Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

25 шокиращи факта за Великия Сфинкс в Гиза, които липсват в учебниците по история

Великият Сфинкс в Гиза се счита за древно чудо не само поради големината му и объркващия дизайн, но и поради безбройните мистерии, които заобикалят тази древна структура. Знаете ли, че древните египтяни нямат никакви записи за построяването на Сфинкса? Любопитно, този древен паметник е бил открит – почти напълно погребан в пясъците – през 1817 г., когато първите съвременни разкопки, водени от Джовани Батиста Кавиля, успяват да разкрият гърдите на Сфинкса напълно. Този древен паметник улавя въображението не само на археолозите, но и на учените и туристите, които са посещават тази древна статуя от незапомнени времена.

Да разгледаме някои от най-интересните факти относно Сфинкса, които най-вероятно не знаете.

 

Великият Сфинкс в Гиза гледа към изгряващото слънце.

Който и да е построил Великия Сфинкс, е искал той да бъде подравнен. Сфинксът е обърнат на изток, гледайки към изгряващото слънце близо до 30-я паралел.

Според някои текстове древните египтяни наричали Сфинкса балхиб и билхав. Около 1500 г.пр.Хр. той е наричан Хор-ем-ахт – Хор на хоризонта, Бу-Хау – Място на Хор, а също и Ра-хорахти – Ра на два хоризонта.

Арабите познавали Сфинкса като Абу ал-Хол (Баща на ужаса), който явно се идентифицира с древногръцкия мит.

Великият Сфинкс в Египет се счита за най-голямата еднокаменна статуя в света и около 200 тона камъни са били изкопани в строителната фаза, за да се построи храмът до него.

Великият Сфинкс първоначално е имал брада, като няколко парчета от брадата се намират в Британския музей в Лондон и Музея в Кайро.

Писателят Робърт К. Г. Темпъл предполага, че Сфинксът първоначално е бил статуя на Чакалът-Куче Анубис, бог на Некрополиса, и че лицето му е било изсечено наново по подобие на фараона на Средното царство Аменемхет II.

Писателят от първи век Плиний Стари споменава Великия сфинкс в своята Естествена история, коментирайки че египтяните гледали на статуята като на „божество”, което тихо си е отишло, и че „цар Хармес е бил погребан в него”.

Геолозите и учените са съгласни, че в далечното минало Египет е бил силно наводняван, а ерозията от водата се вижда върху конструкцията на Сфинкса. Ерозия от вятъра не може да се получи, когато тялото на Сфинкса е покрито с пясък.

Едгар Кейси, съвременен пророк – известен също като съвременния Нострадамус – пророкува през 1932 г., че Сфинксът е бил построен през 10 500 г.пр.Хр. от цивилизацията на древните Атланти. Освен това, той твърди, че под него има тайна стая, наречена „Залата на Записите”, съдържаща тайните и мъдростта на цивилизацията на древните Атланти и на човешката раса.

Говори се, че Залата на Записите пази познанието на древните египтяни, документирано в древни свитъци от папирус, и се вярва, че разказва за историята на изгубения континент Атлантида, както и за местонахождението му. Сравнена по важност, египетската Зала на Записите е като древната библиотека на Александрия, която съхранявала гръцкото познание.

Чарлз Томпсън, който изследвал Сфинкса през 1733 г., споменава входове и „дупка на върха на гърба” на Сфинкса.

Има три входа към или под Сфинкса, като „Гробницата на Озирис” е едно от най-невероятните открития, свързани със Сфинкса, намираща се на 30 метра под повърхността зад гърба на Сфинкса. Вярва се, че това е покойното място на египетския бог Озирис.

Интересно, през 1987 г. японски екип от Университета Васеда (Токио), под ръководството на Сакужи Йошимура, извършва електромагнитно звуково проучване на пирамидата Куфу и Сфинкса. Специалистите откриват: Южно от Сфинкса. Японците засичат съществуването на кухина 2.5 м до 3 м под земята. И намират признаци за жлеб върху тялото на Сфинкса, който продължава под Сфинкса. Б. Северно от Сфинкса. Японците откриват още един жлеб, подобен на южния, което може да е знак, че може би има тунел под Сфинкса, свързващ южния и северния жлеб. В. Пред двете лапи на Сфинкса. Японците откриват още едно кухо пространство около 1 м до 2 м под повърхността. Отново, те вярват, че то може да продължава под Сфинкса.

Според secrethistoy.wikia.com има и документирано доказателство за широк правоъгълен вход върху хълбоците и гърба на Сфинкса.

През 1995 г. работници, ремонтиращи близък паркинг, откриват серия от тунели и пътеки, две от които се пускат дълбоко под земята и близо до Сфинкса.

През 1857 г. Огъст Мариет, основател на Египетския музей в Кайро, изкопава много по-късната Инвентарна стела (изчислена към Династия XXVI, ок. 678-525 г.пр.Хр.), която разказва как Куфу се натъкнал на Сфинкса, вече погребан в пясъка.

Инвентарната стела – направена от полиран гранит и украсена с възпоменателен надпис и т.нар. призрачен прозорец – е открита в Гиза през 19 век. Стелата представлява списък на 22 божествени статуи, притежавани от Храма на Изида, и след това твърди, че храмът съществува още отпреди времето на Куфу (ок. 2580 г.пр.Хр.). Стелата е открита през 1858 г. в Гиза от френския археолог Огъст Мариет при разкопки на храма на Изида. Плочата се намирала много близо до Великия Сфинкс в Гиза.

Тази древна стела сочи възможността Великият Сфинкс в Гиза да е бил построен преди царуването на Куфу и не от него. На стелата пише:

„Да живее Царят на Горен и Долен Египет, Куфу, дарен с живот
Той основа дома на Изида, Господарка на Пирамидата, отстрани на Хуран (Сфинкса)
и построи своята пирамида до храма на тази богиня и построи пирамида за царската дъщеря Хенуцен до този храм.
Мястото на Хуран Хоремахтет е от южната страна на Дома на Изида, Господарка на пирамидата.
Той възстанови статуята, покрита изцяло с боя, на пазителя на атмосферата, който насочва ветровете с поглед.
Той замени задната част на забрадката на Немес, която липсваше, с позлатен камък. Фигурата на този бог, изсечена от камък, е плътна и ще трае вечно, с лице, гледащо винаги на изток”.

Според изследване, представено на Международната конференция по Геоархеология и Археоминералогия, провеждана в София, България, озаглавено: ГЕОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ НА ПРОБЛЕМА НА ДАТИРАНЕТО НА ПОСТРОЯВАНЕТО НА ВЕЛИКИЯ СФИНКС В ГИЗА, има убедително доказателство, което предполага, че Великият Сфинкс в Гиза датира отпреди 800 000 години.

Само че има геологически находки, които сочат, че Сфинксът може да е бил изваян предо 10 000 г.пр.Хр. – период, който съвпада с Ерата на Лъва, която трае от 10 970 до 8810 г.пр.Хр.

Според Греъм Ханкок, компютърна симулация показва, че през 10 500 г.пр.Хр. съзвездието Лъв е приютявало слънцето при пролетното равноденствие – т.е. час преди зазоряване през тази епоха, Лъв се е накланял на изток по хоризонта на мястото, където скоро слънцето щяло да изгрява. Това означава, че Сфинксът с формата на лъв, с източната си ориентация, в онези утрини е гледал право към това съзвездие в небето, което с основание може да се смята за собствения му небесен двойник.

Интересно, Гастон Масперо, френски египтолог, известен с популяризирането на термина „Морски народи”, във вестник от 1881 г., пише в книгата „Зората на цивилизацията”, „...Сфинксът може да е съществувал още от дните на последователите на Хор – раса от преддинастически и полубожествени същества, които според вярванията на древните египтяни царували хиляди години преди египетските фараони”.

Никакво доказателство. Каквото и да е. Древните египтяни са били блестящи хронолози. В действителност, те записвали почти всичко, за да могат бъдещите поколения да оценят постиженията им. Странно, няма никакви писани текстове относно Сфинкса. Сякаш Великият Сфинкс не е бил построен от древните египтяни.

Остатъци от червен пигмент се виждат на места по лицето на Сфинкса. Следи от жълт и син пигмент са намерени върху други места по Сфинкса, което кара Марк Лехнър да предположи, че „някога монументът е бил нагизден с ярки цветове като от книга с комикси”.

 

Go Back

Comment

View older posts »