Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Свидетелството на Зулу шамана Кредо Мутва: Един живот на мистерии и контакт с извънземни

June 7, 2017

Зулу сангомът (шаман или лечител) и висш сануси (ясновидец или учител на преданието) Вусамазулу Кредо Мутва е признат от мнозина за един от най-забележителните африкански традиционни лечители днес. Той всъщност е духовният водач на санусите и сангомите от Южна Африка.

Така както е успешен художник, писател и историк, Мутва е и открита жертва на отвличане от извънземни, като според твърденията е във връзка със същества, които неговият народ нарича мантиндан („мъчителите”), които по природа са подобни на това, което ние наричаме „сивите”. Историите за НЛО и извънземни същества изграждат голяма част от африканската племенна култура, казва той.

Будител на Зулусите

Мутва е роден на 21 юли 1921 г. в южноафриканската провинция Натал. Името Вусамазулу означава „будител на Зулусите” и било дадено на Мутва по време на посвещаването му като сангома. Мутва означава „малък бушмен”, а Кредо означава „вярвам”. Роден извънбрачно, Мутва бил считан за „незаконно дете, дете на срама”.

Понеже майка му, която произхождала от дълъг род лечители и лечителки, отказала да приеме християнството, родителите на Мутва се разделили скоро след раждането му. Така той бил първоначално отгледан от баща католик, който често пътувал от място на място, работейки като строител.

Мутва твърди, че голяма част от познанието, което сега притежава – за изкуството, науката, медицината, инженерството и т.н. – може да се припише на факта, че когато бил дете, бил обучаван от „странни другари”.

Тези „малки хора”, казва той, някои от които били сини на цвят, се показвали и на други деца. Всъщност, „всички африкански деца са виждали такива неща”. Благодарение на помощта на тези същества, казва той, често той знаел повече от учителите си в училище.

Когато през 1973 г. Мутва бил брутално изнасилен от банда миньори в двора на една мина, той преживял „голям шок и травма” и боледувал дълго време.

Развил трескаво състояние, съпровождано от кошмари и видения, които му причинявали огромна болка и омаломощяване, и които, казва той, едва не го убили.

Това го направило и силен медиум и понякога можел да чете мислите на тези наоколо, както и да усеща аурите. Лечението, което получил от европейските лекари и християнските лечители, не помогнало изобщо.

Скоро след това Мутва бил заведен в селото на майка си в Зулуленд, където дядо му, Зико Шези – сангома и воин – „когото баща ми презираше като езичник и демонопоклонник” – му върнал здравето, използвайки традиционни африкански методи.

Дядото на Мутва му казал, че заболяването, през което бил преминал, „всъщност е било свещено заболяване, което изисквало аз да стана шаман, лечител”.

Мутва се съгласил и след като се отрекъл от християнството, бил въведен в пътя на шаманството от леля си Мирна – напълно квалифицирана сангома. „Духовното заболяване” на Мутва било част от въвеждащия процес в ставането на шаман и е обичаен аспект на шаманските традиции по цял свят.

За съжаление, когато баща му и мащехата му научили, че е станал „езичник”, веднага го лишили от наследство и му казали „да не е стъпил у дома им отново”.

Фактически сам и бездомен, Мутва започнал да пътува „за познание и в търсене на яснота на ума и в търсене на истината за моя народ”. Той пътувал из цялата страна, срещал се и учил при множество традиционни лечители. Първата му дестинация му била Свазиленд.

След това се запътил към Мозамбик, а по-късно към Родезия (сега наричана Зимбабве). В края на това не само физическо, но и духовно пътуване, той осъзнал целта на живота си – да помага за запазването на културата на своя народ и да помага за решаването на проблемите в неговата страна, като наркотици, безработица, престъпност, болести и бедност.

Първата книга на Мутва, „Индаба, моите деца: Африкански народни приказки”, била публикувана през 1964 г. и се смята за класика. Другите му творби включват: „Африка е моят Свидетел” (1966), „Моят народ” (1971), „Нека не умира страната ми” (1986) и „Зулу шаман: Сънища, Пророчества и Мистерии” (1996).

Като голям космически мислител, Мутва твърди, че много от затрудненията на човечеството могат да се обяснят с негативното влияние на манипулативни извънземни същества, особено мантиндане, които:

 „споделят Земята с нас. Нуждаят се от нас. Използват ни. Събират неща от нас. Време е да признаем извънземното присъствие на тази планета.

Наблюдват ни, изучават ни и ни изследват, и ни контролират, но при все това има такива сред нас, които отказват да приемат този факт”, обяснава Зулу шаманът.

„Кредо изглеждаше като благородна, дори царствена фигура с неговите цветни одежди и хеви метъл украшенията на сангома, които сякашнатискаха надолу”, пише Мак в „Паспорт за Космоса”.

По време на интервюто Мутва говори много за травматичните си преживявания от отвличанията си от извънземни – преживявания, които Мак, световно признат експерт по темата, намира за трудно да приеме сериозно.

Мутва вижда света като мистериозно и плашещо място, контролирано от извънземни сили, които притежават повече познание и са интелектуално и технологично по-висши от човечеството. Някои от тези същества, казва той, са добронамерени и желаят да ни помогнат.

Но същото не може да се каже за мантиндане, които са точно толкова себични и жадни за власт, колкото човеците. Те съхраняват човечестовото, казва той, за да защитят собствените си интереси, понеже те са „обсебени от самосъхранението... Това желание да се правят на Бог над по-нисшите същества го има и при нас, и при тях. Из целия космос порокът е един и същ”.

Някои от тези същества, казва Мутва, скришно и дълбоко са повлияли на всички човешки култури и цивилизации хилядолетия наред. Подпомогнали са за еволюцията ни и са ни помогнали да оцелеем, като са ни предоставили познание – за науката, земеделието, медицината и т.н.

 „Из цяла Африка се разказва, че тези мистериозни същества са научили човешките същества на много неща”, пише Мутва. „Научили са човешките същества как да имат закони, познания за растителната медицина, познания за изкуствата и познание за мистериите на сътворението и космоса като цяло”.

Някои от тях – особено мантиндане – са „част от Земята” и не трябва да се смятат за чужди. „Ние и мантиндане сме една и съща глупава раса”, казва Мутва. „Тези същества не са никакви извънземни, те са бъдещите ни потомци. Сигурен съм в това”.

От всичките различни видове извънземни същества, които са в контакт с човечеството, мантиндане очевидно са най-важни за африканците, които много се страхуват от тях. Мутва описал тези същества на Мак като проблемни и „паразитиращи”, твърдейки че те “всяват суеверия, насаждат раздори и дори могат да причиняват заболявания”.

Труден живот

Имайки предвид факта, че е живял такъв труден живот, вероятно не е изненадващо, че мирогледът на Мутва не е никак оптимистичен. През годините той многократно е бил жертва на насилие и е изгубил много от тези, които обича.

През 1960 г. годеницата му е застреляна, когато южноафриканската полиция открива огън по тълпа от хора, към които тя е принадлежала. Освен това, първородният му син е наръган до смърт от група черни активисти, „убиващи хора под знамето на масовото демократично движение”.

По време на бунтовете в Соуето на 16 юни 1976 г. Мутва бил нападнат от група гангстери, които го наръгали неколкократно.

„Усещах как ножовете навлизат в тялото ми”, казва той.

„Нещото, което винаги ми е помагало, се случи тогава. Разделих се на две и така избегнах болката”. Поглеждайки надолу, той видял собственото си тяло – „кървава бъркотия, която изглеждаше като мен”.

Очевидно е бил обявен за клинично мъртъв. При друг случай Мутва бил почти изгорен жив, когато група гангстери го полели с бензин.

В Африка масово се вярва, че когато човек е убит по този начин, душата се унищожава заедно с тялото и не може да се прероди. Мутва си сппомня за този инцидент като един от малкото пъти в живота си, когато се е чувствал истински ужасен.

Колкото и невероятно травматични да са били тези преживявания обаче, нищо не може да се сравни с отвличането на Мутва от извънземни през 1958 година – ако приемем, че наистина се е случило, разбира се. Този инцидент е описан в множество книги, включващи „Паспорт за Космоса”, „Извънземен косъм” от Бил Чалкър и полу-биографията на Мутва „Зулу Шаман” (известна още под заглавието „Песента на звездите”).

Заловен от „Бога на планините”

Всичко започнало в храсталаците, в свещената планина Инянгани в Родезия, докато Мутва, по онова време сангома чирак, бил зает с търсенето на определен вид растение, което възнамерявал да използва като лекарство. Внезапно температурата паднала, казва Мутва, макар и да било много горещ ден.

След това бил погълнат от яркосиня мъгла, която, казва той, „се виеше навсякъде около мен, заставайки между мен и източния пейзаж”. Миг по-късно се намерил в нещо, което приличало на миньорски тунел, линиран със сребристо-сивкав метал.

Когато се опомнил, бил легнал на някаква маса. Ботушите и панталоните му ги нямало. Към него се приближила група създания със сива кожа, с „много големи глави, много тънки ръце и много тънки крака”. Той поискал да избяга, но не можел да помръдне, тъй като ръцете и краката му били парализирани.

„Просто си лежах там като козел върху жертвен олтар”. Когато ги огледал отблизо, забелязал че съществата били ниски, „с ръста на африкански пигмей”. Те изглеждали, казва той, идентични на вид със „сивите извънземни” (или сивите), за които обичайно се съобщава от отвлечени хора в Америка и други Западни страни.

Мутва забелязал, че това, което изглеждало като очи у извънземните, били черни, като стъкла на очила. „Истинските” им очи били „кръгли, с прави зеници, като на котка”.

Поне едно от създанията – най-близкото до него – имал силен и много неприятен мирис, „стягаща гърлото химическа миризма, която миришеше на развалени яйца, а също и на нагрята мед [сяра]”

След това Мутва бил подложен на някаква операция на левия хълбок, която го накарала да пищи от агония. От раната обилно текла кръв. След това едно от създанията пъхнало сребърен, приличащ на химикалка обект, в дясната му ноздра, а после рязко го извадил. „Болката”, казва той, „не беше от този свят”.

Болката утихнала обаче, когато едно от създанията – което било по-голямо и по-високо от другите и което имало властно излъчване – поставило ръката си върху челото на Мутва. Мутва „усетил”, че създанието било женско, въпреки факта, че „ѝ” липсвали гърди и други женски характеристики.

Взирайки се в Мутва напрегнато, то проектирало в ума му видения за разрушение. Той видял градове, разрушавани от наводнения, пожари и други природни бедствия.

Едно от създанията пъхнало малък, тръбообразен инструмент в пениса на Мутва. Още щом инструментът бил изтеглен, пикочният мехур на Мутва се отворил и той се изпикал право върху гърдите на създанието.

После то „се заклатушка като пияно насекомо и излезе от стаята”.

Миг по-късно други две създания влезли в стаята, едното от които изглеждало като голям метален робот. Очите му били ярки, сякаш се движели и сякаш си променяли цвета. Другото създание, което било голо, имало розова кожа, сини очи, високи скули и изглеждало почти като човек, но тялото му било подуто и странно непропорционално. Нещо в него напомняло на Мутва за кукла, понеже изглеждало и се усещало като „тотално неестествено”.

Създанието възседнало Мутва „като лудо Зулу момиче” и започнало да прави секс с него. Но преживяването не било никак приятно – точно обратното, всъщност. Тялото на създанието било студено, кокалесто и безжизнено и Мутва се чувствал сякаш прави любов с машина.

За да направи нещата още по-лоши, то закрепило нещо за пениса му, което го карало да еякулира „твърде много”. След това напуснало стаята, оставяйки Мутва сам с високото, женско създание. Пенисът му „гореше, сякаш съм го бил пъхнал във вряща вода”.

Сграбчвайки го грубо за главата, създанието смъкнало Мутва от масата, на която лежал, и той паднал на пода, приземявайки се на длани и колене. След това бил групо поведен от стая в стая.

Едно от нещата, които най-много му се сторили интересни, и което, казва той, продължава „да се връща в сънищата ми”, било колекция от огромни цилиндрични обекти, пълни със сивкаво-розова течност. Те съдържаха „малки издания на извънземните създания, плаващи околовръз и околовръз, като отвратителни жабчета”.

Мутва видял и други човешки същества, които били „измъчвани” от извънземните, единият от които бил бял мъж, „миришещ на пот, урина, изпражнения и страх”. Докато Мутва минавал покрай него, се погледнали дълбоко в очите. Невероятно, Мутва твърди, че се натъкнал на съвсем същия човек около две години по-късно, докато доставял колети в град Йоханесбург.

По онова време работел в куриерска фирма. Мъжът попитал Мутва къде го е виждал преди, на което той отвърнал, „в Родезия, на едно място под земята”. Осъзнаването сякаш било толкова непоносимо, че мъжът се обърнал и бързо се отдалечил по улицата.

Когато отново дошъл на себе си, Мутва отново бил в храсталака. Умът му бил замаен и му бил нужен момент, за да осъзнае, че нещо ужасно лошо се е било случило. Чувствал болка в левия си глезен, както и в пениса си, който започвал да се подува. Забелязал, освен това, че шортите и панталоните му били скъсани и че ботушите му ги нямало.

Залепнала за тялото му била ужасната воня на мястото, където е бил по-рано. Кожата му била покрита с фина, сива пудра. Започнал да се клатушка към вкъщи по един черен път през храсталаците.

Накрая Мутва срещнал група местни, които го насочили обратно към селото, където учителят му, г-жа Замоя, го информирала, че го било нямало три дни. Тя веднага повярвала на историята му.

Тя му казала, че бил „заловен от бога на планините”, и че много други хора били имали подобни преживявания. Бил късметлия, че се е върнал жив, казала тя, „понеже много хора са изчезвали в тази част на местността и никой не ги е виждал повече...”

Докато бил отседнал в селото, за да се възстанови, Мутва се къпел всеки ден, за да отмива капчиците кръв, които продължавали да се процеждат от порите на сърбящата го кожа. Открил белег по формата на черпак върху левия си глезен, където стои и до днес. Най-неприятното от всичко обаче, кожата на пениса му започнала да се бели. Освен това се и възпалил.

Това състояние на отминало напълно, казва той, което е и една от причините първата му жена да го напусне. Накрая Мутва бил закаран до мисията „Утеха” на г-жа Замоя в западна Родезия, където му отнело няколко месеца да се възстанови напълно.

Небесните богове

Изглежда феноменът на отвличания от извънземни е жив и здрав в родината на Мутва, също както в много Западни страни, понеже той твърди, че се е срещал с множество отвлечени като него.

По време на дългата си кариера като сангома, безброй африкански жени са идвали при Мутва, които настоявали, че са били забременени от мантиндане и други извънземни същества. Във всеки случай бременността била мистериозно прекратявана, сякаш зародишът е бил откраднат.

Понеже, казва Мутва, много от тези жени са били обвинявани, че са извършили аборт – което в Африка се смята за деяние „по-лошо от убийство” – неговата работа била да „убеди семейството в невинността на жената, да се опита да излекува ужасната духовна и умствена – както и физическа – травма, през която е преминала жената”.

Според Мак в „Паспорт за Космоса”, много афринкански племена вярват, че мантиндане и други извънземни същества събират сперма и яйцеклетки от нищо неподозиращи човешки жертви.

Воините Масаи, например, се боят, че мантиндане могат да източат семето на мъжа, поради което влизат в битка, носейки кобури, за да защитят гениталиите им, докато жените от племето носят определени украшения, за да се предпазят от сексуалните посегателства на тези същества.

„След като някое мантиндане се разправи с теб”, казва Мутва, „започваш да се боиш да правиш любов с жена... Тези същества ти оставят белег за цял живот”.

Макар и с недостатъци, Мутва посочва, че мантиндане са „част от нас, част от живота ни” и че „са движени ит отчаяна нужда”. Мутва нарича мантиндане „справящи се с големи проблеми”. Технологията им, казва той, може би е „милиони години пред нашата”.

Независимо дали някой ще приеме твърденията на Мутва, че мантиндане и други извънземни същества са сексуално съвместими с човешките същества – или че такива същества наистина съществуват – не може да се отрече, че тези неща са много голяма част от африканската племенна култура.

„Небесните хора” или „небесните богове”, казва Мутва, посещават Земята от хиляди години, пристигайки от небесата във „вълшебни небесни лодки”. Пигмеите, бушмените от Калахари, Овахимба от Намибия, племенните хора от Зайре и разбира се Зулусите – всички те приемат съществуването на извънземни и дори вярват, че човечеството е произлязло от такива същества.

Звездите са почитани от народа на Мутва, които ги смятат за по важни дори и от слънцето и луната. Думата „Зулу” всъщност означава „хора от звездите”. Именно от звездите е произлязло много познание и мъдрост, казват те.

Хората от Ботсуана, обяснява Мак, „наричат звездите наледи, което означава „светлина на духа”, и са издълбавали върху дърво, рисували са върху скали и дори са надрасквали върху метал „т.нар. НЛО” – „вълшебните съдове”, с които мантиндане и звездните богове на различните племена пътуват”.

В добавка към донякъде словещите и отвратителни мантиндане, Мутва говори и за друга забележителна извънземна раса – тази, която НЛО ентусиастите и конспиративните теоретици на Запад наричат „рептилите”.

 „Някои казват, че тези създания са като крокодили, с крокодилски зъби и челюсти, но с много големи кръгли глави”, казва той.

Всеки, който е чел впечатляващия труд „Мистерията Сириус” (1976) на Робърт Темпъл, ще е запознат с енигмата около народа на Догоните от Мали, западна Африка, които притежават напреднало астрономическо познание за звездната система Сириус, и които твурдят, че са се сдобили с това познание преди хиляди години от Номмо – раса напреднали рептилски или семноводни същества, които сигнализират от Сириус (по-специално Сириус А).

Из цяла Африка, казва Мутва, тези мистериозни, рептилски богове са познати и под други имена.

 „В западна Африка, в земята на народа Бумбара, тези земноводни или рептилски небесни богове са познати като Зишуези... Пак в западна Африка тези създания ги наричат Аса, което означава могъщите в магията...”

Имайки предвид живота, който е живял, цяло чудо е, че Мутва е жив до днес. Вече на осемдесет и шест и ли там някъде и страдащ от диабет и астма, здравето му продължава бързо да се влошава и можем да допуснем, че няма да е жив още дълго време.

Той твърди, че „извънземното познание”, което е погълнал през последните години, което някога е дал обет никога да не разкрива, се пази само за посветените сангоми като него.

Решил е обаче да „наруша реда” и да „разкрия всичко”, понеже няма наследник, на когото да предаде това уникално и свещено познание – познание, което  си е спечелил за цял живот посвещения.

Плюс това, настоява той, тази информация е твърде важна, за да бъде скривана от човечеството и е необходима в това време на глобална криза.

 

Go Back

Comment

View older posts »