Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Забравеният дневник на вицеадмирал Бърд – Решителното доказателство, че кухата Земя е истинска? - Част първа

January 23, 2017

Възможно ли е тази част от дневника на адмирал Ричард Е. Бърд да предоставя решителното доказателство, че т.нар. „Царство на Вътрешната Земя” е истинско?

Леонард Ойлер, математически гений от осемнадесети век, заключава че Земята е куха, че има централно слънце и че е населена; а д-р Едмунд Хейли, откривателят на Халеевата комета и Кралски астроном на Англия, също вярвал, че Земята е куха отвътре и е на три „Етажа”.

Но вероятно един от най-известните хора, свързвани с теорията за кухата Земя е вицеадмирал Ричард Е. Бърд от флота на САЩ.

Вицеадмирал Ричард Е. Бърд от флота на САЩ е изтъкнат пионер-авиатор и полярен изследовател, който прелетял над Северния полюс на 9 май 1926 г. и е предвождал многобройни експедиции до Антарктида, включително полет над Южния полюс на 29 ноември 1929 г. Между 1946 и 1947 г. той и екипът му провеждат високомащабна операция, наречена „Висок скок”, по време на която открива и картографира 1 390 000 км2 от територията на Антарктида.

Но имаме ли доказателство, че Земята е куха, както мнозина в миналото са предполагали?

Едно от най-добрите доказателства, което би могло да ни разкаже повече за кухата Земя, е предполагаемият дневник на адмирал Ричард Е. Бърд от 1947 г.

Изследователският полет над Северния полюс

 „Трябва да пиша този дневник тайно и прикрито. Той се отнася за арктическия ми полет на деветнадесетия ден от февруари през хиляда деветстотин четиридесет и седма година.

Настъпва време, когато човешката рационалност трябва да избледнее по значимост и човек да приеме неизбежността на Истината!

Нямам свободата да разкривам следната документация в това писание... то вероятно никога няма да види публичност, но аз трябва да изпълня дълга си и да пиша тук, за да могат всички да прочетат един ден.

В един свят на алчност и експлоатация със сигурност човечеството няма да може повече да потулва истината.

ДНЕВНИК НА ПОЛЕТ – АРКТИЧЕСКИ БАЗОВ ЛАГЕР – 19.02.1947 г.

06:00 часа – Всички приготовления са завършени за полета ни на север и излитаме с пълни резервоари в 06:10 часа.

06:20 часа – Горивната смес на десния двигател сякаш е твърде богата, регулирахме я и Прат-Уитнитата работят гладко.

07:30 часа – Радио проверка с базовия лагер. Всичко е наред и радио приемането е нормално.

07:40 часа – Отбелязване на лек теч на масло в деснобордовия двигател, индикаторът за налягането на маслото обаче изглежда нормално.

08:00 часа – Лека турбулентност, забелязана от източна посока на височина 2321 фута, корекция до 1700 фута, няма повече турбулентност, но попътният вятър се увеличава, лека настройка на дроселите, самолетът се представя много добре сега.

08:15 часа – Радио проверка с базата, ситуацията нормална.

08:30 часа – Турбуленцията се появи отново, увеличаване на височината на 2900 фута, гладки летателни условия отново.

09:10 часа – Обширен лед и сняг долу, отбелязване на оцветяване от жълтеникаво естество и разпръскване в линейна шарка. Промяна на курса за по-добро проучване на тази цветова шарка долу, отбелязване и на червеникав или лилав цвят. Обиколка на този район в два пълни кръга и връщане към възложената посока на компаса. Отново проверка на позицията с базата и предаване на информацията, свързана с оцветяването на леда и снега долу.

09:10 часа – И магнитният, и жиро компасът започват да се въртят и да се колебаят, не можем да поддържаме курса си посредством инструментите. Вземаме ориентировка по слънчевия компас, но всичко изглежда добре. Управлението сякаш действат със забавяне и отговаря мудно, но няма индикация за замръзване!

09:15 часа – В далечината се вижда нещо като планини.

09:49 часа – 29 минути изминало време от първото забелязване на планините, не е илюзия. Планини са и се състоят от малка верига, каквато никога преди не съм виждал!

09:55 часа – Промяна на височината до 2950 фута, отново силна турбуленция.

10:00 часа – Преминаваме над малката планинска верига и продължаваме на север, доколкото може да се определи. Зад планинската верига има нещо като долина с рекичка или поток, минаващ през централната част. Не би трябвало да има зелена долина долу! Определено нещо не е наред и необичайно тук! Трябва да сме над лед и сняг! Отляво на борд има големи гори, растящи по скатовете на планината. Навигационните ни инструменти още се въртят, жироскопът се люлее напред-назад!

10:05 часа – Променям височината на 1400 фута и извършвам остър ляв завой, за да проуча повече долината долу. Тя е зелена или от мъх, или от вид гъста трева. Светлината тук изглежда различно. Вече не виждам слънцето. Правим още един ляв завой и забелязваме нещо като голямо животно под нас. Като че ли е слон! НЕ! Прилича повечена мамут! Това е невероятно! Но пък ето го! Намалявам на височината до 1000 фута и взимам бинокъла, за да проуча животното по-добре. Потвърдено е – определено е приличащо на мамут животно! Докладвам това на базовия лагер.

10:30 часа – Още претълкулващи се зелени хълмове долу. Външният индикатор на температурата показва 74 градуса по Фаренхайд (23 по Целзий)! Продължаваме по курса си. Навигационните инструменти вече изглеждат нормално. Не мога да си обясня действията им. Опитвам се да се свържа с базовия лагер. Радиото не работи!

11:30 часа – Околността под нас е по-равна и нормална(ако мога да използвам тази дума). Отпред виждаме нещо като град!!! Това е невъзможно! Самолетът сякаш е лек и странно плаващ. Управлението отказва да отговаря! БОЖЕ!!! Отляво и отдясно на крилете има някакви странни самолети. Приближават бързо отстрани! Имат формата на диск и сияят. Вече са достатъчно близо, за да се видят обозначенията им. Вид свастика е! Това е фантастично. Къде сме! Какво стана? Отново дърпам управлението. Не отговаря. Уловени сме в някаква невидима хватка!

11:35 часа – Радиото изпращява и се чува глас на английски с нещо като вероятно лек нордически или германски акцент! Съобщението е:

-          Добре дошъл, адмирале, в нашите владения. Ще ви приземим точно след седем минути! Отпуснете се, адмирале, в добри ръце сте.

Забелязвам, че двигателите на самолета ни са спрели да работят! Самолетът е под някакъв странен контрол и сега сам завива. Управлението е безполезно.

11:40 часа – Още едно радио съобщение е получено. Вече започваме процеса по приземяването и за няколко момента самолетът леко потреперва и започва да се спуска, сякаш е уловен в някакъв грамаден невидим асансьор! Движението надолу е незначително и кацаме със съвсем лек подскок!

11:45 часа – Правя бързо последно вписване в бордовия дневник. Няколко мъже приближават пеша към нашия самолет. Те са високи, с руси коси. В далечината има голям  блещукащ град, пулсиращ с цветни нюанси на дъгата. Не зная какво ще се случи сега, но не виждам и следа от оръжия върху приближаващите. Сега чувам глас, заповядващ ми по име да отворя вратата на товарното. Подчинявам се.

КРАЙ НА БОРДОВИЯ ДНЕВНИК

Оттук насетне пиша всичко последвали събития по памет. Това е отвъд въображението и би изглеждало като пълна лудост, ако не беше се случило.

Към: Част втора

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »