Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Възходът на Аполион 2012: Добре дошли в ерата на Обама

December 10, 2016

Ако светът продължи, историците несъмнено ще пишат как месианският плам около избора на 44-я президент на Съединените щати е отразявал не само широкото неодобрение от политиките на администрацията на Буш, но и как, в последиците от 11 септември 2001 г. американската психика е била узряла да приеме обширни промени в политическата и икономическата политика със заслоняваща схема за спасение от хаоса. Сред тези историци, няколко несъмнено ще твърдят и че, също както германските национал-социалисти в годините след Първата световна война, Барак Хюсеин Обама се е обръщал към все по-лишаваните от граждански права гласоподаватели в американското общество, като се е заигравал с разбираемите им страхове, за да се представи като жизненоважният носител на промяната. Това обаче, което повечето от тези историци няма вероятно да пишат, е участието на невидими оформители на Новия световен ред преди и след президентските избори в САЩ. Но дори и да биха писали, огромен брой хора не биха повярвали в идеята, че зад глобалния хаос, който спомогна за нарастването на популярността на Обама, е бил тайна мрежа, една транснационална ръка, насочваща посоката на цивилизацията. При все това, никой преразказ на историята, включително от скорошно време, не е пълен или дори искрен, без поне да се признаят задкулисните господари, които манипулират международната политика, банки и финанси, осигуряването и обмяната, търговията, благата и енергийните ресурси. Множество трудове, включително научни, правят връзката между тази управляваща суперкласа и интеграцията на политиката, спусната на управляващите тела на страните и наднационалните организации.

Вестник „Икономист” през април 2008 г. посочва изследване на академик Дейвид Роткопф, чиято книга „Суперкласа: Глобалният властов елит и светът, който създават” документира как само няколко хиляди човека по целия свят всъщност диктуват по-голямата част от политиките в глобален мащаб. „Икономист” описва този сравнително малък брой елити, като „загнездили се” в „покрили света институции... [които] се срещат на глобални събития, като Световния икономически форум в Давос и Тристранната комисия, или... срещите на Билдербергите, или семинарите в Бохемската дъбрава, които се провеждат всеки юли в Калифорния”. Дългогодишният радио водещ и автор на „Братството на Мрака”, Стенли Монтит, казва че такива хора са част от „Окултна йерархия”, която управлява света и определя посоката на човешките събития. „Движението се ръководи от могъщи мъже, които отхвърлят християнството, прегръщат „тъмната страна” и се посвещават на оформянето на световно правителство и световна религия”, пише той. „Те контролират правителството, медиите... много корпорации, както и двете политически партии [на САЩ]”. Интересно, папа Бенедикт XVI може би е имал предвид същата група, когато през 2008 г. предупреждава дипломатите от ООН, че многостранният консенсус, необходим за решаването на глобални затруднения е в „в кризи”, понеже решенията на проблемите са „зависими от решенията на малцина”. Предшественикът му, папа Йоан-Павел II, може би е признавал същото, вярвайки че едно Световно правителство под ръководството на управляваща суперкласа е неизбежно. Преди смъртта си именно видният американски политически учен Самюъл П. Хънтингтън извежда убер-ешелона, който стои зад напъните за глобално правителство, от „конспиративната теория” към академична приемственост, когато доказва, че те „слабо се нуждаят от национална лоялност, гледат на националните граници като на пречки, които за щастие изчезват, и гледат на националните правителства като на останки от миналото, чиято единствена полезна функция е да улесняват глобалните операции на елита”. С други думи, според експертите, международните отношения, външните и вътрешните политики, и икономиките финансирани с инвестиции от данъците, до голяма степен се решават от привилигирован кадър от фамилии, които са се посветили на един Нов световен ред и едно Световно правителство.

Трябва да призная, че докато пишех тези поредици, ми беше трудно да устоя на искушението най-накрая да съставя списък на имената, датите и организациите, които оформят целите на управляващия елит. След като съм събрал хиляди страници с изследователски материал за СВО, Трилатералната комисия, Бохемците, Масоните, Билдербергите и други илюминатски подгрупи, първоначалното ми намерение включваше няколко глави върху членството, минало и настояще, на до голяма степен непознати сили, действащи зад обществените дела. Накрая реших, че достатъчно от този тип материали са публично достъпни и че този труд ще послужи по-добре за издигането на съзнанието отвъд машинациите на финансистите и окултните идеолози, които ръководят глобалните институции, като покаже, че отвъд тяхната илюзорна матрица – която повечето граждани възприемат като реалност – съществува арена на зла свръхестественост, под която тези човешки „проводници” доброволно се организират. В повече от тридесет важни библейски текстове гръцкият Нов завет използва термина „космос”, който описва невидим ред или „правителство зад правителството”. Точно тук човешкото его, отделено от Бога, става враждебно на службата на човечеството, гледайки на хората като на средства, които могат да бъдат манипулирани в услуга на сатанинска амбиция. За някои, произходът на това явление започнало в далечното минало, когато „огън в умовете” на ангели накарал Луцифер да превъзнесе себе си над доброто на творението Божие. Славният някога дух полудял от недвусмислената жажда да владее, покорява и господства. Падането му породило подобна похот между последователите му, която продължава и днес сред човешките служители на тъмната сила, която покровителствува едно привилегировано отношение на „причина и следствие” между дяволските сили и възможността за господство над обществата.

Целите на тайните ордени и на съвсем реалните сили, на които те служат, рядко се възприемат от гражданите на демократичните общества, които избират да вярват, че националните служители действително управляват страните им и представляват интересите им. Въпреки това, според древните текстове, не само че съществува сътрудничество между непоправимите социални архитекти и падналите ангели, но и политиците в частност са уязвими за „началствата и властите”. Според добре известния екзорцист Габриеле Аморт, който е извършил над 70 000 официални екзорцизми, „Злото съществува в политиката, доста често всъщност. Дяволът обича да превзема... тези, които са на политически пост”. В резултат, не е трудно да видим как „меките ръкавици”, като президентите на САЩ, може и да не съзнават ролята си на шахматни фигурки на една земна настолна игра, влизащи и излизащи от позиция, докато са движени от „бога на този свят” към фантасмагоричната последна игра (виж 2 Кор. 4:4). Ако изследователите, като д-р Монтит, са прави и световните правителства до този ден са повлияни от такива тъмни ангелски сили, елитът, който е на чело на настоящия стремеж за установяване на Нов световен ред, е директно свързан с антихристова система, независимо дали го знаят или не. В ярко свидетелство на това, Сатана предложил на Иисус всичката власт и слава на царствата на този свят. Рекъл: „Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое” (Лука 4:6-7).

Знаците и доказателствата за такава свръхестествена намеса в настоящето движение към световно тоталитарно правителство нарастват в политическия коментар, окултната символика и нумерологичните „съвпадения” през последното десетилетие. Докато общественото мнение се настройва към последно приемане на международна подвластност, бихме могли да очакваме да видим тези „огледала на окултното движение” да продължат. Напоследък имаше толкова много явни семиотични послания (видими знаци и доловими препратки, които предават подсъзнателни идеи), че започваме да се чувстваме сякаш „боговете” ни се присмиват; предизвикват ни дали доброволно ще признаем участието им. Това е особено вярно след избирането на президента на САЩ, Барак Хюсеин Обама, за „Президент на света”, според новинарските емисии по цялата планета. Докато грандиозната титла „Президент на света”, дадена на Обама от възбудените тълпи в изборната нощ, тепърва има да се сбъдва, прославяният идеал зад нея отразява глобалния глад за, и движението към, дохождането на „единия”, който представлява невидимите представителства, споменати по-горе, и който за кратко ще изглежда като човека, когото светът търси.

Вземете например безпрецедентната месианска реторика, която репортерите, политиците, знаменитостите и дори проповедниците използваха, за да почетат „духовната природа” на метеоритния възход на Обама от почти неизвестен до президент на САЩ. Журналистът от „Сан Франциско Кроникъл”, Марк Морфолд, го характеризира като „някакво мощно сияние”. По мнение на Морфорд, това е така, понеже Обама е „Светлодеятел – този рядък вид настроено същество, което има способността да... помогне да се въведе нов начин на съществуване на планетата...” Доайенът на Международната църква „Мартин Лутер Кинг Младши”, Лорънс Картър, отива по-далеч, сравнявайки Обама с пришествието на Иисус Христос: „Могъща и значима е на духовно ниво появата на Барак Обама... Никой не го очакваше, а християните вярват, че Бог идва при нас иззад неочаквани странни ъгли, също както Иисус се роди в ясла”. Динеш Шарма, консултант по научен маркетинг с докторска степен по психология от Харвард възхвалява Обама по подобен начин: „Мнозина... виждат в Обама месианска фигура, велика душа, а някои предано го наричат Махатма Обама”. Щеше да е лесно да пренебрегнем подобни коментари като бълнувания на Ню Ейдж откачалки, ако подобни страсти не бяха в устите на толкова много хора. Следва кратък списък на подобни изрази от най-различни новинарски източници: „Привличането на Обама всъщност е месианско... той... предава божествена енергия... Ами ако Бог е решил да се въплъти, както хората проповядват „надежда и промяна”. И ако... ги изпуснем и не се оставим... да бъдем водени от Бог!” – Стив Дейвис, Джърнъл Газет. „Това е по-голямо от Кенеди... Това е Новият завет! Усетих как ме обзема това вълнение. Искам да кажа, не ми се случва много често. Не, наистина. Това е драматично събитие” – Крис Матюс, MSNBS. „Не се ли усеща, сякаш някаква специална ръка води Обама в пътуването му, искам да кажа, както той каза, цялата невероятност на всичко това?” – Дейли Кос. „Обама, за мен, трябва да е не просто обикновено човешко същество, а една наистина Напреднала Душа, дошла да изведе Америка от бъркотията” – Лин Суийт, Чикаго Сън Таимс. „Той не действа на същата плоскост, както обикновените политици... двигател на трансформация в една епоха на революция, като единствена фигура, квалифицирана да отвори вратата на 21 век” – бивш сенатор на САЩ, Гари Харт, Хъфингтън Поуст. „Той не е въплътеното Слово [Иисус], а триумфът на словото над плътта [по-добър от Иисус?]... Обама е, в най-добрия случай, способен да ни призове обратно към най-висшата ни същност” – Езра Клайн, Проспект. „Обама има способността да извика героични сили от духовните дълбини на обикновените граждани и да развърже от тях хор от уникални творчески деяния, чиято обща цел е да успокояват душата и да смекчават големите предизвикателства, пред които е изправено човечеството” – Джералд Кампбел, First Things First. „Обама беше... благословен и високо облагодетелстван... мисля, че... избирането му... беше божествено определено... Аз съм проповедник и пастор; зная, че това беше Божият план... мисля, че е използван за някаква цел” – Джани Скот, Ню Йорк Таймс. „Той няма просто да изцели нашите градове-държави и души. Той няма просто да донесе Царството небесно – мечтано, както в платонизма, така и в християнството – на земята. Той ще изцели самата земя” – Мика Тилман, The Free Liberal. „Самото събитие е толкова изключително, че би могла да се добави още една глава в Библията, за да отбележи значимостта му” – Джеси Джаксън Мл., Политико.

Макар и той самият да се опита да не ко показва, Обама поощряваше това обществено възприятие за него като „помазаник”, чието време е настъпило. Официалната кампания на Обама постоянно използваше думи като „вяра”, „надежда” и „промяна”. Републиканският номинат Джон Маккейн се хвана за това по време на надпреварата и извади цинично видео, наречено „Единият”. Използвайки някои от думите на самия Обама срещу него, видеото осмиваше ролята на Обама като Христов образ, показвайки го в Ню Хемпшир да казва: „лъч светлина ще проникне, ще ви освети и вие ще преживеете епифания и внезапно ще осъзнаете, че трябва да отидете до урните и да гласувате за Барак!” Видеото пропуска да спомене, че да имаш „епифания”, всъщност означава внезапното осъзнаване или разбиране за появата на божество пред човека. Друга част от видеото включва Обама по време на речта му по случай победата на номинацията му в Сейнт Пол, Минесота, където казва: „това беше моментът, когато покачването на океаните започна да се забавя, а планетата ни започна да се изцелява”. Всеки, който е следил президентската кампания, би попаднал на същите нюанси – ангелски изглеждащи деца, организирани да пеят за Обама, лога изобразяващи слънчеви лъчи, сияещи от ръката му, оформила знака „О” (жестикулация, която и Хитлер използвал), книги като на Ники Граймс „Барак Обама: Обетованият Син, Дете на Надеждата” (Саймън § Шустър), сравнения с Платоновия „Цар-философ”, без когото душите ни душите ни ще останат разбити, сравнения с „духовно просветения” Махатма Ганди, сравнения със Слънчевия герой Персей, сравнения с Иисус Христос, и дори сравнения със самия Бог.

Светът „си търси суперзвезда”, пише Prophesy в новините на J.R. Church. Искат човек, „който може да реши проблемите на планетата ни. Онази убягваща ни мечта за свят без войни, бедност и болести, която все не можем да достигнем. Повечето политици са объркани – смазани от величината на проблема. Те са убедени, че дилемата не може да бъде решена чрез търговия или системи, били те демокрация или социализъм. Повечето вярват, че те могат да бъдат решени само от човек – свръхчовешка суперзвезда!”

Десетки църкви и религиозни групи, включително и основните Протестанти, организираха дейности, с които да отбележат встъпването в длъжност на Обама като „духовно” събитие. Рендъл Балмър, професор по религия в американската история при Колумбийския университет признава, че никога преди не е виждал нещо подобно. CNN отиват по-далеч, като сравняват встъпването на Обама с Хаджа – пътуването на мюсюлманите до свещения град Мека, задължително поклонение, което демонстрира посвещението им към Алах. В Дес Мойнс, Айова, встъпителен парад за Обама включвал симулация на триумфалното влизане на Христос, в която подобие на Обама язди магаре.

Докато репродукцията се спускала по улиците, на зрителите били раздадени палмови клонки, за да ги развяват, както поклонниците на Христос в 21-ва глава на Матея. Няколко паства, включително „Коалицията за християнска отбрана” и „Вяра и действие”, се събраха, за да изпълнят нещо, което беше  оповестено като първо за встъпване в длъжност на президент на САЩ – нанасяйки миро върху рамката на вратата на сводестия вход, през който Обама преминавал по пътя си към платформата на Уест Фронт в Столицата, за да положи клетва. Конгресменът Пол Браун (Джорджия) бил част от ритуала и се присъединил към преподобния Роб Шенк, който казал: „Миропомазването е пищна традиция в Библията и... символизира освещаване, или заделяне на нещо за Божия употреба”. Намирайки за недостатъчно просто да се използва свято миро за освещаване на Обама за Божия употреба, приблизително две хиляди ню ейджъри, уикани и шамани се събират на Dupont Circle – избран, понеже се смята за „гей центъра на Вашингтон”, както и затова че е върхът на лявото ухо на масонската улична пентаграма северно от Белия дом – за да участват в пречистваща церемония, която да пречисти Белия дом от зли духове, (които казват, че са мили доведени там от Буш) за Обама. Събитието било ръководено от шаман, запалващ вързопи градински чай, които пушели и издавали гъст син ароматен дим. Сейджингът, както се нарича, се вярва от уиканското предание, че прогонва зли духове. Дори конвенционалните молитви по встъпването, които исторически се провеждат по време на церемониите по встъпване в длъжност на президентите на САЩ, носели безпрецедентен ню ейдж привкус по това време.

Рик Уорън, считан за християнския пастор на Америка, дава благословия в името на мюсюлманската версия на Иисус (Иса), докато епископът на Ню Немпшир, Джийн Робинсън, призовава „ Бога на множеството ни разбирания”. Докато всичко това е силно необичайно, дори безпрецедентно, то не е изненадващо. Обама беше прекарал значително време по време на кампанията си, дистанцирайки се от консервативните християни, евангелисткото и особено религиозното дясно, (което бе имало видно влияние при републиканците, от времето на Роналд Рейгън), контрирайки че неговата вяра е по-универсална и неубедена в безпогрешността на Библията. В петминутно видео, достъпно в YouTube, една предизборна реч на Обама е силно цинична по отношение на авторитета на Библията и дори осмива определени писания от Стария и Новия завет. „Каквото и да сме били някога”, казва Обама във видеото, „ние вече не сме християнска нация”, и добавя, „Демокрацията изисква религиозно мотивираните да пренесат отношенията си по-скоро към универсални, отколкото специфично религиозни ценности... това ще е трудно за някои, които вярват в безпогрешността на Библията, като някои евангелисти”. Впоследствие, съзнателното усилие на Обама да преориентира Америка надалеч от конвенционалното християнство, е широкоприето от хора, които се идентифицират с мъжа, който носел мъничък идол на индийския бог Хануман в джоба си – чиято благословия търсел в надпреварата за Белия дом – заедно с Мадоната и детето. За Обама, който пораснал в домакинство, където Библията, Коранът и Бхагват Гита стояли на един рафт една до друга, организираната религия най-добре се описва като „тесногърдие, облечено в набожност”, но при все това полезен политически инструмент. И той го използва майсторски и си спечели култ от това. До февруари 2009 г. Обама вече е заменил Иисус Христос като герой номер едно на Америка според анкета на „Харис”, а посвещението на „един да дойде, всички идват” мистицизма му продължава да се разпостранява с евангелисти на новата религия, зовящи „уморената” вяра на бащите ни да бъде заменена с една глобална. Тери Нийл, списващ за Hamilton Spectator, е един такъв ученик и заявява дръзко: „Верите на бащите ни вече са уморени... само глобален светоглед би бил достатъчен. Бракът на приемлива вяра със съпружеството на правителството е съюзът, който трябва да бъде сключен”. Това трябва да се случи при Обама, заключава Нийл, понеже само тогава ще има „мир на земята и благоволение между човеците”.

Макар и да е по-трудно да се разбере широката привлекателност на ню ейдж философията на Обама за много евангелистки и католически гласоподаватели, които го подкрепиха, феноменът може да бъде обяснен до известна степен като резултат на променящата се култура. През последните 50 години и особено с бейби бумърите, слушали внимателно пастори, които им казвали да се фокусират върху човешкия потенциал и „бога във всички нас”, източните философии на Монизма, Пантеизма, Хиндуизма и Себереализацията нараствали, давайки на американците съблазнителната възможност да изхвърлят „остарелите идеи” на фундаменталното християнство и да възприемат „по-просветен” монистичен светоглед (всичко е едно). Прицелени към постигането на това, което строителите на Вавилонската кула не успели да направят, (да обединят масите по света под един религиозен чадър), на Бога се гледало пантеистично, а човеците най-сетне били разбирани като божествени членове на цялото, „което е Бог”. Езичниците твърдят, че този принцип на вътрешна божественост е по-стар от християнството, което е истина. Евангелието според такива Ню Ейдж концепции – евангелие на „ставане на бог” – е старо колкото грехопадението на човека. То започнало, когато змията казала на жената „ще бъдете като богове” (Бит. 3:5), и ще постигне зенита си по време на царуването на анти-християнския бог-цар.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?
Към: НЕДОВЪРШЕНАТА ПИРАМИДА ПОД ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО
Към: ДАТИ НА ТАБЛОТО: НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТ НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Към: ПОВТОРЕНИЯ НА 2012 И 2016: КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДАТИ?

 

Go Back

Comment

View older posts »