Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Алистър Краули и Сирианците

October 8, 2016

Извадки от „Прирамидите от Монтаук” от Престън Никълс и Питър Мун.

Най-важният аспект по отношение на откритията, направени в предната глава, е че те обясняват ключови аспекти на древното ни наследство.

Както вече се каза, „Книгата на закона” ни отвежда към Хеопсовата пирамида с линия, начертана под ъгъл от 26’.

Водени сме и към Сфинкса, когато анаграмата от Баст се появява в книгата. Това ни поставя сред две от чудесата на древността и непосредствено до Кайро – градът на Марс.

Вече беше демонстрирано, че Египет, както и много други аспекти на нашата цивилизация са се оформили, за да служат като посвещение на планетата Марс, но имало още едно небесно тяло, което било почитано дори повече: звездата Сириус.

Тъй като блестяла като най-ярката звезда на небесата ни, египтяните базирали целия си календар върху движението на тази свещена звезда.

Вече беше илюстрирано, че Хеопсовата пирамида била построена, за да се синхронизира със Сириус, така че звездата да свети през отвора в Царичината камера в точно определен момент.

Езотеричните писания сочат, че светлината, сияеща през отвора, трябвало да предаде звездната светлина на Сириус върху посвещавания по време на ритуал.

Ако Египет бил тъй очарован от Сириус, това обяснява защо древната цивилизация имала подобна почит към звездата. Всъщност, геометричните фигури на планетата Марс се смята, че били построени в чест на Сириус.

Според една легенда, лицето на Марс било в чест бога или соларния логос, познат като Сукон. Сирианците се установили на Марс с негово разрешение.

Той бил идентифициран и като Сет. Причината Сирианците да се установят на Марс била, че по онова време той бил в орбита, поддържаща живот.

720-те дни, нужни за да обиколи слънцето, осигурявали най-препочитаното време, което можело да доведе до цивилизация в онзи период от време.

В проекта „Монтаук” именно Сирианците осигурили стола, използван в експериментите за пътуване във времето. Един г-н Х се свърза с мен и ми каза, че бил участвал в преговорите са осигуряването на стола.

Този човек ми разказа за способността на Краули да манипулира времето и беше първият, който предположи, че както проектът „Филаделфия”, така и проектът „Монтаук” били в резултат от магията на Краули.

Всичко това е много иронично, когато човек се вгледа по-дълбоко в тайните контакти на Краули. Краули не само бил замесен в ОТО, но бил и член на мистериозна тайна организация, позната като „А-тата”: (Argenteum Astrum) или „Орден на Сребърната Звезда”.

„Сребърната звезда”, за която става дума, е самият Сириус, най-забележимата в небесата и поставена като главна звезда в древното съзвездие „Феникс”. И древните асирийци, и финикийци вземат името си от това наследство.

Краули определял Ордена на Сребърната звезда като самите Илюминати. И тъй като се смята, че той бил ръководителят на Илюминати, съответствията се задълбочават още повече.

Сърцето на това магическо течение било вдъхновено от Сириус и имало достатъчно предания, които да го подкрепят. В окултните предания Сириус е Скритият бог или „слънцето зад слънцето”. Както луната отразява слънцето, така и слънцето отразява Сириус.

Тази идея била изразена в „Книгата на закона”, когато Краули написал „Кабът е в Ку, а не Ку в Каба”.

Думата „Каб” означава „звезда”, докато „Ку” се отнася за светлината. Това, което се казва тук, е че колективната „мъдрост” често приема, че звездите излъчват светлина.

Истината е, че звездите са в светлината и просто я отразяват. Именно в този смисъл Краули и древните, които почитали Сириус, почитали светлината на сътворението. Сириус бил най-ярката звезда и следователно отразявал най-много светлина и бил най-могъщ.

Според древните египтяни, имало специална окултна връзка между Сириус и Земята, когато били на най-близко разстояние. С други думи, повече космическа светлина била отразявана от Сириус, отколкото по друго време на годината.

Открили, че връзката била най-силна по време на Кучешките дни през август (Сириус е познат като Кучешката звезда), които протичали от 23 юли до 23 август. Някои смятат, че достигали върха си чак до 8 септември.

Този аспект на Сириус е много синхроничен, ако си спомняте теорията, споменавана в проекта „Монтаук”, че биоритмите на Земята протичат на всеки двадесет години на 12 август. 

На тази дата е не само сватбата на Краули, експериментът „Филаделфия” и кулминацията на проекта „Монтаук”; тя е точно в средата на Кучешките дни.

Разбира се, Монтаукският стол се предполага, че бил осигурен от Сирианците. Очевидно, ако целият този невероятен сценарий за Монтаук е верен, логично е Сирианците да са имали една-две идеи как да се направи стол, който да резонира със съзнанието на времето.

Според информация от историята за Монтаук, Сирианците били технически създания и не били много политически. Според Ал Биелек, Сирианците в някои аспекти много приличали на човеците. Те са мускулести, но имат вертикални цепки на очите, като котките.

Носят покривало върху косите си, а има съмнения и че са плешиви. Понякога имат странни неща върху очите, които може да са устройства за комуникация.

Високи са приблизително два метра и могат да минат за човеци с подходящото облекло. В Монтаук били предимно приветливи и си вършели работата.

Не се казва много повече за тях, нито пък аз имам какво повече да добавя по този въпрос. Това, което е важно, е че изглежда имат доста голямо съответствие в инфомацията, която се разкрива.

В книгата „Дванадесетата планета” от Зекария Сичин е много добре документирано, че Земята е била посещавана от извънземни създания от незапомнени времена.

Този труд проследява активността чак до древен Шумер, точно където Сирианците се установили. Всичко това не само поставя Сирианците в точката на фокусиране на планетарната ни теология, но ги прави и център на всякакъв вид извънземна активност.

Краули изследвал тази времева линия при източника ѝ, когато проучвал церемониалните обреди на Сирианците или древните Шумери, както и да ги наречем.

В историята тези създания са известни като царете-пастири и били наричани Йезидите. Пророкът им бил Йезид и Краули открил, че бил прероденият Йезид.

Докато Краули изследвал тези древни Шумери и обредите им, че те били извънредно сексуални и необуздани.

Всички церемонии се извършвали в синхрон с движението на звездите. Много от тях впоследствие се пренесли в римските и гръцките мистерийни школи. Тези древни гледали на първичните пориви по много по-различен начин от „цивилизованото” общество днес.

Подобно на животни в размножителния им период, те инстинктивно разбрали, че движението на вселената съвпадало със сексуалните пориви, които позволявали на човек да получи достъп до невидими светове или други измерения.

В индуските тантрични изкуства, познати като йога на любовта, тези пориви щели да се дефинират по-добре като кали, които са единиците на времевите или вагиналните вибрации.

Ако човек редуцира пространството и времето до техните мъжки и женски аспекти, лесно е да схване, че Майката Природа ще има трептения, съответстващи на вагината.

Това бил глиф с формата на око, който бил в резултат на разгъването на втория акт на сътворението. Не само е с формата на око, но и е известен като Окото на Хор или като Окото на Сет (Сириус). Когато това „око” е във вертикална позиция, то символизира вагината.

Докато геометрията на пространството и времето се разгъва в еволюционния процес, (който е известен като Майката Природа), има процеси и повторения, които имитират или се хармонизират с това, което познаваме като сексуален процес. Тези точно енергии са невероятно мощни, тъй като правят сътворението реалност.

Разбира се, морфогенетичната мрежа е скицата, която става реалност. Точно по този начин древните Шумери или Сирианци извършвали отгийните си обреди.

Те почитали трептенията и разгъванията на геометричната еволюция, като свързвали съзнанията си чрез сексуалния процес.

Всички знаем, че преминаваме в различни състояния на съзнание по време на сексуалния акт. Тъй като той е процес на сътворяване, не е трудно да свържем, че тогава можем да имаме ефект върху сътворяването, когато сме в тази форма на съзнание. Когато се отдадем на секса, ние барникаме по скиците, по които цялата вселена е направена възможна.

Докато Краули проучвал тази информация, видял че древните разбирали какво правели в оргийните си обреди.

Разбира се, ако днес се включите в оргия, може да откриете, че процедурата е дегенерирала до нечестива бъркотия. От друга страна, магическите енергии определено си присъстват.

Всичко това ни връща при Баст – богинята на магьосничеството и сексуалното вещерство в египетския пантеон. Ако някога сте имали порив да направите нещо от странно сексуално естество, навлизали сте в зарството на Баст. Коя точно била тя?

Често определяна като египетската богиня-котка, Баст е една от най-древните форми на Бабалон – богинята-майка. Баст е изобразявана и като котка, и като лъв. Като богиня на сексуалното вещерство, тя властвала над похотта и сексуалната жар.

Нейна работа било да се грижи всички възможности да се проявят и да видят бял свят. Баст лесно се идентифицира със Звяра, понеже „председателствувала” при големите сексуални експерименти в Атлантида, (а по-късно и в Египет), което породило русалките, минотаврите, кентаврите, пегасът и подобни.

Наследството на Баст ни дава най-малко две думи в съвременния ни речник. Думата „копеле” (bastard) била получена от Кутията на Пандора, която била отворена от неограничените практики за възпроизвеждане, които били нещо обичайно по времето на нейното господство. По време на господството на богинята башниството не било важно.

Бракът се появил в голяма част поради нуждата да се запази патриархалната структура за целите на наследяването. 

Когато бащата-бог поел юздите, направил бащинството важно и наказвал жените, които раждали деца извън установената традиция на брака. Това е не толкова въпрос на морал, колкото на власт.

Амазонските култури били известни със способността си да се размножават без употребата на мъж. Понеже човешкото тяло е преди всичко андрогинно,  разделянето на половете теоретично не е необходимо за създаване на потомство.

Това твърдение за амазонките се подкрепя от факта, че в zona pellucida (възпроизводителното тяло при жените, което съдържа торбичка) може да проникне латентен мъжки протеин в наследената генетична структура на жената, който тялото възприема и третира като сперма. Това води до партеногенеза.

Спорно е дали амазонките са били небалансирани в посоката на женските енергии. Независимо дали това е така или не, не за това става дума.

Културата им и общата култура на женствената божественост от онзи период от време били подменени от патриархална култура, която се опитала да подчини жените до най-нетърпими условия.

Мъжките сили установили контрол. След това моралът бил генериран от властния елит на тази конкретна цивилизация.

На много първично ниво целта на женските енергии е да се възобновяват през сексуалните органи. Това е портата към безсмъртието за животинските видове.

Само чрез женските гениталии животното може да проектира образа си за бъдещи обстоятелства и по този начин да добие вечен живот за вида си.

Баст символизирала това, а също и идеята за невъздържани сексуални практики, известна понякога като „коткуване” (catting).

Оттук и думата „п***а” (cunt), обичаен жаргон за вагината, но почти винаги използван в пренебрежителен смисъл. Тази дума е толкова табу, че си е намерила място в списъка на „седемте мръсни думи”, които не могат да се изполват по телевизията или радиото.

Както виждате, влиянието на Баст съвсем не е малко в нашата култура. Човек лесно може да види, че злобата и враждата, които обикновено придружават думите „копеле” и „п***а” идва от древната критика на културата, която преобладавала по времето на Баст.

Концепцията на Краули за Алената жена или Бабалон е още едно име на богинята Баст. Аленото е избрано, понеже това е цветът на кръвта, (а също и цветът, избран за корицата на „Книгата на закона”).

Както казахме по-рано, кръвта представлява преминаването на луната и менструалния период.

Лунният календар следователно е календарът на Баст и представя истинската времева линия. Това е в пряко противоречие с Григорианския календар, даден ни с декрет на Папа Григорий – същият папа, който оторизирал инквизицията.

По отношение на лунния ѝ аспект, потомството на Баст било известно като деца на луната, оттук и името лунно дете.

В предната глава Краули беше идентифициран като преродения Жрец Анкх-аф-ан-Кхонсу, което се равнява на Жрец на Менту. 

Тъй като Кхонсу също се отнася специално  към луната, Баст може да се идентифицира като Жрица на Менту по отношение на лунния ѝ аспект.

Именно от тази гледна точка може да се приеме, че Баст е ръководила сексуалните и генетичните експерименти, за които се говори, че са се провеждали в Монтаук.

Интересно съвпадение е, че обикновено има най-различни котки, обикалящи из зоната за пикник в близост до паркинга на фара в Монтаук.

Очевидно са бездомни, но са винаги добре хранени от туристите, които понякога си вземат по някоя за домашен любимец. Тези котки са известни като „Котките от Монтаук”. Преди време някой ми каза, че ако последваш котките преди буря, те ще те отведат под земята.

Макар и връзката на Баст с Монтаук да е малко неясна, в древен Египет Баст била прославяна като Сфинкса.

Тя имала слабините на лъв, символизиран от съзвездието Лъв, а горната част на девица, символизирана от съзвездието Дева. Някога Сфинксът имал гърди, но те били заличени с установяването на патриархалната култура.

Лицето също било променено, за да изглежда повече като шимпанзе. Оскверняването на Сфинкса поражда важен въпрос:  защо получихме шимпанзе?

Отговорът се намира в гените ни. Човешката еволюция на тази планета била ограничена преди всичко до биологията на маймуната.

По-рано в тази книга казахме, че положителният резус фактор на кръвта се отнася към маймунските гени в човешката система. Отрицателният резус фактор предполага извънземен тип кръв. Вижда се и прилика между маймуните и човешките същества.

Ако не ми вярвате, просто отидете да разгледате горилите в зоологическата градина.

Самата дума „маймуна” (monkey) ни дава интересна игра на думи. “Mon” се отнася за Монту, Монтаук или по-ранните определения, дадени за тази фонема, докато “key” (ключ) се отнася за „ключ към Монтаук”.

Въпреки че има спорове сред учените, “monkey” произхожда от холандската дума “monnekijn”, която ни отвежда назад до римската дума “monne”, чийто произход не е ясен.

Почеркът е на стената. Manikan означава малък човек или имитация на човек. Monne е тясно свързана с корена на думите, вече споменати.
     
Твърди се, че думата „маймуна” (ape) е заета от една тевтонска дума, макар че има спорове и някои казват, че всъщност е от Келтите. Всичко става ясно, когато проверим произхода на думата “apex”. Това означава няколко интересни неща.

Тя е най-високата точка на кулминацията на времето и също така се отнася за върха на триъгълник или конусовидния връх на прирамида. “Apex” силно предполага идеята за Вавилонската кула или планинския аспект на Монтаук. Самата дума произлиза от „връх”, особено по отношение на върха на кепето на фламин.

(Фламинът бил жрец или магьосник в древен Рим, като думата произлиза от санскритската дума „брахман”).
     
„Орангутан” произлиза от „оран”, което означава човек, и „утати”, което се равнява на гора. Думата „оран” е малайзийска дума, която е подозрително близка до Орион.

„Шимпанзе” произлиза от „пан”, което значи всеобхватен. Отнася се и към Пан – богът на гората и полята. Той бил доста сексуално активен и Краули написал много поезия за него.
     
„Горила” била измислена като дума от истинския Док Савидж въз основа на една западноафриканска дума за раса от космати жени.

Тя е директна препратка към генетичния вид, който не виждаме и за който не чуваме много-много днес. Можете да прочетете книгата „Мама беше прекрасен звяр” от Хосе Фармер за повече информация по тази линия.

Смисълът на всичко това е много ясен, а фразата „правя маймунджулуци” добива съвсем нов смисъл. Някой е барникал гените ни в доста буквален смисъл. По времето на Баст били приемани всякакви форми на генетично моделиране. Надделяващото влияние избрало да размножи прилика с маймуните през морфогенетичната мрежа на еволюцията.

Баст определелила, че човешкото съзнание може да приеме по-низша форма, ако избере, или по-низшите форми можели да добият еквивалента на човешко съзнание.

За мнозина това е скверно учение, но е било на голяма почит в едни отминали времена. Археолозите открили, че град Бубастис съдържал множество мумифицирани котки, които стоели като пазители на храма. Почитта към Баст била гореща.

„Книгата на закона” ни учи, че размножаването на живота е напълно необуздано по природа.

Всички възможности са реални и това се постига чрез еволвиращата геометрия, която стои зад плановете на еволюцията. Богинята Баст защитава неограничения потенциал на цялото творение.

Нашите ограничения в еволюцията са повлияни от тези, които господстват над морфогенетичната мрежа, но по същество се определят от свободната ни воля и избор в това.

Go Back

Comment

View older posts »