Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Тайни на Безкористната любов и Златното правило

Мислите ви, за които вие сте отговорни, са толкова реални, колкото и делата ви. Ще започнете да осъзнавате, че всяка дума и всяко дело влияят на живота ви, а докосват и хиляди животи.

Чували сте хората да казват, „Първо трябва да обикнеш себе си, за да можеш да обичаш другите”.

Ами забелязали сме много себични хора (кретени) да правят това, които не правят нищо, за да помагат на другите, а гледат само себе си и самите те са нещастни.

Но ако обичате първо другите, ставате добър човек. Ако помагате на другите, как може да не се чувствате добре и за себе си? НЕВЪЗМОЖНО Е ДА НЕ ОБИЧАШ И СЕБЕ СИ, когато първо обичаш другите.

Това, което наричаме истинска Любов, е просто Безкористна Любов. Безкористната Любов сияе към всички без изключение, тъй силно, че надхвърля отделния ви аз и Е любовта на Създателя, преминаваща през вас, към другите.

Вие ставате канала, който „провежда” Вселенския Дух (бидейки същевременно Вселенският Дух). Той дава на всички, които желаят да получат. Той е като Слънце, което дава топлина, светлина и живот на всички, във всички посоки едновременно.

Ако любовта ви не е такава, която дава на всички и обича всички, тогава тя е себична любов. Ако изпитвате ревност или притежателност, тогава тя е себична любов, а не истинска любов, а не чиста Любов, а не безкористна Любов. Такава, каквато в действителност никого не обича, нито получава истинска Любов.

Даването и безкористното обичане стоплят сърцето и еблаготворно както за даващия, така и за получаващия. Безкористната Любов е награда сама по себе си. Вселенският Дух е Любов. Ние сме като канелки, а Вселенският Дух е като вода.

Когато се отворите, използвайки свободната си воля, и позволите на водата да протече от вас към всекиго, вие постоянно се изпълвате с вода, докато тя преминава.

Но ако затворите кранчето, понеже желаете да запазите водата само за себе си, тя не преминава през вас и оставате празни.

Което, за съжаление, е това, което много хора правят. И хората, които са по този начин празни, понеже не преливат Любовта си, започват да се оглеждат за нещо, което да ги „напълни”.

Ако разнообразието във взаимоотношенията не им вършат работа, ако не обичат и не получават любов от взаимоотношенията си, което в крайна сметка винаги става, те започват да правят други неща.

Дори и да останат с някого, те ще търсят разнообразие, за да запълнят празнотата от липсата на любов и на Бога сърцето и живота им.

Отчаяно започват да мислят „интелектуално”, поддържайки мозъка си постоянно зает, за да не забелязват празнотата си. Преследват себични удоволствия и развлечения от всякакъв вид.

Прескачат от отклонение на отклонение – храна, игри, дрехи, филми, телевизия, спортни агитки, обществени клубове, хобита, любовници, пазаруване, коли, сладко, каквото се сетите. Но никога не намират мир и истинско или трайно удовлетворение – само временна доза.

И също като наркоман, който се нуждае от доза, колкото повече получават, толкова повече се нуждаят / искат. Но удоволствието никога не е трайно и чувството никога не е същото, както когато даваш и, в крайна сметка, направиш връзка с Вселенския Дух чрез даване.

Те пак си остават с онази празнота и трябва да си намерят някакво ново развлечение.

Повечето търсят любов, опитват се да заменят любовта, и правят всичко друго, но не и това, което е нужно, за да я намерят – да я дадат.

Обърнете внимание на следното. Думата „любов” започна да означава две различни неща. Всъщност, значенията са съществено противоположни.

Но повечето хора дори не се замислят за това и продължават да използват същата тази дума (любов) и за двете неща. Първият вид любов може да се нарече чиста любов.

Чистата любов извиращ, даващ, грижовен вид любов – тя може да бъде наречена и безкористна любов. Чистата любов е тази любов, която се свързва с неща като „обичай ближния”; Дядо Коледа; грижовна любов за семейството и приятелите; благотворителност; помагане на жертвите от бедствия и т.н.

Тя е тази любов, от която себичната ви страна не получава нищо, но от която добрата ви страна се стопля.

Другият вид любов, за която обикновено се говори, всъщност няма нищо общо с чистата любов. Тя в действителност е просто усещане за наслада, което идва, когато получите нещо, което искате или харесвате (физически или емоционално).

Няма значение дали идва от някого, давайки ви някак нещо, което харесвате, или от самоугаждане. Тя е самоугодна.

И тъй, да наречем този вид любов себична любов. Ето няколко примера: „Обичам сладолед”; „Обичам футбол”; „Обичам подаръци”; „Обичам шоколад”; „Обичам островите”; „Обичам БМВ-та”; „Обичам бира”; и т.н.

Тази себична любов преминава и във взаимоотношенията ни. „Обичам Сам” (или „Обичам Лайза) например, може всъщност да означава, че просто обичате вниманието, енергията и удоволствието, които те ви дават.

Взаимооотношенията могат да включват смесица от себична любов и чиста любов, но мнозина започват (или всъщност са базирани) с напълно себичната любов. И много взаимоотношения се разпадат заради това.

Когато едно взаимоотношение е базирано на самоугодното удоволствие, което получаваш от партньора си, то се превръща във вид пристрастяване до една или друга степен. И тогава можете да завършите с поведение на пристрастен – ревност, обсебване, неприязън и всички други егоистично породени причини за болката и смущението, които вървят с едно такова пристрастяване.

Чистата любов, бидейки противоположна на себичната, не създава пристрастяване. Тя не жадува нищо за себе си. По този начин тя по-скоро лекува, отколкото наранява. Тя по-скоро се грижи, отколкото да възспира и пренебрегва. Тя може да подобри живота ви, живота на тези около вас и, в крайна сметка, целия свят.

Напълно чистата любов и зобщо не е замърсена с егоизъм или себична любов. Това е важно, понеже като всеки замърсител, себичността може да умърси и да разруши всичко.

Любовта и съчувствието са най-висшите вибрации, които можем да изявим в своя физически, съзнателен живот. Когато го правим, сме в хармония с Вселената и Божията воля, и сме съ-творители заедно с Него.

Това най-добре е обяснено в златното правило „прави на другите това, което искаш те да ти правят” ако сте на тяхно място. Просто го направете и вижте какво ще стане.

Това е истината; първо обичай Създателя с всичкия си ум, цялото си сърце и цялата си душа. Обичай приятелите си и ближния и бъди пастир на брата си.

Той каза, „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”.

Това е законът на вселената и природата. „всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям.”

Простичко е на думи, но с толкова дълбоко значение, тъй проникващо в прилагането му във всяка фаза на човешките преживявания. Златното правило е да се обича безкористно, фокусът да е върху даването на чиста любов.

Чистата любов обхваща всички духовни добродетели, свързани просто с това да си добър човек.Например, грижовността, добротата, съчувствието, търпимостта, споделянето, даването, безобидността, уважаването на свободната воля на другите (ако не е вредна) и т.н. – всички те са резултат от безкористното обичане.

Чистата любов не е безусловна любов – можете да обичате безкористно и пак да държите на своето. С други думи, човек който прилага златното правило в живота, е разумно мил, разумно даващ, но не и безусловно мил, безусловно даващ и т.н.

Това учение дава примери за ползите от живеенето според златното правило, и как да го прилагате повече в живота си, в най-различни обстоятелства.

Например, техниките и методите от този ръкопис могат да ви помогнат да имате по-грижовни взаимоотношения с всекиго всеки ден, от касиерки или помощник-келнери до половинката ви. Но можете да стигнете и по-далеч, ако желаете.

По наше мнение, работата по прилагането на златното правило към другите с подобна нагласа може да ви даде най-голямата възможност за личностно, духовно развитие.

Силно вярваме, че дори ако само няколко човека посветят живота си на развиването на добродетелите на това да си добър човек, а след това тайно вербуват приятели и роднини, с времето това ще се разпространи от човек на човек и накрая ще създаде едно ново и по-добро общество.

Това е удивителна алегорична фантазия, която ясно илюстрира фундаменталното различие между един свят от хора, които се грижат първо за себе си, и свят от хора, които правят грижата за другите свой първи приоритет.

За това става дума в златното правило. Накратко, това илюстрира живеенето според златното правило, или пък не според него. Но тук има нещо повече. Това всъщност представя истинската промяна, която живеенето според златното правило може да донесе на света ни.

Показва ни как безкористното обичане на другите е не само чиста любов, но чиста, истинска духовност.

И дори и да не можете да промените света из основи, това пак показва в какъв духовен свят можем евентуално да живеем, ако живеем по това правило, като по този начин станем заслужили граждани на Вселената.

Една от красотите на златното правило е пълната му универсалност. То е отвъд от това да е просто безвероизповедателно и всевероизповедателно. Както ще забележите, въпросът за религиозните убеждения или вярата е неуместен.

Дори и хората да имат различни убеждения, именно чистата им любов или егоизъм определят обстоятелствата им. Разделението между щастливото място и нещастното място не е между християните и будистите, евреите или агностиците.

Това, което разделя тези хора, (както и в реалността), е дали или не са се научили, че живеенето с чиста любов е по-важно от различията на системите им на вярване. И ето за това става дума.

Идеята на златното правило се отнася за всички добри, грижовни, даващи хора, независимо от религията, вярата или липсата им. Това е космически закон и принцип, който всеки би могъл да използва, за да подобри живота си, живота на тези наоколо и, в крайна сметка, на целия свят.

Не е ли това невероятно, вълнуващо, удивително и чудесно! Златното правило има най-различни типични определения, които в същността си имат едно и също значение.

Понякога то се интерпретира като „прави на другите това, което искаш те да ти правят”, или „обичай ближния като себе си”. Бихме добавили и „не наранявай другите” и „мисли първо за другите” към този списък.

Всички те са добри определения според нас и виждате как са отразени в горното.

Но тези определения и поговорки са готови вторични продукти на чистата любов или безкористното обичане на другите. Чистата любов ги покрива всичките и е майката на всички тях.

Тъй че, за да  изясним използваното определение, когато казваме живот според златното правило, основно имаме предвид да се живее с безкористна обич към другите.

Същият принцип е и вярването на всички добри в основата си хора, религиозни или не. Той може да включва такива от една вяра, както и тези, които не вярват.

Може да не сте съгласни, но явно въз основа на тези думи, докато някой следва заповедта да се обичаме едни други, той е последовател на Космическите закони.

Но като оставим настрани верските етикети и семантиката, по наше мнение тези, които наистина живеят според това красиво златно правило, се държат по най-духовно отговорен начин.

Във всеки случай, следването на златното правило означава да си грижовна, духовна личност, независимо от етикета или принадлежността. В този смисъл, както казахме по-горе, златното правило е удивително (и чудно) Универсално.

Ако наистина се замислите, малко са нещата, които са тъй надкултурни и универсални. Вероятно най-универсална е усмивката.

Вдигането на ръка като приятелски поздрав може да се приеме за обида или враждебен жест при някои култури, но усмивката значи едно и също нещо за всички хора навсякъде и не е нужен език, който да предаде значението ѝ. Музиката също може често да пресича културите.

Но когато става дума за междукултурна духовна или морална концепция, златното правило няма равно.

Въпреки че хората често не се разбират за религия или политика, почти всеки може да е съгласен за добротата и правдата в живеенето според златното правило, независимо от културата или религиозните вярвания.

По този начин това е е идеал, под който всички хора с добри сърца могат да се обединят с общата цел да се прояви чистата любов и добродетелите ѝ, (доброта, съчувствие, търпимост, мир, споделяне, даване и т.н.), по осезаеми начини, за взаимното подобряване на себе си и цялото творение.

Голямата необходимост от златното правило е проста като самото правило. По целия свят хората страдат. Дори тези, които изглеждат щастливи, често имат една болезнена, празна яма вътре в себе си, която се опитват да пренебрегнат, като постоянно преследват разнообразие, развлечения или забвления.

Алкохолът и наркотиците също се използват в опит да се справят с това, дори в най-добрите семейства и сред богатите, които имат всичко, което поискат (материално). Има ги разбира се и разните войни и подтисничества.

И тъй, какъв е проблемът? Защо хората не могат да са щастливи и да живеят в мир и сътрудничество? Ако погледнете света обективно, и как живеят хората, можете да проследите всички проблеми до едно нещо – себичност.

Точно така – това е. Ако сте си мислили, че алчността и омразата са големият проблем, прави сте, но помислете още по-дълбоко.

Алчността е просто един от аспектите на себичността, едно разклонение. Също и омразата, похотта, кражбата, войните, убиването, ревността, завистта, арогантността и т.н. Всички тези разклонения на себичността също си имат разклонения.

Например, причините някои хора да губят работата си, унищожаването на тропическите гори, или безразборният риболов са разклонения на завистта. Но отново, алчността е само разклонение на същото това нещо. Вие назовете проблема – истинският му източник е себичността.

За разлика от известната фраза „клин клин избива”, обикновено получавате по-добри резултати, като избивате клина с вода. Тъй че какъв по-добър начин да борите себичността с нейната противоположност – безкористността.

Приемете златното правило, отговорът и лекът за всички житейски проблеми. След като бъде правилно разбрано, единственият трик е да го приложите в живота си и да помагате на другите да направят същото. Което ни води до следващата предпоставка – разбирането на източника на себичността.

Себичността е резултат от отделянето, израстък, следствие от това да си отделен. Отделен от какво? От всекиго и всичко друго. Отделен от другите, отделен от природата / вселената / Създателя.

Ако напълно чувствате и вярвате, че сте отделно същество от всекиго другиго и всичко друго във вселената, естествено е да сте против света. Аз на първо място. Пазете се от номер едно. От онази отделна перспектива всичко добива пълен смисъл.

Истината обаче е, че всички ние сме едно творение – в научен и духовен смисъл.

Поглеждайки го научно, без религиозна или духовна гледна точка, учените знаят, че всички ние сме направени от едно и също основно нещо. Знаят и, че вселената е едно нещо, една енергия, формираща невъобразим брой части на творението.

Дори и да приемате позицията, че човеците просто са развили самосъзнание чрез еволюцията, въпреки това, именно заради това самосъзнание човеците се виждат като отделни и изгубват хармонията си с всичко друго във вселената и природата.

С това самосъзнание имате сценария на отделното мислене „аз срещу света” (или „срещу Вселената”).

Бунтуването срещу законите и принципите на Вселената причинили отделяне или откъсване от единението и отново, внезапно, се появил сценарият на отделното мислене „аз срещу света” (или „срещу вселената”).

И тъй, както и да го погледнете, резултатът е един и същ. Започва Азът, мисленето и държанието за „мен”, „моето” и заедно с това, алчността, ревността, страхът, нетърпимостта, омразата, арогантността и т.н. и всички проблеми, които създава.

Но всички ние имаме, както себична страна, (която допринася за тези проблеми), така и душевна, духовна или добра страна. Освен човеците, които са позволили себичната им страна да ги контролира, всичко друго във вселената функционира като една хармонична система.

Изкривеното, отделно мислене и поведение пречат на тази хармония и създават разрушителни вълни в езерото, които могат да причинят болка и страдание. И когато тези вълни, които създаваме, стигнат до края на езерото, те се връщат в още по-сложни форми.

Отново, себичността и безкрайният ѝ цикъл от желания и страх пораждат всичките проблеми в личния ни живот, а и в света.

За тези, които не си затварят очите от себичност и страх, е лесно да видят. След като посочите проблема, можете да намерите решение.

В този случай, тъй като истинският проблем зад всичко е себичността и отделянето от вселената, решението е безкористност, надскачане на илюзията за отделност и завръщане към единението и хармонията в вселената.

Всичко, което може да помогне на този процес (ако не е вредно) е добро нещо, според нас.

Златното правило и произхождащите от него добродетели са по този начин голям ключ и съвършеният начин да се постигне горната цел. Дори и живеенето според златното правило да не постигне тази висша цел, то пак е печелившо, понеже ставате по-добър човек и се чувствате по-добре, когато помагате на другите.

Просто здравият разум така диктува.

Иронично, въпреки че златното правило интелектуално е добре известно на всички, то сякаш е захвърлено в някое интелектуално чекмедже в прашясалите архиви на замъглената памет и мозък на хората. Удивително е, като се замислиш.

Златното правило е вероятно най-жизненоважният, позитивен, конструктивен принцип на света, (както в духовен, така и в практичен смисъл), и винаги е било току-пред очите ни, в очакване да го забележим, да го приемем и да го използваме. Дори е възможно да сме чували за него от майка си или от роднини, когато сме били деца.

Там, в нишите на ума ни, е това невероятно, мощно, и все пак простичко, универсално, здравомислещо средство за развиване на истинска духовност, за подобряване на живота ни и живота на другите.

Толкова е просто, тъй основно и все пак дълбоко (в истинския смисъл), но повечето от нас често не се сещаме за него, когато търсим духовно познание, истини и вярвания.

А дори и когато се сетим, често не го считаме за толкова значимо, колкото в действителност е. Или просто го разбираме погрешно, пренебрегваме го или се отказваме от него. Но само то носи промяна.

Златното правило сякаш е задрямало в сърцата и умовете на много добри хора, като някаква времева капсула, която чака да бъде отворена.

Е, полезната истина на златното правило е около нас от много дълго време, но сякаш чак сега в действителност започва да се приема като цяло и да се практикува от много хора. Времето ѝ най-сетне настъпи.

Отговорът, който получаваме за идеята от хора, които са приложили златното правило в живота си, е забележителен. Хората навсякъде преживяват пробуждането на правилото вътре в себе си.

И като започнат да живеят според това правило и да го обсъждат с познати, приятели, роднини и съседи, някои от тях отвръщат със същото.

В това време на толкова много промени и смут по света, здравият разум, въплътен в златното правило, създава една обща духовност и се разпространява сред обикновените хора.

Мнозина могат да видят, че това е едно движение, което накрая ще се разпространи сред сходно мислещите хора по целия свят.

Времето, което прекарвате да развивате безкористната си любов и да я разпространявате сред другите, е безценно. Простичко е на думи, но пък с такова дълбоко значение, достигащо тъй далеч в прилагането си във всяка фаза на човешките преживявания.

„Най-голямата служба, която можем да отдадем на Вселенския Дух, е да служим на другите. Най-голямата служба към другите е да ги пробуждаме за Космическото съзнание, което се намира вътре в тях, и да им помагаме да се освободят от себичността си и отделния си аз”.

Най-висшето ниво на обич може да се представи в следния цитат:

„Не притежава човек по-голяма обич от тази да даде живота си за другиго” – не буквална смърт, а отказване от желанията на Аз-а, на егото, в името на нечии други. Тя е да мислиш повече какво е нужно на другия, отколкото какво ти самият би желал. Ето една тайна молитва, която можете да си повтаряте: „Други, мили други”.

Това запазва силата, която протича през вас, в правилната пътека – не да се превъзнасяте, а да откривате Светлината и Любовта, които протичат през вас – любовта на Създателя, любовта на нашия Отец и Майка.

Безкористното обичане е идеалът – даването, грижата без очакване на нещо в замяна.

И пак, това не трябва да е саморазрушително. Никой не бива да ви обвини, че сте изтривалка заради самосъжалителна любов. Вие също често трябва да излъчвате твърда любов. Тези около вас често се нуждаят от истина, справедливост и ясна позиция върху законите и принципите на Вселената, а не дундуркане.

Трябва толкова да ви е грижа за другите, че да не ги оставяте в тъмнината им или недоразуменията им. Но и никога не трябва да ги съдите. А по-скоро да привличате вниманието им към грешките им.

Трябва и да съзнавате неспособността им да понесат цялата истина и да сте търпеливи.

„Имам още много да ти кажа, но ти не би ги понесъл сега”.

В личното ни търсене на духовно разбиране, нищо не ни подсилва и просветлява повече от любовта. Но пътищата ѝ са фини, нежни, работеща на заден план, тихо.

Работилницата ѝ е сърцата и умовете ни; опитните ѝ площадки – всекидневният живот и всекидневните отношения. Молитвата и медитацията могат да увеличат способността ни да разбираме и да практикуваме ежедневния си живот.

Тези преживявания на обич често ни оставят смирени, но щастливи и доволни. Бракът, отглеждането на деца, приятелството, работата, самооценката – всички те се подобряват, когато човек носи любовта в сърцето и ума си.

Лекото сърце, както по тежест, така и по просветление, е важна част от личната ни духовност.

Как го постигаме? Отговорът е, като правим добро за другите. Доброто търпеливо сърце е важното тука. Освобождаването на сърцето от тежестта се постига с търпение.

Не можем направо да скочим от настоящото си състояние в жадуваната цел. Вървим, откъдето се намираме, към тази цел, стъпка по стъпка, малко по малко, ден след ден, ситуация след ситуация.

Дали имаме седмица живот или много години, днес е времето да започваме да олекотяваме и да просветляваме сърцата си и сърцата на тези наоколо.

Разберете коментара, че „някои остаряват грациозно, някои търпимо, някои дребнаво, а някои много долно”. Ключовият фактор е търпението.

Любовта е отговорът,някакви въпроси?

Хуморът. Сериозно.

Дошли сме на този свят, за да имаме проблеми и да се учим от тях. За съжаление много хора не съзнават това и се оплакват от лошия си късмет и прекарват живота си в преследване на удоволствия, слава и пари. След това умират без да са направили никакъв духовен прогрес.

И така губят живот след живот. Трябва да е ясно, че всички ние ще отнесем със себе си своя характер, своята карма и своите способности, и че ще трябва самите ние да живеем с Души като нас в духовния свят.

Следователно най-големият ни успех ще е да се издигнем до най-високото небе чрез безкористна любов. За да станем едно със Създателя си, трябва да се работи и да се намери истината.

Ние сме божества в развитие, синове и дъщери на Сътворението. Въпреки че идеалното място за духовно израстване е Земята (това е причината за живота на Земята), израстването в духовния свят също е възможно.

Там обаче, при липсата на физическо тяло, растежът е по-труден. Възможността за пълния диапазон на любовта (детската любов, съпружеската любов и родителската любов) е идеално налична на Земята.

Любов, която е била злоупотребена или погрешно насочена, най-добре се коригира във физически живот. Крайната цел на съществуването ни е отново да станем обичлив другар и съ-творец с Единия. Ако почитаме Създателя с други чрез любовта, ще открием царството небесно вътре в себе си.

Като разпоространявате любов, правите Създателя по-силен. Като правите Създателя по-силен, Създателят от своя страна ви помага. Но любовта ви трябва да е безкористна. Това е единственото истинско правило, което съществува. Любовта е законът и спойката на Вселената.

Ако живеем вярно на духа, с който сме дошли на Земята, можем да напреднам по-бързо. Правим това, като изразяваме любовта на Създателя, която е вътре в нас, и правим това, като обичаме Създателя, себе си и едни-други. Толкова е просто. Любовта никога не наранява.

Само липсата на любов наранява. Любовта наистина е единственото нещо, което има значение. Любовта е радост! Всичко изглежда тъй просто. Ако сме добри, ще имаме радост.

Абсолютно единственото нещо, което има значение, е любовта. Всичко друго, постиженията ни, степените ни, парите, които правим, колко палта от норка или спортни коли имаме, е напълно незначително. Ще се разбере и, че не е важно какво правим.

Единственото нещо, което има значение, е как правим това, което правим. И единственото нещо, което правим, е че правим това, което правим, с любов. Любовта е твърде голяма и дълбока, за да бъде някога разбрана или преживяна в този физически свят.

Това, което хората търсят, което ги поддържа, е любовта, а това, което извращава хората, е липсата на любов. Щастието е  нещо извън аз-а. То може никога да не бъде постигнато, никога да не бъде познато, ако се обичат само неща в аз-а или в сферата на аз-а.

Крайната ни цел не е пълната загуба на самоидентичност, а по-скоро да опознаем себе си, да бъдем себе си, но и едно с Цялото.

Ако правим само добри неща, накрая ще изчистим лошата карма и ще ни се случват само хубави неща, и обратното. Целта на кармата е да ни принуди да научим житейските уроци, независимо дали искаме или не.

Единственият начин да заобиколим кармата е да развием толкова много безкористна любов, че плащането за лоша карма ще изгуби смисъл – също като студент, изправящ се срещу предмет, който вече знае. Чрез безкористната любов еволюираме по-бързо.

Умовете ни се водят от духа, който храним – духът на Създателя или духът на аз-а.

Хората се подвеждат от егоцентризма, самоугаждането, самодоволството, превъзнасянето, самообвинението, користта и самосъзнанието. Най-големият враг, срещу който ще се изправим, е лъжливото божество „Аз”.

Мисията на учителите бе да демонстрира на човечеството как саможертвата и самоотвержеността могат да победят тези егоистични желания и как това води до пълното възстановяване на божественото естество вътре в нас.

Ако всеки разбираше напълно живота след смъртта, щеше да спре да се опитва да не изостава от комшиите и да започне да се учи как да живее безкористно.

Тук във физическия свят можем да се променим доста лесно и трябва да използваме този живот, за да направим от себе си такива хора, каквито искаме да бъдем в отвъдното. Духовният свят е нещастно място за всеки, който не се е научил да вътрешна хармония – характеризирана от безкористната любов.

В сферата на Земята, както и в духовната сфера, докато не не обърнем вниманието си от себе си, не можем по никакъв начин да променим състоянието си.

Значението на термина Космическо съзнание и Космически ум има малко общо с личността на Учителя. Тези термини се отнасят за духовното състояние на човешко-божественото единение.

Това единение е крайната цел на всеки и е духовно възможно за всеки. Учителят стана Космическо съзнание в това, че доби съвършено човешко-божествено единение. Желанието на Създателя е всеки да добие това Христобитие; или Будабитие, ако живеете на изток (същата концепция).

Най-бързият начин да се промени света е да се служи на другите. Покажете, че любовта ви може да променя живота на хората и по този начин нечия друга любов може да промени вашия живот.

Когато всеки един от нас прави това и работим заедно, ние променяме света личност по личност. Доброто, което сме направили за другите, всичките ни добри дела и мили думи, ще се върнат при нас и ще ни благословят стократно след този живот. Силата ни ще бъде открита в любовта.

Това, което е важно, е как показваме любовта си към Създателя по начина, по който се отнасяме едни към други. Каквото правим на другите, правим го на Създателя си и на себе си. Създателят ни обича и ни прощава и очаква от нас да обичаме и да прощаваме на другите.

Каквото и да станем тук като смъртни е безсмислено, освен ако не е направено за добруването на другите. Даровете ни и талантите ни са ни дадени, за да ни помагат да служим. И в служенето на другите израстваме духовно.

Животът не е целите, а хората. Ако се грижим за другите, създателят ще се грижи за нас – и ще го прави много по-добре от нас.

Да знаем за любовта не е достатъчно. Ние трябва да изразяваме това знаене. Как го правим си зависи от нас.

Обичайте безкористно колкото можете повече, с всички възможни средства, по всички възможни начини, на всички възможни места, по всяко време, което можете, колкото може повече хора, колкото може по-дълго. Тогава ще можете да почитате Създателя във всеки и всичко.

Само две неща можем да вземем със себе си в смъртта: любов и познание. Ето защо е най-добре да научим и от двете колкото може повече. Никой не може действително да измери големите истини на живота, докато не се обедини с вечността след смъртта.

В духовната вселена на греха не се гледа по същия начин, както тук. В духовния свят всички неща са преживявания, които учат. Ние сме тук в този свят, за да правим грешки, да се учим от тях и да израстваме.

Трябва да се учим от грешките си. Създателят иска да правим това, което ние искаме да правим. Това значи да правим избор – и няма задължително правилен избор. Има спектър от възможности и ние трябва да направим най-добрия избор от тези възможности.

Ако правим това, ще получим помощ от Отвъдното, но трудностите са необходими за растежа на душата. Необходими са ни отрицателни преживявания, както и положителни преживявания в живота, понеже преди да почувстваме радост, трябва да познаем тъгата.

Всяко преживяване е инструмент за растеж. Отрицателните преживявания ви позволяват да добиете по-голямо разбиране за себе си, докато не се научите да избягвате тези преживявания.

Духовно ние сме на най-различни степени на светлината – което е познание / прозрение – и поради божественото ни, духовно естество, сме изпълнени с желание да правим добро.

Единственото нещо, което можете да вземете със себе си, когато умрете, е любовта, която давате. На душата ѝ е дадено времето, което ѝ е нужно, за да изостави себичността и, също като блудния син, да се върне у дома за радостно празненство и да бъде посрещната от Отца си в небесата.

Прераждането е методът, който дава на душата достатъчно време да поправи грешките си и да се развива. Ние не сме човешки същества с духовни преживявания. Ние сме духовни същества с човешки преживявания.

Любовта е знак от небесата, че сте тук с цел. Да обичате друг човек е да му помогнете да обикне Създателя. Любовта не може да спасява от смърт, но може да изпълни целта на живота. Любовта е триумфът на въображението над интелекта. Любовта е единственото нещо, което можем да отнесем със себе си, когато си заминем, и прави края тъй лесен.

 

Go Back

Comment

View older posts »