Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Греъм Ханкок и Истинският произход на човечеството

August 3, 2016

Греъм Ханкок е един от най-удивителните съвременни изследователи както на материалните мистерии на планетата, като руини и монолити, така и на вътрешните аспекти на съзнанието.

от Том Бънзел

Научих за участието му в „Контактът” в „Пустинната конференция” в Центъра за уединение „Дървото на Джошуа” точно преди отида в „Просветление” и затова реших да шофирам през Аризона и Калифорнийската пустиня за редкия шанс да го видя и да се запозная с него.

По времето когато стигнах до „Дървото на Джошуа”, Греъм вече официално беше представил главните си идеи, и това се оказа наистина страхотно преживяване – неофициална интерактивна сесия с човека, който беше изкопал толкова много исторически съкровища и ги беше поставил в смислен и космически контекст.

Греъм разказа за пътуването си, започвайки със семейните си корени в Англия и ужасните му преживявания от кондиционирането му в частно училище, а след това продължи с това как е станал журналист с възможността да обиколи света.

Бил е атеист преди умът му да се отвори с трясък за една нова представа относно човешката история, попадайки на истории за Кивота на Завета в раздираната от война Етиопия.

С това преживяване започнал интересът му към „технологиите, които не са на мястото си”.

Забелязвайки връзката между етиопските истории за Кивота с нарастващия му интерес към древните египетски текстове, той изоставил атеизма си и започнал да се интересува от духовното – в „нива отвъд нива” на реалността, които сочели толкова далеч зад булото, което приемаме за истина.

Той признава на Робърт Бовал „фундаменталния пробив на корелацията с Орион в Египет”, който е ключовият пробив, свързвайки Египет с миналото му, като открива връзка със звездите от съзвездието Орион и по-древните кръгови развалини, сочещи към звездите в Етиопия.

Когато започнал да пише за древните мистерии, Греъм се натъкнал на това, което описва като опасностите на академията; посветен на това да се докаже, той разбрал, че трябва да е повече от перфектен с анотациите и пак бил критикуван и хулен от конвенционалните археолози и историци.

.” Интригуващ аспект от прозренията на Греъм е, твърдението му, че „не са нужни древни астронавти”, а по-скоро че булото на съзнанието може да бъде повдигнато чрез използването на ресурсите на самата земя и по-специално химическите свойства на растения, като Аяхуаска да „отворят дверите на възприятията”.

И все пак, паметниците са ключови източници на вдъхновение и Греъм вярва, че може много да се научи от звездите, посочвайки как в древните небеса съзвездието Лъв е било на една линия с портите на Сфинкса.

Освен конвенционалните академици, политическите боричкания също пречат на много нови открития, но Греъм настоява, че е нужен нов метод на сътрудничество, на откритост, за да се осветлят множество скрити аспекти на реалността.

Ключово откритие ще бъде как след  „шест милиона години скука” с различни примати и човешки версии, е имало внезапен скок в съзнанието и интелекта, ознаменуван от пещерни рисунки на древните, като в Ласко, Франция.

Докато някои приписват това на извънземна намеса, Греъм изказва аргумент, че определен тип халюцигенна гъба, за която се смятало, че вирее само на запад, всъщност е съществувала и в Европа, и посочва, че ефектът ѝ или е допринесъл, или е причинил този огромен скок в творческите способности на човеците, и раждането на шаманската мъдрост.

Греъм започва да се интересува от Невропсихологичната теория на пещерното изкуство, представено от Дейвид Луис Уилямс от Южна Африка в дълбоко изменени състояния на съзнанието, което предполага, че именно психотропните растения и шаманските традиции, които са се развили от тяхното откриване са отговорни за драматичното и внезапно нарастване на интелекта сред някои човешки групи.

Греъм се съгласява с Уилямс, че химическите вещества в тези свещени растения позволили на човеците да се откъснат от материализма и да се развият духовно и интелектуално много бързо.

Греъм развенчава конвенционалните теории за Ласко като просто рисунки на северни елени, казвайки че от всичките рисунки, много дълбоко в пещерите, само един северен елен се появява с крака на друг вид.

В същото време съвременните ДНК тестове доказват съществуването на гъби в Европа.

Това проучване води Греъм до решението, че трябва да преживее реалността, направена достъпна от шаманите в изменено съзнание, и затова отива в Амазонка.

Тук той се убеждава, че именно нашите „растителни съюзници” дават възможност да се преживеем една внезапно разширена вселена и да откриваме истини за себе си.

Той бил отворен за преживяването  „Майка Аяхуаска” да му разкрие собственото му високомерие и арогантност през 90-те години на миналия век и собствените му токсични емоционални склонности. Това го променя завинаги.

 „Майка Аяхуаска” бил най-силният пример за безтелесен интелект или същество, което той открива чрез растението в преживяванията си, и Тя му казала да напише книга и да прекрати зависимостта си от канабиса, което той описва с подробности и което започва да следва оттам насетне и в резултат на което се появява книгата „Впримчен”.

В романа той разглежда една от истините, предадена от растението, че Неандерталците, които понастоящем смятаме за примитивни и груби, всъщност притежавали изключителна телепатия, съчувствие и миролюбие, и помагали на човеците, докато не сме ги подминали, и вероятно сме ги унищожили.

На критиките, че използва „химически” или неестествени средства за пробуждане, той отговаря:

 „Какво по-естествено от една гъба?” Той казва, че изпитва нужда лично да преживее всичко, което проучва, понеже иначе то има достоверността на „безбрачни монаси, спорещи за секса”.

Греъм пламенно защитава нуждата на индивида да се съпротивлява на усилията на държавата да „контролира съзнанието ни” и вярва, че това е неотменно право на всеки човек.

Той обобщава, че „Майка Аяхуаска ми срита задника” в състоянието на чисто съзнание и че е бил изложен на многоизмерното естество на реалността.

Греъм признава рисковете, но ги сравнва с катерене по планина или скачане от самолет.

Той вярва, че Аяхуаска води до контакт с безтелесни интелигентни същества и че растенията са като антени на земята, получаващи и изпращащи множество честоти и енергии.

Растението неутрализира инхибиторите в стомаха и отваря това, което Хъксли нарича „Дверите на Възприятията” и отваря потребителя към „интелекта в лозата”.

Учените вярват, че силата е в листата на растението, но Греъм вярва, че интелектът е в лозата и връзката ѝ с почвата и земята, и че лозата жъне листата, за да повлияе на интелекта на съществата, сега човешки, помагайки им да еволюират.

Той сравнява Майка Аяхуаска с богинята Изида в Египет и описва преживяване, в което е трябвало да „претегли душата си” подобно на Съдната зала в египетските предания.

Точно тогава той се сблъскал със собствената си токсичност като човек и започнал да работи върху арогантността си.

Греъм предупреждава, че в това състояние безтелесни същества може да се възползват и да влязат в човека, заради което е задължително субстанцията да се приема под ръководството на опитен водач или шаман.

Човек може да бъде нападнат и да стане жертва на „психичен вампиризъм” от Измамителни същества, но ползите са вечно разширяване на представата ни за реалността.

Накрая Греъм описва настоящото си очарование от факта, че 30 конвенционални учени приписват края на Ледената епоха преди 12 800 години на катастрофален сблъсък с комета, а неговата теория е, че наскоро откритите развалини на напреднали цивилизации представляват усилията да се запази познанието и мъдростта на една супер цивилизация, която е съществувала по онова време.

Греъм казва, че ключовият урок от растението и много от преживяванията му е да се заглуши умът и да се „избере любовта, а не страха”.

Чувствах се привилегирован, че мога да се видя лично с този забележителен човек, дори и за толкова кратко време, и бях поразен от смиреността му и разбирането му на коренно различните теми, които представи и на уникалната му способност да открива връзките между тях.

Също така го поувствах близък по отношение на множеството му борби да бъде приет, чувството му, че е аутсайдер от много ранна възраст, че е едно дете, (както и аз), и откриването на дарбата му да пише и изучава.

Едва не пропуснах събитието заради десетте часа шофиране, но това вероятно беше най-ценният урок, че когато животът ти даде една единствена възможност, задължително е да я приемем, понеже ценното ни и привилегировано съществуване на тази планета е наистина средство да се учим и да растем.

 

Go Back

Comment

View older posts »