Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Свръх-юридическото лице, което контролира финансите и търговията

 „Вярвам, че банковите институции са по-опасни за свободите ни, отколкото съществуващите армии”. – Томас Джеферсън

Тук ще видим, че съществува едно ядро от взаимосвързани компании, които контролират сбор от корпорации, чиито пипала стигат надлъж и нашир.

Обръщайки се към световноизвестния изследовател, журналист и писател Джим Марс, автор на изтъкнати книги, като „Възходът на Четвъртия райх”, „Управление чрез секретност”, „Конспирация за трилиони” и други, разбираме че:

 „Ако идеята, че малка група от международни, но взаимосвързани индивиди, контролира финансовия и търговския свят, ви се вижда като параноична конспиративна теория, помислете за изследването на трима учени при Швейцарския федерален институт по технология в Цюрих

Комбинирайки математиката, използвана за да моделира естествените системи с разбираеми корпоративни данни, те проследяват собствеността до транснационалните корпорации.

От база данни с 37 милиона компании и инвеститори, швейцарският екип конструира модел, в който компаниите контролират други чрез акционерните мрежи, комбиниран с приходите от дейността на всяка една компания, за да се картотекира структурата на икономическата мощ.

Шокиращо, изследването потвърждава най-лошите страхове на конспиративните теоретици и протестърите от „Окупирай Уолстрийт”, тъй като анализът на връзката сред 43 000 транснационални корпорации идентифицира срвнително малка група от компании – предимно банки – с несъразмерна власт над глобалната икономика”. [Джим Марс, „Изгубените тайни на боговете”, стр. 225].1 [Удебеляването е допълнително].

Както New Scientist твърди в една статия, обсъждаща изследването:

„Трудът, който ще бъде публикуван в PloS One, разкрива ядро от 1318 компании с взаимносвързани собственици. Всяка от 1318-те има връзки с две или повече компании, а средноаритметично са свързани с 20”.

„Нещо повече, макар и да представляват 20 процента от глобалните приходи от дейност, 1318-те сякаш колективно притежават чрез активите си по-голямата част от големите световни богати и производитствени фирми – „истинската” икономика – представляващи още 60 процента от глобалните приходи”.1 [Удебеляването е допълнително].

И ако това не е достатъчно, изследването също така разкрива:

„едно „свръх-юридическо лице” от 147, дори и повече плътно преплетени компании – собствеността на всички тях се държи от членове на свръх-юридическото лице – които контролират 40 процента от тоталното богатство в мрежата.

В действителност, по-малко от 1 процент от компаниите могли да контролират 40 процента от цялата мрежа”, казва Глатфелдър. Повечето са финансови институции. Челните 20 включвали Barclays Bank, JPMorgan Chase & Co и The Goldman Sachs Group”.3 [Удебеленото е допълнително]

Такава безпрецедентна икономическа мощ е нещо за отбелязване. Фактът, че определени компании могат да контролират други чрез акционерни мрежи е нещо доста притеснително.

Освен това, с определени интереси, като Дейвид Рокфелер, който се стреми към хомогенизиране на света, е лесно да видим, че това е против интересите на хората, както е видно от собствените му думи.

Тази идея е изказана от самия Рокфелер в неговите „Мемоари” през 2003 г.:

„Някои дори вярват, че сме част от тайна клика, работеща срещу интересите на Съединените щати, характеризирайки семейството ми и мен като „интернационалисти”, и че заговорничим с други по света да построим по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинението, се признавам за виновен и се гордея с това”.

Очевидно това не оставя никакви съмнения за глобалния контрол, към който определени индивиди, като Рокфелер, се стремят.

Комикът Джордж Карлин показно намеква за тази дилема. Затова ще го цитираме подобно:

„Истинските собственици са големите богати бизнес интереси, които контролират нещата и вземат всички важни решения. Забравете политиците – те не са от значение. Политиците са поставени там, за да ви дават представата, че имате свободен избор. Нямате. Нямате никакъв избор. Имате собственици.

Те ви притежават. Те притежават всичко. Притежават всичката важна земя. Притежават и контролират корпорациите. Отдавна са си купили Сената, Конгреса, парламентите, кметствата. Съдиите са им в малкия джоб.

И притежават големите медийни компании, за да могат да контролират всички новини и информацията, която чувате.

Хванали са ви за топките. Харчат милиарди долари всяка година за лобиране, за да получат това, което искат. Е, ние знаем какво искат; те искат повече за себе си и по-малко за всекиго другиго.

Но аз ще ви кажа какво не искат. Не искат население от граждани, способни на критично мислене. Не искат добре информирани, добре образовани хора, способни на критично мислене. Нямат интерес от това.

Това не им помага. Това е против интересите им. Те не искат хора, които са достатъчно умни, че да седнат около масата в кухнята и да се светнат колко лошо ги прецаква една система, която ги е изхвърлила зад борда преди 30 шибани години.

Знаете ли какво искат? Послушни работници – хора, които просто са достатъчно умни, за да работят с машините и да водят документацията, но и достатъчно тъпи, за да приемат пасивно тези все по-лайняни работни места с по-ниско заплащане, по-дълго работно време, намалени облаги, извънредни часове и пенсия, която се стопява в момента, в който си я вземеш.

И сега са наточили зъби за осигуровките ви. Искат шибаната ви пенсия. Искат си я обратно, за да я дадат на престъпните си приятели от Уолстрийт.

„И знаете ли какво? Ще ги вземат. Ще ги вземат всичките, рано или късно, защото притежават това шибано място. Това е един голям клуб и вие не сте в него”.

Рокфелер и институциите, които се стремят към контрол над световната икономика и финанси [самите им действия показват това], имат за цел да унищожат индивидуалната независимост. Всичко това за наша сметка, буквално.

Ето отново думите на самия Рокфелер:

Някои дори вярват, че сме част от тайна клика, работеща срещу интересите на Съединените щати, характеризирайки семейството ми и мен като „интернационалисти”, и че заговорничим с други по света да построим по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинението, се признавам за виновен и се гордея с това”.

Такова явно е естеството на пъклената им игра. Ако ценим свободата, трябва да престанем да се съгласяваме. Индивидите трябва да са отзивчиви, но решителни.

Финасовите интереси искат парите ви. Нека си ги спечелят, като правят неща, които са от значение, вместо да работят срещу интересите на хората.

Гласувайте с парите си, когато има значение.

Не трябва да отстъпваме, понеже Голямата пара – както самият Рокфелер казва – работи срещу нашите интереси.

Истинската промяна започва вътре във всеки един от нас. Да сме активни е единственият начин като индивиди, да заобиколим това настъпващо цунами на контрола.

Светът ни няма да започне да се променя, докато не се придвижим към по-съзнателни действия във всички сфери на живота, докато ставаме непреклонно активни към това, което ни помага най-много.

Силата на индивидите заедно е дълбока и се умножава, когато действията ни са добре обмислени и солидарни, докато се приближаваме към по-положителни цели, към един по-добър свят.

Нека активните ни действия започнат сега, понеже колкото по-рано всеки един от нас започне промяната, толкова по-рано те ще разберат, че няма да търпим това унижение.

от Зи Маркес

 Бележки:

1Citing
: Jim MarrsLost Secrets Of The Gods, which is a collection of essays by various authors. pg. 225
2Andy
Coghland & Debora MacKenzie, New ScientistRevealed – The Capitalist Network That Runs The World
3 Ibid.
4David Rockefeller, Memoirs

 

Go Back

Comment

View older posts »