Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Куха Земя, летящи щитове и мравкоподобни богове – История на древните Хопи

November 19, 2016

Древните Хопи не само вярвали, че боговете им населявали вътрешните части на Земята, но и изобразявали мистериозни мравкоподобни същества и летящи щитове преди хиляди години.

Интересно, легендите им говорят и за голям потоп, което е ясен паралел с древните шумерски легенди за Големия потоп.

„Хопиту-Шу-ну-му” е името, с което се е наричало едно от индианските племена и означава „мирни хора”.

Историята на древните Хопи датира от хиляди години и ги прави една от най-старите култури в света.

За разлика от другите митологии на различни култури, които говорят за богове, които са слезли от небесата, в древните легенди на Хопи се разказва различна история, говореща за могъщи богове, които живеят в центъра на Земята.

Но кои били те? По подобен начин почти всички предколумбови култури също като Хопи вярвали, че един ден, не много далечен, боговете, които оформили човешката култура, ще се завърнат на Земята.

Те живеели според ученията, които им били дадени от Масауву – Господаря на Четвъртия свят – в които етическите концепции са дълбоко залегнали в културата им.

Само че, противно на много други митологии по целия свят, Хопи вярвали, че боговете им не живеят в безкрайната шир на космоса, а в сърцето на Земята, предавайки идеята за съществуването на куха земя точно под краката ни.

Древните Хопи говорят за божествата си като „мравешки хора”. Всъщност, някои от петроглифите, намерени близо до Мишонгнови, Аризона, направени от древните Хопи, изобразяват енигматични същества с антенки, предлагайки идея как изглеждали тези странни мравешки хора.

Според митологията на Хопи, в началото на времето Тайоуа, Създателят, сътворил племенника си Сотукнанг, давайки му задачата да създаде девет вселени или светове: един за Тайоуа, един за него и другите седем за голямото изобилие на живота.

В една циклична концепция за времето, по начин подобен на Ацтекската митология, тези светове продължавали циклично.

Митологията ни разказва, че първите три свята – Токплета, Токпа и Кускурза вече били населени, а след това унищожени заради покварата и злините на хората.

Хопи разказват, че краят на всеки цикъл се отбелязва със завръщането на боговете и се оповестява от появата на Синята звезда Качина, ознаменуваща „Деня на Пречистването”, в който старият свят се унищожава и започва нов.

Всеки път, когато някой от световете е унищожен, Хопи – верните, биват спасявани и вземани от боговете в подземните градове, за да избегнат разрушаването на планетата.

Във всяко циклично разрушаване и винаги, според митологията на Хопи, „мравешките хора” са изключително важни за оцеляването на човека.

Т. нар. „Първи свят” (Токпела) явно е бил унищожен от огън с глобални пропорции, вероятно нещо като масиран вулканизъм, или сблъсък с астероид, или дори голямо изхвърляне на маса от короната на Слънцето с катастрофални пропорции.

„Вторият свят” (Токпа) обаче, бил унищожен от студ. Най-вероятно заради обръщане на полюсите, което причинило масивна ледена епоха, която унищожила живота на планетата.

Интересно, по време на тези два глобални катаклизми, членовете на племето Хопи били водени през деня от облак със странна форма и от движеща се звезда през нощта, водеща ги при т.нар. „Мравешки човек”, когото Хопи наричат Ану Сином.

Това създание ескортирало Хопи до подземните пещери, където те намирали подслон и прехрана.

Интересно, в древния шумерски език, Анум или Ану е  бил богът на небето. Той е създателя на творението.

В легендата на Хопи мистериозното създание, което напомняло на хуманоидна мравка, е описано като щедро и трудолюбиво създание, желаещо да предоставя храна на Хопи и да ги учи на методите за съхраняване на храната, така че да могат да оцелеят.

Go Back

Comment

View older posts »