Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Величествените колоси на Мемнон: Най-внушителните египетски статуи, които още стоят

January 24, 2017

Статуите-близнаци изобразяват Аменхотеп III (ок. 14 век пр.Хр.) в седнало положение. И двете статуи са доста повредени, като чертите над кръста са на практика неразпознаваеми.

Колосите на Мемнон, познати още като „Ел-Колосат, ес Саламат“, са две МАСИВНИ каменни статуи на фараона Аменхотеп III, който царувал по време на осемнадесетата династия. Статуите са направени от кварцитен пясъчник, който е бил добит от кариерата Ел-Габал ел-Ахмар и превозен – невероятно – 675 км до настоящата му позиция, в Тиванския некрополис.

Статуите обаче, нямат нищо общо с Мемнон, технически. Мемнон, който бил герой от Троянската война, царят на Етиопия, който в крайна сметка бил убит от Ахил. Мемнон се свързва с колосите само поради разказите за плача призори на северната статуя, която станала известна като Колосът на Мемнон.

С времето тиванският некрополис обичайно бил наричан Мемнониум.

Тези внушителни древноегипетски статуи останали в тиванския некрополис, западно от река Нил, през последните 3400 години от 1350 г.пр.Хр.

Двете гигантски 18-метрови статуи изобразяват фараон Аменхотеп III в седнало положение, гледайки на изток, към Нил и зората.

Целта на статуите била да пазят входа на мемориалния храм на Аменхотеп (или смъртния храм): масивен култов център, построен докато фараонът още е бил жив, където бил почитан като живия бог, както преди, така и след като напуснал този свят.


Изглежда, че първоначално и двете били еднакви, но днес не са, в резултат от реставрирането им в римско време.

През 27 г.пр.Хр. земетресение поваля по-голямата част от северния колос.

От тогава, долната част, която останала изправена, започнала да „пее“ всяка сутрин на разсъмване. Този любопитен факт бил записан от историците Страбон и Павзаний.

Първият твърди, че звукът много наподобявал пъшкане, докато вторият го сравнява с този от скъсване на струна на лира.

Страбон е този, който пръв споменава за това в историческата литература, като също така уверява, че е бил свидетел на феномена по време на посещението си около 20 г.пр.Хр.

Както се оказва, легендата се разпространява лавинообразно и дори няколко римски императори искали лично да го видят и чуят.

Последното надеждно споменаване на свуците датира от 196 г.сл.Хр. Римската реставрация от около 199 г.сл.Хр. като че ли „поправила“ феномена, след което звуците изчезнали.

Император Септимий Север, който посетил Колосите на Мемнон, не успял да чуе звуците.

Посочват се два вида обяснение на звуците на статуята.

Страбон предполага, че не може да определи произхода му, дали идва от педестала, или е породен от хората, ходещи до основата.

Тези две теории – естествената и тази, която казва, че е породен от човека, така и не били доказани.

Ако е било естествено явление, вероятно е било породено от промените в температурата и изпаряването на водата, която, докато преминавала през цепнатините, произвеждала звука.

А ако е било породено от човека, няма обяснение защо звуците престанали след римската реставрация. През осемнадесети и деветнадесети век имало няколко съобщения от пътници, които твърдели, че са чули звука, но нито едно от съобщенията не било напълно убедително.

Go Back

Comment

View older posts »