Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Белият храм и Великият зигурат в месопотамския град Урук

Египетските пирамиди не са единствената мистерия на стария свят; зигуратът също държи солидно положение на чудност.

Древната земя Урук някога се намирала в южна Месопотамия, на р. Ефрат, и отговаря на днешната Уарка в Ирак.

Основан е от цар на име Енмеркар около 4500 г.пр.Хр. и е бил домът на епическия герой цар Гилгамеш.

Към 3200 г.пр.Хр. Урук е бил един от най-големите градове в света за времето си, с население около над 40 000 човека.

С развитата си земеделска система, градът процъфтявал и се смята за първия истински град в света.

Град Урук

Градът бил непрекъснато населяван до около 300 г.сл.Хр., когато гражданите му започнали да го напускат, както поради естествени, така и изкуствени влияния.

Урук бил изоставен до времето, когато Уилям Лофтъс, работейки за Британския музей, започнал да разкопава и да разкрива древния град.

Под управлението на Ур-Наму, който обединил всички шумерски градове в единствена империя, бил създаден нов тип строежи за боговете и това било началото на зигурата (или храмовата кула).


Културна експанзия на Урук, ок. 3600-3200 г.пр.Хр.

Шумерите вярвали, че боговете дошли от планините, които виждали в далечината, а това било проблем, понеже земята им била равнинна.

Вярва се, че зигуратите на Урук са били направени, за да имитират планините, така че боговете им да могат да живеят в тях и да бъдат по-близо до града.

Понеже зигуратите били част от храмовите комплекси, се вярва, че са били свързвани с религиозни места; религията била много важна част от древната месопотамска култура.

В центъра на шумерските градове били построени храмове на любимите им богове.

Но също като множество древни постройки, има голяма степен на несигурност по отношение на причините зад тяхната конструкция, или пък как наистина е трябвало да бъдат използвани.


Еана от Урук

Грандиозната конструкция

Предхождайки дори най-старата от Египетските пирамиди, зигуратът (от асирийската дума за „издигнат” или „висок”) бил огромна платформа с низ от по-малки платформи отгоре.

Визуално той представлява стълбовидна пирамида с плосък връх. Зигуратът бил построен с тухли от кал, тъй като камъните били оскъдни в този регион.

Той имал стълби и рампи в някои случаи, водещи нагоре към плоския му връх, където имало малък храм.

Зигуратите често били разширявани като размер и всеки път, когато се извършвало ново строене, тухлите от кал били събаряни, а останките били използвани като основа на новата конструкция.


Останки от зигурата и Белия храм в Урук

Белият храм на Урук

Един от най-старите останали зигурати крепял това, което днес е известно като Белия храм, който датира от около 3200 до 3000 г.пр.Хр., и се вярва, че е бил посветен на небесния бог Ану.


Белият храм и Зигуратът

С варосаните си стени от тухли от кал Белият храм ще да е бил внушителна постройка.

Дори при най-скромния си размер правоъгълната повърхност на терасата му, измерваща се на 45х50 метра, Храмът ще да се е виждал отдалече, дори зад защитните стени на града.

Ъглите му са били ориентирани според посоките на компаса. Никой от трите входа на Храма не стоял директно срещу рампата на зигурата.

По думите на д-р Сента Джърман относно структурата на Белия храм:

„Посетителите е трябвало да заобикалят храма, оценявайки ярката му фасада и могъщ изглед, и вероятно получавали достъп до вътрешността чрез подход на „извита ос” (където човек трябва да се обърне на 90 градуса, за да застане срещу олтара) – типична подредба за древните близкоизточни храмове”.

Описвайки вътрешността на Белия храм, д-р Джърман казва:

 „Северозападните и източните ъглови камери на сградата съдържали стълбища (не завършени при тази в северния край).

Камерите по средата на североизточната стая сякаш са били оборудвани с дървени рафтове в стените и излагали кухини за поставяне на шарнирни камъни, което би могло да загатва, че солидна врата е заемала тези пространства.

Северният край на централната зала имал подиум, достъпен чрез малко стълбище, и олтар с обгорена повърхност”.

За съжаление не са били открити много предмети вътре в Храма и, следователно, археолозите нямат следи, които вероятно биха им помогнали да разкрият информация за точната употреба на тази постройка.


Репродукция какъв би бил вътрешният изглед на двуетажната версия на „Белия храм”. Постамент в центъра вероятно е бил използван за олтар.

Последен щрих, описан в реконструкцията на Храма, било наличието на система от плитки тръбопровода, които вървели от югоизток към югозапад по ръба на терасата и влизали в Храма.

Археолозите все още не са сигурни какви течности са текли от терасата, за да се събират в яма, разположена в централната зала на Храма, казва д-р Джърман.

Предполага се, че тя била използвана за приношения, но видът на течното приношение си остава мистерия, тепърва да бъде разбулена.

Go Back

Comment

View older posts »