Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Критично мислене за времето: Цикличен поглед върху Познанието и Цивилизацията

August 18, 2016

Много хора мислят за времето като за линейно. С други думи, човешките същества започват невежи и с напредването на епохите стават все по-напреднали. Обаче, много култури по цял свят възприемат времето различно. Те мислят, че то е циклично: човешките същества прогресират, пометени са от глобални бедствия, като потопи и удари на метеори, а след това оцелелите започват наново. След като мине достатъчно време, технологичният им напредък е сравним с този на предните цивилизации. Това може да изглежда трудно за вярване, но съществуват доказателства, които подкрепят тази идея. Освен доказателствата, че древните култури са използвали напреднали технологии, има повече от петстотин различни истории, които обясняват как хората оцелели в масивен световен потоп. В много случаи историите се смятат за легенди, понеже в тях се говори за богове. Всеки път обаче, когато нещо голямо или травматично се случи, редица култури го приписват на божествена намеса; просто защото някое божество се споменава в някой разказ, не означава, че събитието не се е случило.

Легенди за глобален Потоп

Според Библейския разказ, Ной направил ковчег, за да спаси семейството си и най-различни растения и животни, които се считали за ценни. Тази история вероятно идва от много по-старата история, наречена „Епосът за Гилгамеш”, в която хората влезли в тебиту (кораб, който може да се преобръща), за да избегнат потопа.


Плочката с Потопа от Епоса за Гилгамеш на акадски език.

В гръцкия разказ Зевс направил потоп, за да заличи човечеството, а единствените оцелели потърсили убежище по върховете на планините. В Скандинавия една древна легенда описва как Один се сражавал с един леден гигант, наречен Имир, който след като бил победен, се разтопил и предизвикал огромен потоп. Индианските племена в Съединените щати и по света имат подобни истории. Например, Пенобскот от Мейн предават легенда за героя си Кулоскап, който убил два ледени гиганта и кончината им по същия начин причинила наводнение по цял свят. Версията на Самотраки твърди, че бариерата, разделяща Черно море от Средиземно, пропуснала. Оцелелите се покатерили по върховете на планините, където изчакали водите на потопа да се оттеглят.

Вавилонската версия, която произхожда от 2000-1595 пр.Хр., обяснява че божеството Енлил се ядосало на човечеството и решило да го заличи. Друг бог – Енки – съжалил човеците, затова накарал един мъж на име Атрасис да построи огромен кораб, с който да избяга. Той направил това и го натоварил със семейството си, птици, говеда и други животни. Някои истории от Сибир разказват, че хората оцелели, като завързали салове за върховете на дърветата, докато други оцелели в лодки. И като последен пример, историята на Самоедите навлиза в подробности колко бил труден животът след като потопът бил приключил. Хората копаели дълбоки дупки за вода и оцелели, като яли мишки.

Преобладаването на толкова много истории за потоп показва, че световните бедствия, които унищожават цивилизации, могат да се случват на дълги, но редовни цикли. В допълнение, научните доказателства показват, че огромен потоп наистина се е случил преди около 14 000 и 11 000 години. Той причинил покачване на глобалното морско равнище с приблизително 120 метра. Това може би е истинското събитие, обезсмъртено в легендите по цял свят.


„Потопът” от Джон Мартин, 1834 г.

Платон обяснява в Критий: „Много големи потопи са се случили през последните 9 000 години, които са изминали от времето, за което говоря; и през цялото това време и през толкова много промени, никога не е имало значително натрупване на почва, идваща от планините, както на други места, но Земята се преобърнала и се изгубила от поглед”.

 

Go Back

Comment

View older posts »