Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Истината и лъжата през очите на индиго

Днес искам да обърна вашето внимание върху един аспект на човешкото състояние и неговата уязвимост от коварните тактики на заблуда и объркване. 

От Джулиън Уош

Човешкият вид няма по-голям недостатък от предразположението ни да бъдем заблуждавани и обърквани от тези, които се стремят да контролират и управляват живота ни. Примамени от истината, ние просто биваме всмуквани в безкрайни спирали и преплетени пътеки, които се вият към траховити гоблени от двуличие и предателство.

Нито е естествено, нито нормално да стоим в постоянно състояние на объркване, страх и ограничено съзнание. Някои от най-умните хора, които съм срещал, сякаш живеят в изолиран свят, изпразнен от философска дълбочина и всякакво реално схващане на действителността. Защо е така?

 

Слоевете на социалното инженерство и инвалидизиращите химикали във въздуха, храната и водата със сигурност имат роля в създаването на това ниво на откъсване.

И така, изглежда има такива, които силно се стремят да ни държат в някакво затъпено, подчовешко състояние на ума, в което конформизмът и сляпото робуване биват възнаграждавани за сметка на оригиналното мислене и независимостта. 

В края на краищата, една напълно осъзната и просветена човешка раса би била сила, с която да се съобразяват. Податливите отстъпчивите винаги са предпочитани.

В следващите абзаци възнамерявам да обеля пластовете на тайнствения кореноплоден зеленчук, който наричаме лук.

Винаги съм бил очарован от неговата структура, лютост и защо е толкова вкусен. Също така, той служи като уникална аналогия за разбирането на значението на корена и множеството пластове, които неминуемо обграждат дадена истина в сърцевината.

Ако захапете това сурово чудо, то със сигурност ще предизвика една-две сълзи. Тъй да е! Но какво общо има едно Индиго с всичко това? Продължавайте да белите и да плачете.

Истината в сърцевината

 

Мисля, че ние твърде често приемаме мъгливата си склонност като нормална, и това е тревожно. Обикновено отхвърляме с пренебрежение това, което не разбираме, и продължаваме към следващия работен ред. Но защо не разбираме? Защо трябва да има нещо извън сферата ни на схващане?

Когато се огледам, виждам наоколо хора с гигантски мозъци, затворени в масивни черепи. И мозъкът е нагънат отново и отново в безброй гънки за икономия на повърхностната площ по начин, който го прави още по-компактен.

Ако хипотетично трябва да напомпаме човешкия мозък, за да се издуят всички гънки, сигурно ще съперничи на размера и формата на неуловимите извънземни посетители с големи глави, за които се твърди, че са ни посещавали.

Затова гледайте и се чудете защо не го използваме. Казано ни е, че използваме вероятно само десет процента от мозъчния си потенциал. Каква загуба, не мислите ли?

Аз твърдя, че използваме само десет процента, понеже останалите деветдесет процента са твърде заети, опитвайки се да намерят смисъл в безсмислиците, с които са захранвани. И умът силно се мъчи, докато се учи да приема вярвания, които процъфтяват под маската на истината. 

Идеите на реалността се заобикалят и заменят с въображаеми платформи и илюзионни конструкции. Всичко това е умишлено и е необходимо, за да функционира обществото по начина, по който го прави.

Това е изморително усилие за могъщия мозък. Живеем живота си на сцена, построена от тези, които са решили да ни казват кои сме и какво сме. Измерваме се с титли, богатство и постижения в образованието.

Това са основно синтетични конструкции, които имат нищожно органично значение. Ние неминуемо предаваме силата си на нашите „господари”, както се подават ключове за кола на служител на паркинг.

Умът ни може да бъде подвеждан и дори да работи срещу нас дотогава, докато позволяваме на някого другиго да натиска програмиращите бутони. И затова, когато ни се казва, че сме дребни, грешни и безпомощни малки същества, биваме настройвани да вярваме, че това е така. Това са натрапени лъжи, които социалните инженери представят за истина.

Приказка за лука

 

Докато обелвам първия пласт, се подсещам за крехката, атлазена кожа, която го обгражда. Това е първото нещо, което виждаме и докосваме, по този начин лукът иска да бъде възприеман от света.

Старомодните хора ще ви кажат, че дебелата кожа е предвестник на студена зима. И така лукът „говори” по множество интересни начини – и изглежда сякаш наистина ни очаква дълга и студена зима.

Докато си проправям път пласт след пласт, започват да текат сълзи. Ах, мисля си, с всеки пласт това ще се повтаря. Накрая трябва да има награда, замечтавам се аз – семе, същина, сърцевина или ядка.

Но накрая няма нищо повече от това, което е било обещано в началото. Това може да се окаже разочароващо за някого, който си мечтае за награда след толкова усилия и очаквания.

А обръчите, о да – обръчите, всеки един кръгообразен и безкраен по свой начин, просто добавя по нещо допълнително към странния разказ на тази увита загадка. Може да си изпържа няколко. И тъй, лукът е честен във всяко отношение, всеки пласт е изграден върху предишния, за да представи честно есенцията на това, което е.

Обществените институции са изградени по начин много подобен на лука, но с едно възражение. Истината в сърцевината не е представена честно през всичките изтъняващи пластове. Общественият „лук” може и да е чист в центъра си, но външно показва признаци на загниване. 

„Кожата” убедително скрива ужасната истина, която може би гноясва отвътре. Човек е настроен да  съди за точно този вид лук отдалеч и да приема хрупкавата му и атлазена обвивка като доказателство за неговата чистота и искреност.

Ние сме настроени  по множество начини да приемаме това, което виждаме, за безусловна истина. Тези, които искат да го вземат и да го проучат, рискуват да бъдат заклеймени като лунатици. Лукът изглежда добре и си е такъв. Не, не можеш да го пипаш!

Ние интуитивно разпознаваме истината в самата сърцевина на една приложима концепция. Но има съмнителни концепции, със зрънце истина за примамка, за да им обърнем повече внимание.

След като задълбае, свободомислещият и осъзнат човек може види несъотвествията в качеството и цялостта, докато институцията се отдалечава все повече и повече от истината в сърцевината. Някои се усещат, преди да видят истината.

Но повечето никога не разбират как са били подлъгани да вярват в нещо, което по всичко изглежда истинно, докато всъщност може да е планирана система за контрол.

Правителствените и религиозните институции, например, често ще примамват интереса ви с неоспорими истини, преди да започнат да ни обясняват защо трябва да отидем на война или защо трябва да бъдем „спасени” от първородния грях. Това са опетнени пластове. Нито стават за ядене, нито дори напомнят на оригиналното семе. Нека влезе детето-индиго.

Възходът на Индигото

Всякакви идеи има относно какво точно е Индиго. Иска ми се да вярвам, че ако често посещаваш този сайт и успяваш да резонираш с по-голямата част от съдържанието му, наистина си може би един от тях.

Наричани са по много начини, но Индиго е добре за мен. Те не са относително новото явление, за което някои в духовната общност говорят. Те са сред нас от хиляди години, макар че бяха разпръснати по целия свят, което ги прави рядкост.

Сега обаче се появяват в множества по-големи от преди. Поради този необуздан наплив вероятно изглеждат като ново явление и от това може би идва объркването. Те не са нещо ново, но са могъщи и сега масово се завръщат, защото са призовани.

Детето / възрастен Индиго се познава по своята чувствителност (хиперчувствителност), емоционалност и интуитивно познание. Те са често неразбирани и често са смятани за резервирани или странни по някакъв начин и неортодоксални в това как виждат нещата.

Те обичат животните, често са вегетарианци или чувстват угризения да тръгнат в тази посока и могат да се свързват почти психически с другите видове. Имат чувство за единение с вселената и виждат през лъжите и заблудите, оркестрирани от социалните инженери.

Индигото може да е темпераментно и невинаги да създава впечатление, че е извисен и духовно балансиран. Така е защото индигото не е пасивно същество; те са тук, за да наблюдават и да поправят несправедливостите, които се вършат на тази планета, и желаят действено да защитават добронамерените души, които я населяват.

Мнението ми е, че Индигото е част от защитната система на Гея. Тя е усетила „инфекция” и е призовала „антителата” си. Те са ушевни воини и вибрацията им е наистина гореща и интензивна.

В най-вътрешния пласт на пословичния ми лук аз виждам ролята на Индигото и разбирам защо са тук. Живеем във време, в което лъжата и заблудата за ни отнели най-жизнените истини.

Човек трябва да погледне по-далеч от всекидневните новини, за да получи добра представа за този забранен за пипане, гниещ лук, който изглежда толкова добре, облечен с бляскава фасада. Често сме водени в погрешна посока заради истина, която е била внимателно поставена на пътеката.

Да, толкова истина, колкото е нужно да примами интереса ни и да ни отклони от курса. Наистина брилянтно! Просто трябва да я предадеш на тези глупави, месещи се Архонти.

Не е лесно да се види през облака на заблудата, който ни заобикаля. Гея знае това. По-лесно е да приемем програмираната реалност, разиграваща се пред очите ни и да не обръщаме внимание на знаците, които опустошават възприятията ни.

А, не бързайте толкова, казва Индигото. Те имат очи, що виждат, и уши, що чуват. Мисията им е да отделят истината от пипалата на лъжите, които я задушават.

Да, те изглеждат малко странни и различни, защото наистина са такива! Но се стараят да се впишат въпреки трудностите, свързани с фунционирането при по-висока вибрация. Те осъзнават, че трябва да се впишат, за да могат ефективно да предават спешните си послания.

Да – най-добре се пазете от очите на Индигото. Те виждат право през тези, които вредят на другите, през неискрените, лъжците, шарлатаните и вълците, които дебнат с окървавени зъби изпод козината на жертвено агне. Ясни са им като прочетена книга.

Те ви разпознават по делата, действията и енергията, която притежавате. Фините вибрации в речта ви, миризмата ви и самото присъствие, което излъчвате, не ще убегнат на ултра осъзнатото и високосетивното Индиго.

Животните, растенията и дори най-дребните насекоми говорят на Индигото. И Индигото ги разбира, и също отвръща на тези, които са настроени на неговата вибрация.
А също и Слънцето, Луната и звездите шепнат песента си в музикалните уши на това дете на светлината. Именно на тези енергии отвръщат те, а не на наложени конвенции и изкуствени конструкции, които обществото представя за нормални.

Те са от първата религия и познават гласа на Създателя. Тъй че към силите, които си мислят, че са такива – старите ви номера се изтъркаха. Шаблоните ви на конформизъм не ще уловят енергийната изява на тези същества, струпващи се пред вас.

Хватката ви за Индигото е като мрежа, опитваща се да задържи вода. И това е така.

Заключителна мисъл

 

Глобалният елит, казват, има всичките пари на света, от които някога биха се нуждали. Както и да е, ако искат още малко допълнително, те просто могат да си напечатат, или да си навърят няколко цифро-долара.

Тъй че какво друго искат, бихте попитали. Искат теб!

Искат да те притежават! Мислят си, че вече те притежават. Не те притежават. Но ако повярваш, че те приежават и приемеш конвенциите им и изкривените им философии, ами това им стига.

Просто за забавление помисли за себе си като за обект – кола например. А, ти си от италиански произход, казваш – супер – нека тогава е Ферари. Т.нар. „сили” никога няма да я виждат като „твоята” кола, тъй като я считат за свой инструмент за натрупване на богатство.

Но няма нужда да държат новата ти кола в частния си гараж, докато държат собствеността и си плащаш редовно. И ако си мислиш, че някой ден можеш да притежаваш колата си изцяло, помисли си пак.

Те все още приежават застрахователните компании, в които тя е застрахована, и бензиностанциите, в които я зареждаш. Те ще продължават да имат акции и дялове в активите си, каквото и да правиш. Свободен си да ходиш където си поискаш, но не забравяй кой те притежава.

Така мисли елитът. И така те виждат. Не като личност, а като вид обект, възможен актив или пасив в господарската си империя.

Така че добре, че раждането ти е било сертифицирано и че ти е издадено номерче, че иначе нямаше да съществуваш в техните очи. Уф!

Често сме примамвани към някоя лъжа, както мишка се примамва в капан. Това сиренце мирише толкова хубаво и тогава – ЩРАК – няма вече мишле. Затова ако смятаме сиренето за хапка истина, тогава защо по дяволите е изграден целият този маниакален капан около нея?

Това е въпрос, чийто отговор оставям на вас да намерите. Достатъчно е да кажа, че можем да бъдем подведени доброволно към капани, които могат да ни отведат до собствената ни смърт, била тя физическа, умствена или духовна.

Единствената вина на мишката е, че се намира в къща, която не е адекватно опушена да държи такива същества навън.

Мишката е само вестител на това нарушение, а ние знаем какво се случва с вестителите в този свят. А когато капанът щракне, живеещият в сградата може така и да не научи, че е убита мишка, която яде скорпиони.

Да, животинчето се било запътило да изяде цяло гнездо, скрито в спалнята на стопанина. Но онова сиренеце миришеше толкова по-добре. О, моля да ме извините за отплесването. Често ми се случва.

Но ако можехме да се настроим така че да виждаме и сиренето, и пружината, и дъската, върху която е закрепена цялата проклетия? Всъщност можем.

Като за начало спрете да гледате телевизия! Няма никаква разлика между FOX и CNN, така че престанете да се заблуждавате. Няма политически ляво и дясно, а църквата ви няма лиценз да използва името на Иисус без изричното Му съгласие.

И между другото, и за миг не си помисляйте, че той би одобрил църквата ви.

И все пак, стойте далече от онзи затъпяващ ума, излъчващ смъртоносни лъчи инструмент, който наричаме телевизор поне за година и тогава преоценете как гледате на нещата. Искрено ви предизвиквам да го направите. Ще направите огромна услуга на целия свят – уверявам ви в това.

Както и да е, ако сте успели да минете упорито през цялата тази статия, искам да ви благодаря. Вие сте Индигото, до което се опитвах да стигна. Да, ти, дете на Светлината.

Go Back

Ето нещо друго за истината и лъжата:
http://travell.blog.bg/regionalni/2016/06/03/istinata-i-lyjata-prikazka-za-vyzrastni.1455676

Reply


Comment

View older posts »