Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Невероятната история на една британка, която си спомнила миналия живот с египетски фараон

August 11, 2016

Тази история вероятно може да отговори, дали всички ние бихме могли да имаме минал живот.

от Зелжко Д.

Преживявали ли сте дежа-вю? Ако да, бих искал да си представите колко странно бихте се чувствали, ако можехте ясно да си спомните неща, които са се случили хиляди години преди да сте се родили.

Точно това се случило на Дороти Луиз Ийди – британски египтолог, която живо можела да си спомня миналия си живот.

Това необикновено твърдение било посрещнато с голям скептицизъм, но факт е, че тя имала познания, каквито никой друг нямал за периода на Деветнадесетата династия на Египет.

Приносът ѝ за египтологията е огромен и при все това тайнствено було обгражда тази интригуваща жена.

Предишният живот на малката госпожица Ийди

Житейският път на Дороти започнал в Лондон в началото на 20 век през 1904 г. Приблизително три години по-късно тя преживяла инцидент, който променил целия ѝ живот. След като паднала по стълбите, тя помолила да бъде заведена вкъщи.

Не трябвало да мине много време, за да осъзнае къде е домът ѝ. Тя демонстрирала странно и необичайно поведение и животът на Дороти бил изпълнен с инциденти в резултат на това произшествие.

Тя била изключена от девическото училище в Дълуич заради това, че отказала да изпее един химн, който призовавал Бога да прокълне египтяните.

Едно посещение в Британския музей помогнало на Дороти да осъзнае кое я и откъде идва странната ѝ привързаност към културата на древен Египет.

По време на това посещение тя видяла снимка на храм от Новото царство и го разпознала като своя дом. Изглеждала изненадана, че нямало никакви градини или дървета.

Това, което видяла, било храм, конструиран в чест на Сети I – баща на един от най-известните владетели в историята – Рамзес II.

Очарованието ѝ от колекцията от артефакти, намерени в Египет, завършило с приятелството на Сър Ърнест Алфред Томпсън Бъдж – известен египтолог, който по онова време работел в Британския музей.

Той я окуражил да научи повече по темата. Дороти станала отдадена ученичка, научила се как да чете йероглифи и прочела всичко, което могла да намери по темата.

У дома

Интересът ѝ към всичко, свързано с Египет продължил да нараства с годините. На 27 годишна възраст тя работела за египетско списание за обществени връзки в Лондон, където пишела статии и рисувала комикси.

Именно през този период тя срещнала бъдещия си съпруг Еман Абдел Мегуид и се преместила в Египет. Виденията, в които виждала мумията на могъщия фараон, започнали когато била на 15.

Заради сомнамбулизма и кошмарите, които съпътствали тези видения за миналия ѝ живот, няколко пъти била приемана в приют.

При пристигането ѝ в Египет, виденията ѝ се засилили и в рамките на една година Хор Ра ѝ разказал всички подробности на миналия ѝ живот. Според този ръкопис от 70 страници, изписани с йероглифи, египетското ѝ име било Бентрешит, което значело Арфа на радостта.

Родителите ѝ не били от царско или аристократично потекло. Майка ѝ умряла, когато тя била на 3, а баща ѝ не можел да я задържи заради задълженията си към армията. Бетрешит била отведена в храма Ком Ел-Султан, където станала посветена девица на 12 годишна възраст.

Тъкмо щяла да стане жрица, когато Сети I посетил храма и скоро станали любовници.

Не след дълго момичето забременяло и трябвало да каже на Първожреца за проблемите си. Отговорът, който получила, не бил точно това, на което се надявала и докато чакала делото за греховете си, се самоубила.

Семейството на Дороти не гледало с добро око на тези твърдения, но напрежението между тях отслабнало, когато родила сина си Сети.

През този период получила прякора си Ом Сети (майка на Сети). Трудностите в брака обаче продължили и накрая съпругът ѝ я напуснал.

Ом Сети - египтолог

Следващата глава от живота на Дороти е вероятно най-важната, понеже историята я помни с работата, която свършила по време на този период. След като брачният ѝ живот се сринал, тя взела сина си и се преместила в Назлет ел-Саман – едно село до пирамидите в Гиза.

Започнала да работи със Селим Хасан – добре познат египетски археолог. Ом Сети му била секретарка, но също така правела рисунки и скечове на градовете, в които работели. След смъртта на Хасан,  Ахмед Факри я наел за разкопките в Дашур.

Името на Ийди се споменава в няколко книги от тези учени, а работата ѝ била високо ценена заради ентусиазма и познанията ѝ. Тя ствала все по-открита относно религиозните си вярвания и често принасяла дарове на древните божества.

През 1956 г., след като разкопките в Дашур приключили, Дороти се изправила пред житейски кръстопът. Имала избор да отиде в Кайро и да получи добре платена работа, или да отиде в Абидос и да работи като чертожник за значително по-малко пари.

Решила да живее и работи на мястото, където живяла в миналия си живот преди хиляди години. Тя била посещавала това място преди, но само за кратко и за да покаже огромните си познания за храма на Сети – храм, в който вярвала, че Бентрешит прекарала живота си.

Познанията ѝ помогнали значително да разбули мистериите на един от най-интригуващите археологически обекти в Египет.

Информацията за градината на храма на сети, която Дороти предоставила, довела до успешни разкопки.

Тя останала в Абидос до пенсионирането си през 1969 г., през което време превърнала една от камерите в свой офис.

Значимостта на Дороти Ийди

Никой не знае дали Ом Сети казала истината за виденията и миналия си живот. Възможно е цялата история да е просто начин да се справи със страха от смъртта и нуждата ѝ да вярва, че животът е вечен.

По време на живота ѝ през 20 век, тя си сътрудничила с някои от водещите умове в полето на Египтологията.

Отдадеността на Ийди на тази тема довела до някои от най-важните археологични открития, правени някога. Всичките ѝ колеги говорели с уважение за нея, въпреки ексцентричното ѝ поведение и твърдения, които изглеждали неправоподобни.

Тя била на 77, когато умряла, и била погребана в Абидос. Може би отново се е събрала с любимия си Сети в отвъдното, точно както вярвала, че ще стане.

Go Back

Comment

View older posts »