Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Изгубеният цикъл от време – Част 1

June 28, 2016

Древните култури по целия свят говорят за огромен цикъл от време с редуващи се Тъмни и Златни епохи; Платон го нарича Голямата година. Повечето от нас сме учили, че този цикъл е просто мит, приказка, ако изобщо сме учили за него. Но според Джорджо де Сантилана, бивш професор по история на науката в МИТ, множество древни култури вярвали, че съзнанието и историята не са линейни, а циклични, издигайки се и пропадайки през дълги периоди от време. В забележителната си творба, „Мелницата на Хамлет”, де Сантилана в съавторство с Херда вон Дехенд, показват че митовете и фолклорът на повече от тридесет древни култури говорят за цикъл от време с дълги периоди на просветление, прекъсвани от тъмни епохи на невежество, непряко пораждани от известно астрономическо явление – прецесията на равноденствието. И ето тук става интересно.

Всички познаваме двете небесни движения, които имат дълбок ефект върху живота и съзнанието. Ежедневното движение, въртенето на Земята около оста си, кара хората да преминават от будно състояние в спящо състояние и така отново на всеки двадесет и четири часа. Телата ни са се адаптирали към въртенето на Земята тъй добре, че то поражда тези редовни смени в съзнанието без дори да смятаме тези процеси за забележителни. Въртенето на Земята около Слънцето – второто небесно движение, забелязано от Коперник – има равнозначен ефект, подтиквайки трилиони форми на живот да избуяват от земята, да цъфтят, да дават плод и след това да увяхват, докато милиарди други видове спят зимен сън, размножават се или мигрират масово. Видимият ни свят буквално се изпълва с живот, напълно сменя цвета си и ритъма си, а след това се връща с всяко нарастване и намаляване на второто небесно движение.

Третото небесно движение – прецесията на равноденствието, е по-слабо познато от първите две, но ако се доверим на древните култури от цял свят, ефектът му е също толкова трансформиращ. Това, което прикрива влиянието на това движение, е неговата времева скала. Също като еднодневката, която живее само един ден от годината и не знае нищо за сезоните, човекът има средна продължителност на живота, която се състои само от  една триста и шестдесета от 24 000 годишния прецесионен цикъл. И също както еднодневката, родена в облачен, безветрен ден, си няма и идея, че има нещо толкова прекрасно като слънчева светлина или бриз, така и ние, родени в една ера на материалистична рационалност, имаме съвсем малка представа за една златна епоха на по-висше състояние на съзнанието, макар и това да е посланието на дедите.

Както Джорджо и Херда посочват, идеята за големия цикъл, свързан с бавната прецесия на равноденствието, е била обща представа на множество култури преди Християнската ера, но днес не учим нищо за нея. И все пак, нарастващото количество от асрономически и археологически доказателства предполага, че цикълът може всъщност да има основание. И по-важното, разбирането на приливите и отливите му и характера на всяка епоха позволява да се вникне в посоката на цивилизацията. Дотук древните са прави; съзнанието наистина сякаш се разширява от дълбините на тъмното средновековие, като рефлектира в огормни подобрения в цялото общество. Така че какво поражда тези промени и какво можем да очакваме за вбъдеще? Разбирането на причината за прецесията е ключово.

Наблюдаваната прецесия

Наблюдаването на трите движения на Земята е доста просто. При първото, въртенето, виждаме как слънцето изгрява на изток и залязва на запад всеки двадесет и четири часа. А ако поглеждаме към звездите само веднъж дневно, ще виждаме подобен модел през цялата година: звездите изгряват от изток и залязват на запад. Дванадесетте съзвездия на Зодиака – древните маркери за време, разположени по еклиптиката на слънцето, (пътеката на слънцето), преминават над нас със стъпка около един месечно и се завръщат в началната точка на небесното ни наблюдение в края на годината. И ако сме поглеждали само веднъж годишно, да кажем при есенното равноденствие, бихме забелязали, че звездите се движат ретроградно (обратно на първите две движения) при стъпка около един градус на всеки седемдесет години. При тази стъпка равноденствието се пада в различно съзвездие приблизително веднъж на всеки 2 000 години, като са нужни около 24 000 години, за да завърши цикъла си през дванадесетте съзвездия. Това се нарича прецесия (движението назад) на равноденствието, отнесено към фиксираните звезди.


Прецесия на земната орбита, породено от приливната сила върху Земята от гравитацията на Луната и Слънцето (Източник: Wikipedia).

 

Стандартната теория за прецесията казва, че основно гравитацията на Луната въздейства върху сплеснатата Земя, така че да причини промяна в ориентацията на инерционното пространство на Земята, познато още като „прецесия”. Тази теория обаче е развита преди астрономите да научат, че слънчевата система може да се движи и вече Международното астрономично обединение я намира за „несъвместима с динамичната теория”. Древната ориенталска астрономия учи, че равноденствието, което бавно се движи или „прецедира” през съзвездията на зодиака, се дължи на просто на движението на слънцето, обикалящо около друга звезда в пространството, което променя гледната ни точка към звездите от Земята. В Института за бинарни изследвания моделирахме движеща се слънчева система и открихме, че тя наистина по-добре репродуцира наблюдаваната прецесия, междувременно решавайки множество аномалии на слънчевата система. Това силно предполага, че древното обяснение е най-правдоподобно, макар и учените да не са открили все още придружаваща звезда на земното Слънце.

Отвъд техническите съображения, една подвижна слънчева система сякаш предоставя логическа причина защо можем да имаме Голяма година, да използваме термина на Платон, с редуващи се тъмни и златни епохи. Тоест, ако слънчевата система, носеща Земята, наисти на се движи в огромна орбита, излагайки Земята на електромагнитния (ЕМ) спектър на друга звезда или ЕМ източник по пътя, и оформяйки фините електрически и магнитни полета, през които се движим, можем да очакваме това да въздейства на нашата магнитосфера, йоносфера и много вероятно на целия живот по модел, съизмерен с тази орбита. Също както по-малките всекидневни и годишни движения на Земята пораждат циклите на деня и нощта и годишните сезони, (и двете поради промяната на позицията на Земята във връзка с ЕМ спектър на Слънцето), така би могло и по-голямото небесно движение да се очаква да породи цикъл, който да въздейства върху живота и съзнанието на едно висше ниво.

Съвсем наскоро НАСА откри (март 2014), че ротацията и движението на Земята през пространството пренарежда електроните в радиационния пояс шаблон „зебра”. Това беше напълно неочаквано. Винаги се е вярвало, че тези частици се движат твърде бързо, за да бъдат повлияни от движението на Земята.

Може да се построи хипотеза за това как един такъв небесен цикъл би могъл да въздейства върху съзнанието по труда на д-р Валъри Хънт, бивш професор по физиология при Калифорнийския университет в Лос Анжелис. В серия от проучвания тя открива, че промените в околното фино електрическо, ЕМ и магнитни полета, (които ни обграждат през цялото време), могат драматично да повлияят на човешкото състояние и поведение. Накратко, съзнанието сякаш се влияе от фини светлинни полета, или както квантовият физик д-р Еймит Госуани би се изразил: „Съзнанието предпочита светлината”. В съответствие с митовете и фолклора, концепцията зад Голямата година или цикличния модел на историята се базира на движението на Слънцето през пространството, излагайки Земята на нарастващи и намаляващи звездни полета, (всички звезди са генератори на ЕМ спектри), и водеща до възхода и падението на епохите в големи отрязъци от време.

Уолтър Крутенден

 

Към Част 2
Към Част 3

Go Back

Comment

View older posts »