
1Louis Ginzberg, The Legends of the Jews Volume V: Notes for Volume 
One and Two
, trans. Henrietta Szold (Baltimore, Maryland: The Johns 
Hopkins University Press, 1909), 215.
2Rev. Alexander Hislop, The Two Babylons (Neptune, New Jersey: 
Loizeaux Brothers, 1916), 66.
3Herman L. Hoeh, Compendium of World History, Vol. 1, Ch. 3, 4, 
http://www.earth-history.com/Various/Compendium (accessed Dec. 19, 
2007).
4Rev. Alexander Hislop, The Two Babylons (Neptune, New Jersey: 
Loizeaux Brothers, 1916), 305.
5ibid. p. 74-77, 295, 304-06.
6ibid. p. 74, 264.
7William Schnoebelen, Wicca: Satan’s Little White Lie (Chino, CA: 
Chick Publications, 1990), 172; Rev. Alexander Hislop, The Two 
Babylons (Neptune, New Jersey: Loizeaux Brothers, 1916), 58.

 
 

Go Back

Comment

View older posts »