Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Храна ли сме за Луната

June 12, 2016

„Ако човек не е повлиян от Луната по някакъв начин, той е единственото нещо на Земята, което не е”. – Робърт Миликан (1868-1953), американски физик и Нобелов лауреат за 1923 г.

Вероятно никое небесно тяло не е получавало толкова много внимание през вековете, както нашата Луна. Причините за това очарование са очевидни: Луната осветява нощта и се явява като забележителен и голям обект на небето.

Като регулатор на земните приливи и на биологичните цикли на живота, важността на Луната за нашето физическо съществуване отстъпва само на Слънцето.

Свещените писания, древните митове и дори езичниците на съвремието вкупом величаят Луната по един или друг начин. Поличби, заклинания, желания, оракули, гадания и календари се скупчват около нея през цялата история.

Лунната магия - вярването че извършването на ритуали по време на различните фази на Луната водят до физически или психологически промени, е съществена за най-различни езичнически и магьоснически системи. 

Вещиците в гръцката и римската литература редовно били обвинявани в „скриване на Луната” с помощта на вълшебно заклинание.

Нервил Дръри, уважаван авторитет по мистични и окултни предания, казва:

„Традиционно... Луната се разглежда като „фуния”, изсмукваща светлината на звездите и съзвездията и предаваща енергията им на Земята”.

В западната астрология се твърди, че Луната представлява чувствената интуитивна природа на индивида, както и най-дълбоките ни лични нужди, основните ни навици и реакции, и нашето подсъзнание.

В езотеричната астрология Луната представлява придаване на форма и при определени обстоятелства различни ограничаващи условия се свързват с Луната, вариращи от груб материализъм до по-фини форми на ограничение, като омаломощяваща носталгия, сантименталност и съжаление. 

Думата „лунатик”, която произхожда от латинското „luna”, обозначава традиционната връзка във фолклора между лудостта и фазите на Луната. Няколко проучвания са се опитали да стигнат до дъното на това вярване от памтивека.

Доклад от 1976 г. сравнява 34 318 престъпления с лунните цикли. Той разкрива, че престъпленията се случват по-често по време на пълнолуние. Друго проучване обаче не успява да открие никаква връзка между циклите на Луната и ирационалното поведение.

Английското „Постановление за лунатизма” от 1842 г. допуска извършването на нехарактерни престъпления по време на пълнолуние и новолуние. Този закон прави разлика между хронично лудите и лунатиците.

Той допуска, че лунатикът става умопомрачен по това време заради силата на Луната и затова не може да бъде държан отговорен за деянията си.

Интересно проучване на ефектите на Луната върху психичноболни пациенти, проведено от „Ливърпулския университет” през 2000 г., открива значителна промяна по време на пълнолуние, но само при пациенти с диагноза „шизофрения”.

Дали осъзнаваме или не, Луната упражнява някакво влияние върху нашите биологични и психични състояния. Но стига ли по-далече от това?

Гурджиев и Успенски

Философията на „Четвъртия начин” твърди, че помага на индивидите да престанат да бъдат роби на външни и вътрешни влияния чрез изграждането на ядро на издигнато съзнание. Крайната ѝ цел е осъзнаването на пълния потенциал на човешките еволюционни възможности.   

Основателят ѝ, Джордж Гурджиев (1872-1949), често говори за несмисленото механично поведение на човечеството и обича да коментира човеците като „храна за Луната”.

Какво иска да каже Гурджиев с тази фраза? Мнозина интерпретират „храна за Луната” като метафора – вероятно Гурджиев иска да каже, че сме роби на механичните ни състояния и подхранваме низките си пориви. Но докато може да се тълкува по този начин, Гурджиев е преди всичко буквален. 

Питър Успенски, най-известният ученик на Гурджиев, изнасял дълги лекции по отношение на ролята на Луната в човешките дела и мястото ѝ в космологичната схема на нещата.

Успенски казва, че Луната движи механичните аспекти на индивида, както махалото движи предавките на часовника. Степента в която нечии действия са движени от Луната е правопропорционална на нивото на контакт с висшите влияния.

За хората, които са неспособни сами да управляват живота си чрез благородни пориви, Луната предоставя тласкаща сила. Без тази сила механичните индивиди биха били пасивни като кукли без кукловод.

В космологическата схема, предложена от Гурджиев и Успенски, Земята е като майка на Луната, която все още е зародиш, в смисъл че все още не може да „диша” сама, да задържа атмосфера, или да поддържа живот.

Някой ден Земята ще еволюира до същество, подобно на Слънцето, докато Луната ще се трансформира във втора Земя. Човечеството е просто етап от този процес.

„Луната всъщност е отломка на тази Земя, която сега трябва постоянно да поддържа съществуването на Луната”, казва Гурджиев.

В този смисъл Луната е като паразитна мислова форма.

Въпреки всичко, уравнението е балансирано, понеже в замяна на тласкането на механичното ни движение от Луната, ние храним Луната, за да може тя да расте и да се роди един ден като жива планета.

Що се отнася до това как органичният живот храни Луната, Гурджиев учи, че повечето човешки същества са просто „плужеци” без душа и че след смъртта им остатъчната им психическа енергия е „храна за Луната”.

Като магнит, Луната привлича фината материя на човешките души към себе си:

„Всичко живо на Земята – хора, животни, растения – е храна за Луната. Луната е едно огромно живо същество, хранещо се с всичко, което живее и расте на Земята”.

Само чрез интензивно усилие на съзнателна еволюция, която той нарича „себеспомняне”, е възможно за индивида да избегне изяждането си от Луната.

„Освобождението, което идва с нарастването на умствените сили и способности, е освобоздение от Луната”.

Гурджиев винаги е твърдял, че Луната не притежава действително съзнание, и че действията ѝ са напълно механични:

” Всичко „се случва”, тя не може да „прави” нищо. Тя е машина, контролирана от случайни шокове отвътре”.

За да избегнем тези вредни лунни влияния, Оспенски казва, че трябва да „създадем Луна вътре в себе си”.

С това той иска да каже, че трябва да развием в себе си задвижващ механизъм, който да заеме мястото на външното лунно въздействие; по този начин можем да се освободим от кукловода.

Борис Муравиев, който е бил сътрудник както на Гурджиев, така и на Успенски, формулира езотерична система за духовна еволюция, основана на вътрешните предания на Източното православие и Принципите на четвъртия път.

Обширният му труд в три тома, „Гносис”, се занимава обширно с въпроса на лунните влияния и духовното развитие.

Той се съгласява с Гурджиев и Успенски за ролята на Луната, но също така предупреждава, че...

„органичният живот функционира като предавателна станция, изпращаща фина енергия до Луната, за да подпомогне растежа ѝ. Въпреки нарастването на човешката популация и по този начин нарастването на количеството предадена енергия, времената на мир не произвеждат достатъчно енергия и затова катализатори на страданието като войните и катастрофите се появяват, за да поддържат процеса”.

Муравиев и Успенски подчертават, че въпреки хипнотичното естество на Луната и спешната нужда индивидите да победят влиянието ѝ, все пак има космологична причина за нейното съществуване.

Ако не друго, уникалното положение на Луната по отношение на Земята е първостепенно да бъде възможен физическият „съзнателен” живот.

Теософия

Заедно с Хенри Стийл Олкот, Мадам Блаватски основава Теософското общество през 1875 г. Теософията, „бабата” на днешното Ню Ейдж движение, ни казва, че Луната е била домът на предишната „вълна на живота”, която след това се е преместила на Земята.

В „Тайната доктрина” Мадам Блаватски твърди, че Луната е служила за две цели в религиозните обреди:

„Персонифицирана като женско божество за целите на екзотеризма, или като мъжко божество като алегория и символ, в окултната философия нашият спътник се разглеждал като безполова Потенция, която трябвало да бъде добре изучена, понеже трябвало да предизвиква страх... Но дали женска или мъжда..., Луната е окултната мистерия на мистериите, и повече символ на злото, отколкото на доброто”.

Вероятно Луната се оприличава със злото повече, отколкото с доброто, понеже тя сега е нещо, което Мадам Блаватски нарича „мъртва планета”.

Как се е случило това? Уилям Кан Джъдж дава подробности в една статия:

„в един далечен период, когато е нямало още Земя, Луната съществувала като ненаселено кълбо, умряла, и изведнъж изхвърлила в пространството всичката си енергия, оставяйки нищо освен физическия съд. Тази енергия се въртяла и кондензирала материята наблизо в пространството и произвела нашата Земя; Луната, нейният родител, тръгнала да се разпада, но била принудена да се върти около детето си, тази Земя”.

За да се разбере напълно защо всичко това се е случило, е нужно да се изучи теософската космология, но тук нямаме място за пълно обяснение.

На друго място в „Тайната доктрина” възгледите на Мадам Блаватски за връзката между Луната и Земята са сходни с мисленето на „Четвъртия начин”:

„Луната сега е студеното остатъчно количество, сянката повлечена зад новото тяло, към което се вливат живителните ѝ сили. Сега тя е обречена за дълги епохи постоянно да следва Земята, да бъде привличана от нея и привлича чедата ѝ”.

„Постоянно вампиризирана от детето си, тя си отмъщава, като я просмуква отново и отново с нечестивото и отровно влияние, което произтича от окултната страна на естеството ѝ. Понеже тя е мъртво, и при все това, живо тяло”.

„Частиците на разлагащия ѝ се труп са изпълнени с активен и разрушителен живот, макар и тялото, което са оформяли, да е бездушно и безжизнено”.

Теософията се различава от Четвъртия начин, който схваща Луната като все още непригодна да поддържа живот. Но и двете са съгласни, че Луната вампиризира формите на живот на Земята.

Дали сме храна за Луната, или тези предупреждения са бръщолевиците на лунатици? Въпреки че съвременната наука ни казва, че няма за какво да се тревожим, древната мъдрост и фолклор рисуват много различна картина.

Може би пренебрегването на тези опасности ни е оставило широко отворени, още повече когато не разпознаваме знаците или симптомите на лунния „притеглящ” ефект.

Каквато и да е реалността, Четвъртият начин, Теософията и всички школи на езотеричната философия имат решението. Чрез преодоляването на механичните ни склонности ние засилваме съпротивата си срещу лунния ефект, а и срещу всички планетарни влияния.

А чрез „създаване на Луна” вътре в себе си – тоест, чрез изграждането на същественото ни „себе си” – не само печелим победа над негативното лунно влияние, но и се пробуждаме за по-висше ниво на съзнанието.

Автор: Джейсън Джефри

Go Back

Comment

View older posts »