Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Изчисляването на 666 - Част 1 - Глава 1

October 9, 2016

ЧАСТ I

ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА 666

И

ВРЪЗКАТА МУ С АНТИХРИСТИЯНСКИТЕ СИСТЕМИ, НО С ОСОБЕНА ПРЕПРАТКА КЪМ ЧОВЕК, ИДЕЩИЯ АНТИХРИСТ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ СВАЛЕН ОТ СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА

 

ГЛАВА I

                ВЪВЕЖДАЩА - ХЕРМЕТИЧНАТА ФИЛОСОФИЯ

 

Към римляните, които с гордост се позовават на силата си, и към коринтяните, които по подобен начин се хвалят с мъдростта си, Апостолът започва писмата си, към всеки от тях, с полагащите им се думи. Религиозната система на Рим е била принизена философия, за чиято слепота те са нямали извинение. Не за развитие можел да говори, а за вероотстъпничество. Те сменили славата на нетленния Бог с образ, подобен на тленен човек, на птици, на четириноги зверове и влечуги. Страшно е падението от Бог до влечуго. До коринтяните той пише: "Светът с мъдростта си не позна Бога", понеже проповядването на Кръста се считало за глупост, докато Христос е Божията мъдрост. Петър, говорейки пророчески за възцаряването на вероотстъпничството в света, запечатва особеностите му с тези думи: "Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата, и всред водата". Ние "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща". Човекът е принизил всичко. Каквото и откровение да е било дадено преди Моисей да запише историята на сътворението, Сатана го е извратил; и така митологиите и космогониите са заели мястото на простите традиции, които са били предавани на вярващото потомство. Големият изкусител е взел в свои ръце образованието на света и митовете добивали все повече приемственост за сметка на истината. Обожествявайки силата на природата, човекът престанал да слави Бога. Но при все това, създаването на първата двойка се запазило в някаква изкривена форма в повечето системи, както и имената на Ной и синовете му, в Сама, Кама и Пра-Япати, като "пра-" означава господар. Когато нещата стигат чак до там и човекът след Потопа доказал естествената поквара на сърцето си, - че това налагане на наказание не е направило никаква промяна по пътя му на падението, - Бог, чрез Моисей, изявява откровението на делата Си. Чрез него Бог дава откровение. Той отвръща на човешките претенции за мъдрост с простия разказ за Своето дело. Също както, в късни дни, когато ще затвори страницата на откровението, и когато гностицизмът отново се е разпространил, стремейки се да смаже християнството под тежестта на мерзостите си, Той използва Йоан, Апостола, като съд, с който да изяви другото онова Откровение, Божия отговор на всичките безсмислици на гностичната и други философии.

В днешни дни сме свидетели на възраждането на това. Справедливо е да попитаме каква е причината за неговото влияние. Както и да се нарече, всичко това идва от един източник и носи свидетелството за крайно противопоставяне и вражда срещу открития ум на Бога и славата, в чийто център е Неговият Син. Човек се нуждае от изкупление и живот, понеже в прегрешенията и греховете той е мъртъв; и осъден, защото е признат за виновен като грешник. Вероятно следващите страници ще убедят читателя, че това е било, и е, усилие на Сатана да изопачи тази фундаментална истина на Божието Слово; и това, което е представено за чудна истина през този 19 век, въобще не е нещо ново. Всъщност, открито признатото намерение е да бъде върната мъдростта на Изтока, която мъдрост е много ясно изложена в един труд, написан преди около петдесет години.1 [Сугестивно изследване на херметическата мъдрост, стр. 68] И каква е тази мъдрост? Че в природата пребивава определена чиста материя, (т.е. божествен елемент), "която, бидейки открита и усъвършенствана чрез изкуството, обръща към себе си пропорционално всички несъвършени тела, до които се докосне". Отново, "Тази светлина, (открита и усъвършенствана чрез изкуството), когато се допре до което и да е тяло, го възвеличава и усъвършенства подобно на себе си" (стр. 71). В предговора на същия труд се заявява: "Не само се смята, че човек е способен да открие божествената природа, но и, в убедителния език на асклепиевия диалог, да я постигне" (предговор, стр. XV. курсивът е мой). Тук е изложена херметическата философия, която се предава без никакви резерви в съвременните трудове, посветени на нейната пропаганда. Ако трябва да я опишем с едно изречение: "Добиването на безсмъртна същност, като въвеждането в мистериите е изпитанието, което е нужно да се премине.

Преминаването в Хадес, вторият етап, не се нуждае от друго описание, освен твърдението, че преди да влезе, "той трябва да избере доброто - да забрави всяко зло". Влизането в Тартар се сравнява със смъртта: "тогава чувственият сбор се разлага, а това, което се разлага, се обновява, и всичко това без да се разрушава смъртното тяло, и по този начин се регенерира". След това са описани преживяванията на един от преминалите изпитанието. "Тогава свещеникът, след като всичко скверно беше премахнато, ме хвана за ръката и ме въведе в светилището на храма. Доближих се до пределите на смъртта и след като прекрачих прага на Прозерпина, се завърнах оттам, понесен през елементите. В полунощ видях слънцето да грее с великолепна светлина и аз открито се приближих до боговете горе и долу, и отблизо им се поклоних".

Едва тогава се казва, че безсмъртието се дарява на въведените във висшите мистерии.

Напоследък тези спекулации се възраждат и учителите в това се представят за пазители на истината, като единствените способни да разгадават скритото мистично значение на Божието Слово. Вместо да бъдат открити врагове, както в ранните години на християнството, те се представят за истинските тълкуватели на доктрината. "Действителното християнство не може никога да се надява да бъде разбрано, докато всяка следа на догматизъм не бъде заличена от него и мъртвата буква не бъде пожертвана в името на Вечния Дух на Истината, който е Хор, който е Кришна, който е Буда, а също и гностическият Христос и истинският Христос на Павел" - Луцифер # iv. стр. 304.

В отговор натриваме в лицата им собствените им клевети срещу личността на Светия Божи Син, надсмиваме се на големите им претенции, и ги жигосваме като врагове на Христовия Кръст. Домът на тази философия е бил Египет и Моисей е бил обучен в цялата мъдрост на египтяните. И Йехова решава да изведе един народ от това, и когато Той ги отделя за Себе Си, е за да могат другите да се научат чрез тях да почитат истинския и свят Бог. "Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища" (Втор. xxviii. 9). Щастието им било обезпечено с условията, заявени в Левит xxvi; така Бог ще изпълни обещанието Си: "Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде". В края на пътуването им в пустинята това обещание отново е повторено с уверението: "Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе, като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе". Най-категорични са инструкциите за тяхното поведение; след като са били изведени от поквареното обкръжение: "И да не ходите по обичаите на населението, което Аз изпъждам отпред вас; защото те извършиха всичките тези гнусоти, и затова Аз се погнусих от тях". (Левит xx.23); и прочитайки цялата глава, всеки ще оправдае Бога за строгостта, с която Той заклеймява нарушаването на тези заповеди. Но трябва да погледнем и Втор. xvii, xviii, xix за още предупредителни сигнали. В тези глави хората надълго и нашироко специално са поучавани какво ще се окаже капанът им и ще им докара същото наказание, което е било наложено на враговете им и техните богове.

"Ако се намери сред вас, в някой от градовете ти, които Господ твоят Бог ти дава... и отиде та послужи на други богове и им се поклони, - на слънцето или на луната, или каквото да било от небесното множество", този е трябвало да бъде изведен и убит с камъни. Двама свидетели са били достатъчни, за да се гарантира осъждането.

Следващата глава предвижда друго зло (ст. 10): "Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, или запитвач на мъртвите". Думата, според Йънг, за "зли" е "Об", и запитвачът е бил някой, който пита "Об", значението на което ще се види по-нататък. Запомнете, Той изпълнява съдбите Си срещу боговете на Египет, а смъртта на първородните е била най-големият удар от всички. "Принасянето в жертва на първородните в чест на божеството-слънце (Озирис или Серапис) е било един от най-прословутите ритуали на древния семитски култ".1 Божият замисъл е чрез тези проявления на сила да даде да се разбере този факт: "И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ". (Изход vii. 5.)

[1Лекции на Институт "Виктория", том xiv. стр. 113. ]

Хората, вместо да оправдаят доверието, се покварили, и историята им е запис на нарушаването на всяка една от тези категорични заповеди. Само за първите две е нужно да кажем нещо тук. За третата ще бъде казано повече във втората част на този труд. Едва измъкнали се от земята на подтисничеството си, те издигат златния телец, а Озирис е почитан в египетския бик Апис. След това Саул, избраният из людете, извършва самия грях, който навлича смъртно наказание чрез убиване с камъни (Втор. xviii. 5), понеже в нищетата си, след като е изоставен от Бога, се обръща към "зъл дух", или с други думи, запитва "Об" или "Ауб": "Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея". (I Царе, xxviii. 7). Така избраният народ бива въвлечен в този грях, понеже и Израил, и Юдея "прелюбодейства". Еровоам "беше си поставил жреци за високите места, за бесовете", срв. с Левит xvii. 7, "Да не принасят вече жертвите си на бесовете, след като те блудствуват". Историята на този първи цар на Израил показва как той пренебрегва тази забрана. При Иосия настъпва време на реформация и възраждане за Юдея: "И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество". (IV Царе, xxviii. 5). Да преминем към дните на Езекиил. В viii. 9. на пророка е заповядано: "влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука"; после в стих 16 четем: "И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и ето, във входа на Господния храм между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток".

Но макар и да става свидетел на оттеглянето на славата, той има привилегията във видение да види с пророческо око завръщането на Господа Бога на Израил при наследството и народа Си. В онзи ден земята ще бъде разделена, достигайки през Арабия до Персийския залив, и простирайки се от Ефрат до Нил.

Славата се е оттеглила от планината в източната страна на града. На същата тази планина блажените Му крака са стъпвали малко преди да се възнесе след Възкресението Си, оставяйки след Себе Си това уверение при заминаването от устата на двама свидетели: "Тоя Иисус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето". И когато се завърне, на същата тази планина ще застанат краката Му, когато дойде да разбърка войските на Антихриста, да върне наследството на Израил, което е тяхно не заради условията на завета, а им се пази от неотменността на клетвата на Йехова (Бит. xxii. 16).

За известно време този народ е отхвърлен национално и Йерусалим се тъпче от езичниците, докато не се изпълнят времената на езичниците (Лука xxi. 24). Но интервалът между първото и второто пришествие, или по-скоро до παρουσια-та, или по-скоро явяването на Господа във въздуха, се запълва от провъзгласяването на скритата тайна, която не е била разкрита на пророците от Стария завет. Само на Павел е дадено това, както той казва (Рим. xvi. 25): "според откриването на тайната, КОЯТО Е БИЛА ЗАМЪЛЧАНА ОТ ВЕЧНИ ВРЕМЕНА".

Нека читателят да отсъди доколко светът е приел единствено изповядването на християнството без да участва в задължението на отделителната му сила. И какъв е резултатът? Едно светско християнство, което накрая ще произведе едно вероотстъпническо християнство. Мистерията на греха действа редом с мистерията на Бога през всичките векове и ще бъде унищожена чак когато настъпи това време, което е наречено Денят на Господа. Павел известява на Солунците: "този ден няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението". На Тимотей още казва, "че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения" (1 Тим. iv. 1). Задавам този въпрос - не ставаме ли ние свидетели в този ден на "отстъплението", на оттеглянето от вярата, "обръщането към митовете" и "слушането на бесовски учения"? Нека теософията, спиритуализмът и др. отговорят. Все още има задръжка, с която Бог удържа пълния пробив на това вероотстъпничество, което е готово да нахлуе в света. Има едно събитие, което смятам, че трябва да се случи, Господ Иисус Христос в любящото Си съчувствие към Своята Църква, дано скоро да прецени, че е време да я отзове да Го посрещне във въздуха, и да не остави членовете на мистичното Си тяло да бъдат повече изложени на страшните заблуди, които ще се стоварят върху целия свят, "да изпита ония, които живеят по земята".

От онзи момент - грабването на Църквата, - бунтовният курс на света срещу Бога ще е с увеличена скорост, достигайки върха на дръзкото безбожие, поставянето на едного по собствен избор на властна позиция, отдавайки му почит, дължима единствено на Бога, понеже той, като един нов Ирод, едва направил поредната крачка в безбожието си, ще превъзнася себе си над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог. (2 Сол. ii. 4).

Обявеното време, според Писанията, за този изблик на този подигравателен свят е последната седмица на Даниил - тоест, седмицата, която е отделена от предишните шестдесет и девет. Интересът на изследователите на пророчествата е в центъра на този период и целият въпрос се съдържа в разбирането на Даниил ix. 24-27. Началото на тази последна седмица ще бъде сложено от народа на Даниил, който ще подпише договор в нарушение на закона, даден им според Втор. vii. 2, признавайки и претенциите му, че е цар, на пук на същия закон, поставен им бъв Втор. xvii. 15. Този човек се споменава в Йоан v. 43: "ако дойде друг в свое име, него ще приемете". Интересно е да се отбележи точността на Божието Слово по този въпрос. В молитвата си Даниил твърди, че този народ има благоразположението на Бога, с тези думи: "ТВОЯТ НАРОД", отново в 19 стих: "ТВОЯТ град и ТВОЯТ народ, които се наименуват по ТВОЕТО име". Но ангел Гавриил не е оторизиран да признае твърдението. Не и докато не научат от болезнен опит, че безразсъдството на посоката, по която са поели, и горчивината, до която тя води, Бог не може да признае титлата.

Накрая този "принц" нарушава договора в "средата на седмицата", захвърля всички маски, сяда в храма на Бога и получава поклонение, като на Бог. В поклонението му, Бог ни указва, че Сатана ще се е сдобил с целия контрол и ще му е дал властта. Това ще бъде наложено с такава мощ и гняв срещу тези, които отказват да се подчинят, че ужасите на Инквизицията, Якобинската диктатура и жестокостите на Торквемада ще бледнеят пред него.

Единството на Светото писание е - така казват Отците - пръстен, ненарушен кръг, който се връща при себе си. И това свидетелство е вярно. То се отнася не само за истината, но и със същата сила за фалшификациите ѝ. Множеството системи на езичническото идолопоклонничество, пише Фабер, в различните части на света, си съответстват толкова много, както в явния си общ смисъл, така и в множеството точки на произволни прилики, че не може да са се появили независимо една от друга в различните страни, където са били въведени, а трябва да са произлезли от един общ източник. Следователно, както символът на пръстена, завръщащ се в себе си, изразява вечността на истината, от една страна, така и езичническата система има за свой символ змията, захапала опашката си. Каквото и да е окултното му значение, - а той се използва от будистите и фримасоните, - той ще изразява непрекъснатата последователност от грешки, която е произлязла от врага.

Годфри Хигинс в своята "Келтски Друиди", 1892, прави това наблюдение: "Любопитно е да се наблюдава как кръстът възвръща старото си място в тази страна... Нашите свещеници като цяло успяват да се наложат той да бъде издигнат по върховете на новите им църкви. За един благоразумен Папа... няма да е трудно да постигне примирие между Папския престол и Англиканската църква. Крайностите започват да се огъват в КРЪГЛА ФОРМА" (стр. 131).

Необичайното възраждане на езичничеството в последните години - макар и вероятно на пропагандистите или лидерите на новите "-изми" едва ли ще им се хареса името, - свидетелства, че сме в навечерието на голяма промяна. Изучаващите пророчествата знаят, че тя трябва да дойде, а първосвещениците на мрака дръзко обявяват едно ново освобождаване или идване на Христос. Съвсем вярно - само че това е идването на техния Христос. Един от многото трудове, издадени наскоро, пропагандиращ новото откровение, и който руши Божията истина, е този, написан от покойния Л. У. Олифант, и озаглавен "Научна религия". В предговора на този труд той говори за "ново морално бъдеще, изгряващо над човешката раса", и заявява убеждението си, че "забележително морално и интелектуално движение характеризира последната половина на века". Това е безспорно. Несъмнено предстои голяма промяна. Изненадващото нарастване на трудове от подобен характер на вече споменатия потвърждава този възглед. Покойният г-н П. Х. Рос представя свидетелството си в следното изречение: "Че науката до голяма степен е изместила Библията, вече мълчаливо се допуска, погледнато от всякъде: в публичните лекции, във водещите статии на големите вестници, в мемоарите, които се четат пред образованите общества, в популярните монографии, в рояците ревюта и списания на периодичната литература, (с изключение на тези, които са явно религиозни), Името Божие, или всяко Негово споменаване по отношение на естествения свят, внимателно се избягва.

Тихото величествено великолепие на Битие I. 27: "И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде", трябва да отстъпи пред незначителността на т.нар. учен. Аз предпочитам описанието на Битие пред следното: "Трябва да заключа по аналогия, че вероятно всички органични същества, които някога са живели на тази земя, са произлезли от някаква първична форма, на която първоначално е бил вдъхнат живот".

Човек остава изумен пред спокойното предположение, което това излага на показ. Истинската наука е знание, постигнато от установени факти, и когато това знание се постигне, няма да има никаква нужда от въвеждащата дума "вероятно". Вмъкването на тази дума веднага извиква елемент на съмнение и несигурност. Истините на Светото писание се отхвърлят заради едно предполагаемо откритие, което в крайна сметка има сила дотолкова, че може да бъде предадено в думата "вероятно". Това е стара ерес, стара като жреците на Египет, които са преподавали еволюция. Един голям учен изобилно възхвалява мнимия откривател. Във връзка с големите открития, които първоначално са приемани с насмешка, той казва: "Свидетели сме на подобен триумф на истината в самото наше време. Когато старата теория на еволюцията отново е издигната от хора, като Дарвин, Уолъс, Хъкскли и др., тя е била приета с присмех, била е анатемосана, била е оборвана от най-големите авторитети; но въпреки всичко това, тя продължила да живее, и което е още по-необичайно, понастоящем тя се проповядва най-гръмогласно от устите на бебета и сукалчета".

Съвременната теософия учи, че трябва да си върнем египетската мъдрост. Първичният зародиш на религиозната мисъл, "интелектуалният микроб", развиван докато напредващата мъдрост не достигнала своя връх, когато била систематизирана от жреците на Египет. Това е тяхната хипотеза, че е имало голямо отклонение от ранната простота, до дните на християнството, когато тя още повече била принизена. След това, както се твърди, християнството откраднало емблемата на това божествено учение и я използвало за своите егоистични и низки цели, с което то се претоварило със суеверия с помощта на лукавите свещеници. Оттървете се от този израстък, който се е увил около първоначалното растение. Нека човекът си върне тази мъдрост и светът скоро ще почувства силата на възраждащото влияние. По този безсрамен начин истините на Библията се отхвърлят. Разрушителната критика върши смъртоносното си дело, и се смята за невежо и детинско да се почита това Слово. Деветнадесети век ще стане свидетел на възраждането на истинската мъдрост, с изравянето и представянето пред света на литературата от времето на египетските мумии. Това дотолкова ще облекчи мъките ни и ще освети надеждите ни, колкото тези съсухрени същества ще разведрят домовете ни. Тържествено ни се казва: "Най-голямото предимство на деветнадесети век пред всички други е в достъпа му до Ведите и изучаването на санскритската литература, което оказва своето влияние върху едно интелектуално развитие, което е не по-малозначително от възраждането на гръцката през петнадесети век".

Мъдростта на света винаги ще доказва пълната си некомпотентност да открие Бога, а бъдещето ще е просто още едно доказателство колко е неспособен да постави нещата върху трайна основа без Него. Остава му да направи още една огромна разруха с прехвалената си мъдрост, понеже наближава денят на гордото постижение на най-висшите му въздежеления - неговият човек, Антихристът. "Това ще бъде ден на лъжливи чудеса и измамни истини, понеже истината на Сатана е лъжа. Ако вече не сме оставени на милостта на нечисти зли духове, които да нахлуват в плътския ни шатър, да узурпират способностите ни, нека се радваме със страх, защото така е било и така ще бъде отново; а живеем в един интервал на свобода, кратък период на възпиране, в който фуриите се удържат от посредничеството на Христа. Времето е близо - близо, казвам, когато това възпиране ще бъде вдигнато и това "допуска" няма повече да допуска, и Сатана ще бъде хвърлен на земята, за да утоли отчаяната си жажда с нашата кръв".

Противниците на Христа стават все по-дръзки и славещи се във възможността да отхвърлят твърденията Му и на мястото на Неговите правди да поставят фантазиите на новата теософия. Ето едно скорошно изказване на тази школа: "Едно ново течение, учението на Източната мисъл, вече оцветява старото течение". Този факт е безспорен. Течението наистина става все по-оцветено; светът е залят с литературата му, и това също говори с гласа на тръбата, "Времето е близо".

Нека да видим какво би могло да направи това течение на Ориенталската мисъл за един свят, където се усеща могъщата сила на греха. Ние знаем нещичко от това, което Божията истина е направила, но течението на Ориенталската мисъл едва ли може да бъде наречено успех към настоящия момент. Но ще е добре да го изслушаме. "Интелектуалните", (тази дума често ще се появява в претенциозните им есета), "условия, необходими за да настъпи промяната във връзка с религиозните идеи, на първо място и най-задължително е отхлабването на догматичната вяра в общността-приемник (курсивът е мой). Докато духовният интелект е задържан в твърдата капсула на която и да е от официалните ѝ системи, не може да има никакво усвояване и следователно никакво истинско влияние. Всичко това е един заобиколен начин да се каже: Ако вярвате, че Библията е Божието слово, не можете да усвоите моята мъдрост.

Но нека продължим. "Догматичната тъкан на християнството, доколкото основата му трябва да се приема за историческа, вече е в гибелно или несигурно състояние. Интелектуалните ни (забележете думата) водачи всъщност вече са престанали да гледат на догматичното християнство като на отворен въпрос за съвременната мисъл. По големия въпрос за индивидуалното безсмъртие, за оцеляването на съзнанието, християнството отдавна е спряло да дава каквито и да било концепции, мислими за съвременния интелект. След като сме принизени до такива нужди, след като виждаме, че по тези въпроси християнството не ни представя нищо, което е "мислимо", ние сме приканени да се обърнем към Изтока за нещо, което е "мислимо". Да видим. "Тайната, която Изтокът има да сподели, е доктрината и състоянието на по-висшите, все още неразвити, способности на човека". На въпроса: "Как може да се помогне на някого да се сдобие с господство над по-нисшата си природа?", е даден отговорът: "Нима приятелят ми си въобразява, че има повече от един начин, по който това може да бъде направено? Може ли друг, освен самият Аз да постигне това пречистване, този великолепен поход, в сравнение с чиято слава всички големи военни победи потъват в презрителна незначителност?"1 Тайната на Изтока вече е разкрита и в крайна сметка не се оказва нищо ново. Каин си е мислел, че е направил откритието, и пътят на Каин2 ще е отличителният белег на религията на последните дни, тоест, че всеки човек е свой собствен спасител. "Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето".3 Тези, които познават структурата на подредбата на Новия завет, са съвсем наясно, че "течението на Ориенталската мисъл" ще оскверни старото течение. Точно това казва Библията: "Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните (митовете)".4

[1Цитирано от Теософията на Олкот.
2Юда 11.
3Екл. I. 9.
4Тим. iv. 3-4.]

Следователно е задължително да се осведомим за тази философия, която трябва да трансформира ума и да направи за човешката природа това, както те казват, в което другите течения са се провалили. Несъмнено е обаче, че "старото течение" е оцветявано дълбоко; ще го прави; прави го и сега; а Светото писание известява, че тези неща трябва да се случат, отбелязвайки последните времена. "А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения"1. "Течението" тук се проследява до фонтана, не до извора на един хаотичен мозък, директния продукт на демонично вдъхновение; на същества, които с адска злоба ще заговорничат да постигнат гибелта на мнозина, за да споделят вечния им срам и осъждане. Точно този заговор ще се опитаме да разплетем, който е нито повече, нито по-малко възраждане на философията, която може да се проследи чак до Вавилон, като неин общ източник, което ще бъде изобличено в следващите страници, и че, според Библейското пророчество, последното и най-голямо бреме, което ще бъде пробутано на един невярващ свят, от Сатана, който ще работи със средства, тъй успешни в началото. Това е едно замърсено течение, което може да се проследи през цялата история на Библията, подмамило Божия народ далеч от вярата и докарала му робство и отхвърляне. Пълното действие на тази система на Изтока е запазено за един бъдещ ден, когато светът ще открие, че тази презряна истина ще завърши със слепота на преценката и Бог с право ще позволи лъжата да бъде приета чрез директното подстрекателство на Сатана.

[11 Тим. iv. 1.]

Качествата на "чистото течение" могат да бъдат достатъчно преценени от първите изводи, и неизменно ще се открива, че доктрината на изкуплението е обектът на атаката. "Доктрината на едно косвено изкупление на греха е не само немислима, но и категорично отблъскваща за този, който може да приеме едно по-обширно и по-научно гледище за произхода и съдбата на човека".1 Тъжният факт е, че не само враговете на Библията казват тези неща, но и мними водачи и тълкуватели на християнските принципи твърдят същото. Няма да е зле да преразгледат обкръжението си. В търсене на това Източно течение трябва да се изправят и други свидетели, за да покажат как то пресича божественото откровение. "Ангелите на светлината и ангелите на мрака - на Бога и на дявола - дължат раждането си на двете най-контрастиращи си картини на природата, светлината и тъмнината, и на трудността, на която хората са се натъквали в извличането на добро и зло от един и същ източник".2 Разбира се, Плутарх има повече авторитет за тези разисквачи, отколкото книгата, която упътва християните; следователно доказателството е убедително, като "причината всички гръцки и варварски раси да са дали титлата Бог на първото и дявол на второто, и че единствено християните са подчинили принципа на тъмнината на принципа на светлината".3

[1Теософия на Олкот
2Дюпоа, превод от Т. Е. Партридж
3Дюпоа, стр. 7
4Ibid., стр. 2,3]

Но всичко това ще трябва да бъде получено с цената на отказването от Книга "Битие", като верен запис на сътворението, или че има за основа какъвто и да е исторически факт. Цитирайки отново от Дюпоа, той твърди: "Абсолютно необходимо е, за да запазим Моисей и историята му, да я считаме за алегория. Именно в Персия, в книгите на Зороастър, ще намерим ключа за свещените алегории на евреите". Това е ясно - Христос трябва да бъде отречен, а Зороастър приет. Е, теософите са отговорни за съмнението дали такъв човек изобщо е съществувал. "Това (Зороастър) е титла, означаваща Духовни учители на Ахурмазда, служба, която е била изкривена в Гуру-астър, от Зера-ищар, титлата на халдейските или магическите жреци".

Кой би си помислил, че подобни твърдения за Моисей ще намерят такава силна подкрепа, както Църковният конгрес от 1888г. разкрива? Един от големите имена казва: "Набожният еврейски книжник взема един полумитологически разказ, актуален за собствения му или съседен народ, и го превръща в съд за духовна истина. Дали това ще ни изненада или не, то е факт, относно който никой от компетентните експерти сега или някога изобщо са имали съмнения.

Несъмнено е имало персийски Зороастър; но много преди него е имало друг, комуто е признато отличието да е основателят на идолопоклоническата система на Вавилон, и който, според Хислоп, не е никой друг, а Нимрод.1 Тъй като Зеро на халдейски е "семето", Зеро Аща означава семето на жената; следователно, според порочната система на поклонение, поставена от този размирник, семето на жената, което трябва да нарани главата на змията.2

[1"Персите казват, че това е името на Нимрод". Вж. Поч. А. Хърбърт - "Нимрод", том 1, стр. 108.
2Хислоп - "Два Вавилона"]

Като съберем всички тези факти заедно, не е трудно да проумеем целта на големия враг, с неговите съучастници и всички други врагове на божественото откровение, която е да издигне противник на Христа, и по който и начин да е, или каквато и титла да приеме, ще застане като първожрец на Сатана.

Полковник Олкот, който говори с авторитета на апостол на възродената теософия, казва: "Ние не идваме, за да събаряме и разрушаваме, а за да построим отново силното здание на азиатската религия. Ние пропагандираме теософията, като единствения метод, по който можем да открием вечното "Нещо". Какво признание! Да открием "Нещото", с главно Н. "Няма да разрушаваме", (освен християнството, което не предлага нищо, което да е мислимо). Но това вечно "Нещо", (все още неоткрито), е за такива интелектуални умове, предполагам, съвсем "мислимо". Трябва да "сравним съответните биографии на браминския Кришна, персийския Зороастър, египетския Хермес, индийския Гуатама и каноничния, и особено апокрифния, Иисус".1 Дори само тази извадка заявява толкова ясно, колкото думите правят значението понятно, че трябва да се направи опит да бъде смъкнат Иисус, Синът Божий, че Зороастър може да седне на овакантения му трон. И това е висшата светлина, която трябва да повлияе на човека и да издигне падналото човечество до едно по-високо ниво - връщане към слънцепоклонничеството; понеже "Зороастър ни представя от една страна Ормуз или добрия бог, принципа на доброто и светлината, който поставя човека на едно щастливо място и дава всичкото добро, което природата може да очаква от него. Ахриман, със своята змия, идва за да повреди труда му, и носи зимата със себе си".2 Благодатната светлина на слънцето е била еманация от първия принцип; тъмнината на нощта и зимата, тъкмо обратното, са били делото на втория". Намерението е светът да бъде измамен от това жалко нещо. Това трябва да обясни голямата мистерия на греха. Врагът на Христа, Сатана, не е нищо друго освен слънцето, обикалящо всекидневния си път и оставящо след себе си тъмнината, като естествено следствие. "Египтяните наричали първия Озирис, а втория Тифон". Това е някаква си част от "силното здание" на азиатската религия, издигната не от неколцина неизвестни ентусиасти, а от хора с интелектуална мощ, със "светлина и водачество", и от никого зависими; но очевидно това преобладава по всички краища на света, както следващите извадки още повече ще потвърдят.

"Интелектуалният израстък" приема много отличителна форма - една вълна на ритуализъм, рационализъм и паганизъм заплашва да залее света, съвсем явно от честите алюзии към нея във всекидневниците.

[1Теософия на Олкот.
2Дюпоа, стр. 6.]

(Откъс от Пол Мол Газет, 8 декември 1887г.)
СЛЪНЦЕПОКЛОНЕНИЕТО

"Онзи ден озаглавихме една статия за 'Християнския позитивизъм', като 'Най-новото в религиите'. Сега един кореспондент пише, за да протестира, че си има свой култ, който е още по-нов. По-долу представяме част от неговото вероизповедание, но едва ли е нужно да казваме, че ако и да е най-новото, то е също така долу-горе най-старата форма на поклонение; но пък няма нищо ново под слънцето.

"'Господ Бог’, започва нашият кореспондент, 'е слънце (Пс. lxxxiv). Слънцето е емблемата на пълномощника на Върховното божество и е признато за такова от най-ранни времена, когато човекът е имал възприятие за величието на Бога и Неговите дела, понеже всеки човек на земята е длъжник на слънцето за светлината, топлината, живота, и всъщност, за всяко удобство. Тъй като слънцето всеки ден е пред очите ни, ние сме станали невнимателни и безсърдечни за огромните ползи, които получаваме от него; близките отношения в този случай явно са породили презрение, или поне неблагодарност, и си мислим, че е по-добре да почитаме нещо нереално и съмнително пред това, което всеки ден предоставя доказателство за себе си и е от такова огромно значение. Слънцето е сърцето на този гигантски организъм; то е славното тяло, което хвърля великолепието на светлината върху настъпващия ден и изгрява от спящата пазва на океана; то превръща атмосферата в мека роса за жадното поле; то поддържа жизнените принципи на въздуха, който дишаме, циркулацията на живота в органичното царство. Духът, или Светият дух на Църквите, е мистификация на великата сила в Природата, наречена вятър, атмосфера, или това, което дишаме; третата Личност в християнската Троица е просто топлите, галещи и оживотворяващи лъчи, изхождащи от слънцето, и като доказателство за това, едно внимателно изследване на думите Дух и Свят дух в Новия завет ни отвежда в първоначалния им смисъл на въздуха и дишането'. Така имаме едно много просто решение на нещо, което се явява като дълбока мистерия, и е изчистено полето за едно разумно служение и поклонение. Троицата е представена като състояща се от нещо, което авторът нарича три големи истини. Първо, върховното Божество, наречено Бог, на когото се приписва всемогъщество, всезнание и вездесъщност. Второ, слънцето, неговият пълномощник, на когото дължим всички материални удобства, и следователно заслужава поклонение. Трето, Светият дух или Божествената топлина, мекото галещо въздействие, или атмосферата, на която се наслаждаваме, и която изхожда от слънцето".

Един "Широк църковник" дава следното описание на интервюто си с Принц Малкълм Кан, което се появи в едно вечерно издание на 30 ноември 1887г., и от встъпителните бележки на интервюиращия става ясно, че симпатиите му са на страната на Принца.

"Най-после настъпи времето, когато християнската догма се смята не само за препъни-камък вътре и извън Църквата у дома, но е също така злостно отричана от мислителите и филантропите, като основна пречка за прогреса на християнската цивилизация в чужбина. Никой не иска да отнеме на духовенството или хората каквато и да е религиозна формула, която все още би могала да им помага да изразяват мислите си относно Божеството, или задълженията им към човека; но все повече добри мъже от всички партии са склонни (за разлика от дедите ни) да минимализират точките на различие и да поставят на първо място принципите на любовта, дълга и амбицията, които са като самото туптене на сърцето на общата ни човечност, и са заложени в основата на християнската цивилизация. И само когато започнем да общуваме с по-висшите духове на нехристиянските народи, осъзнаваме пагубните последици на прибързаните опити да наложим християнската догма. Това убедително ми беше представено у дома в един 'привилегирован' разговор, който наскоро имах с Принц Малкълм Кан, философски просветения персийски министър в Двора на св. Джеймс. Тъй като би било добре да се даде публичност на някои от удивителните му забележки, получих неговото разрешение да направя това в определени граници.

"'Състоянието на азиатските ни маси', възкликна той, 'пълни с деградирали суеверия, нуждаещи се от толкова неща, които вашата цивилизация може да им даде, постоянно са ми в ума. Вие нямате никакъв напредък с нас, и защо? Догмите ви развалят всичко. Искате да подпомогнете други народи; изпращате им мисионери. Какво впечатление направихте? Погледнете мохамеданите, китайците, индусите; вярвате ли в тяхното обръщане във вярата? Никога! Изпращате велики и мъдри мъже, за да ви представляват в чужбина, но доброто, което биха могли да направят, е спряно; религията на човечността, която би могла да развълнува нашите маси и да заеме мястото на суеверията и идолопоклонничеството, е парализирана завинаги от вашите догми. Не си мислете, че не можем да ви разберем. Запомнете', продължи негово Превъзходителство, 'вашата религия идва от Изтока; метафизиката, която използвате, е източна метафизика, не западна. И ние можем да си измисляме догми като вас, дори по-добре от вас. Знаем какви са ви намеренията и няма да приемем вашите догми; ще приемем вашето доброжелателство, вашата благотворителност, вашата справедливост и истина, науката ви за здравето, железниците, телеграфите и изделията ви. Ще възприемем това, което е добро за нас, но по-скоро ще се откажем от тези хубави неща, отколкото да приемем християнските ви догми. Вие ни налагате религията си - вашата Троица, която е отвратителен политеизъм в нашите очи; вашата божественост на Иисус, което за нас е идолопоклонничество; вашето вечно наказание, което в очите на много от вашите си просветени хора е деградирало и суеверно вярване; и с такива неща се свързва християнството, че половината от усилията ви да ни сторите добро отиват нахалос. Кажете ми, няма ли сред вас мъже, водачи, религиозни учители, които да виждат и да разбират?' Персийският министър беше много сериозен. 'Кои', попита той, 'са главните, лидерите на това либерално християнство, за което чувам понякога? Защо никой от вашите държавници, посланици, консули не повдига този голям въпрос - да организирате либералното си християнство? Защо не ни подарите това, което можем да приемем, или да ни оставите да приемем това, което можем и желаем, и така да стигнем до някакъв религиозен контакт с вас?' Отвърнах, че Морис и Кингсли бяха имена, свързвани с някои такива по-широки видове религия, но откакто д-р. Стенли, декан на Уестминстър почина, не може да се посочи определен център на либералното християнство - влиянието му е разпръснато и постоянно се разширява. 'Това е жизненоважен въпрос', каза персийският министър, 'докога тези догми ще разрушават самия дух и сила на религията ви в чужбина? Но вместо тях можете да намерите охотна приемственост, и светлината на вашата цивилизация и религия биха могли бързо да се разпрострат над тъмни и далечни земи. Никога ли няма да разберат това вашите държавници и мисионери?' Аз намекнах за безразличния морал на християните в чужбина и различните форми на християнството, които се борят за господство, като причина за липсата ни на успех; но за моя изненада негово Превъзходителство не взе насериозно тези неоспорими петна и каза, 'Повярвайте ми, нито липсата на морал, нито сектантството са истинската причина за провала ви да наложите цивилизацията си в Азия и в мохамеданските страни. Точно християнските ви догми ни обиждат. Имате лекарство. Организирайте си либералното християнство и го пратете в чужбина, но го обучете на диалектите на нашите азиатски раси; изучете техните идеали, и ги направете свои отправни точки;започнете с това, което те обичат и почитат, ако ще ги водите към някакъв по-висш култ'. Може и да греша, но това гледище от един персийски принц, който добре е изучил страната ни, докато таи страстно и патриотично желание за благополучието и напредъка на своята, ми изглежда забележително, и вероятно заслужаващо вниманието дори на епископи и архиепископи".

На Църковния конгрес беше прочетен един вестник от Кенън Тейлър, възхваляващ ислямизма, и всички тези умствени дейности и мнения на хора, на които се гледа като на водачи, показват настоящото изместване на мисълта, показват че пред нас се изправя голям конфликт, който ще разтърси основите, криза, която ще изпита множествата, и в който трябва да се боим, че самите вярващи ще бъдат подмамени на страната на мрака и смъртта.

Изрезката е от Пол Мол Газет, 2 август 1889г. -

СВЕТА ЕЗАВЕЛ

"Най-удивителното нещо в новия брой на Универсален преглед е статията на г-н Джулиън Корбет, в която той реабилитира Езавел. Тази дама е била, казва той, 'въплъщението на финикийския дух', чуято мисия била да донесе финикийското Благовестие в 'мрака на Самария'. 'Тя сигурно е очаквала по-щастлива съдба; но по-благородна не би могло да бъде'. Ахаав, по старому, препасал меча си, но върху скиптъра до собствената му, била меката ръка, вдъхновена от ума на една несравнима жена. Ден след ден тя го оплитала все по-плътно в мрежата на нежното си влияние и все повече го теглела към лъчите, които сияели от Сидония. Самария започвала да отразява славата на столицата на Етваал. Всичко, което било мъдро или изкусно в Тир, намирало там гостоприемство. Мъдрецът, художникът и механикът били приемани с отворени обятия и безпрепятствено отдавали почит на благата сила на Ваал, бога на образованите финикийци; и за да покаже любовта си към жената, която бил спечелил, Ахаав наредил да й бъде построен "палат от слонова кост", достоен да приеме нейната хубост и изтънченост'. Но 'Йове', старият бог на Вени-Израил, бил ревнив бог'; и "гневът на пророците от планината, който бил сразил Саул, реформатора, и който Давид, разбойническият главатар бил овладял, отново бил събуден. От село на село дефилирали анархистите и навсякъде проклинали Езавел. Щеше ли Ахаав да принуди един егоистичен реакционер да продаде всичката си земя, ако Езавел не го беше ограбила? Щеше ли един предател да си получи заслуженото, ако Езавел не го беше убила?'. Тези откъси са достатъчни да покажат посоката, по която г-н Корбет поема, и която разработва с голяма изобретателност от начало до край. 'Така умряла хубавата Езавел', казва той в заключение. 'Протомъченицата на нашата цивилизация. Пазителка на всичко, което доближава земята до небето, тя пада в неравна битка. При все това никой не е издигнал искане за канонизиране на светицата, или да поиска място за безсмъртното й име в свещения календар на човечеството. Като войските на героичните духове, които след нея изпреварили времето си, тя получава проклятие за награда. Като всички, проявили се като наи-велики в историята на света, тя била дамгосана като еретик, вещица, разточителка на един безславен живот. Заради фанатизираните ѝ врагове единственият запис на мисията ѝ е загубен. В една книга, пълна с най-възвишените съдбини на човечеството, той бил увит, а вековете били проклели спомена за бедната Езавел, преди една справедлива ръка да разгърне обвивките, скрили истината. И сега я виждаме, каквато е била - една фигура с превъзходна красота, вдъхновена от божествената душа на съвършената женственост, ослепителна фигура, сияеща в бляскавите финикийски доспехи в сивата зора на човечеството, богоподобна фигура, извисяваща се в голямата битка на вечността, пазителка на светлината срещу онези, които предпочитат да си останат в мрак. Нека тези, които отиват да се бият за Елена, преминавайки да хвърлят шепа пръст с обич върху обезобразения труп на Езавел".

Ясно се разбира от тези признания, че внушително нарастват редиците на тези, които застават до предния в готовност да разпространяват мнения и да защитават принципи, крайно разрушителни за доктрината на Божието Слово, арогантно защитавайки системи, които до известна степен отговарят на апокалиптичните видения, когато всичко това лежи скрито и действа, докато не втаса маята, и тогава Сатана ще отбележи моментен триумф, за да бъде надвит от славната поява на Сина Божий.

Съществуват такива организации и именно това е целта на тази книга, да се опита да осветли някои от тайните дела, които трябва да бъдат характеризирани като противни на откровението, което Бог е дал; и макар и да се хвалят с древност и богатство, макар и, поради принципите, които застъпват, и на които един ден човешката раса ще погледне благосклонно и ще ги приеме с бурно одобрение - при все това, точно тези неща ще донесат на човека отмъщението и гнева на Бога.

Христос е Господ и всяко създание един ден ще трябва да изповяда това, където и да се намира. "Който не люби Господа, да бъде проклет", е авторитетното изказване на Апостола чрез Светия Дух, което днешната сълзлива сантименталност би определила като нелиберално. Въпреки всичко, всяка система, която би отрекла, че Той е Спасител, или се стреми да Го лиши от Господното Му право, носи белега на Звяра и е Антихристова по дух.

Повтарям, има такива активно действащи организации. Романизъм, Фримасонство, Паганизъм, като последната се подвизава под най-различни имена; но дали ще е Окултизъм, Будизъм или Теософия, Паганизъм е името, което достатъчно добре ги описва всичките. Символиката на всичките е слънчева, старите египтески емблеми на слънцепоклонение; Вонуик1 представя името (Фримасони), като произхождащо от Фре или Фра, което означава слънце. Романизмът е съвместно сдружение с фримасонството, издигащо на власт едни и същи фигури с обещанието за възнаграждение, когато бъде позволено на Сатана да залее света със заблудата на ЛЪЖАТА. Твърденията нямат тежест; те трябва да бъдат подкрепени с доказателства, и с тази цел ще бъдат цитирани трудове, публикувани с тяхно пълномощие, за да бъде доказана истинността на това твърдение.

[1Египетските вярвания и съвременната мисъл]

"Небесната сфера (магическото яйце на Зороастър) е разделена на дванадесет префектури - шест, принадлежащи на добрия принцип, и шест на мрака.1 Ние ще покажем, че шестицата образува много важно число в техния символизъм.2 Това се потвърждава чрез справка в "Египет" на Уилкинсън. "Числото тридесет и шест (6 х 6) се нарича свещен кватернион, получен от сбора на първите четири нечетни числа с първите четири четни.

[1Дюпоа.
2Числото СЕШ (шест), Сеш-бассар, Сеш-ан, намиращо се в основата на символа на божеството. "Лекции на Института "Виктория", том xvi, стр. 136)]

"В тези две космогонии въвеждането на злото е показано чрез възлизането на Везните; ако погледнем Везните на небето през есенното равноденствие, до тях ще видим и змия".1 Изводът е, че както змията е предвестник на злото - мрака, зимата, "това, което ще поправи злото, е самото слънце. Звездата-отец на Природата, когото Платон нарича син на Върховното същество".

[1Дюпоа.]

Това е пример за "Азиатската мъдрост", която ни се представя като "толкова сигурна материя". Тя е трябвало да отстъпи пред влиянието на ранното християнство за известно време, но тези философи са си поставили за задача да я възстановят. Грехопадението на човека и религиозната система на християнството са обявени за чиста алегория, която напълно е обяснена от следните принципи. "Той (Христос) обединява у себе си това, което е вярно за слънцето. Това е възстановителят; точно това възстановява целия физически ред, който просветлява всеки, дошъл в света, има всички особености, които мистицизмът и астрологията придават на божеството-слънце".

"При зимното слънцестоене египтяните чествали раждането на сина на Изида. Надписът в храма ѝ в Саис бил: "Плодът, който родих, е слънцето". Божеството на светлината, син на девицата Изида, е този, който се е родил под господството на небесната девица, младият Хор, който я придружава, възлиза с нея, и я следва навред. Тя е девицата, зад която възлиза голяма змия, която сякаш я преследва, пред която тя лети с помощта на крилете си. Така въплътяването на Христос, или раждането Му от утробата на девица, не е вече мистерия". След това Дюпоа дава символичната форма, под която Христос триумфира: "триумфът на слънцето при навлизането му в небесния овен, или агнец, според персите. Агнецът е значи символичната форма, с която слънцето се съединява, когато си възвръща господството над тъмнината. Тогава, ако Христос е, както доказахме, че е, богът-слънце, Христос в момента на триумфа си би бил, както слънцето, означен от символичния агнец". По-нататък той продължава по темата, че така, както физическото небе е разделено на дванадесет позиции, от които главната е, както в зодиака, Агнецът, под която принципът, светлината, възстановява хармонията на вселената, дванадесетте покровителски джина на знаците царят там под имената на Апостолите на Агнеца. Основите на стената са направени да означават дванадесетте знака на зодиака или дванадесетте дома на слънцето. Така същата тази религия на Зороастър, която ни дава ключа за "Битие" и обяснението на енигмата на разрушителната змия, е това което също така ни дава обяснението на мистериите на Агнеца, или на слънцето, което триумфира над тъмнината. Тъй като пролетното равноденствие е времето за празненства, или фестивалът на Хилариите, пролетното слънце има силата да привлича целомъдрените души към себе си. Това дава обяснение на следния откъс от Евангелието: "И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си".1 Моралното състояние на ума, издигащ такова дяволско учение, е изразено в своеволното изкривяване на Светото писание. Целият свят е под мистериозната съблазнителна сила на тези заблуди и превръща Божията истина в лъжа. "Поклонението на слънцето приело различни имена според условията на новата заобикаляща среда, като преданията били внасяни от тези, които насила били прокуждани или отлъчвани от родственото множество - Адонис, Озирис, Бакхус, Атис, Митра. Гърците зоват те Феб; жителите по бреговете на Нил зоват те Серапис; тъй целият свят ти се кланя под безброй имена".2

[1Дюпоа, стр. 33-35
2Дюпоа, стр. 36]

Всички басни, свързани с тези имена, за завоевания, приключения, беди, противоречия, които били преживявани, дори смърт и възкресение, са фикции за залеза на слънцето и повторния му изгрев, траурни церемонии на предполагаемата му смърт. Изида погребва парчетата на съпруга си, чието тяло било разделено на четиринадесет части - 360 урни били поставени около гробницата му, колкото са дните в годината. Изида му прави изображение от восък, на което само жреците можели да се кланят; Озирис се завръща от ада с помощта на светлината, или на Хор, неговия син, и го научава как да триумфира над Тифон1, техния враг, и му осигурява победата над голямата змия, която се сражава за Тифон2.

[1Деяния xvi, 16: "Предсказателен (на Питон) дух". Делфийският оракул първоначално бил наричан Тифо, от Тифон, египетското име на злия гений. Неговата Питонеса, или жрица, била, следователно, жрица на Тифон.

2Дюпоа, стр. 38]

Това е много сбита скица на поклонението, извършвано на слънчевата система, особено на слънцето, като първа сила сред небесните тела. Тя е достатъчна за настоящата цел. По-нататък в тези страници тя отново ще бъде повдигната от другиго, с повече уточнения; но читателят на Библията веднага ще забележи колко много неща, които се твърдят в тяхната система, вървят паралелно със символиката в книгата на Откровението на Иисуса Христа, или "Апокалипсис". Тук е достатъчно да кажем: няма нищо странно, че същите тези символи се появяват в тази книга, тъй като Бог се грижи за Своите и им дава първоначалното и законното значение. Това ще бъде показано по-ясно не след дълго. Цитираният автор дръзко следва предходните твърдения с това изречение: "Ако религията на Иисус Христос толкова много прилича на тази на Зороастър, то е понеже тя е нейно разклонение и всичко в нея е взето от тази на Зороастър". Както казахме преди, имало е повече от един Зороастър, но първоначалният е даден от писателя на "Нимрод". "Хам, Куш и Нимрод били почитани от източните поклонници на огъня под името Зороастър. Тиранинът Зороастър, от рода на Хам, е бил един от основателите на Вавилонската кула. Историците казват, че той претендирал, че удостоява човечеството с блага и че едно от тях било замяната на частната собственост с общност на стоките. Той пожертвал безброй човешки животи за демоните, което обяснява защо е бил отбелязан като могъщ на земята,  понеже попрището му било ловът на човешки души за тяхното разрушение и ловът на диви зверове за тяхното избавление"1.

[1Нимрод, том 1, стр. 146]

Тъй като сега ставаме свидетели на едно решително усилие да бъде върната "светлината на Азия", и още повече се уверяваме, че в това е единствената надежда за възраждане на света, добре е да знаем нещо за характера на изявителите на истината, която трябва да донесе такива изгоди на човечеството. И каква е тя в крайна сметка? Каин е бил от по-преди в това. Такива учители си имат своите дръзки предшественици, описани в писмото на Юда. "Тия обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си" (ст. 10). Мнозина, зная, не са подготвени да признаят, че такива неща са възможни; въпреки това тези учения се разпространяват с удивителна енергия и е пълно с публикации, които са посветени единствено на този клон на литературата. "Обществото" е прегърнало това, в много случаи само като ново развлечение; но въпреки всичко то нараства под водачеството на вещи тълкуватели. Да цитираме от "Лекции на Института "Виктория"": "По този начин е съвсем модно да си представяме Иисус Христос паралелно с индуското развитие на Кришна Буда, и тези заедно с много други, заедно със Самия Иисус Христос, като паралелни национални адаптации на първоначалния мит за божеството-слънце". Това гледище е взето от поредица статии в една публикация, наречена "Познание", където г-н Р. Проктър сумира следните три особености като навсякъде присъстващи чрез адаптациите на слънчевия мит:

1. Божеството-слънце, изявено чрез звезда.
2. Роден е в пещера.
3. Поднесени са жертвени дарове и всичките са родени от девица.

"Така Самсон", казва г-н Проктър, "е безпогрешно слънчев мит. Името му може да означава "като слънцето", а Далила (линеещата) представлява зимата. Косата на героя, както във всички слънчеви истории, представлява лъчите на слънцето. Филистимците са облаците, които помрачават (или ослепяват) слънцето, когато лъчите му са отрязани през зимата. Разбиването на филистимците представлява триумфът на слънцето, когато напролет се завърне в славната част на дома си, а зимните облаци, от които до тогава сякаш е било затворено. По същия начин историята за Йона губи абсурдността си, когато разпознаем Йона като идентичен с Аан на халдейците, зимното божество или герой, който излиза от голямата риба, което представлявало мракът и студът на зимата". Според други цялата Библия не е нищо друго освен астрономическа алегория. Дванадесетте племена са дванадесетте знака на зодиака, също така дванадесетте апостоли и дванадесетте двойки волове на Елисей. Моисей е Водолеят или Нептун, чието обиталище е там, където слънцето изгрява при равноденствието; затова се казва, че е изваден от водата. Исав е Херкулес в лъвската кожа - друга версия на божеството-слънце. Четирите архангела са четирите сезона, а двадесет и четирите старци - двадесет и четирите часа. Елисей, чието име е "Бог спасява", също като Самсон, е още една версия на божеството-слънце (стр. 55, том xxi). И така те лишават Божието Слово от всякакъв ефект. Във всичко това има методика. Може би не съзнават какво вършат; но въпреки това те са оръдия в ръката и под водителството на главния инициатор на това вероотстъпничество, което се явява на "видимо разстояние" от това поколение.

На стр. 323 в "Теософия" на Олкот, величаейки Зороастър, той дава израз на следното, като необходимост за епохата: "Ако имахте своите Дара и Абад, които да покажат на това невежо време доказателства за старата халдейска мъдрост, вие бихте разпространили религията си по целия свят. И какво е нужно, за да стане това? ЧОВЕК. Все още не чуваме стъпките му; но той ще дойде, както винаги идва, когато съдбовният час удари. Той няма да дойде като рушител на мира, а като разпространител на принципи, като философски учител. Той ще насърчава ученето, а не възпламеняването на страсти. Ще излива благодат, а не мъка. Да, един индус, който е с голяма душа, мъдър ум, поразителна смелост, който ще подготви пътя за идването на лелеяния възродител".

Делото, отредено на този поразителен индивид, който има да дойде, е да даде на човечеството "божествена мъдрост", власт над похотите на плътта и достойнство на живота, която ще измести предразсъдъците на раждането, расата и вероизповеданието, породени от догматизма. Тялото ще се превърне в удобство, вместо да е деспот на висшия Аз. Тази "мъдрост" обявява еволюцията за факт и чрез нея трябва да се постигне "братство на народите", и също да ускори идването на блажения миг, когато цялото човечество ще се събере в една кошара и ще има само един Пастир".

Има още един забележителен факт, разкрит от тези съвременни предсказания, а именно, копнеж за т.нар. "свещен огън". "Познанието за спускане на свещения огън от небето първоначално било добито в Халдея и било преподавано в самотракийските и каберийските мистерии; а Нума, който въвел весталските мистерии в Рим, по този начин запалил огън, който бил под грижата на весталските девици, чийто дълг било, под смъртно наказание, постоянно да го поддържат. Така Дастурът повдига поглед към небето; произнася тайнствените слова на силата и ето - огънят от света горе в пространството слиза и със сребристите си езици се увива около ухайните дърва, които избухват в пламъци".

На всичко това може да се даде отговор, че светът ще има своя човек. Със сигурност "той ще дойде". Това е известено в Писанието на истината. "Аз", казва Иисус, "дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете"1. И "свещеният огън" ще бъде силата на лъжепророка, спуснала се от небето, за да заблуди живеещите на земята (Откр. xiii, 13-14).

[1Йоан v. 43]

Въвеждащите церемонии в мистериите на Персия от Зороастър имат много голяма прилика с инициациите на фримасонството, при условие, че и двете произлизат от един и същ източник. Това вероятно е чуждо име, свързано с други епохи преди това. Тези особи изглежда величаят себе си по този начин. Говори се, че един от тях някога бил под наставничеството на пророка Даниил. Дали е така или не, изглежда е имал нещо от духа на Симон Магът в желанието си да притежава Божиите дарове и да ги използва за своя изгода. "Понеже не можел да пророкува с помощта на Светия Дух, той се обърнал към изучаването на магията, която практикувал при халдейските философи"1, и те го въвели чрез инициация в своите мистерии. Той установил поклонение на слънцето и огъня, като представители на Вездесъщото божество. В този случай, украсен с астрономически декорации, посветен на Митра или Посредника, всеки който желаел да получи знание за философията му, се оттеглял в пещерите на Митра, сред които Питагор е сочен като един от учениците му. Успешният послушник бил довеждан в пещерата за инициация, където влизал с острие на меч, опряно върху оголената му лява гърда. След като бил пречистен с огън и вода, той бивал подлаган на седемте етапа на инициацията. Опипвайки с крак пътя си през мрачните пещери, ужасът му бил подхранван от рева на ненаситни зверове, ръмженето на лъвове, вой на вълци и кучешки лай. При внезапното отваряне на една врата той се озовавал в бърлога на диви зверове, смътно осветена от една единствена лампа. Чувало се неопределено бучене, което ставало все по-силно, докато той се приближавал, докато грохотът сякаш съдирал дебелите скали и разцепвал пещерите наоколо. Сцени като тези били умножавани с нарастващ ужас, докато природата не можела повече да издържа на изпитанието, тъй че на ръба на припадъка той бил пренасян в друго помещение, за да възвърне силите си.2 Когато бил готов да продължи, трима жреци внезапно се появявали по сигнал. След дълга пауза върху гърдите му била хвърляна жива змия, като знак на възраждането. След това се отваряла една скрита врата и от нея се чувал вой и отчаяни ридания, които го зашеметявали с емоциите на нов ужас. Той поглеждал към мястото и във всяка ужасна форма виждал прокълнатите в Хадес. След като преминел през множество пещери и извървявал лабиринта от шест просторни свода, дверите на седмия, или Светилището, се отваряли и мракът бил заменян със светлина. Святото място било брилянтно осветено и искряло от злато и скъпоценни камъни. На изток седял Архи-магът, коронован, нагизден с падаща туника; около него били наредени в тържествен строй разпоредителите на мистериите, предизвиквайки у послушника чувство на страхопочитание и дълбоко благоговеене, които често водели до акт на поклонение. След това му било указвано неизразимото име, името на Бога. Изтощен от продължителните церемонии, на послушника се давало да пие ферментирал ликьор от човешки череп. И след като вече бил напълно възроден, му се давало ново име, описващо току-що постигнатата от него чистота. След това го преставяли на Вожда, който го приемал като брат и съдружник, пременявал го в бяла роба и тиара. Челото му се маркирало с кръст. На гръдта му бил изписван обърнат нивелир и бил ръкополаган със свещения саш, или пояс, и значка за лявата му ръка. След като вече бил напълно пременен, му се поверявало Върховното име, което означавало слънчевия огън, или по-точно, самото слънце. Тази дума била Ом, или, изразена в трибуквена форма, Аум.

[1Оливър, стр. 89-90
2Оливър, стр. 106 и нататък]

В обръщението си към института "Виктория" Сър М. Уилямс казва: "Повторението на мистични срички, като Ом - символ на триадата на боговете, се смята за много ефикасно сред индусите".

Давам друг откъс, но откъде, не мога да си спомня: "Брамините допускат, че Буда е въплъщение на Вишну, или че трябва да се отъждествява с Брама, Вишну и Шива, и като тях да бъде почитан под името Ом".

Важността на тези препратки ще се види по-ясно, когато внимателно сравним главата за фримасонството. Тези прочути системи се разклонили в безброй отвратителни ритуали и по този начин инициациите постепенно станали тъй опорочени, че служели за прикриване на задоволяването на похотта, и най-противните гадости били одобрявани, дори поощрявани, в мистериите; "и станало аксиома в религията, че детето от майка и син се счита за най-подходящо за свещеническа служба".1 Безспорно е, че тази система е била против пробуждането в последните дни на апостолското свидетелство и до такава степен се пропила в Църквата, че дори в края на първи век пороците се възраждали със сила, която донесла в онези ранни времена строгото осъждане на Бога, както е изразено в първите три глави на "Откровение". Към Ефес и Пергам са насочени порицанията във връзка с делата и ученията на николаитите, "което нещо Аз мразя". Тези вероятно са известни в Църковната история като гностици, а най-прочутата секта след това се наричала василиди.

За тези василиди ще бъде казано повече в следващата глава на този труд, когато разглеждаме фримасонството, а също и в частта за романизма. Сектата се появила през втори век и процъфтявала през трети. Системата му била такава: "Имало едно Върховно същество, от чиято субстанция излезли седем епохи, и всяка следваща с по-нисък ред и всеки следващ ред създавал за себе си ново небе, докато броят на небесните спускания и съответните им небеса на достигнал 365. Над всичко това управлявал Върховният, когото василидите наричали Абраксас.1 Тази дума, Абракадабра, е изкривяване на египетската формула, означаваща "не ме наранявай". Те отричали божествеността на Сина Божий, както и човешката му природа, понеже смятали всичко телесно за неразривно по същността си зло. Те отхвърляли доктрината на възкресението, отричали израилевия Бог, принизявали го до по-нисък ред на съществуванието, дори толкова нисък, колкото самия принцип на злото. Някои били аскетични, докато други твърдели, че не съществува никакво морално различие между човешките действия и затова свободно се отдавали на страстите си. Той съчинил едно изопачено Евангелие и проповядвал преселението на душите. Николаитите приели всички преобладаващи убеждения на гностиците, и че чувственото удоволствие е истинското блаженство на човека и великата цел, с която бил създаден.

[1Буквите на думата, според гръцката им числова стойност, правят 365; също и броя на дните в завъртането на слънцето. В стария символичен език на Египет тя означавала самото слънце, господар и управител на небесата.]

Симон Магът е наричан баща на гностическата ерес. Системата му била силно наситена с източния пантеизъм, като Хиполит заявява, че ересите от втори век се появяват основно от митовете и мистериите на Кибела, Атис, Пан и Бакхус. За да удостовери божествената си мисия, той самият се затворил в една гробница в Рим, заявявайки, че ще възкръсне на третия ден". Историкът чудато добавя: "Там си е и до сега".

Дъгата била прочут символ в мистериите. Уилкинсън отбелязва: "Бележитостта, дадена на мистериите и на службата на Озирис в шестата, и най-вече в осемнадесетата, династии, била само завършек на развитието на една по-стара доктрина". Вече беше показано, че на Озирис са били давани много имена; така Изида става Рея, Хеката, Ищар от Ниневия, Астарте от Вавилон, саксонската Фрига, тевтонската Иза, сидонската Мулита и т.н.; накратко, вселенската майка, Bona Dea. Всяка изопачена религия запазва част от утайката от отровната й чаша. Тя може да се проследи до един голям център, от който се появява, и е вярна книгата, която ни казва: "всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване". "В Египет, от който Атина извлича религията си, книгите на Хермес се считали за божествения фонтан на всяко истинско познаване на мистериите.1 В Египет, следователно, на Хермес се гледало точно като на велик тълкувател".

[1"Два Вавилона" на Хислоп]

Бонуик също казва: "Хермес е Тот, бог на мъдростта, а също така той бил Сириус или Сотис. Никоя звезда не била тъй почитана в Египет и йероглифът за Сириус е триъгълното лице на пирамида". Годфри Хигинс в големия си труд потвърждава това. "Начетеният Морис не храни никакви съмнения, че старият Буд от Индия не е никой друг освен стария Хермес Трисмегист от Египет и че първоначалният образ е от допотопна раса". Полковник Франклин отбелязва, че Бакхус по свойствата си е тъждествен на индийския Буд. От това става ясно, че Хермес и Тот са един и същ, а Хислоп забелязва, че Куш е общо взето представян като водач в голямото вероотстъпничество. Куш, като син на Хам, е бил Хермес или Меркурий, понеже Хермес е просто египетски синоним на сина на Хам. Хермес бил признат от езичниците като автор на религиозните им обреди и тълкувател на боговете. Да цитираме откъс от "Ехо от Египет". "Такова било поклонничеството, въведено в Египет - съединението на слънчевия диск със свещената змия. Тази змия била знак за господство и затова била прикрепяна към главите на египетските монарси, и приета от тях като символ за царственост. В този именно образ той е представен с титлата Василиск (Василикос, от Василевс - цар)". Думите на този автор заслужават да бъдат отбелязани. "Египетското идолопоклонничество било нещо повече от извращаване на първоначалната истина и изгубването ѝ впоследствие. То било безбожно отрицание на нея. Сатана не само заблудил последователите си към песонифициране и обожествяване на божествените свойства, докато виждането за Божеството не било изгубено в процеса на деградация; Сатана направил нещо повече. Той се настанил на мястото на Божеството, унищожил познанието за Йехова от сърцата на поклонниците си и мястото на забравеното Божество заместил със себе си. В Египет Божията сила престанала да бъде признавана, или дори да се знае за нея, и всепризнатият обект на религиозно поклонение, припознатият източник на суверенната власт, било някогашното въплъщение на архи-духа на злото, змията от Рая".1 В тази система е обвито великото тайнствено число и всеки, който застане в идущия ден, като помазаник на Сатана, като представител слънчево и змийско поклонение, както името му, така и системата му ще носят фаталния белег - 6662.

[1Ехо от Египет, стр. 54, 55.
2Крокодилът, звяр особено почитан и боготворен, бил мистично свързан с това число. "Египетското описание на това животно било, че минават шестдесет дни преди да снесе яйцата си, че броят на яйцата е шестдесет, че шестдесет дни минават преди да се излюпят, че животното има шестдесет гръбначни прешлена, че притежават шестдесет жили, че броят на зъбите им е шестдесет, че периодът на зимния им сън е шестдесет дни и, накрая, че живеят шестдесет години". - "Египет" на Уилкинсън, том v., стр. 237, цитиран от Гроувс в "Ехо от Египет".]

Ще излязат много доказателства, че една такава идея е мечтата, или по-скоро надеждата, на някои в днешно време. Съвсем наскоро се появиха два памфлета, единият наречен "Братството на Слънцето", а другият "Слънцепоклонение", където авторът се осмелява богохулствено да вмъква думата "Слънце" в Евангелието на Йоан: "В него (Слънцето) бе животът, и животът бе светлина на човеците". И давайки щрихи или контури на поклонението, подходящо за такова изпълнение, казва: "Втората молитва трябва да е специално преклонение на слънцето, проповедите или лекциите след изпяването на някой друг химн трябва да са разнообразни, както са сега в църквите, с това изключение, че пророкът от Назарет трябва да бъде пратен на правилното му място, а не да му се молят или да му се кланят като на Бог". Целта на това братство е твърдението, че "Всичките разни божества, като Йехова, Юпитер, Херкулес, Митра, Амон, Адонис, Ваал, Бел, Хор, Буда, Кришна, Иисус и много други са просто различни имена в различните епохи на слънцето и неговите явления и най-различни проявления".

Следното е взето от "Анакалипсис" и трябва да се помни, че това не е цитат от някого, който вярва в Божественото откровение, а напротив: "Човек (Man) на санскрит означава човешко същество. На халдейо-иврит - ум. Mani се изписва Manie. Това ще ни даде числовото име: M-600, i-10, n-50, u-6 = 666; или M-600, a-1, n-50, i-10, e-5 = 666. Постоянно четем за "Сина човешки". Често съм се чудил защо е нужно човешко същество да бъде наричано така. Нямам съмнения, че това е означавало "Син на Слънчевото въплъщение - MN"". А след това отбелязва: "Уверен съм, че ясно съм формирал цикъла, че 666 е било името, или може би трябва да кажа означаването, на всяка една от планетите. Ако слънцето или Божеството е трябвало да бъде описано с аритметичен символичен език, почти необходимо е да бъде описано чрез някое число, свързано с него, или по някакъв начин отнесено към него. И то не би могло да е друго, понеже е нямало друго, освен дължината на лунната или слънчевата година. Въз основа на същия принцип след това то е било наречено с името на по-големите цикли, докато нараствали".1 Основата на всички езичнически митове е слънцето, семето, човекът - троица. Именно от този факт Сатана се старае да изкриви Божията истина и делото на Христос, който е известен в Светото писание под всичките тези имена: Слънцето на Правдата2, Семето, Христос3 и човекът Христос Иисус4.

[1Първи цикъл 6; втори 60; трети 600. Следващият е 6000. - Г. Хигинс. Шестдесетичното изчисление било основата на математическата система. - Ленорлант, стр. 366.
2Мал. iv. 2.
3Гал. iii. 16.
4I Тим. ii. 5.]

Във връзка числовата система, присъстваща във всички митологии, Гроувс отбелязва: "Че е била преобладаваща за Египет, ако не и с египетски произход. Тя изобразявала мистериите на поклонението на слънцето (Meithras), едно име, с което това велико светило било отличавано: M-40, e-5, i-10, th-9, r-100, a-1, s-200 = 365". Херкулес е още едно име, давано на слънчевото божество, а дванадесетте му подвига - алегорични на пътя на слънцето през дванадесетте знака на зодиака. Числовата стойност на думата е 365". Също така в "Анакалипсис" Хигинс твърди, че дванадесетте Цезари са астрологически и заявява, че прогностичната астрология е изкривила почти всяка древна история, която притежаваме. В том ii, стр. 241 е това: "Когато си припомним, че всеки езичнически бог е имал за име 666, не трябва да се изненадваме, че християните го наричат числото на Звяра". Да се върнем отново на Гроувс и неговото "Ехо от Египет". "Аменоф", казва той, "е име, което сочи към великия предшественик Хам, а всеки фараон притежавал специална значка като символ на източника, от който получавал властта си, змията". "Тази змия", както казва Уилкинсън, "била знакът за господство или власт". Оттук името Фре или Фра - божеството Слънце. Числовата стойност на тази титла, Аменоф (Хам, слънчевата змия), била 666. Ваал-зефон, според същия автор, носи същото число - 666.

Това са митовете, които имали такова силно влияние над умовете на избрания Божи народ, че отдръпнали сърцата им и ги накарали да загърбят поклонението към Йехова. Това са митовете, които изопачили християнството, а понастоящем лежат, така да се каже, в покой във всички части на света, но са в готовност да бликнат още по-дейно, отколкото светът някога е виждал. Човек вижда една голяма фабрика в индустриалната зона: в производството сякаш цари объркване - ремъци, скрипци, намотки; и умът се обърква от привидното безредие. Часът е вечерен и всяко коляно и колело е неподвижно; но в миг всеки ремък, скрипец и колело заработват в такт. Каква е тайната на това? Отидете в тихата стая, където, под контрола на един човек, стои двигателят. Машинистът докосва една ръчка и цялата машина започва да се движи. Така и днес сякаш цари объркване. Нужно е само да се освободи спирачката. Големият владетел на мрака на този свят държи приборите подръка. Машината е в готовност. Нужно е едно докосване, за да се задвижи всичко. Така ще е и със тези системи; настъпва моментът, когато контактът със захранването е осъществен и всичко се задвижва в установения ред; и с каква цел? За издигането на човека, който ще поиска божествени почести, пред когото светът ще се поклони, като на един, достоен за поклонение, казвайки: "Кой е като тоя Звяр?". Въплъщението на Лукавия, на неговото семе, на неговия представител - божеството слънце отново - честно и справедливо действие от страна на Бога, като възмездие за отритването на Собствения Му Син. Светът не желае Христа. Както г-н Гроувс казва: "Обожествяването на слънцето е един позорен триумф". Целите му са по-високи и за известно време ще има успех, а те са да обяви себе си за създател и законен управител на вселената.

За да покажа предизвикателното отношение на неверието, давам няколко подбрани откъса от един току-що излязъл труд, претендиращ, че изнася последните просветления, от някого, който е "признат за ясновидец, тълкувател и пророк с най-рядка яснота и вдъхновение", редактиран от Едуард Мейтленд и озаглавен "Облечен със Слънцето". На стр. 210 е дадено едно верую, чието последно изречение е: "Който вярва и е въведен, ще да се спаси, а който не вярва, ще да погине".

После следва "Господнята молитва", като молитва на избраните за вътрешно усъвършенстване:

"Отче-майко наша, която си във висините и дълбините,
Да се свети името ти; да дойде Царството Ти;
Да бъде волята ти, както в тялото, така и в духа;
Давай ни всеки ден причастието на Мистичния хляб;
И усъвършенствай ни в силата на Синовете ти, както и ние отдаваме себе си на съвършените... Амин".

Всичко това предшествано от неизразимо богохулство по отношение на на личността на Господа Иисуса и само заради задачата да разобличим тази последна фаза на сатанинската лъжа, ще го оставим непокътнато; но тъй като ще става все по-дръзко, ще дадем малка част от него. Това е едно мнимо видение за Иисус и припомняне на минали животи или прераждания: "После излязох пред останалите и казах: "Господи, ако, както си ни учил, жената е най-висшата форма на човека и последната добита, как така ти, Христос, все още си в по-нисшата форма на мъж? Защо не дойдеш да водиш съвършен живот и да спасиш света като жена? Понеже положително си достигнал до женственост". Иисус отговори: "Достигнал съм до женственост, както казваш; и вече съм приел формата на жена""1, и още много от същото, което не е нужно да повтаряме. Много има да се каже за косвеното изкупление, но един абзац ще е достатъчен: "Разпятието, значи, е най-божественият от символите, защото то е емблемата на Христос и знак за Бога у човека. То е алегория на доктрината на пантеизма, че човек става съвършен - душата става Бог - чрез страдание"2. Ужасно нещо е да повдигнем булото и да надникнем в залите на въображението им; но правим това единствено с чувство за отговорност да научим нещо за адовия заговор, и след като сме наблюдавали развитието му дълги години, струва ми се, че е настъпило времето да стоварим ярката светлина на Божията истина върху делата на интригата и да покажем как "течението" се движи към завършека, предречен от пророците, които поучавали и говорели чрез Светия Божи Дух. Много християни са заразени от тези учения. И защо? Защото не са били обучени да очакват това изригване, а истината на поговорката се оказва вярна: "Който е предупреден, е въоръжен". Но Светото писание още по-добре ни поучава: "В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Иисус Христов". Сред другите неща, в които трябва да се "съветва", е това: "В послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения".

[1"Облечен със Слънцето", стр. 137 и нататък.
2"Облечен със Слънцето", стр. 120]

Тези демони се осмеляват да си приписват позицията на просветители. Ето откъс от гл. xii, озаглавена "Зета, или Вторият от Боговете":

"И Бог даде ключовете на това на Ангела на втората сфера, чийто дух е духът на разбирането.
Той е Хермес, посредникът, понеже посредничи между външното и вътрешното;
Той е преобразувателят и лечителят, Рафаил, лечителят на душите.
Няма загадка, която да не може да ти разкрие...
И още, той е скала между земята и небето,
И Господ Бог ще построи Църквата си на него".

Ще завърша тази част на темата с откъси от "Химн на Бога-Планета", стр. 240, като още по-голямо проявление на дълбините на Сатана в този заговор:

"О, Отче Якхос, ти си Господ на тялото,
Бог, изявен в плътта...
Който носи рогата на овен, който язди ослица, чийто символ е виното, а новото вино е твоята кръв.
Чийто Отец е Господ Бог на силите...
Дай ми да пия от виното на твоята чаша, за да живея вечно.
Евой, Отче Якхос, Господ Бог на Египет; въведи слугите си в залите на твоя храм.
Евой, Якхос, Господ на Сфинкса...
Ти разрушаваш човека; а след това казваш, Върнете се, чеда на ръката ми.
Да, благословен и свят си, о Господарю на Земята, Господ на Кръста и Дървото на Спасението...
Евой, Отче Якхос, Йехова-Ниси; Господ на градината и лозницата...
Евой, Отче Якхос; от Египет ти призова Сина си".

После следва някакво сълзливо копнение по Венера и завършва с "Тайната на Сатана", която се съдържа в увереността, че това същество ще си възвърне първоначалната позиция. В тази доктрина някои от нашите учители на "съвременната мисъл" ще се намерят в странна компания.

Историята на Църквата започва сред противническите сили на паганизма, строили се срещу нея, и въпреки това тя триумфира, понеже Мечът на Духа, Словото Божие, било бойното ѝ оръжие. Сега е различно. Това оръжие се смята за слабо от мнозина, за безполезно от още повече, и то трябва да отстъпи пред интелектуализма на деветнадеседи век. Резултатът е налице. "Гибелни ереси", "като се отричат даже от Господаря", "похотливи дела", "пътят на истината ще се похули"1. Сега не може да се каже "вмъкнали са се тайно"2, но са достатъчно дръзки да се откриват и явно да заявяват интригите си и да пишат богохулствата си.

[12 Пет. ii. 1, 2
2Юда 4]

Може ли порочността да достигне по-големи дълбини от следното: "Първите християни, (които откраднали Библията от евреите), толкова малко разбирали първите четири глави на "Битие" в езотеричното им значение, че изобщо не схванали, че не само никакъв грях не се целял в това непокорство, но и че "Змията" всъщност била "Господа Бога", или че носителят на божествената съзидателна мъдрост научил човечеството как самото то да стане създател. Те изобщо не осъзнали, че Кръстът бил еволюция от "дървото и змията" и по този начин станал спасение на човека. Чрез това той щял да стане самият първи фундаментален СИМВОЛ НА ТВОРЧЕСКАТА ПРИЧИНА, прилаган в геометрията, числата, астрономията, измерванията и животинското възпроизвеждане"2.

[1"Тайната доктрина" от Х. П. Б., 2 изд., 1888 г., том 2, стр. 215]

Със сигурност не са далеч от истината тези, които се надяват за някакъв "катаклизъм", някаква божествена намеса, която да привърши тази епоха, понеже ни е дадено уверението: "Бог не е за подиграване". Стъпили сме върху вулкан и тези дни наближават бързо пред очите ни, който ден е наречен "ДЕНЯТ НА ВЪЗДАЯНИЕТО НА НАШИЯ БОГ". Една система, която разпространява такава порочност под заблудата на възродена мъдрост, справедливо може да бъде дамгосана с нарицателното и описателно име - АНТИХРИСТ.

Към: Предговор

Go Back

Comment

View older posts »