Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Живот между преражданията: Част пета - Животът между преражданията

February 27, 2017

ВРЪЩАНЕ НА КЛИЕНТИТЕ КЪМ ТЕХНИТЕ ДУХОВНИ ГРУПИ

ЗА ПОВЕЧЕТО ЗАВЪРНАЛИ СЕ ДУШИ ТАЗИ последна спирка е особено приятна. Хипнозата дава възможност на клиента да посети духовните си другари, които са му особено близки. Синхронът в ЖМП винаги е важен. Клиентът може в някой етап от сеанса да поиска да осъществи контакт с определена душа. Когато новопристигналата душа зърне приятелите си, които са събрани в нещо като група, наставниците често се оттеглят. Все още кръжат наблизо, но повечето хора съобщават, че продължават сами дори в последните етапи от това пътуване. Независимо от това, душите никога не изказват тревога, задето са били изоставени от наставниците си. През последните етапи от пътуването трябва да бъдете подготвени за най-разнообразни съобщения от клиентите. Някои описват красиви поля и селски пейзажи, където ги чакат техните другари. Други виждат постройки, например храмове, библиотеки или училищни сгради. Преходът към тези места е различен при всеки след всеки живот. В „Пътуване на душите, шеста глава („Преход"), описвам спомените на души, които съобщават, че пътуват към големи оживени центрове, преди да се пренесат в тихи зони, където в далечината виждат прозрачни балони с групите души.

В „Следите на душите (пета глава, „Системи от духовни групи") писах за едно често срещано сред клиентите видение — голяма зала за отдих, пълна с духовни групи, една от които е на завръщащата се душа. Дал съм и описания на тази зала за срещи и вторичните групи, включващи понякога до хиляда души. Но главната група на клиента наброява между десет и двадесет души.

Защо някои клиенти при пристигането си откриват своите сродни души на открито, а други в сгради? Защо някои заварват множество духовни групи да общуват в голяма зала, а други биват посрещани само от неколцина приятели? Това не е нещо, което можем да знаем със сигурност, но с годините съм направил някои изводи. Логично е да се приеме, че онова, което душата заварва в духовния свят, зависи от момента на пристигането ѝ. Знам със сигурност, че някои души виждат различни сцени при пристигането си след всеки свой минал живот. .

Но това може да има символично отношение към току-що приключилия живот. Нищо чудно сцените, които заварва душата, да са свързани с временната личност, която е придобила през последното си прераждане. Въпросът, който трябва да си зададете, е какво е най-необходимо на тази душа, за да се интегрира обратно в духовния свят. Терапевтът трябва да има предвид както личността, така и историята на всеки клиент. От значение са и сегашните му вярвания, защото те може да влияят върху неговите видения. Не бива да се забравя и нивото на развитие на душата.

Когато разглеждам символиката на някои сцени, личи как току-що прекосилата душа свързва земните си преживявания с духовните срещи, които ѝ се струват познати. Вярвам, че метафоричните сравнения, в които една идея или картина има определено значение, може да са режисирани и от наставниците, когато умът се опитва да даде интерпретации на духовните образи, той може да създаде метафори, които да свържат информацията с физическата реалност. Независимо каква е обстановката при пристигането, винаги вземайте предвид каква функция изпълнява тази сцена за душата. Ето някои примери:

А. Градините символизират сигурност и спокойствие, съчетани с внимателни съвети от страна на наставника.

Б. Храмовете (включително обществените зали) са места за духовно общуване с другите.

В. Училищата и класните стаи символизират уроците и учителите на духовната група.

Г. Библиотеките са тихи места, предназначени за лично усъвършенстване и размисъл.

Д. Балоните на духовните групи са местата, които завърналата се душа свързва със сигурността на дома и общуването с най-близките.

Рано или късно, но най-често след ориентацията, ще настъпи подходящият момент, в който да отведете клиента си на мястото, където ще може да се види със своите другари. Понякога той сам ви пренася там, друг път се налага да го попитате: Не е ли вече време да отидеш при приятелите си?

Обикновено в описанията на клиента за духовната група ще чуете за някакво по-голямо място сред друго, където се събират другарите му. Тази зона (не залата за отдих) се счита за нещо като духовно убежище. Особено при по-младите души то е с прозрачно ограждение, което ги отделя от останалите групи.

РАЗПОЗНАВАНЕ НА СРОДНИТЕ ДУШИ

ПРЕДИ ДА ПРОДЪЛЖИМ С РАЗПОЗНАВАНЕТО на душите в групата, би било добре да споменем трите главни категории души в нашия безсмъртен живот:

А. Главни сродни души: Често, но не винаги, тази душа е партньор, с когото имаме дълбоки връзки, например брак. Тази душа може да ни бъде и брат, сестра, най-добър приятел и дори в някои редки случаи родител.

Б. Души-другари: Това са души от групата, които съставляват нашето духовно семейство. В психодрамата на материалния живот те са ни братя, сестри, деца или добри приятели.

В. Свързани души: Това са всички души, които съставляват вторичните групи, скупчени около главната. Често в преражданията са наши родители или главни фигури в нашия живот, за да ни предадат някои кармични уроци. Но най-често са ни познати, които са свързани с нас по някаква причина. Все пак много от душите в близките групи са ни непознати както в живота, така и в духовния свят.

В тези три общи категории се срещат и големи разлики. Например напълно възможно е клиентът да има само кратка връзка с дадена душа в живота, която иначе да му е другар в духовния свят, а не просто свързана душа. Причината за това може да е кармична последица от минало прераждане.

Докато приближавате обекта към мястото, където той вижда светлите енергийни форми на събраните души, неговите отговори често са пресекливи. Когато говорех за ритъма, споменах колко важно е да напредвате бавно в някои периоди от сеанса. Разпознаването на душите е един от интервалите, когато трябва да оставяте на клиента достатъчно време, за да отговаря на въпросите ви.

Когато обектът ми каже: „То е доста далеч и не различавам ясно какво става, моят отговор обикновено е: Чудесно се справяш; не бързай, просто се приближи. Бъди търпелив и скоро ще видиш всичко.

Докато се приближава, клиентът може да каже нещо от рода на: „Виждам група светещи точици”. Тези визуализации наподобяват онова, което са видели по време на прекосяването.

Обикновено откликвам с три основни въпроса:

1. Кажи ми какво правят.

Стандартният отговор е: „Мисля, че ме чакат. Следващият ми въпрос вече изисква по- внимателно вглеждане:

2. Как са се подредили?

Ако клиентът не отговори или не е сигурен, му давам няколко варианта:

3. Как се движат светлинките — поединично, по двойки или на по-големи групи?

Приближаването на обектите до духовните им групи е описано и в „Следите на душите (пета глава). Там са дадени две от най-често срещаните раз-положения на духовните групи. Това са:

а) ромбовидно и

б) полукръг.

Душите като че ли не изпитват нужда да общуват със своите наставници в тази фаза. В етапа на разпознаването, когато се приближи към своята група, клиентът в повечето случаи усеща съвсем смътно присъствието на наставника. Но ще имате и обекти, при които това усещане ще е съвсем отчетливо. Те обикновено отбелязват: „Една от светлините е по-ярка и е с цвят, различен от другите”.

Мисля, че тук ще е добре да дам пример с моята часовникова техника, която ми върши добра работа при разпознаване на членовете на групата. В този случай името на клиентката е Сюзън. Тя се визуализира като завърнала се душа, която току-що се е натъкнала на полукръг от светлини, за които знае, че са нейни приятели.

Д-р Н.: Докато се приближаваш към светлинките на твоите приятели, искам да ми кажеш как са се подредили. В редица, кръг, полукръг или безредна купчинка?

Сюзън: Аа... в нещо като полукръг.

Д-р Н.: Добре, а сега преброй светлинките. Не е нужно да бързаш, просто ги преброй и ми кажи колко са.

Сюзън: (прави пауза) Ами... да... девет.

Д-р Н.: При приближаването си към тях къде заставаш — в средата, отляво или отдясно на тези девет светлинки?

Сюзън: (по-уверено) В средата.

Д-р Н.: Добре, а сега ми помогни, като си представиш, че Всички тези души са разположени около теб като числата на часовник. Ти си в средата, където са монтирани стрелките. Така светлинката срещу теб е дванадесет часът, отляво е девет, а отдясно е три. Ако с приближаването ти някоя светлинка застане зад теб, тя ще бъде шест часът. Останалите ти приятели могат да бъдат разположени навсякъде между тях. Разбра ли?

Сюзън: Да.

Д-р Н.: Добре. Сега ми кажи от коя позиция на циферблата се приближава към теб първата душа.

Сюзън: О... отпред. От дванадесет часа.

Д-р Н.: Мъжка или женска фигура е това?

Сюзън: Мъжка.

Д-р Н.: Кой е той в живота, който току-що си напуснала?

Сюзън: Съпругът ми Джим.

(Забележка: Ако това е емоционална среща, ще спра за малко, за да дам на клиента време да прегърне тази душа и да ми каже само онова, което иска, за общуването между тях.)

Д-р Н.: А кой е той в днешния ти живот?

Сюзън: Господи! Това е съпругът ми Бил.

Д-р Н.: Как е безсмъртното духовно име на Бил?

Сюзън: Ша... А!... Шамо...

Д-р Н.: А твоето безсмъртно име? Как те нарича Шамо?

(Забележка: Може вече да сте попитали клиента за духовното му име, но ако не сте го направили или не сте получили отговор, сега е подходящият момент да научите името му.)

Сюзън: Лайла... Казвам се Лайла.

Д-р Н.: Добре, Лайла, в какъв цвят виждаш Шамо?

Сюзън: Ммм... жълт и бял.

Д-р Н.: Ако сега стоях на мястото на Шамо и държах срещу теб голямо огледало, какви цветове щяха да се отразят в него?

Сюзън: Същите.

РАЗЛИЧАВАНЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ НА ДУШИТЕ

МОЖЕХ ПРОСТО ДА ПОПИТАМ СЮЗЪН: „А ти какви цветове излъчваш? Все пак съм открил, че картинният подход, при който душата вижда себе си символично отразена в огледало, дава много по-обективни отговори. Освен това, тъй като клиентът визуализира някаква групова конфигурация с много цветове, той трябва да ви я опише, за да можете да я начертаете в бележките си. Обикновено обектът вижда душите около себе си разположени в полукръг. За него е много по-лесно да ги вижда и усеща, ако се движите по кръга и разпитвате за името, цвета и личните характеристики на всеки от членовете. Ако душите са скупчени или построени в ромб, просто ще разгледате първите, а след това ще се придвижите по-назад в групата.

В „Следите на душите („Цветове на душите") давам цветовия спектър на духовните аури, свързан с видимия напредък на душите. Освен това съм описал и значението на тези цветове според безброй съобщения на клиенти. По-нататък давам пример за енергийните цветове в типичната духовна група, съставена от единадесет души. Роднините и приятелите от този живот също биват разпознати.

В глава „Първоначален контакт с духове” споменах, че цветовете се генерират от специфичните енергийни вибрации на всяка душа. Душите имат цветове на ядрото и ореола. Главният цвят на ядрото, който се излъчва от центъра, издава нивото на напредналост, докато цветът на ореола обикновено има общо с чертите на характера му. Тези два цвята могат да са еднакви или различни. Може да имате оранжево-червена душа (второ ниво), чийто характер се отличава с напрегнатост и страст. Такава душа би имала само един цвят. За да демонстрирам други характери, жълтото е типичният цвят за сила и смелост, докато зеленото издава лечителски способности, синьото знание, а пурпурното — мъдрост.

Тъй като светлосиньото, тъмносиньото и пурпурното са цветовете на по-напредналите души, често ми задават въпроса: „Каква е разликата между знание и мъдрост? Сините души са предразположени към размишления и анализи и имат силна склонност към причинно-следствените закони на кармата. Някои сини души не участват много в дейностите в духовния свят, а посвещават времето си на пътуване между измеренията. В този случай синьото е нивото на напредък и може да бъде смесено със сребристо, един етерен цвят, свързван по-скоро с индивидуалното естество на душата.

Колкото до силно развитите тъмнопурпурни души, които обикновено са старши наставници и членове на съвета, при тях откриваме, че знанията са преминали в мъдрост, която е по-широко и еклектично понятие, свързано с опита и таланта. Всички свидетелства показват, че членовете на съвета отговарят за следващото ни тяло и затова трябва да прилагат голяма мъдрост и оригиналност в решенията на проблемите ни. Съчетаването на една душа с човешки мозък е доста трудна, по-добре да кажа божествена задача. Разбира се, и тъмносните, и пурпурните същества са високо принципни, решителни и организирани, но същевременно проявяват невероятно творчество и безгранично търпение, опрощение и любов.

ЖМП хипнотизаторът трябва да бъде предпазлив към строгите правила, свързани със значението на цветовете. Много висок процент от клиентите ми са съгласни, че някои качества и нива на напредък са свързани с определени цветове. Но винаги има изключения, понеже енергийните вибрации са много фини и понякога се получават аномалии. Освен това не винаги можем да разчитаме, че клиентът ще бъде последователен във всички подробности от разказа си по време на сеанса. Благоразумно е хипнотизаторът да не си вади прибързано изводи за цветовете, преди да подложи всички съобщения на клиента на кръстосана проверка.

Докато придвижвам обекта из групата, си отбелязвам позицията на всяка душа и питам:

Какъв цвят виждаш да се излъчва от тази душа?

Макар че душите излъчват по повече от един цвят по бреме на груповите визуализации, обектът може автоматично да възприеме само доминиращия. Често, ако се вижда само един цвят, особено от разстояние, той свидетелства за нивото на напредък на душата. Също така си водя бележки за яркостта на всяка светлина. Дали излъчва стабилно, ярко сияние, което издава силна енергия, или е неясна и мъждукаща, т.е. на по-пасивна или млада душа. Тези съобщения дават известна представа за качествата на душите.

СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

СЪБИРАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСЕКИ член от групата изисква време, защото много клиенти разпознават бавно другарите си. Длъжни сте да им дадете цялото време, което им е необходимо, за да не пропуснат нито един член на групата. Ето защо подробното водене на бележки е важно. Започвам да ги водя още в момента, в който отведа клиента в миналия му живот, така че винаги мога да се връщам към тях за потвърждение. Например мога да подхвърля: „Докато приближавахме твоята група, ти ми каза, че виждаш десет души, а сега споменаваш само за девет. Да не би да пропускаш някого?Ако е необходимо, добавям: „Забелязвам, че на два и четири часа има души. Да не би да има някоя и на три?Много е удобно на този етап да държите пред себе си напечатания на машина списък с най-важните хора от настоящия живот на клиента. Да се надяваме, че бележките, които сте водили по време на встъпителното събеседване за динамиката на семейните му отношения, също ще са ви от полза. Докато идентифицира всеки от своите другари, клиентът обикновено дава двете им имена, земното и духовното. Също както с имената на наставниците, някои духовни имена могат да бъдат трудни за произнасяне. Докато обектът произнася имената, точно както съм го инструктирал преди това във връзка с името на неговия наставник, го помолвам да ги каже буква по буква, за да мога да ги запиша. Ако името не е пълно, казвам: Засега ще използваме онова, с което разполагаме. Можеш да ме поправиш по-късно, ако стане нужда. Поправката идва по-късно, след като клиентът няколко пъти ме чуе да произнасям погрешно името. Това се получава най-добре с личното му безсмъртно име.

ГЛАВНИ СРОДНИ ДУШИ

КОГАТО КЛИЕНТЪТ ЗАПОЧНЕ ДА РАЗПОЗНАВА членовете от своята група, неизбежно ще се стигне и до силно емоционалната сцена на срещата му с неговата главна сродна душа. Често това същество бива разпознато първо, защото в повечето случаи то застава най-отпред. Вече съм писал много за сродните души. За целите на тази книга искам да засегна една терапевтична тема за сродните души, която би разстроила силно клиента на този етап от сеанса.

Всеки, който е имал връзка с наистина голяма любов в живота си, знае, че химията на духовната или физическата среща е в състояние да преобрази духа. Същността на тази съединяваща енергия е в усещането, че част от теб изведнъж е станала част от друг човек. Когато са заедно, сродните души се чувстват по-пълноценни. Съжителството в истинска любов трансформира старото аз в нещо по-силно. Въплътяването с цел да се изразиш в материална форма е една от основните подбуди за сродните души да идват на Земята и да се срещат. Хората често се притесняват, че ако си изберат неправилния партньор, може да пропуснат своята звезда. Но и това никога не става случайно.

Когато клиентът визуализира събирането си със своята главна сродна душа в духовния свят, това е един от най-радостните моменти в сеанса. Все пак бъдете подготвени и да ви каже унило: „Моята сродна душа не е с мен в настоящия ми живот”. Може би изобщо не е било предвидено сродната му душа да се появи в този живот или пък се е появила като ранна любов, която е изгубил.

В такива случаи първата реакция на клиента рядко е на разбиране и примирение. Най-често първото му впечатление е, че е бил измамен. Това се дължи на отрицателната обратна връзка от съзнанието. Макар че е в свръхсъзнателно състояние, в такъв момент клиентът бива обхванат от чувството, че е загубил опора. Започва да смята, че неудовлетворението в сегашния му живот се дължи на липсата на неговата половинка. Естествено, този ефект се засилва още повече, когато обектът осъзнае колко животи са били заедно. Тези спомени стават още по-смазващи, ако в предишния живот, който сте разгледали в началото на сеанса, клиентът е живял със сродната си душа.

Всички души имат правото да избират живота си, защото без свободна воля уроците не биха означавали нищо за нас. По време на ЖМП сеанса, докато клиентът възстановява емоционалната си връзка със своята половинка, която не е част от настоящия му живот, внимателно подхвърлям, че може би зад това отсъствие се крие някакъв ценен урок, който сам си е избрал. Искам клиентът ми да обработи сам тази информация, защото самоосъзнаването винаги е най-доброто учебно средство. В този момент е особено важно да слушате, а не да прекъсвате клиента със своите тълкования, докато той разгадава значението на събитията. Внимателно му напомням, че свободната му воля си има цена, а именно правото да допуска грешки и по този начин да се учи.

На публични лекции хората често ме питат защо още не са срещнали сродните си души в този живот. Обяснявам им, че това може да се е случило, но по някаква причина са пропуснали да го забележат. Също така добавям, че е възможно в този живот да не е предвидено да бъдат с нея. За да илюстрирам това, ще цитирам случая с Катрин, която дойде при мен с въпроса: „Защо не мога да намеря истинската си любов?”.

Настоящият живот на Катрин беше труден, с множество лоши отношения, започнали с емоционално отчуждени родители, двама съпрузи, с които е нямала никакво духовно общуване, и поредица от мъже, с които нещата по една или друга причина не са се получили. Днес тя живее с мъж, който я покровителства емоционално и същевременно е неин делови партньор. Двамата изпитват нежни чувства един към друг, но не са влюбени. По време на сеанса с Катрин научихме, че този мъж е силен член на нейната духовна група, но не е сродната ѝ душа. Двете души са се съгласили да се срещнат някъде по средата на житейските си пътища и да поработят заедно.

В предишния си живот, от 1874 до 1927 година в Савана, Катрин е имала дълъг и щастлив брак със своята половинка. Били са неразделни повече от петдесет години и са починали в рамките на една година. Този ѝ живот е бил красив и спокоен, без много външни предизвикателства — била им е дадена „почивка” след двете по-раншни прераждания, в които не са били заедно. И двамата са поискали един лесен живот заедно и са го получили. Катрин погледна днешния си живот от съвсем различен ъгъл, след като осъзна, че със сродната си душа са живели заедно в много прераждания (невинаги като съпрузи) и са станали твърде зависими един от друг, започнали са да се изолират от другите. За да работят упорито върху предизвикателствата на живота и напредъка си, те трябва по-често да са разделени.

Когато работи с клиент, който е натъжен, задето не е със сродната си душа, според мен ЖМП терапевтът трябва да му обясни, че може да има градивни и обогатяващи връзки и с други хора. Откривал съм много съюзи, изпълнени с близост и обич, между души-другари или членове от различни, но свързани групи. Те работят заедно по кармични проблеми и имат взаимна полза. Когато клиентът научи, че всичко това е било предварително планирано, товарът на нуждата да търси непрестанно сродната си душа се смъква от раменете му.

Имам един стандартен въпрос за онези клиенти, които казват, че не са с когото трябва или че по-рано в живота си са прекарали години с човек с труден характер и склонност към насилие:

Какво научи от този човек, което не би научил, ако никога не го бе срещал?

Искам да разбера дали клиентът ми е станал по-силен и по-мъдър от това преживяване. В

живота си срещаме хора, които ни научават на нещо, както и ние тях. Уроците са безбройни, включително за проблеми като: ревност, алчност, самонадеяност, нетърпимост и безчувственост.

Кармата се простира върху действията ни от много прераждания, не само от едно. За тези уроци нашата сродна душа може да приеме ролята на кръвен роднина или най-добър приятел. Понякога клиентът научава, че е имал любовна връзка със своята духовна половинка, но само за кратко — научила го е на нещо и след това са се разделили. Да се надяваме, че този аспект от сеанса ще му позволи да разбере причините за своите преживявания. Моите клиенти излизат от кабинета ми със съзнанието, че животът не е просто безразборна купчина от несвързани помежду си събития.

ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ И ЛИПСВАЩИТЕ ДУШИ-ДРУГАРИ

ДОКАТО РАБОТИТЕ С КЛИЕНТА ПО разпознаването на другарите му от групата, ще се натъкнете и на „вътрешния кръг”. Този термин обозначава по-малка група от близки другари, които често се прераждат като съпрузи, братя, сестри и най-добри приятели. Могат също така да бъдат лели, чичовци и братовчеди. Възможно е сред тях да има и родител, но това се случва доста рядко, тъй като родителите идват от близки свързани групи. Вътрешният кръг обикновено се състои от три до пет души, които са неизменно заедно през всичките си прераждания.

Някои потенциални клиенти ще искат от вас да назначите сеанси за тях и техните партньори, братя, сестри или близки приятели. Старателното водене на бележки е особено ценно, когато двама клиенти, които се познават, желаят да сравнят своите ЖМП сеанси. Наистина те имат своите записи, но вие със сигурност ще сте направили някои бележки, които няма да са отразени на лентите. Също така е добре да държите записките си от първия клиент подръка, докато провеждате сеанс с неговия партньор, брат, сестра или приятел, за да можете да задавате съответните въпроси.

Независимо от интервала между двата сеанса, ще имате случаи, когато единият клиент ще вижда даден член от Вътрешния кръг, а друг не. Това може да разстрои хората, особено когато са щастливо женена двойка. Например, ако Джейн вижда своя съпруг Джон в своята духовна група, а Джон не я съзира, когато му дойде редът, това прави ли визуализациите на Джейн невалидни? Моят отговор е „не”! Може да се поспори дали душата на Джон е по-важна в живота на Джейн, отколкото обратното, но и това е погрешно предположение.

Според мен има три основни причини за несъответствия между хипнотичните визуализации на две души от една и съща група, които са свързани в живота:

А. Моментът на пристигане в групата от предишен живот е различен за двете души.

Ако използваме Джейн и Джон като пример, при по-настоятелно разпитване Джон ще каже: „Не виждам Джейн сега, защото я няма, заета е с нещо друго, но усещам присъствието й”.

Б. Едната душа може да не иска да се покаже веднага на другата поради тежък кармичен проблем между двамата в последния им живот заедно. Наричам това „синдром на приклякването" — душата се скрива зад останалите по време на разпознаването, защото изчаква по-подходящ момент. В „Следите на душите” има един раздел за срещи с душите на хората, които са ни наранили. Дал съм и пример с баща и син. Моля, забележете, че няма значение дали душата на родителя се е преродила отново години преди пристигането на неговото дете в духовния свят, защото част от енергията му винаги си остава там. Разликите между поколенията не влияят върху духовните срещи поради тази способност на душата да се разделя.

В. Разликите между визуализациите на двамата клиенти може да се дължи на естеството на останалата енергия.

ЕНЕРГИЯТА НА ДУШИТЕ

ПРИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ клиенти, които са силно привързани на Земята към онзи, когото желаят да видят в духовния свят, в съображение може да дойде въпросът за разделянето на душата, при което част от енергията ѝ се въплътява.

Например, Джон може да не вижда Джейн, защото енергията, останала от нея тук, свети съвсем слабо. Ако другарят не се вижда ясно или изобщо не се вижда по време на разпознаването, това може да се дължи на неговата „летаргия вследствие намаляване на светлината” — термин, използван от много обекти за описание на малък процент слабо активна енергия. Причината може да е, че душата се е нуждаела от повечето си енергия за някое особено трудно прераждане — да кажем 80%, — така че светлината, която е останала от нея в духовния свят, е съвсем слаба. Слабата светлина (да не се обърква с младите души) е особено очевидна при души, които са избрали да водят живот едновременно в две тела. Тази практика, предназначена да ускорява учебния процес, не е особено препоръчвана от наставниците на повечето души, понеже предизвиква енергийно изтощаване. От друга страна, съм имал клиенти, които не са водили живот в две тела едновременно, но са решили да вземат много малка част от енергията си за тялото-приемник, бидейки твърде самонадеяни по отношение на способностите си. Доста от тях усещат липса на енергия в живота, без да разбират защо. Мотивът им е бил да оставят голяма част от енергията си в духовния свят, за да могат да продължат по-интензивно тамошната си работа. Тази останала енергия е много ярка. Има хора, които постигат твърде малко на Земята именно поради това си решение. Душата обикновено взема 50 до 70% от енергията си в едно прераждане. Този процент е различен за всеки живот и зависи от избора на тяло и степента на напредналост. Но какво ще стане, ако на душата се позволи да вземе твърде много от енергията си за тялото? Един клиент ми отговори по следния начин: „Твърде многото енергия в прераждането, например 90% и повече, ще претовари мозъка и ще го направи нефункционален, а 100% просто ще го взриви”.

По въпроса за това разделение бих добавил, че след като реши колко процента от енергията си ще вземе на Земята, през живота си душата не може да черпи от останалата част колкото и да се нуждае от нея. Човешкият мозък лесно може да се разруши от новия прилив на енергия. Говори се, че в моменти на стрес можем да черпим от енергията си, останала в духовния свят, посредством молитва и медитация. Докато ЖМП хипнотизаторът помага на клиента да се свърже с цялата си енергия в свръхсьзнателно състояние, може за момент да изглежда, че се осъществява вливане на енергия. Ще забележите как някои клиенти се оживяват, понеже осъзнават цялостната си същност.

Все пак са ми казвали, че докато е в материално тяло, душата не може да черпи от енергията, която е оставила в духовния свят, и да я задържи. Ние живеем с последиците от решенията, които сме взели както в отвъдното, така и в преражданията. То е нещо като договор. Следният поглед върху свързването с „резерва” от духовна енергия ми беше даден от Евън, душа от пето ниво: „Съществува правопропорционална връзка между мозъка и енергията на душата ми. Това се осъществява още в утробата. Вярно е, че мога временно да черпя от енергията, която съм оставил в духовния свят, ако по време на житейска криза силите ми бъдат изчерпани. Също така мога да изпращам порции енергия от духовния свят в тялото си. Това обновление може да стане по време на сън или докато съм в кома. Ограничението е, че това не става постоянно, иначе ще промени неблагоприятно мозъчните ми вълни. В най-добрия случай може да причини личностни смущения, а в най-лошия — лудост”.

Тъй като искам да разбера деликатното равновесие между енергията на душата и тази на мозъка, често питам клиентите си:

1. Какъв процент от общата си енергия донесе в това тяло?

2. Мислиш ли, че си донесъл достатъчно, за да постигнеш целите, които си си определил за това прераждане?

3. В състояние ли си от време на време да черпиш от оставената си в духовния свят енергия, докато си на Земята?

Като ЖМП хипнотизатори, вие имате възможност да насърчавате клиентите към осъзнаване на вътрешните им енергийни ресурси по време на стрес.

ИЗУЧАВАНЕ НА ТИПОВЕТЕ ХАРАКТЕРИ В ГРУПИТЕ

ДОКАТО ПРАВИТЕ ПРЕГЛЕД НА ГРУПАТА, ИМА някои стандартни въпроси, които трябва да задавате на всички клиенти. Ето някои примери:

1. Кои от душите, които виждаш, присъстват в живота ти и днес?

2. От душите, които разпозна, с кои си се прераждал най-често и защо?

3. Моля те, изброй Важните роли, които някои души от групата най обичат да поемат в живота ти (като започнеш със сродната си душа).

4. Определи различните типове характери във вътрешния си кръг от най-близки приятели.

5. По твое мнение какъв е общият напредък в твоята група и всички ли напредвате с приблизително еднакво темпо?

Когато приключите с разпознаването на душите в групата, можете да зададете въпроси като:

6. Какви мисли получаваш от групата?

7. В момента случва ли се нещо значимо между теб и твоята група, за което можеш да ми кажеш?

Може да има планирано тържество по случай завръщането му или някакво друго събитие, за което да не разбера, ако не го оставя да опише докрай визуализацията си на сцената. Възможно е клиентът да отвори нови територии с думите: „Мисля, че сега трябва да отида на друго място”. Това може да означава, че иска да се пренесе при съвета, където да направи преглед на живота си, в библиотеката, за да учи, в класната стая, където да участва в упражнение, или някаква друга дейност за отдих. Ако се случи такова нещо, ще трябва да последвате обекта и да го върнете в групата му по-късно, ако не сте приключили с изучаването ѝ. Ако обаче той не проявява желание да напусне групата, можете да започнете нова серия от въпроси от рода на:

1. Ако бях гост в твоята група, какво впечатление бих отнесъл за всички вас?

2. Защо смяташ, че сте съставили тази група в началото?

3. Има ли нещо общо помежду ви, например талант, интерес или цели? Или може би се стремите към усъвършенстване в една и съща област? (Това, разбира се, не е вярно, но би могло да породи много интересни отговори.)

Клиентът може да отговори какво ли не, например: „Мнозина от нас са лечители. Повечето искаме да станем учители. Интересуват ни по-скоро удоволствията, отколкото ученето”. Подобни съобщения водят към други въпроси, които ще ви дадат повече информация за качествата на безсмъртната му душа и как тя се вписва сред останалите в групата. Членовете на повечето групи действително имат по някое общо предразположение, което ги свързва, защото можете да бъдете сигурни, че не са обединени случайно. В „Пътуване на душите” споменавам за еднородния аспект на всички членове, например общи интереси или познавателни способности. Чувам, че повечето души в една група израстват с приблизително еднакво темпо, но ще откриете, че сред тях има и по-бавни, които я напускат последни.

Все пак не забравяйте, че повечето групи са построени така, че в тях да има различни характери. Тази тема съм разработил по-подробно в „Пътят на душите”. Например има куражлии, винаги оцеляващи инати, кротки пасивни души, пресметливци и веселяци, любители на забавленията. Системата е нагласена така, че всяка от душите да помага на другите от групата през земния живот. Всяка от тях има силни страни, които компенсират недостатъците на другите. Например, може да имаме семейна двойка от две души другари, които да работят заедно и мъжът да е прекалено аналитичен и предпазлив, а съпругата му да е по-емоционална и склонна да поема рискове. Отчасти заради телата, които обитават, отчасти в зависимост от качествата на духовната си енергия, двете души се допълват взаимно.

Сравнявайки душата на вашия клиент с останалите в групата, вие му помагате да разбере какво се крие зад нагласите и социалната динамика в отношенията му със значими хора в днешния му живот. Също така би било препоръчително да сверите информацията с цветовете на енергиите им. Събирайки всичките данни, включително тези за наситеността на светлините, вие ще разполагате с изчерпателна картина на характерите и индивидуалните нива на развитие, което може да е от голямо терапевтично значение за вашия клиент.

Докато изучавате групата, ще откриете старши учител и често младши наставник или стажант-учител. Те могат да бъдат разпознати веднага от клиента, ако му зададете следния въпрос: Виждаш ли наблизо някой, който да ръководи групата ти? Често, когато старшият наставник отсъства, тази роля се изпълнява от младши наставник. Това същество може да се преражда от време на време, но въпреки това си остава учител.

Както вече споменах, ще имате случаи, когато след предишния си живот клиентът влиза в духовния свят и веднага отива при приятелите си, които се намират в училищна обстановка. Винаги съм се интересувал от заниманията в класните стаи, особено от обучението по създаване на енергия.

Нивото на задачите също ще ви подскаже какви са способностите и целите на групата. Възможно е класът да разиграва психодрама със сцените от минал живот на някой от членовете ѝ. Тази дейност говори много за способностите на групата. По-нататък в тази глава ще направя преглед на една такава психодрама, както и на други дейности на душите.

В книгите си винаги съм казвал, че въпреки различията между душите, на никоя от тях не се гледа отвисоко и никоя от тях не е считана за по-малоценна само защото изостава в напредъка си. Всеки дава своя принос и всички са в процес на развитие. Има души, които искат всичките им прераждания да бъдат трудни, докато други предпочитат да имат повече лесни животи. Всеки от нас има избор. Редът и посоката в духовния свят, в който постиженията са на почит, не означават, че това е йерархично място със строги бюрократични правила. Това са клопките на земните ни общества.

Душите не са принуждавани да се прераждат на определени интервали и да си избират трудни животи. Преди всеки живот ни се дава избор и душата няма усещането, че ѝ се оказва натиск да постигне успех в рамките на определено земно време. желанието да се развиваме и израстваме идва от самите нас.

След като сте приключили с по-конкретните въпроси за главната група, би било добре да насочите поглед към съседните групи. Разбира се, на този етап всичко зависи от отзивчивостта на клиента. Ако резултатите до момента са добри, мога да продължа със следния въпрос: Сега, когато зная за много различия в характерите между теб и другарите ти, можеш ли да ми кажеш дали някъде наблизо, в съседна група, няма душа, чийто характер да наподобява твоя и да е на същото ниво на развитие?

Разбира се, при много клиенти тези въпроси удрят на камък, но от време на време се разкрива изключително ценна информация. Веднъж имах клиентка на име Лора, в чийто живот съществуваше вероятността да загуби втория си син — Джейсън, който да се удави на 18-годишна възраст. Душата на Джейсън беше член от главната група на Лора и двамата бяха много близки. Душата му нямала нищо против да живее дори само 18 години, ако трябва, понеже това време ѝ било напълно достатъчно, за да приключи с някои задачи и да изпълни кармичната си мисия в живота на Лора.

В духовния свят, докато Лора избирала живота си, било решено, че тя през цялото време ще се нуждае от емоционалната подкрепа на силна душа, чийто характер да наподобява нейния. За тази цел бил избран един дух от вторична група, намираща се на известно разстояние от тази на Лора. Тази свързана душа приела ролята на Стийв, 21-годишния ѝ син. Макар че поради еднаквите си характери двамата често се бяха карали в пубертетните му години, той не изостави майка си, когато брат му загина, а баща му ги напусна, за да забрави травмата. Когато чу записа, Лора най-сетне разбра какъв е бил планът и ролята на Стийв.

Ето някои примерни въпроси относно свързаните души, които можете да зададете:

1. Какви са връзките ти с души от други групи, които се намират в близост до твоята?

2. Ти лично имаш ли някакви връзки с души от други групи?

3. Като общо околните групи по-напреднали ли са в развитието си от твоята или не?

4. Можеш ли да ми кажеш какъв е произходът н твоята група, като я сравниш с другите наоколо?

5. Знаеш ли дали твоят наставник си взаимодейства с наставници от други групи в дейности, които ще са от взаимна полза за групите им?

КЛИЕНТИ НА СРЕДНО И НАПРЕДНАЛО НИВО

ПРЕСКАЧАНЕТО НА ЕТАПА ОРИЕНТАЦИЯ Е един от първите признаци, че вашият клиент може да е надхвърлил нивото на първоначалната си група. Друг белег за напредналост на душата се вижда преди влизането ѝ в духовния свят, когато помолите обекта да опише светлините в далечината. В глава „Първоначален контакт с духове” обсъдих някои елементи от белия цвят във връзка с младите души. От време на време някой клиент ще каже: „Виждам рояк малки мъждукащи светлинки, които ме очакват”. Това може да означава само едно нещо — имате работа с по-напреднала душа, която бърза да зърне своите ученици преди всички останали. Обикновено тези светлинки са съвсем млади души, които още не са започнали да се прераждат, а клиентът би е един от техните стажант-учители. Веселите, игриви души, които в духовния свят са приемани като деца, се явяват като танцуващи бели светлинки. Те са невинни, въодушевени и лесно се разсейват. Ако клиентът обучава ученици, това обикновено означава, че е част от независима група стажант-учители, които един ден ще станат пълноправни наставници.

Все пак, ако имате напреднал клиент, който не е стажант-учител, няма да го чакат млади души и нищо няма да спре влизането му в духовния свят. Напредналият обект не-учител обикновено отива право към мястото, където може да се види със своите колеги от независимата учебна група. Ако някой от вашите клиенти е сравнително нов в това ниво на развитие, да кажем, трето, отначало няма да знае къде е главната му група. Това е, защото няма да види старите си другари, вероятно с изключение на един-двама.

Имайте предвид, че душите, които са в преход към трето ниво, може да видят както главната, така и специализираната си независима учебна група. Обсъждането на характера на тези групи ще помогне на вас и вашия клиент да ги разграничите. Душите в главните групи от първо и второ ниво са съставени от същества, които имат различия в талантите, интересите и подбудите за определени дейности. Но щом душата еволюира към средното и по-висшите нива на познание, мъдрост и опит, тя често бива събирана със сходни по умствено развитие души от други групи.

Именно на трето ниво започва специализирането на душите в определени области, например учители, проектанти на прераждания, изследователи или библиотекари. Ако е съвсем нов в средното ниво, вашият клиент ще разделя времето си между старата и новата група. Независимата учебна група, която е съсредоточена в едно умение, обикновено се състои от доста по-малко души, отколкото са в първичните групи. Въпреки това новакът в трето ниво може да не разпознае веднага всичките си колеги. Ако обаче е стигнал до четвърто ниво, клиентът ви би трябвало да разпознае бързо напредналите души, с които работи. Бих прибавил, че напредналите души все още поддържат връзки с членовете на първичните си групи в периодите, когато не се обучават по своите специалности.

За допълнителна информация във връзка с по-напредналите души ви препоръчвам да

разгледате отново десета и единадесета глава на „Пътят на душите” и осма глава на „Следите на душите”. Установил съм, че на този етап от сеанса с по-напреднала душа е добре да я разпитаме какво точно учи, преди да се пренесем към сцената с нейния съвет. Добре е да поговорите с нея и за нейните стремежи, идеали и цели като дух.

ОТВЕЖДАНЕ НА КЛИЕНТИТЕ ПРЕД ТЕХНИЯ СЪВЕТ

МНОГО СА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА бъдат зададени на душата след посещението ѝ при групата, за да разберем къде се кани да отиде след това. В зависимост от степента на съпротива, може би ще са необходими само първият или първите два въпроса:

1. Къде искаш да отидем сега?

2. Искаш ли да останеш с групата и да участваш в някакви дейности с тях?

3. Готов ли си да се заемеш с някаква друга дейност, която да е по-важна в момента?

Последният въпрос представлява подкана да поговорите вече за съвета. Няма твърди правила за момента, в който душата ще отиде при съвета. След влизането си в духовния свят обикновено клиентът е готов да се яви там скоро след като се е срещнал с групата си. Въпреки това трябва да бъдете подготвени за отклонения в обичайния модел. Срещата със съвета може да се проведе преди или след тази с групата, усамотението, ученето в библиотеката или заниманията в класната стая. Това зависи единствено от току-що приключилия живот.

Не забравяйте, че ще имате клиенти, които ще изглеждат някак дезориентирани при последователността на духовните събития след живота. По-рано споменах за обекти, които се стъписват пред дверите на духовния свят и имат нужда от малко по-бутване, за да продължат напред. Макар че дверите са обичайното място, където клиентът да се почувства стъписан или дори да блокира, това може да се случи във всеки момент от сеанса. Например, ако засече точно след посещението на групата си, мога да кажа: Има ли нещо, което да те обърква в момента, и искаш ли да ми разкажеш за него? Ако след дългата пауза не последва отговор, следващият ми въпрос вероятно ще бъде по- конкретен: Мислиш ли, че моментът е подходящ да отидем на някое място, където ще имаш честта да се изправиш пред група мъдреци, които те очакват, за да ти помогнат?

Тогава повечето хора кимат и казват „да”. Знам, че задавайки подобен въпрос, изглежда сякаш най-безсрамно подвеждам клиента. От дългия си опит съм научил, че някои обекти се нуждаят от малко насърчение в определени етапи от сеанса. Смятам, че те виждат в тези мои изявления потвърждение на собствените си знания и възможности да говорят за духовния свят. Преди споменах, че лекото насочване в подходящите моменти дава на клиента увереността, че хипнотизаторът е запознат с духовния свят.

Понякога обектът казва: „Не, не съм готов да се видя със съвета” или „Не се виждам да отивам пред съвета”. Тази съпротива може да се дължи на много причини. Обикновено означава, че в последния му живот е имало тежки кармични проблеми. Най-добрият план за действие на хипнотизатора в такива случаи е да насърчи, но не и да принуждава. Друга причина клиентът да не иска да си спомни за последния си съвет може да е, че още не е изпълнил договорените цели.

Тъй като в духовния свят времето винаги е „сега”, клиентите, които влизат в него под влияние на хипнозата, може да се осъждат за сегашния си живот и да не смеят да се появят пред съвета. Но това се случва рядко. За щастие повечето от клиентите, които не искат да се изправят пред съвета, не се съпротивляват дълго. Привличането към съвета е толкова силно и клиентите така ясно си спомнят положителните неща, които са получили при предишните си срещи с него, че отказват да отидат другаде, преди да са имали възможността да направят заедно с мъдреците преглед на живота си.

Очевидно всички души посещават членове от съвета поне веднъж между преражданията, обикновено скоро след приключването на предишния живот. Тази среща оказва огромно въздействие върху душата, понеже там се обсъжда напредъкът, който е постигнала. Все пак бъдете подготвени, че някои клиенти може да отидат и на втора среща със съвета точно преди или след избора на тяло за следващото прераждане.

Очевидно няма установено правило за това колко срещи със съвета ще има душата. Може в предишния си живот да е имала прекалено големи трудности или — както подозирам, главен фактор за решението на мъдреците да проведат втора среща с нея е трудността или кармичната усложненост на прераждането, което ѝ предстои. Възможно е душата да е допускала редовно едни и същи грешки в много животи и съветът да реши, че трябва да ѝ окаже още малко подкрепа. Нивото на напредъка ѝ също е от значение, понеже по-младите души се нуждаят от повече помощ от страна на наставниците и съвета.

Повечето клиенти изпитват дълбоки чувства към членовете на техния съвет. Често ги наричат „старейшини” или „мъдреци”, „свещената комисия”, „планиращите” и т.н. Винаги започвам серията си от въпроси за съвета с:

1. С какво име би искал да наричам тези същества?

Когато клиентът ми каже, че е готов да се изправи пред тази комисия, го питам:

2. Сам ли отиваш или с някой друг?

Повечето клиенти отговарят, че техният наставник ще ги придружи, особено ако са от първо или второ ниво. След това казвам:

3. Моля те да ми опишеш маршрута, по който минаваш. Бих искал да зная какво виждаш и правиш по пътя и какво се случва, когато пристигнеш.

Пътят като че ли никога не трае дълго и клиентите имат чувството, че съветът не е твърде далече от групата им. Шеста глава („Съветът на старейшините”) от „Следите на душите” включва откритията ми за типичните срещи с мъдреците и как изглеждат те в очите на изпаднали в транс хора.

Често клиентите описват зала с куполообразен таван, която според мен символизира земно светилище, храм или дори съдебна зала. Въпреки това никоя от душите не гледа на това събрание като на съд. Това е важна разлика, понеже клиентите описват духовните структури, използвайки символични сравнения с познати земни образи. В ума на обекта залата на съвета е свещено, почитано място. Без ни най-малко да преувеличавам, мога да кажа, че когато са там, душите, които все още се прераждат, се чувстват по-близо до Бога (или Източника).

В момента, в който душата влезе там, нейният наставник застава близо до нея, обикновено отзад. В някои случаи съм се натъквал на напреднали души, които се явяват сами. Техният наставник вече е в залата. Душите считат членовете на съвета, или старейшините, за по-висши с една-две степени от старшия наставник. Клиентът ви несъмнено ще изпита невероятно благоговение, когато се изправи пред тези мъдри същества. Понякога, докато пътува към залата, може да усетите в гласа му лека тревога. Също така има души, които просто преливат от нетърпение, и други, които отиват потънали в тихи, спокойни размишления.

Когато клиентът влезе в залата на съвета, започвам с въпроса:

4. Колко същества виждаш да те очакват?

Обикновено ми отговарят с число от три до десет, но средно между пет и седем. В някои по особени случаи присъстващите старейшини могат да бъдат повече от десет. Но това се случва рядко. Макар че един съвет от над десет старейшини може да означава, че пред тях се явява по-напреднала душа, веднага трябва да се отнесете с подозрение към подобна бройка. Освен визуална грешка, големият съвет може да означава, че старейшините водят някакъв разговор помежду си, може би за предишната душа, и не всички ще останат за случая на клиента ви. Наистина не бива да се отнасяте с пренебрежение към изявленията му, но според мен повтарянето на четвъртия въпрос, след като обектът се приближи още, често разкрива, че някои от старейшините си тръгват. Дори и всичките да останат, може някои изобщо да не участват в последвалия разговор. Когато клиентът доближи мястото, където ще го разпитват, продължавам със серията от въпроси за съвета. Не е задължително редът, в който съм ги поднесъл, да е удачен за всеки обект и неизбежно ще има някои вариации в зависимост от конкретните обстоятелства.

5. Искам да ми опишеш как се чувстваш сега.

При нужда този всеобхватен въпрос трябва да бъде задаван повече от веднъж и по всяко време на процедурата.

6. Твоят наставник в залата ли е? Къде е застанал спрямо теб?

В повечето случаи наставникът стои отзад и леко вляво от душата. Понякога, когато е напреднала, той застава до съвета или дори е част от него.

7. Къде заставаш спрямо съвета?

Повечето души явно застават точно пред събралите се старейшини.

8. Прав ли ще бъдеш или седнал? Почти винаги душата остава права.

9. Хайде да проверим точно колко същества са се събрали. Започни да броиш отляво надясно.

10. Прави ли са или седнали?

11. Ако са седнали, ще ми кажеш ли каква мебел виждаш пред тях?

Обикновено клиентът ги вижда седнали на дълга, извита или правоъгълна маса.

12. Съветът издигнат ли е спрямо теб, например на нещо като подиум, или е на нивото на очите ти?

Най-често старейшините са на едно ниво с душата. Причината да питам за такива дребни подробности на този етап е, че искам клиентът да свикне да наблюдава и ми докладва всичко. Това е нещо като загрявка за така важната среща, когато въпросите ми ще станат по-настойчиви.

13. Вгледай се внимателно и ми кажи дали виждаш членовете на съвета да притежават някакви полови характеристики. Можеш ли да преброиш колко от тях са мъже и колко — жени? Или може би всички изглеждат безполови?

Повечето клиенти виждат старейшините като възрастни мъже — културния стереотип за мъдрост. По-напредналите души съобщават за безполови членове на съвета. За някои дори са удължени, прозрачни фигури от светлина.

14. Опиши ми как е облечен всеки от членовете.

Когато се появяват в човешка форма, членовете на съвета обикновено са облечени в мантии. Задавам въпрос за значението на цветовете на тези дрехи. Понякога са целите в бяло (чистота на мисълта) или пурпурно (мъдрост), но могат да бъдат и в различни други цветове, които да показват таланта или специалността на старейшината. Например, ако мантията е зелена, това значи, че нейният притежател е лечител. Значението на цветовете тук може да е свързано и с характера на душата или дори с липсата на някоя черта, която тя трябва да придобие, за да напредне в развитието си.

15. Имаш ли усещането, че някой от старейшините изпълнява ролята на председател, арбитър или режисьор на тази среща?

Всички участници са равностойни, но обикновено някой от членовете на съвета следи дневния ред. Ако клиентът ми каже, че един от старейшините изпълнява ръководна роля, го питам къде е разположено това същество спрямо останалите. Почти винаги отговорът е: „В центъра”. Ако някой е ръководител, един или двама могат да направят някакви коментари, но рядко всички членове се обръщат към душата, освен ако съветът не се състои от по-малко от четирима. В този случай казвам: „По-голямата и по-ярка светлина означава ли, че този старейшина има повече власт от останалите?” В повечето случаи ми се отговоря нещо от рода на: „Не, светлината му е такава, за да му обръщам повече внимание и да се вслушвам в думите му”.

16. „Виждаш ли някой да носи някаква украса или емблема?”

Този въпрос е свързан с факта, че много от клиентите виждат един или двама от членовете на съвета да носят медальони или пръстени със скъпоценни камъни. Цветовете на камъните обозначават определени идеи, отнасящи се до душата. Бих препоръчал да направите справка в „Следите на душите”, където съм описал подробно знаците и символите в духовния свят. Ако един от членовете на съвета носи медальон или друга някаква украса, то той най-често е арбитърът.

17. Искам да ми опишеш рисунката на този медальон и да ми обясниш значението на онова, което виждаш.

Някои клиенти ще ви кажат, че не различават никакви линии или рисунки върху медальона. Винаги им обяснявам, че старейшините не носят тези украшения от суета или с цел да покажат властта си, за да впечатлят душата. Тези символи имат значение за нея и ѝ напомнят за нейната сила, потенциал и кармични постижения.

Затова инструктирам клиента да се вгледа по-внимателно и да ми каже дали медальонът (обикновено описван като кръгъл и метален) е златен, сребърен или бронзов, дали е с размери на джанка, портокал или грейпфрут, а сетне да опише рисунката и значението ѝ. Други вторични въпроси, които могат да бъдат зададени на този ранен етап, са:

18. Броят и обликът на твоя съвет променя ли се след всяко прераждане?

19. Нещо променило ли се е тук от последното ти посещение?

20. Имаш ли чувството, че този път прегледът ще бъде лесен, или старейшините те гледат сурово?

Последният въпрос за държането на старейшините е подвеждащ; той обикновено подтиква клиента да отрече разпалено. Никога не съм чувал членовете на съвета да се карат на душата или да бъдат резки с нея. Случва се някой от мъдреците в началото да изглежда много сериозен или да разпитва настойчиво, но никога не е суров или властен. Членовете на съвета поставят предизвикателства, но нито спорят, нито съдят. Останал съм с впечатлението, че целта на това разглеждане е да се помогне на душата в атмосфера на любов, съчувствие и разбиране. Въпрос 20 тук има за цел, когато клиентът отрече разпалено предположението ми за неприветливост на старейшините, да получа повече информация, която иначе би ми убегнала. Когато разбера, че срещата е на път да започне, задавам въпроса:

21. Сигурен съм, че цялото общуване ще става чрез телепатия. Кое е първото нещо, което чуваш в ума си, и кой се обръща пръв към теб?

Обикновено на този етап председателят приветства обекта с „добре дошъл” и след това с кротък, мек тон, провежда с него встъпителен разговор, както в следния случай:

Старейшина: Значи отново си с нас. Добре дошъл.

Душа: Радвам се, че се върнах.

Старейшина: Добре. А сега ни кажи какво е мнението ти за последния ти живот.

Душа: Мисля, че беше добре... но предполагам, че можех да се справя далеч по-добре.

Старейшина: По какъв начин според теб можеше да направиш повече за себе си и другите?

В „Пътят на душите цитирам случай, който се опитвам никога да не забравям, когато клиентът се изправи пред съвета: „Старейшините знаят всичко за всичките ми прераждания, но не ме направляват, както човек би си помислил. Искат аз да им разкажа, за да преценят подбудите ми и силата да се справя.

Следният цитат е от друг показателен случай за начина, по който съветът преценява изминалия живот на душата:

„Когато ме заговорят, старейшините първо ме поздравяват и след това искат да дам мнение за напредъка си. Моят наставник ми помага мислено, но без да се намесва. Прави се преглед на събитията от живота ми, които после се сравняват със станалото в другите ми прераждания. Старейшините като че ли преценяват как телата, които са изпълнявали ролята на мои приемници, са ми помагали или пречили и може би обмислят какво тяло ще е необходимо за следващото ми изпитание. Питат ме за подбудите и целите ми, както и дали съм щастлив. Това е просто размяна на мисли, защото от тях нищо не може да се скрие. Съветът познава всичките добри и лоши страни на характера ми. Те ме окуражават и ми казват да не бъда толкова суров към себе си”.

На този етап ще ви се иска да зададете безброй въпроси. Ето някои от моите, които може да ви се сторят уместни:

22. Има ли специална причина някой старейшина да участва в съвета ти?

23. Докато те разпитват, имаш ли усещането, че някой от старейшините е специалист или има особен интерес към определена област от живота ти, пряко свързана с твоите собствени интереси или опит?

24. Какво казват старейшините за напредъка ти, което не си обсъждал със своя наставник по време на ориентацията или в някой друг момент?

25. По време на разглеждането твоят наставник добавя ли нещо във връзка с напредъка ти?

26. Какво според теб е общото мнение на старейшините за начина, по който си изживял последния си живот?

27. Членовете на съвета правят ли някакви коментари за сегашния ти напредък в сравнение с предишните ти прераждания?

28. Получаваш ли градивни критики или похвали?

29. Изявленията на съвета при тази среща по-различни ли са, отколкото в предишните?

30. Какво е общото ти чувство, когато срещата със съвета приближава края си?

31. Има ли още нещо, което искаш да кажеш на председателя на съвета, преди да напуснем залата? Какво послание ти е било отправено, което да ти е от полза за сегашния ти живот?

Никога не приключвам срещата на съвета, без да задам въпрос 31, защото в безвременната духовна атмосфера на тази визуализация може да се научи страшно много за настоящия живот на клиента. При завръщането в групата често се случва да водя твърде интересни разговори с клиента. Това е време за асимилиране на информацията и той е замислен. Странно, но наставниците най-често не придружават своите подопечни при завръщането им в групата. Моите обекти не знаят защо, но подозирам, че наставниците остават за финално обсъждане със съвета. Понякога по време на пътуването към групата питам клиента: „Някои членове от твоята група изправят ли се пред същия съвет?” Но обикновено всяка душа посещава различен съвет. Това вероятно е свързано с разликите в характерите, талантите и мотивацията им, особено в ниските нива на развитие. Друго, което трябва да спомена тук, е, че душата не обсъжда разглеждането на живота си със своите приятели. Очевидно това е твърде личен въпрос — нещо, което е само между нея и съвета.

ТЕРАПЕВТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА СЪВЕТА

ДОКАТО КЛИЕНТЪТ ВИ Е В ЗАЛАТА НА СЪВЕТА, можете да му зададете въпроса: „Мислиш ли, че тук има и същество, което да е на много по-високо ниво от старейшините?” Някои субекти са ми описвали „присъствието”, което считат за върховния, Божествен източник, наблюдаващ съвета. Клиентите, които го усещат, са силно развълнувани. Случаи със съобщения за присъствието съм описал на стр. 251-256 от „Следите на душите”.

Събеседването с мъдреците, които вероятно са изпратили душата на Земята, е един от най- значимите етапи на сеанса. Психологическата полза е неизмерима. Клиентът е едновременно наблюдател със съзнанието на сегашното си тяло и участник с ума на безсмъртната си душа. Ще откриете, че подобни (макар и не със същото въздействие) възможности за прозрение съществуват и по-късно, докато душата си избира следващия живот и тяло.

Напътствията, давани от наставника, са от огромно значение за благополучието на душата. Въпреки това смятам, че събеседванията дори само на един съвет оказват далеч по-силно въздействие от краткия отчет с наставника след живота, защото със старейшините се обсъждат всеобхватни въпроси от духовното планиране и управление. Когато мъдреците обсъждат напредъка на изправилата се пред тях душа, техните проницателни оценки обхващат цялото ѝ съществуване. Тя е в състояние да погледне важните моменти от сценариите на много прераждания. С изплуването на стари спомени съзнанието на клиента за безсмъртната му същност се изостря и е от голямо значение за процеса на самооткриване.

По мое мнение терапията на свръхсьзнателно ниво надвишава по въздействие всички останали. Докато изпадналият в дълбок транс клиент е пред съвета, задръжките на съзнанието падат. Това се дължи на взаимодействието на душата с човешкия мозък, което му позволява да схване важни истини за истинската си същност. В присъствието на тази група мъдри, доброжелателни съветници душата не се бои да признае основни факти за своя характер.

Все пак трябва да поясня, че клиентът ви няма да си спомня много подробности от срещата си със съвета. Предполагам, че блокирането на повечето спомени се прави, защото в сегашния си живот клиентът още не е готов да ги възприеме. Други аспекти от срещата със съвета също могат да останат скрити поради психологическата неподготвеност на обекта. ЖМП терапевтът се стреми да разбере дали клиентът не се съпротивлява на спомените поради желание да избегне болезнени анализи на грешките и недостатъците си.

Имайте предвид, че както старейшините, така и наставниците очевидно са в състояние да подбират мислите, които отправят към душата. Това ще намали способността на клиента да възстанови цялостната картина на срещата. Имал съм само неколцина напреднали обекти, които са успявали да уловят разговори между старейшините, които не са били насочени пряко към душата им. Ето един необичаен пример:

Д-р Н.: Докато общуваш с председателя на твоя съвет, какво смяташ, че става между другите членове?

Обект: Разговарят за други случаи и ги сравняват с моя.

Д-р Н.: Моля те, обясни по-подробно.

Обект: Не улавям всичко, но като че ли сравняват методи, които са били успешни при други души, за да определят най-добрия подход при избирането на следващото ми тяло.

Д-р Н.: Докато слушаш, струва ли ти се, че тази информация ти е полезна по някакъв начин?

Обект: Не съвсем. Разговорите им са твърде абстрактни и бързи. Хващам само фрагменти между мисловните бариери. А и трябва да внимавам какво говори председателят.

В духовния свят способността на душата да блокира телепатичната комуникация, както и да прониква през поставените от другите мисловни бариери явно нараства с напредъка ѝ. Разбира се, старейшините скриват голяма част от разговорите помежду си от изправилата се пред тях душа. Зная, че това може да звучи несправедливо спрямо нея, но моите клиенти са дълбоко убедени, че онова, което трябва да знаят, в крайна сметка ще им бъде разкрито. Така че за практикуващия духовна регресия не е лесно да определи дали дадена подробност е блокирана от клиента или от самите старейшини. Избирателна амнезия има при всички клиенти.

Постепенно стигнах до убеждението, че на сеанса се разкрива само онова, което душата трябва да знае на този етап от живота си. Останалото клиентът ще разбере по вътрешен път, когато дойде моментът в живота му. Макар да смятам, че задачата на ЖМП терапевта е да работи възможно най-усилено за извличането на информация, докато клиентът е със своите учители, всяко нещо си има граници. От време на време чувам от някой неопитен или непрофесионален хипнотерапевт, който се опитва да изтръгне отговори от нищо неподозиращ обект, като излишно насърчава прехвърлянето и се увлича от проекция и контрапрехвърляне. Когато по време на хипноза обектът временно прехвърля чувствата си върху терапевта, това се нарича прехвърляне. Има податливи обекти — особено страдащите от неразрешени емоционални проблеми, свързани с ранното привързване в детството — които в желанието си да угодят на терапевта започват да гледат на него като на родител. В такива случаи прехвърлянето се превръща в зависимост.

Например имаме следната проекция. Клиентът казва: „Виждам те (хипнотерапевта) в моята духовна група”. Макар да съществува астрономическа вероятност за това, съветът ми е винаги да приемате такова твърдение като реакция на преклонение, породена от топли чувства към вас. Като професионалист по отношение на ЖМП вие сте духовен съветник, на който може да се вярва и който свързва хората с духовната им история. Съветът ми е внимателно да напомните на клиента, че е доста съмнително да се намирате в неговата духовна група, като се има предвид, че милиарди групи обединяват хората от Земята. Благодарете му за комплимента и му обяснете, че сте чували това и от други и е добре да се вгледа по-отблизо във всеки член на духовната си група. Най-добре е да отхвърлите тази погрешна интерпретация веднага.

Контрапрехвърляне имаме, когато неспособният терапевт подхранва тази нужда от зависимост, като насърчава прехвърлянето на обекта и проектира себе си във визуализациите му. Най-лошият пример за подобни практики в ЖМП терапията биха били въпросите: „Виждаш ли ме в своя съвет?” или „Виждаш ли ме като един от твоите наставници?” Може би в такива случаи хипнотизаторът има слабо его и не се задоволява с онова, което му разказва клиентът, иска да проектира собствените си желания върху обекта или се заблуждава, че по този начин му действа успокояващо.

Но каквито и да са причините, този несръчен подход не само е признак за професионално невежество, но и е неетичен и е в разрез с доверието на клиента. За щастие подобни случаи са рядкост и повечето обекти са или твърде когнитивни, или с прекалено независим дух, за да позволят на хипнотизатора да се проектира в сцените. Духовната регресия свързва двете страни на множество енергийни нива и ако не се прекрати незабавно, прехвърлянето възпрепятства свободния, безпристрастен поток от информация.

Така че за практикуващия духовна регресия не е лесно да определи дали дадена подробност е блокирана от клиента или от самите старейшини. Избирателна амнезия има при всички клиенти. Постепенно стигнах до убеждението, че на сеанса се разкрива само онова, което душата трябва да знае на този етап от живота си. Останалото клиентът ще разбере по вътрешен път, когато дойде моментът в живота му.

Макар да смятам, че задачата на ЖМП терапевта е да работи възможно най-усилено за извличането на информация, докато клиентът е със своите учители, всяко нещо си има граници. От време на време чувам от някой неопитен или непрофесионален хипнотерапевт, който се опитва да изтръгне отговори от нищо неподозиращ обект, като излишно насърчава прехвърлянето и се увлича от проекция и контрапрехвърляне. Когато по време на хипноза обектът временно прехвърля чувствата си върху терапевта, това се нарича прехвърляне. Има податливи обекти — особено страдащите от неразрешени емоционални проблеми, свързани с ранното привързване в детството — които в желанието си да угодят на терапевта започват да гледат на него като на родител. В такива случаи прехвърлянето се превръща в зависимост.

Например имаме следната проекция. Клиентът казва: „Виждам те (хипнотерапевта) в моята духовна група”.  Макар да съществува астрономическа вероятност за това, съветът ми е винаги да приемате такова твърдение като реакция на преклонение, породена от топли чувства към вас. Като професионалист по отношение на ЖМП вие сте духовен съветник, на който може да се вярва и който свързва хората с духовната им история. Съветът ми е внимателно да напомните на клиента, че е доста съмнително да се намирате в неговата духовна група, като се има предвид, че милиарди групи обединяват хората от Земята. Благодарете му за комплимента и му обяснете, че сте чували това и от други и е добре да се вгледа по-отблизо във всеки член на духовната си група. Най-добре е да отхвърлите тази погрешна интерпретация веднага.

Контрапрехвърляне имаме, когато неспособният терапевт подхранва тази нужда от зависимост, като насърчава прехвърлянето на обекта и проектира себе си във визуализациите му. Най-лошият пример за подобни практики в ЖМП терапията биха били въпросите: „Виждаш ли ме в своя съвет?” или „Виждаш ли ме като един от твоите наставници?” Може би в такива случаи хипнотизаторът има слабо его и не се задоволява с онова, което му разказва клиентът, иска да проектира собствените си желания върху обекта или се заблуждава, че по този начин му действа успокояващо.

Но каквито и да са причините, този несръчен подход не само е признак за професионално невежество, но и е неетичен и е в разрез с доверието на клиента. За щастие подобни случаи са рядкост и повечето обекти са или твърде когнитивни, или с прекалено независим дух, за да позволят на хипнотизатора да се проектира в сцените. Духовната регресия свързва двете страни на множество енергийни нива и ако не се прекрати незабавно, прехвърлянето възпрепятства свободния, безпристрастен поток от информация. Все пак няма никаква причина ЖМП терапевтът да не подпомага духовната регресия с персонализиращи въпроси. Докато тече разглеждането на миналия живот на обекта, по някое време мога да го запитам:

„Защо смяташ, че на този етап от живота ти тези мъдри учители те насърчават мислено да ползваш помощта ми, за да получиш достъп до информацията за същността на душата си?”

Този въпрос навежда на мисли за синхронизация, т.е. събития, които в определен момент по някаква причина ще се съчетаят. Преди да отговорят, повечето клиенти правят пауза, която никога не прекъсвам. Споменах, че хипнотизиралите хора откликват бавно на по-сложни въпроси, защото в момента приемат повече мисли и образи, отколкото съобщават. Добре е да се въоръжите с търпение.

Разбира се, можете още на встъпителното събеседване да попитате будния клиент какво точно иска да разбере от съвета за настоящия си живот, но аз смятам, че по-общият въпрос — защо търси духовни насоки с ваша помощ именно в този момент от живота си, ще получи по-изчерпателен отговор, ако бъде зададен пред старейшините.

Естествено, всеки клиент има някакви нерешени вътрешни проблеми, но мнозина се намират наистина на кръстопът, когато дойдат при бас. Дали ще продължат да живеят постарому, или са готови за положителни промени в мисленето? В практиката си често съм чувал думите: „Миналата година, когато преживявах криза, ми се струваше, че наистина трябва да се срещна с вас, но сега, след като се поуспокоих и обмислих нещата, моментът като че ли е по-подходящ”. Всеки клиент има усещане за цел на сеанса. Това става очевидно на срещата със съвета, където присъстват и старейшините, и наставникът. Това са главните учители на душата. Също така много клиенти са ми казвали, че виждат как моят наставник е застанал зад стола ми в кабинета и ми помага. На моменти и аз съм го усещал.

Колкото до работата с проблеми от настоящия живот на клиента, трябва да разбирате, че в духовния свят душата съществува в настоящето, което не е ограничено от времеви рамки и следователно не е абсолютно. Това ще ви помогне много по време на срещите със съвета. Напомням на обектите си, че красотата на сегашното време в духовния свят е, че мога да ги пренеса напред, назад или да спра временно срещата. Това е отлично терапевтично средство при духовната регресия. Например по средата на срещата със съвета може да обсъдим избора в живота. Мога да замразя действието, докато прехвърлям клиента на мястото, където се избира тяло, за да обсъдим какви решения е взел за настоящия си живот, и после отново да го върна при съвета. Това придава по-голяма задълбоченост на срещата. Друг път обсъждането със съвета може да се замрази, за да прехвърля обекта към някое значимо събитие от предишния и който и да било друг живот във връзка с обсъжданата в момента тема.

Технически погледнато, тъй като срещата със съвета става след приключване на поредното прераждане, събитията, които са добели клиента при вас, все още не са се случили в линейното настояще. Но това не ограничава терапията на сегашния живот. Тъй като духът съществува в безвремието, където са обединени всички сега-та, последователността на материалните и биологичните събития от едно предишно тяло в сегашното не поставя никакви ограничения за анализа. Често задавам следния въпрос: Сега огледай внимателно съвета и ми кажи как смятат, че се справяш в сегашния си живот? И понеже душата на обекта е подложена на пълен преглед от страна на старейшините, този въпрос дава възможност на практикуващия духовна регресия да разкрие по-дълбоки пластове около представата на клиента за себе си. В тази връзка би трябвало да изясним заблудите му и да му помогнем да разбере какво е уникалното в него, да схване по-добре моделите си на поведение и да осъзнае, че трябва да използва оптимално силните страни и слабостите си.

Според мен, когато са в свръхсъзнателно състояние, обектите са с повишена способност да тълкуват собственото си вътрешно пространство поради нарастващото прозрение. Съзнавам, че съм само един посредник между тях и мощните духовни сили, които движат съществуването им. Хората ме питат: „Щом времето на духовния свят не е абсолютна величина, не можем ли на свръхсъзнателно ниво да виждаме и бъдещето, не само миналото си?” При някои клиенти е възможно до известна степен, но считам, че сведенията са ненадеждни. Причината да не можем да виждаме в бъдещето от настоящия си живот е свързана с проблемите на себеразвитието, свободната воля и непредопределеността на нашите решения. Повече информация за надникването в бъдещето ще намерите в глава „Избиране на живот и тяло”.

Преди да приключа този раздел за срещите със съвета, трябва да добавя, че дори да решите по средата на разглеждането да пренесете клиента си на мястото, където се избира следващият живот, това не ви пречи да го направите отново към края на сеанса. В много случаи за клиента е от голямо значение да се върне и да обсъди по-обстойно избирането на настоящото си тяло. Както вече казах, обектите не винаги визуализират събитията в посочения от мен ред — ориентация, среща с приятелите и разглеждане на приключилия живот пред съвета. Тук особено ще ви помогнат гъвкавостта и творческият поглед в пренасянето на клиента към различни пространствени зони в подходящите моменти от сеанса.

ПРЕГЛЕД НА МИНАЛИ ПРЕРАЖДАНИЯ

В МНОГО СЛУЧАИ НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯТ момент за обсъждане на миналото прераждане на обекта е по време на съвета или веднага след това. Но какво да правите, ако клиентът се озове в библиотека, класна стая или се усамоти някъде? Подобни места са не по-малко подходящи за разискване на важните моменти от предишен живот. Прегледът на важни аспекти от преражданията на клиента, за да може той да разбере по-добре характера на душата си, има голямо терапевтично значение. Той осъзнава, че е уникално същество. Безсмъртието на душите се оформя от волята, желанията и въображението, като се повлиява от действията и постъпките на многото ни тела. Затова искам да разбера ефектите и крайния резултат от поведението в миналия му живот.

Човешкото общество, особено в гъсто населени територии, понякога кара човек да се чувства празен, самотен и неспособен на обвързване, ако не е сигурен какво сме ние във великия план на нещата. жизненоважен елемент от разглеждането на минали прераждания е разкриването на истинската самоличност на клиента, а това се постига с анализиране на различни тела, в които е пребивавал. В тази връзка съм разработил следната серия от въпроси:

1. Как се влияе азът на душата ти от мозъка на всяко избирано от теб тяло? Някои тела затрудняват ли повече поддържането на постоянната ти самоличност?

2. Коя е най-главната ти душевна характеристика, която определя истинското ти аз — онова, което преминава от живот в живот?

3. Избираш ли някой пол по-често в преражданията си?

4. Предпочиташ ли да избираш тела в определени части на света по културни или географски причини?

5. Какъв начин на живот е най-комфортен за теб?

6. Кажи ми кое от досегашните ти прераждания е било най-значимо и продуктивно.

Внасяйки в разговора личната идентификация на клиента в предишни тела, вие изяснявате защо в миналите си животи е вземал определени решения, засягащи неговото настояще. Гледам внимателно дали лицето на обекта изразява задоволство, когато даден ефект е постигнат във въпросното прераждане, или разочарование, когато не е. И още нещо — ще откриете, че клиентите, които са се подлагали на връщане в минали прераждания, вероятно не са питани за идентичността на душата им, проявена във всичките им различни тела. ЖМП сеансът трябва да прибави ново измерение на тези връщания в минали прераждания.

Сбивайки прегледите на минали животи, за да разгърна връщането в ЖМП, понякога се спирам за малко на по-значимите прераждания. В този контекст има един въпрос, който задавам на всички:

8. Кога беше първият ти живот на Земята?

Според мен опознаването на световната цивилизация с нейните възходи и падения е безценно. Вашият клиент може да отговори с описание на живота му в племе от каменната ера преди около 50 или 100 хиляди години, през палеолита. Друг може да се види през неолита, може би преди 5 или 10 хиляди години. Мнозина си спомнят, че първият им живот е бил в ранните цивилизации на Египет и Месопотамия преди около 3 до 5 хиляди години. Освен ако не разговаряте със съвсем млада душа с едва няколко минали прераждания, клиентът няма да си спомня всичките си минали животи — може би само онези, в които е направил най-големите си постижения. Но въпреки това повечето помнят първото си прераждане на Земята.

Ами когато ваши клиенти, пребивавали в тела на извънземни, са посещавали Земята? Макар че понякога ще се натъквате на хибридни души, чиито ранни физически прераждания са ставали на други планети, рядко ще имате такъв, който наистина да е посещавал Земята в тяло на извънземен. Може да е участвал в някакъв опит за колонизация в ранната история на човешката цивилизация или пък да е идвал за кратко посещение. От всичките ми случаи само няколко са такива. През март 2001 г. писах статия на тази тема за списание „Фейт".

Когато задавате въпроса: „Къде сте по време на първия си живот на Земята”, бъдете подготвени, че някои клиенти ще заявят: „В Атлантида”. Синдрома „влечение по Атлантида” описах по-подробно в глава „Проверка за намеса на съзнанието”, свързана с предубежденията. За този „изгубен осми континент” се смята, че е съществувал преди около 10 000 години. И аз се интересувам от тази легенда, но съм и скептичен. Разбира се, има някаква вероятност Атлантида да е съществувала на Земята под някаква форма, но това все още спада към недоказаните митове.

Без да отричам първоначалните реакции на някои клиенти, че са имали живот в Атлантида, искам всички ЖМП терапевти да знаят, че е напълно възможно в такива случаи да си имате работа с хибридна душа. В „Следите на душите” съм включил много разкази за хибридни души. Клиентите, които имат чувството, че първият им живот е бил в Атлантида, може всъщност да са хибридни души, които в продължение на хиляди години да са имали прераждания в материален свят, наподобяващ географската легенда за Атлантида. Тези животи са приключили и едва след това душата е започнала да се преражда на Земята. Досега не съм установил между земните животи да се прераждаме на други планети.

Когато работите с хибридна душа, може да се натъкнете на физически предизвикателства. Тези хора може да не са се нагодили както трябва на Земята. Връзката им с човешкия мозък и засилената енергийна гъстота на тялото все още може да е съмнителна. Имал съм клиенти, които чувстват земното си тяло като чуждо. Самоубийствата сред хибридните души при първите им прераждания на Земята са по-чести, отколкото сред нехибридните. Ако действително се окаже, че клиентът ви е хибридна душа, ето няколко примерни въпроса, които можете да му зададете за преживяванията му на други планети:

1. Можеш ли да ми кажеш дали тази планета е част от нашата Вселена, или е в друго измерение?

2. Ако е в нашата Вселена, дали не е част от галактиката Млечен път или може би дори близо до Земята?

3. Още ли съществува и какво е името ѝ?

4. Това физически или мисловен свят е?

5а. (ако е мисловен свят) Опиши ми този свят и мястото ти в него.

5б. (ако е физически свят) Този свят по-голям ли е или по-малък от Земята?

6. Сравни топографията на тази планета със земната, т.е. планини, пустини, океани и атмосфера.

7. Ако на тази планета има живот, коя е най-интелигентната му форма? (Обикновено тялото на клиента по време на онова му прераждане е принадлежало към нея.)

8. Кажи ми как си изглеждал там, опиши мислите и дейностите си.

9. Защо си престанал да се прераждаш там и си решил да дойдеш на Земята?

10. Обясни ми разликите в мисленето в онова ти тяло и сегашното, земното.

11. Сравни технологичното развитие на онази планета и на Земята.

12. Има ли някой друг от земните ти прераждания, който да е бил с теб на онази планета?

Докато правите преглед на миналите животи, понякога ще имате усещането за външно влияние при клиенти, твърдящи, че са се прераждали само на Земята. Ето два примера с цитати от действителни случаи:

А. „В първите ми животи на Земята исках да придам малко съвест на този примитивен мозък, за да го направя по-човешки”.

Б. „Едно от значимите ми прераждания беше преди последната ледникова епоха (преди 25 000 години), когато повиших съзнанието на моето племе, откривайки една смес от билка и минерал, тя успокояваше нервната система и изостряше възприятията. Това направи моите хора не тъй примитивни и по-разумни”.

Общо взето, имайте предвид, че всички минали прераждания са повлияли върху развитието на душата, някои повече от другите. Но именно докато обектът визуализира живота си в духовния свят, можем да му помогнем да свърже поуките от миналите преживявания с настоящия си живот. Изборът на това тяло в действителност представлява психологическата сума от всички предишни избори на тела тук и на други планети.

В началото на четвърта част разгледах случаите, в които става нужда да притъпим чувствителността на клиента към сцената на смъртта му в минал живот, преди да го прехвърлим в духовния свят. Безспорно отрицателните телесни отпечатъци от миналото влияят върху настоящия живот на някои хора. Въпреки това смятам, че на този вид терапия се придава ненужно голямо значение, докато целебните свойства на връщането в ЖМП се пренебрегват. Това се дължи на факта, че ЖМП терапията е нова област.

Има високо квалифицирани терапевти чрез връщане в минали прераждания, които са дълбоко убедени, че психологическите увреждания върху душата от предишните животи често се пренасят и в настоящите тела. Според тях настоящите умствени разстройства водят началото си от предишни животи — например страх и гняв, когато човекът е бил жертва, и вина, ако е вършил злини. Те стигат и по-далеч в тази си идея, като вярват, че останки от отрицателни кармични модели продължават да съществуват дори когато човекът си е научил урока, и следователно те трябва да бъдат заличени. Това е старо схващане, което би трябвало да се преразгледа. Според тибетския мистицизъм и източните философии нашето съзнание се влияе от така наречения „подчинен произход”. „Самскарас" е термин, с който древните са обозначавали отрицателните кармични модели, предавани в телата на душата, които тровят психиката. Тези доктрини са оказали влияние върху терапията на минали прераждания.

Бих възразил, че древните не са притежавали когнитивните знания, които имаме днес за духовния свят. Много МП терапевти, които не са запознати с ЖМП терапията, не вземат предвид, че отрицателните мисли и чувства от предишните ни животи са до голяма степен излекувани по време на живота ни в духовния свят. Лесно е да се отдават сегашни проблеми на негативни отпечатъци от минали прераждания. А честно казано, дори в годините, когато практиката ми беше най-оживена, съм имал съвсем малък процент клиенти, сериозно повлияни от отрицателните отпечатъци от минали животи. Ако това е така, защо е толкова чест конфликтът в душата? Според мен при мнозина умствените смущения са резултат от трудно осъществявана връзка между душата и тялото. Този аспект от ЖМП терапията ще разгледам по-подробно в глава „Връзки между тялото и душата”.

ПРЕГЛЕД НА ДЕЙНОСТИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ

В НЯКОЙ МОМЕНТ, СЛЕД КАТО ВАШИЯТ клиент се е явил пред съвета и преди прехода му към мястото, където ще си избере живот, предлагам да му зададете един по-широкообхватен въпрос: Би ли ми дал някои подробности за другите си дейности в духовния свят? Имам предвид периодите, когато не те оценяват и не си на обучение. Може би трябва да започнем с любимата ти дейност за отдих.

В седма глава („Общностна динамика”) на „Следите на душите има множество раздели, занимаващи се с различни дейности на душата, които не е зле от време на време да преглеждате за идеи. Разбира се, един клиент може да счита дадена дейност за отдих, а за друг същата да е обучение. Ето списък на категориите духовни дейности, който може да ви е от полза във вашите изследвания:

А. Области в духовния свят, където душите биват обучавани да използват градивно енергията си.

Б. Области извън духовния свят, включително обитаване на материални светове, където душите могат да упражняват уменията си в работа с енергията, като създават одушевени и неодушевени предмети.

В. Области в други измерения, включително мисловни светове, където душите отиват, за да се обучават или да играят.

Г. Общи места, където душите ходят изцяло за отдих, например пеене, танци, разказване на приказки или играене на различни игри.

Д. Места за усамотение и размисъл.

Е. Зони, където душите се събират, за да слушат лекции от пътуващи учители.

В тези категории има много възможности за изследване. Пример за това е разширяването на въпросите за категория В (пътуванията между измеренията):

Защо пътуваш между измеренията?

В земното пространство съществува ли и друга, паралелна реалност?

Колко измерения си в състояние да посетиш и каква е разликата между тях и нашата Вселена?

Виждаш ли други интелигентни същества в тези реалности и общуваш ли с тях?

Пребиваваш ли едновременно в материалното и мисловното измерение? Ако е така, опиши ми разликите.

Подпомагането на клиента в изследването на пълната гама от дейности ще разкрие много аспекти от неговия характер и ниво на развитие. Обектите, чиито души са се установили стабилно на трето ниво или по-нагоре, вероятно специализират в някаква дейност, подхождаща на талантите, интересите и опита им. Някои от тези специалности съм описал в „Следите на душите (осма глава, „Духовен напредък”).

Прегледът на дейностите на клиента в духовния свят ви дава представа и за колективния напредък на техните духовни другари. В този контекст бих искал да привлека вниманието ви към една дейност, която наричам духовна психодрама между духовни другари, която може да се окаже истинска златна мина от информация.

Предполагам, че психодрамата попада в категорията училищни дейности, но често я виждам да се провежда и в друга обстановка. Изглежда като учебна група, чиито участници се занимават с оценяване представянето на другарите си. Ще имате клиенти, които не участват в психодрами с учебните си групи, но останалите намират за много обогатяващо да сравняват своето поведение във физически тела с това на своите приятели. Според мен тази дейност заслужава особено внимание в ЖМП терапията. Можете да започнете изследването си с въпроса: В духовния свят участваш ли в някоя дейност, в която ти и приятелите ти сравнявате представянията си в последното прераждане?

Някои духовни групи практикуват влизане в роли, в които пресъздават физическия си живот. Ролите се разпределят между участниците. Това се прави, за да проличи кой може да измисли стратегия за максимално продуктивен живот. Участниците си отправят предизвикателства за размяна на телата, за да сравнят поведението си, като „съдиите” са техните приятели. Макар на психодрамата да се гледа като на игра с много закачки и смях, тя е и много поучителна.

Упражнението има за цел душите да разберат принципа, по който се избира тяло и съзнание за определени задачи в определена обстановка. Пресъздаването на интерактивни сцени би позволява да наблюдавате, докато клиентът и неговите другари изучават основните варианти на ситуациите от минали прераждания. Естествено, някои минали трудности, изискващи вземане на решения, имат пряка връзка с днешния живот на душата. Докато слушате развитието на психодрамата, можете да си извадите важни изводи. Ето три примера:

1. Клиентът ви като вълк-единак ли се държи, или си съдейства с другите, когато трябва да направи труден избор в някой момент от живота си.

2. Този избор от лични интереси ли е породен или от желание да се внесат положителни промени в ситуацията, особено когато става дума за живота на други хора.

3. Как са се променили реакциите на клиента от минали прераждания до сегашния му живот, особено в отношенията с другите, в резултат от разиграна психодрама в духовния свят.

Ще откриете, че много от участниците в пиесата отново са на сцената и са поели значими роли в настоящия живот на клиента.

Когато търсите неща, свързани с определени проблеми от днешния живот на клиента, добре е да обърнете внимание на всичките му дейности в духовния свят. Всеки има различен поглед върху духовните си спомени. Една серия от въпроси действа добре при част от клиентите, но не при всички. Някои ще имат съвсем смътни спомени за своя духовен живот без присъствието на наставниците и старейшините, а други ще ви опишат подробно много неща, стига да ги попитате. Не забравяйте, че клиентът почти никога не дава сам сведения. По време на сеанса лесно може да се пропуснат основни елементи, ако не сте методични във въпросите си. Ще ви опиша един пример, в който едва не пропуснах важни духовни дейности.

Тъкмо се канех да приключа сеанса на Джак, когато ми хрумна да го попитам: „Има ли някакво обучение между последния и настоящия ти живот, което да сме пропуснали, но върху което трябва да работиш сега?” След дълга пауза Джак отговори: „О, предполагам, че имаш предвид, когато заедно с петнадесет непознати души бях на лекцията на един гостуващ учител”. Нямах представа за какво говори, но възможно най-уверено отвърнах: „Да, именно тази лекция. Когато преброя до три, искам да се върнеш на нея и да ми разкажеш... едно, две, три!”

Джак ми разправи, че го поканили да отиде на лекция на принципа „какво би станало, ако...”, която се провела в нещо като елино-римски храм с наредени в кръг столове. Лекторът стоял в средата и питал всеки от присъстващите какво би направил при определени обстоятелства по време на земния си живот. Когато дойде редът на Джак, наистина не знаех какво да очаквам. Лицето му потъмня и той заговори, като се запъваше:

„А, да!... Моята задача... е за отношението към животните... и аз се провалям. В миналите си прераждания съм проявявал жестокост или безразличие към животните, особено към конете, които съм яздил в битка. (След дълга пауза) Не обичам котки... не съм особено добър с кучето си... те са тук, за да ме научат на състрадание. Трябва да запомня това! Учителят ми отправя въпроса: „Какво би станало, ако...”, и в него става дума за отношението към животните”.

Може би на пръв поглед видението на клиента ми не е от голямо значение сред останалите кармични проблеми. Но това би било погрешно предположение. С Джак имахме възможност да изследваме неговата нагласа към по-широки теми, като доброта и състрадание в живота му и как животните са в състояние да обогатят схващанията ни за живите същества. Джак не обичал домашните любимци, но децата му настоявали да имат такива. Когато го поразпитах защо лекторът му е избрал въпрос, свързан с отношението му към животните в минали прераждания, открихме, че става дума за предразсъдъка му към така наречените от него „низши форми на живот”. Тъй като животните са различни от нас, някои хора ги подценяват и ги приемат за даденост. С още няколко въпроса се установи, че животните представляваха външната проява на желанието му за превъзходство над хора, които се различават от него. Така че въпросната лекция е била нещо като алармен звънец преди сегашния му живот. Радвам се, че успяхме да открием спомена му за това събитие преди приключването на сеанса.

ИЗБИРАНЕ НА ЖИВОТ В ТЯЛО

ПОСЛЕДНАТА ГЛАВНА ФАЗА В СЕАНСА ПО духовна регресия е връщането на клиента на мястото, където е видял настоящото си тяло точно преди прераждането. Душите отиват там чак когато са готови за следващия си живот. В дванадесета и тринадесета глава от „Пътят на душите” и в девета от „Следите на душите” съм дал много подробности за това как клиентът вижда следващото си прераждане и тялото, което му се предлага за него. Както е при други пространствени зони в духовния свят, обектите дават различни наименования и на тази. Най-често срещаните са „мястото за избор на живот”, „залата с екраните” или „пръстенът на съдбата”. Последното издава сферичната ѝ форма. И наистина ще откриете, че мястото за избор на живот и тяло обикновено се визуализира като кръгло, с големи екрани, които приличат на прозрачни листове от течна енергия. Клиентите го описват като кръгла театрална зала, където на готовата за прераждане душа се прожектират сцени с бъдещи събития и хора. На това място клиентите се делят на две категории:

А. Души, които предпочитат само да наблюдават сцените.

Б. Души, които желаят да участват, като влизат в сцени по свой избор.

Предпочитанията А или Б в залата за избор на живот зависят от характера на душата, нагласата ѝ по време на посещението и естеството на предстоящия живот. Някои души просто го приемат, особено по-младите, а други са по-склонни към анализи и проучвания. Много души са в състояние да контролират ставащото на екраните, които показват различни варианти на бъдещи ситуации. Изглежда, го правят със силата на мисълта, макар че мнозина използват земни механични понятия като бутони, циферблати и лостове, за да опишат по-лесно тази функция.

В книгите си съм казвал, че голяма част от специалистите, които управляват това място, остават невидими за душата. И все пак прераждащата се душа усеща нечие присъствие. Някои са придружени от наставниците си, други не. Моите случаи показват, че на душата се прожектират избрани времеви линии на събитията и хронологични периоди, свързани с различни тела. Изборът зависи от естеството на предстоящия живот, кармичните уроци и самата душа. Въпреки множеството променливи, факт е, че от някои животи ѝ се показват повече варианти, отколкото от други, както и че преди някои прераждания ни се дава по-голям избор на тяло. Ще имате клиенти, които ще виждат откъси от детството, юношеството, зрелостта и старостта, и други, на които ще се показва само един кратък сегмент от предстоящия им живот.

Преди някои прераждания на клиента се предлага само едно или две тела. При други посещения на това място могат да му дадат до пет. Винаги има едно, което е водещ кандидат. Душите, изглежда, знаят кое тяло ще им даде възможност да научат най-много неща и обикновено избират него. Например клиентът може да каже, че има три варианта на избор: здраво, умерено здраво и тяло, което ще го подложи на множество изпитания. Също така изборът на живот за тези тела може да се дефинира като лек, умерено труден и тежък. Причината за даването на повече варианти за следващия живот зависи от мотивите, желанията, някои кармични проблеми, еволюционната възраст и миналите представяния на душата. Често клиентът не е в състояние да обясни причината и мъдростта, които се крият зад променливите в даден живот и тялото за него.

Бъдещите времеви линии са неразделна част от залите за избор на живот. От гледна точка на земното материално време на екраните се прожектират кадри от дадени събития, заедно с техните възможности и вероятности. Очевидно никое бъдещо събитие от земния живот не е сигурно, иначе съществуването ни тук щеше да е предопределено до последната подробност и щяхме да бъдем лишени от свободната си воля. Земната лаборатория едва ли щеше да бъде толкова добро училище за изпитания, ако ни управляваше предопределението. Предполагам, че във вечното „сега” на духовния свят всяко настояще има безброй варианти на бъдеще. Но въпреки многото варианти на бъдещето, душите очевидно виждат само „най-вероятното бъдеще” в матрицата от възможности и вероятности. На екраните събитията и възможностите може да бъдат уголемени и изнесени на преден план или пък редуцирани, за да ги анализира душата. Все едно да разглеждаш дебелите стволове и тънките клони на дърветата. Използвам тази. метафора, защото някои времеви линии, комбинирани с определени житейски сцени, изглеждат по-главни от другите.

Вече говорих за вечното „сега” в духовния свят и как то представлява комбинация от минало, настояще и бъдеще. От картините струят потоци енергия, съдържащи събития от миналото и бъдещето, които се сливат в центъра, във водовъртежа на духовния свят. Земните души могат да седят в библиотеката и да гледат на нещо като компютърни екрани всички нюанси от предишните си прераждания. В залата за избор на живот им се дават същите възможности за проучване на близкото бъдеще, но без толкова много подробности. Тъй като ни се дават мостри от бъдещето, това трябва да бъде поставено в главата за обзор на бъдещите събития.

Моите виждания за времевите линии и свободната воля са изразени по-подробно в девета глава от „Следите на душите. Тук ще прибавя само, че според почитателите на квантовата теория ние винаги се намираме в едно постоянно сега с множество вероятности, но това накланя везната към детерминизма. Това би направило свободната воля по-несъществена за бъдещето поради ограниченото количество възможности. Обаче моите клиенти са убедени, че бъдещето предлага богат избор и всяка сегашна времева рамка съществува едновременно с всички останали възможни сега-та. Няма как да знаем дали алтернативните реалности са успоредни или заключени в една реалност.

Твърде възможно е в сега-то на духовния свят събитията всъщност да не се движат, а да се движат единствено времевите линии на нашата застаряваща материална Вселена. Аз лично вярвам, че във всяко събитие хората имат възможност да избират и да влияят върху курса на живота си. Тъй като можем да подходим към дадено събитие различно, значи сме в състояние да променим изхода му. Питам онези, които смятат, че събитията не могат да бъдат променяни от свободната ни воля, дали поне приемат факта, че реакцията и поведението ни към тези събития имат известно влияние върху изхода.

Някои потенциални клиенти са любопитни дали мога да им помогна да видят бъдещето си под хипноза. Не мога. Очевидно в залата за избор на живот душите могат да видят части само от следващия си живот, не и по-нататък. Между другото, ако имам четиридесетгодишен клиент, сумиращ всичко, каквото е видял в тази зала преди настоящия си живот, той може да го свърже само със събитията, които е преживял досега. Последните събития още не са се случили и той не е в състояние да ги види!

Когато в началото на кариерата си експериментирах с надникване в бъдещето, откривах, че наставниците на повечето клиенти блокират виждането надалеч в бъдещето им. Това позволява на душата да разкрива себе си постепенно. От време на време някой клиент ще зърне кадър от възможното бъдеще, например как пътува с космически кораб през тридесет и втори век, но тези кратки картини са неясни. В случаите си „Стар Трек” не можех да се отърва от усещането, че съзнателните желания (например това да стане капитан на космически кораб) пречат на обективното съобщение. Повечето клиенти смятат, че виждането във възможното бъдеще е нещо, което е най-добре да се остави на плановиците. А аз в крайна сметка разбрах, че опитите да улеснявам този процес не са от полза в ЖМП терапията.

След като подготвите клиента за залата за избор на живот, ще станете свидетели как той взема решение за сегашния си живот и тяло. Следната серия от въпроси вероятно ще би доставят доста важна информация:

1. Как те уведомяват, че е време да се преродиш и кой го прави?

2. Как би описал желанието си да се преродиш отново — като силно, умерено, слабо или никакво?

3. Случвало ли ти се е някога да кажеш, че не си готов за нов живот? И ако е така, какви са били обстоятелствата и крайните резултати?

4. Сам ли отиваш на мястото за избор на живота или със своя наставник?

5. Усещаш ли присъствието на някакви по-висши същества, които работят в залата?

6. Опиши ми обстановката и ми кажи какво виждаш и правиш.

7. Колко тела са ти предоставени за избор? Опиши ми ги подробно, ако обичаш.

8. Какво смяташ, че ти предлага всяко от тях?

9. Има ли сред тях водещ кандидат и това ли е тялото, което си избрал? Защо отхвърли другите?

10. Когато видиш тялото от сегашния си живот, това на екрана ли става, в житейски ситуации? Можеш ли сам да регулираш действието, или някой го прави вместо теб?

11. Наблюдател ли си, или участваш активно в сцените от настоящия си живот?

12. Кои сцени ти се виждат най-интересни и защо?

13. Преди да дойдеш тук, научи ли нещо, което ти помогна да вземеш решението за това тяло?

14. Докато наблюдаваш различни житейски сцени, има ли такива, които пасват повече на едно от телата?

15. Какви предимства и недостатъци има според теб това тяло? Обясни най-значимите му положителни и отрицателни аспекти.

16. По какво се различава мозъкът на това тяло от другите, които си обитавал досега?

17. Коя е главната ти мисия в живота и промени ли се тя след видяното в залата за избор на живот?

18. Целите ти за този живот различни ли са от предишните и ако е така, с какво?

19. Виждаш ли на екраните някои хора, с които трябва да работиш в този живот?

20. Виждаш ли на екраните нещо, което да не сме обсъдили? Някой пречи ли ти да ми разкажеш за всичко, което виждаш?

Клиентите описват това духовно преживяване по много начини. Някои постоянно ви държат в течение за развитието на сцените, други ще бъдат крайно уклончиви. Ще имате клиенти, които ще гледат сцените, ще участват в тях, но след като си изберат тяло, не ще искат да видят нищо повече от бъдещето си. Някои души са с нагласата: „Вярвам, че знаят какво правят, и не ми трябва да виждам нищо”. Не забравяйте, че докато визуализира преживяванията си в залата, клиентът е в състояние да отговаря на въпроси за настоящия си живот. Най-очевидният въпрос към края на този етап би бил не- що като продължение на въпрос 17: В момента живееш ли живота, който виждаш на екраните? Ако не, кое е по-различно и защо?

ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА

ЗАЛАТА ЗА ИЗБОР НА ЖИВОТ КЛИЕНТИТЕ ЗА пръв път виждат тялото, което ще обитават през това си прераждане, но неодушевено. Това е, защото на екраните още не са започнали да се прожектират събития от живота. Спомням си как един клиент ми каза: „Първо разглеждаме образите на подредените тела без души. Имат мозъци, но те са празни, като на роботи. Когато екраните се активират, обектите веднага се свързват с телата и усещат как ще се чувстват като техни души. От време на време някой клиент ще ви каже, че отхвърля дадено тяло, защото „не се чувства добре в него”. В редки случаи ще чуете, че в предишния си живот обектът е направил грешка в избора на тяло и е помолил да бъде освободен след първия месец от влизането си в плода. Други души съзнават, че са сбъркали, но не се отказват. Все пак досега не съм срещал нито една странстваща душа, която да се е вселила в тялото след раждането му. Опитвам се да не проповядвам на учениците си, но в курсовете ми по ЖМП терапия има хипнотизатори, които са привързани към теорията за обсебването и това ме тревожи.

Възгледите ми по темата са изложени в трета глава на „Следите на душите”. Зная, че всичко е възможно, но според клиентите ми обсебване не съществува — нашите духовни учители са твърде мъдри, за да позволят подобна мерзост. Цялата идея за външни лица, способни да завладеят умовете ни, се корени в суеверия и страхове от средновековието. Хората, които не са съгласни с мен, спорят, че за обсебения това може да е акт на благоволение.

Ако сте чели предишните ми случаи за това как душата се слива с развиващия се човешки мозък на плода, ще видите, че това е бавен и деликатен процес. Добър пример е случаят с Нанси, който описвам в този текст. Първите опити на душата са внимателни, тя проследява полекичка невротрансмитерите на мозъка, същевременно изравнявайки вибрациите си с ума на бебето. Представете си само какъв шок би било за ума на зрелия човек, ако душата смени безсмъртната си енергия по средата на живота му. Според мен това би довело до лудост или смърт.

Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Обсъждам множеството аспекти на партньорството между душа и мозък в примерите, изложени в моите книги. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойствеността, породена от наличието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. ЖМП терапевтът трябва да бъде внимателен с ваденето на заключения относно произхода на подобни разстройства.

Например често са ме питали дали причината за раздвоението на личността не е в проявяването на личностите, които човекът е бил в миналите си прераждания. Смятам, че раздвоението на личността представлява потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в този ѝ живот. Човекът, страдащ от такова психично заболяване, желае да се дистанцира от болезнени спомени, често свързани с насилие в детството. Той търси изход в други личности, които не са от минало прераждане, за да се отърве от реалността на своята личност. Според мен при обикновения човек подривната двойственост на душата и мозъка е много по-вероятно да създаде объркване в това кои сме всъщност, но не и да предизвика симптоми на това психично разстройство. В съображение относно умствените разстройства идва и фактът, че някои тела имат предразположеност към хормонален дисбаланс и отклонения в химичните реакции на мозъка.

Комбинирайте това с физическо или емоционално насилие в детството и ще получите формулата за предизвикване на психични заболявания. Аз лично смятам, че ако подобно съзнание е съчетано с млада, неопитна душа, тя е по-неспособна да се справи с положението и се замърсява, а може и да попадне в капана на болния биологичен ум. Тогава не е в състояние да функционира нормално.

Душата притежава безсмъртен характер, който, съчетан с човешкия мозък и централната нервна система, създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една личност, която ще съществува само в този живот. Наричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателни, и несъзнателни спомени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна възможност. Формирайки представата за себе си, хората твърде много разчитат на своята сетивна и емоционална реакция на информацията, идваща от мозъка. Физическият ум може да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим, че сме, основавайки се на влиянията от околната среда на планетата и емоционалните ни реакции към тях.

Егото най-общо може да се определи като мислите, спомените и възприемането на живота от безсмъртното съзнание, нашата душа. Поглеждаме се в огледалото и се питаме: „Защо аз съм аз?” За да засили това объркване, нашата личност (душевният аз и биологичният аз) се развива и се променя неравномерно през целия ни живот — докато биологичният аз се изменя рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският аз дава основата на истинската ни същност, която влияе върху емоционалния темперамент и характера. Всички тези елементи са свързани в едно човешко същество и според мен, когато тази деликатна връзка се наруши, това води до психични заболявания и може би престъпно поведение.

Когато достигнем аза на душата си, ние сме в състояние да схванем вътрешните белези на безсмъртния си характер. Това дава дълбоко усещане за истинската ни индивидуалност и цялостната ни личност. По тази причина ЖМП терапията се стреми да помогне на клиента да осъзнае кой е, като възстановява несъзнателните спомени за сливането на ума с тялото. ЖМП терапията всъщност е духовно търсене с цел по-дълбоко самоосъзнаване.

Душата на клиента може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на тялото-приемник. Душите разчитат на плановиците от духовния свят да им намерят най-добрите кандидати за партньорство в съответствие със силните страни и слабостите им. Изборът на дадено тяло има за цел да комбинира дефектите и силните страни в характера на душата с даден човешки темперамент, така че да са си от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, която му дава въображение, интуиция, прозрения и съвест. С това обединяване ние ставаме една личност, която цял живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причинява двойствеността между ума и духа в телата ни.

Двата аза може да се слеят напълно или пък да показват признаци на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опозиция, в други — в съюз. Това, че двата ви аза са в опозиция, не означава автоматично липса на хармония и равновесие. Примерът, който обикновено давам, е, че нискоенергийната, пасивна душа може би е поискала да се съчетае с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контролираща другите, влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.

ЖМП терапията не може да гарантира, че разпознаването на истинската същност ще реши автоматично противоречивите емоции и нагласи на клиента. Все пак тя постига много в полагането на по-уравновесена психологическа основа на самооценката посредством самонаблюдения. Това би трябвало да предизвика осъзнаване и личностно изцеление в живота на клиента. За вас като терапевти главната цел на ЖМП сеансите е да изследвате двойствения аз на всеки обект на хипноза.

Имам един случай, който илюстрира конфликта между двата аза. Когато го включвам в лекциите си, моите слушатели обикновено го наричат „случаят с динамичното дуо”. Следният откъс е от сеанса ми с тридесет и пет годишна неомъжена жена на име Лоуис, търговски директор на голяма международна компания. Лоуис е доста млада душа с безсмъртно име Моуана, която идва на Земята само от около петстотин години. Във всичките си предишни прераждания е била мъж. Досега е избирала телата си само въз основа на съвместимост с тях. Но в този живот нещата са по-различни. Сцената по-долу се случи, когато отведох обекта на мястото за избор на живот преди сегашното ѝ прераждане:

Д-р Н.: Между колко тела имаш избор?

Моуана: Две, едното мъжко, а другото женско. Имам възможност да избера мъжкото, както съм правила винаги досега. Но се спирам на женското, защото трябва да започна с разширяването на хоризонтите си.

Д-р Н.: Добре, Моуана, как ти се струва Лоуис на пръв поглед?

Моуана: Амии... кльощава, много окосмена, напрегната, нервозна... Господи, тя е направо... луда. Ще е адски трудно да се работи с нея... Май че този път ще си свия голям номер...

Д-р Н.: Искаш да кажеш, че с досегашните ти тела сливането не е било трудно, но този избор ще е промяна за теб?

Моуана: Да, нали разбираш, аз съм спокойна, аналитична душа. Внимателно обмислям всичко, преди да взема решение.

Д-р Н.: И защо имаш нужда от промяна?

Моуана: Защото, след като разглеждах всички възможности на всички ситуации, аз избягвах всякакви рискове в живота си.

Д-р Н.: Искаш да кажеш, че си нерешителна душа?

Моуана: О... не мисля... просто съм предпазлива.

Д-р Н.: А тялото на Лоуис с какъв темперамент е?

Моуана: Бомба, която всеки момент ще избухне! Истинска откачена... винаги предприема неща, които водят до емоционални каши.

Д-р Н.: Моуана, ако това е главният контраст между твоя характер и темперамента на тялото-приемник, какво ще спечелиш от сливането си с него, което да ти е липсвало в другите тела?

Моуана: (след дълга пауза) Трудно ми е да си го призная, но се чувствах удобно в емоционално хладни приемници. Толкова ми е лесно да съм просто наблюдател, да не се ангажирам изцяло с нищо... особено във връзките си. Не бях... открита с хората.

Д-р Н.: Разбирам. И какъв е животът ти в тялото на Лоуис?

Моуана: Като в пътуване със скоростно влакче! Тя е толкова... сложна... набърква се в разни неща, без дори да помисли. Винаги е готова да даде всичко от себе си. Аз избягвам тревогите, тя — никога. Аз винаги залагам на сигурното, докато тя кипи от идеи.

Д-р Н.: Изразява се директно, докато ти си по-индиректна?

Моуана: Меко казано. Опитвам се да я озаптя, но тя е почти безразсъдна... (плачливо) особено с мъжете. Наистина, понякога така се развихря, че ни причинява адски много емоционална болка.

Д-р Н.: И това как те кара да се чувстваш, Моуана?

Моуана: Като в капан.

Забележка: Тук спирам за малко, за да успокоя клиентката и да я накарам отново да се съсредоточи в избора си на тяло и поуките, които може да извлече от него.

Д-р Н.: Кажи ми какво е общото между вас.

Моуана: (след като се е посъвзела) И двете сме обичливи посвоему. Аз съм по-нерешителна в това отношение. Лоуис внася в характера ми топлотата, която ми беше трудно да изразявам в миналото. Двете сме много горди и нямаме склонността да се гневим или да отмъщаваме на онези, които са ни наранили.

Д-р Н.: Така, и този аспект от двойствения ви аз всъщност е хармоничен?

Моуана: (някак неохотно) Мм, да... в тези неща си пасваме...

Д-р Н.: Добре, от коя нейна черта си извлякла най-голяма полза?

Моуана: Тя винаги е готова да се довери, защото обича хората. Не се чувствам отегчена или самотна както в предишните си животи. Тя постоянно ме тласка напред.

Д-р Н.: А ти с какво ѝ помагаш най-много?

Моуана: Много време ми трябваше, но най-сетне започна да забавя темпото и мисли, преди да скочи.

Разгледахме разликите между телата на мъжете и жените и научих, че като мъж Моуана се е държала доста себично с жените. Мисля, че тази душа, несъмнено в резултат на сериозни обсъждания с нейния наставник в духовния свят, е променила посоката, защото ѝ е дошло до гуша от емоционално бедни връзки, причинени от неспособността ѝ да се обвързва като мъж. Вярвам, че нашият сеанс помогна на Лоуис и Моуана да се видят по-ясно една друга.

След дългата поредица от емоционално съсипващи Връзки Лоуис започна да се вслушва повече във вътрешния си аз. Месеци след сеанса ми писа, че сега съзнава, че двата ѝ аза се учат един от друг, и се стреми да внесе равновесие в своята „цялостна личност”, както се изрази. Очевидно двата аза най-сетне започваха да постигат симбиотична връзка.

Когато поведението на един човек има слаба или никаква връзка с аза, това за мен е вътрешна борба за откриване на душата. Един клиент ми каза: „Аз съм кротка душа с афинитет към непредубедени, отворени човешки съзнания. С тях се свързвам най-лесно”. Друг пък беше на точно обратното мнение: „Искам да чувствам съпротивата на мозъка от самото начало, защото това е по-голямо предизвикателство. И той, и аз искаме да спечелим от съюза си”. В ЖМП терапията няма вълшебни формули и всеки случай трябва да бъде преценяван индивидуално. Когато разговарям с клиент за двойствеността между тялото и душата му, си задавам три въпроса:

А. Първоначалната цел на душата осуетена ли е от различните интереси и подбуди на настоящото тяло? Кои дейности предизвикват у него задоволство и кои — тревожност?

Б. Двойствеността между тялото и душата на моя клиент в противоречие ли ги поставя или в съюз и кое от тези две положения е предвидено да донесе напредък?

В. Моят клиент има ли добри отношения със своята среда и обществото като цяло, или се чувства деперсонализиран, може би поради това, че Земята му се струва чужда?

В общи линии, душите срещат по-голяма съпротива от някои тела, отколкото от други в дългата поредица от физически прераждания. Регресионистът, който работи с разтревожен клиент в транс, може да реши, че с тази борба душата полага усилия да се справи с неврозата в човешкия организъм.

Духът е способен да излекува тялото, докато тялото е в състояние да изолира душата с примитивни защитни механизми. Основна цел на ЖМП терапевта е да помогне на обекта в неговото търсене на вътрешна хармония, като разбере по-добре себе си и своя произход. И новата му самооценка трябва да се запази у него дълго след приключването на сеанса.

Когато изнасям лекции, често ме питат: „Ами душите в тела на инвалиди? Защо някой ще избере такъв ограничаващ и мъчителен живот? Член от моята аудитория смята, че душите, които обитават тела на инвалиди, са били изпратени там, без да са били уведомени предварително, защото никоя друга душа не ги иска. Доколкото мога да съдя от опита си, това не е вярно. Тези души сами са решили да живеят трудно и в залата за избор са били подтиквани да видят какво ги очаква.

Наставниците не се опитват да ни заблудят. Душите знаят предварително с какви кармични уроци ще се сблъскат и каква ще е ползата от тежкия им живот. Една моя клиентка беше учителка на деца-инвалиди. Сред учениците ѝ имаше приковано на количка момче на име Джош. Инвалидността му бе толкова тежка, че едва можеше да се движи или говори. Клиентката ми каза, че Джош „говори” с очи и изражения и има чудна усмивка. Когато я приведох в дълбока хипноза, тя видя, че момчето е част от силно напредналата духовна група, в която членува и тя. Научихме, че душата му е агресивна, властна и действена, с толкова силни вибрации, че е изтощавала напълно тихите, интровертно настроени тела, които е избирала. По-екстровертните и напрегнати пък изваждала от релси. Клиентката ми каза, че е било постигнато взаимно съгласие, че душата на Джош се нуждае от тяло, с което да е принудена да стои неподвижно и да размишлява повече. Явно този замисъл действа.

Естествено, екстровертните и интровертните души се учат от всички сливания с хилядите тела, в които пребивават по време на преражданията. На всеки от нас се дава тялото, което му е необходимо, за да преодолее големи препятствия в живота. Казано е, че никога не ни се изпращат изпитания, с които да не можем да се справим, и това в голяма степен изглежда вярно. Ние сме такива, каквито сме и това не е случайно. Ето един въпрос, който задавам на клиентите и който често ги води към просветление: Кое от всичките тела, които си обитавал, ти е най-любимото и защо?

ТЕРАПЕВТИЧНА ПОЛЗА ОТ ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ

КАТО ЖМП ТЕРАПЕВТИ, ВАШИТЕ предпочитания може да клонят към психоанализата, поведенческата психология, гещалт-терапията, ориентирането към прозрения, метода на свободните асоциации или други някакви терапии. Наистина съм виждал голямо различие във философските ориентации на моите ученици по ЖМП. Вероятно това се дължи на факта, че много хипнотерапевти са еклектични хуманисти. Тази книга отразява собствения ми стил, но смятам, че няма всеобщо „валиден” начин да се практикува ЖМП терапия. Много психологически подходи могат да бъдат вградени успешно в духовната регресия. От време на време някой потенциален клиент, особено ако е бил подлаган на по-традиционна психотерапия, ще ви пита за психологическите и клиничните аспекти на ЖМП хипнотерапията — неща, които обикновено не се дискутират на встъпителното събеседване.

Мисля, че в началото е добре да избягвате дългите психологически обяснения дори и да имате такава склонност, защото не това иска да знае клиентът. Установил съм, че краткото общо обсъждане на хипнотерапията и терапевтичната ѝ полза в разкриването на душата привлича най-силно вниманието. Подчертавам колко важна е енергийната хармония между душата и човешкото тяло. По възможност се изразявам простичко, като избягвам да тревожа хората, особено онези, които се страхуват от каквито и да било интервенции. Разумно е да поясните, че макар ЖМП хипнозата да е мощно средство за възстановяване на духовните спомени и решаване на конфликти, сама по себе си тя не е психотерапия.

На клиенти, които настояват да им обясня повече за терапията, казвам, че връщането в несъзнателното за възстановяване на спомени от минали прераждания и живота между тях лекува, когато човек стигне до по-дълбоки прозрения за истинската си същност. Добавям, че този процес води до по-голямо просветление за съзнанието, особено чрез освобождаването от натрупаната отрицателна енергия. Честно казано, предпочитам да не се впускам в повече подробности за терапията преди сеанса, защото това може да доведе до погрешни схващания. Искам клиентът да започне сеанса непредубедено. Терапевтичните обяснения накрая обаче са съвсем друго нещо.

Когато премине в свръхсъзнателно състояние, клиентът така добре ще знае кое възпрепятства психически потенциала му, че просто ще ви изненада. С напредването на сеанса това самопознание се засилва още повече. По мое мнение разликата между връщането в минали прераждания и духовната регресия е в това, че ЖМП терапията позволява по-лесна трансформация на възприятията. В първото клиентът се вижда в различни животи, където е имал различен характер, а във второто осъзнава истинската си същност. Към края на сеанса се интересувам да разбера следното:

А. На този етап клиентът в състояние ли е да идентифицира желанията и стремежите на душата си?

Б. Способен ли е да тълкува духовните послания, които са му били отправени?

В. Ще може ли в сегашния си живот да действа в съответствие с новата си осъзнатост, като използва градивно негативните отпечатъци от минали прераждания?

Въпреки че вече са се подлагали на психотерапия, много клиенти ще дойдат при вас с отрицателни поведенчески модели и лоша нагласа. Хипнотичната регресия позволява на терапевтите да преценят бързо корените на емоционалните рани. И все пак травмите не изчезват единствено с припомняне на източника им. Клиентът трябва да разбере значението на събитията и как преживяванията влияят върху душата. ЖМП терапията намалява заблудите и объркването от настоящи емоционални дилеми и дава на клиента възможност да дръпне завесата, скриваща истинското му аз и да погледне цялата си същност в по-обективна светлина.

Работата с клиенти в състоянието им на души не се свежда само до видения от живота между преражданията. В травмиращи сцени, свързани с моментното прераждане на определени обекти, е възможно ефективно да се използва разграничението на ума от духа, за да се извлече информация директно от душата. Тази техника е подобна на разговора между хипнотизатора, обекта и духовния наставник, който описвам в случай тринадесети от „Пътят на душите. Комуникацията, включваща трима, може да е също толкова ефективна между хипнотизатора, обекта и душата. Гласът на клиента може да се промени, когато говори от името на душата си, точно както ако говори от името на духовния наставник.

По време на моя собствен ЖМП, хипнотизиран от опитен и умел терапевт, видях един епизод от настоящия ми живот — когато на седем години ме оставиха в пансион. Изглежда, душата ми кръжеше над тялото. По-късно, когато слушах записа на тази част от сеанса, осъзнах, че гласът ми бе по-различен, когато душата ми описваше съвсем обективно нуждата от решителност и окуражаване, изникнала в съзнанието на едно малко момче, потиснато от самота и тъга по родителска ласка. Силата на този терапевтичен подход е доста явна.

С годините практика установих, че когато се види като безсмъртно същество и открие, че не е тук по някаква биологична случайност, клиентът започва да осъзнава вътрешните си истини. Когато преценява конфликтите от своето минало и ги разрешава, той добива ново съзнание за себе си. Това го подтиква да продължи напред. Клиентите са по-способни да свикнат с мястото си в големия план на нещата, когато разберат, че са безсмъртни. След ЖМП сеанс те знаят, че във всичко има ред и цел и те са част от плана. Това прозрение им позволява да преструктурират своето виждане за света и да действат така, че да постигнат целите си.

Макар че ЖМП терапията е краткотрайна, аз далеч не твърдя, че представлява бързо решение на проблемите на индивида. Бивши клиенти са ми писали години след сеансите си с мен, за да ми кажат, че продължават да асимилират получената тогава информация. С времето те разбират по-добре реалността и своето място в този объркващ свят. Чувстват се по-съсредоточени и не отминават без внимание болката на другите.

Духовната регресия кара клиента да осъзнае, че не е сам дори когато се чувства самотен в живота. Той успява да види неподвластните на смъртта връзки с една общност от сродни души, които обитават — или са обитавали — телата на негови роднини, любими хора, приятели или познати. Да разбереш със сигурност, че въпреки обстоятелствата в настоящия ти живот си ценен за други във вселената е крайно вдъхновяващо. Препоръчвам на клиентите си всеки ден да прекарват по малко време в усамотение, за да укрепват връзките си със силите, които бдят над тях. С новопридобитите знания това става по-лесно и способства за вътрешно спокойствие. Усамотението, отдалечаването от разсейващите фактори на ежедневието отпушва каналите на вътрешния интуитивен глас.

Когато запитам клиент в свръхсъзнателно състояние какво прави в духовния свят, за да изостри възприятията си, той ми казва, че се усамотява и се съсредоточава върху същността си. Разбира се, за безплътните това е лесно, защото не им пречат сетивната и емоционалната информация от физическото тяло и разсейващите фактори от материалния свят. Но и за въплътената душа идеята е същата. Една от ползите, които добивате от редовното възстановяване на връзката с духовния свят след ЖМП сеанса, е общуването с духовния ви наставник.

Видяхме какъв е ефектът от духовната регресия, когато клиентите се срещнат с личните си духовни наставници. Когато работя с клиент, аз усещам присъствието както на неговия, така и на моя наставник. Не се съмнявам, че те ми помагат да разкрия някои психологически елементи, които може би спират напредъка на клиента. Никога не забравяйте, че не вие, а наставникът на въплътената душа срещу вас е истинският терапевт. След като напусне офиса ви, човекът ще започне да се обръща за утеха към своя учител, не към вас. Духовните наставници са истинските лични терапевти.

Въпреки намеренията на всеки клиент и спънките, на които ще се натъкнете по време на работата, към всички обекти трябва да се отнасяте почтително и с разбиране. Аз лично вярвам в ползата от отправянето на предизвикателства, но по време на тези финални обобщения ЖМП хипнотизаторът трябва да внимава да не постави клиента в отбранителна позиция или да го накара да се почувства застрашен от откровенията, които сте му помогнали да разкрие. Тъй като е мощен инструмент в работата с ЖМП, хипнотерапията може да изкуши терапевта да превърне сеанса в пътуване с цел укрепване на властта си върху обекта.

Тайната на добрия лечител е в смирението, защото ви ръководи сила, която е по-висша от вас. Далеч по-добре е да упражнявате загриженост и съпричастност, а не власт. Тук всичко е въпрос на самооценка, умения в изразяването и опит. Духовната регресия, включваща опознаването на собствената душа, е акт на свято доверие и ние трябва да го почитаме.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ЧАСТ ПЪРВА - НАЧАЛНО ПРОУЧВАНЕ
Към: ЧАСТ ВТОРА - ПОДГОТОВКА ЗА СПИРИТУАЛНА РЕГРЕСИЯ
Към: ЧАСТ ТРЕТА – НАЧАЛО НА ХИПНОТИЧНИЯ СЕАНС
Към: ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - МИСЛЕНИТЕ ДВЕРИ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ
Към: ЧАСТ ШЕСТА - ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »