Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Мегалитният обект Баалбек: Зидарията на боговете

Как бихте си обяснили древното човечество да пренася, да превозва и да поставя свръхмасивни скали, които тежат повече от 100 тона, а да не говорим и за повече от 1000 тона?

В Баалбек намираме перфектно прилягащи 1500 тонни камъни, образуващи основа, която дори и огромен римски храм не би могъл да обхване. Собствената ни наука и инженерство днес не могат да ги обяснят.

Дали пък някоя неизвестна на историята култура не би могла да е преместила тези свръхмасивни камъни, да ги е поставила един върху друг в съвършено съответствие и подредба преди зората на най-древните ни култури?

Любопитно, множество древни обекти по земното кълбо се смятат от множество автори за решителното доказателство, че хиляди години преди писаната история, някак, древна култура е успяла да го направи, очевидно.

Един от най-очарователните обекти на повърхността на планетата се намира в Ливан.

Баалбек е името на един археологически обект, който в древните римски времена бил известен като Хелиополис или „Градът на Слънцето“. Една от най-очарователните части на Баалбек – и най-святата му зона в езичническите времена – бил т.нар.  „Храм на Ваал“, познат още като „Храм на Юпитер“.

Важно е да се отбележи, че масовите специалисти имат различни гледни точки, когато стане дума за точната възраст на обекта.

Според конвенционалните археолози той е бил финикийско светилище, посветено на бога Баал; бил е гръцки град, наречен Хелиополис (Град на Слънцето) и от времето на император Август е бил римска колония.

Истината е, че точната възраст си остава мистерия, но някои изследователи смятат, че този древен мегалитен обект е поне на 12 000 години, но би могъл да е на повече и от 20 000 години.

Въпреки че специалистите могат да проследят някои части на този древен обект до определени дати, най-старата част на развалините в Баалбек не пасва на абсолютно никоя позната култура и първоначално е била предназначена за някаква мистериозна цел.

Масивните и елегантни римски зидарии и колони бледнеят в сравнение с мегалитите, върху които са били построени. Храмът много видимо комбинира в основата си камъни по около 1 500 тона.

Те са по около 20 x 4 x 4 метра! Това са най-големите обработени камъни на земята! Мистерия е как такива камъни са били поставени на местата им дори според нашата наука и инженерна мисъл днес. Факт е също така, че римляните не саизползвали този тип зидария.

За да опишем колко очарователен е този град, структурите намиращи се в Баалбек са конструкции, които съвременните археолози и инженери не могат да обяснят, имайки предвид историята и епохата, които са „официално“ приети. Някои вярват, че историята е приела всичко погрешно, когато стане дума за Баалбек.

Сред най-интригуващите от тези мегалити е Трилитонът, и ето готината част: три колосални блока с по 22 метра дължина, 4.5 м високи и 3.5 м широки.

Теглото им варира между един и два хиляди тона. Може ли някой да обясни как е било постигнато това, преди хиляди години?


Едно от най-добрите изображения на 1 200 тонния каменен блок в Баалбек.

Тези три огромни гранитни мегалита, поставени в редица, всеки по 10 метра дължина и 4 височина, тежат повече от 300 тона.

Някои изследователи твърдят, че тези мегалити не са „основоположни камъни“, както винаги са били обявявани, тъй като изглежда сякаш е било от съществено значение най-големите от тези камъни да бъдат поставени на върха, а не в дъното, което превръща цялата постройка в обърната структура.

Заслужава си да се спомене, че понеже почти всички камъни са натрупани един върху друг, можем да видим еволюцията на зидарията.

Изследователите вярват, че това разкрива, че някои от камъните в Баалбек, струпани върху мегалитите, всъщност са по-стари от римските времена.

Интересно, тези камъни са СВРЪХМАСИВНИ, но въпреки огромния си размер, изглеждат буквално като джуджета до мегалитните блокове, намиращи се на обекта.

И тъй, как тези масивни блокове са били поставени на мястото си?

През 1977 г. Жан Пиер Адам прави кратко проучване, предполагайки че огромните блокове може да са били местени върху валяци с машини, използващи шпилове и макари – процес, който според теорията му би използвал 512 работника, за да преместят един 557 тонен блок (приблизително 243 тона по-лек от Трилитоновите блокове).

 

Go Back

Comment

View older posts »