Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Изгубеният цикъл от време: Историческа перспектива – Част 2

Съвременните исторически теории като цяло пренебрегват митовете и фолклора и не вземат предвид никакви външни макро влияния върху съзнанието. В по-голямата си част съвременната историческа теория учи, че съзнанието (или историята) се движи в линеен модел от примитивното към съвременното, с някои изключения, и включва следните принципи:

  • Човечеството се е развило от Африка
  • Преди 5 000 години хората са били ловци-събирачи
  • Племената за пръв път се обединяват, за да се защитят от войнстващи групи
  • Written communication preceded large engineered structures or populous civilizations Писмената комуникация предхожда големите строителни конструкции или гъсто населените цивилизации

Проблемът с тази общоприета парадигма е, че тя не съответства с тълкуванието на развитието на наскоро откритите древни култури и аномални артифакти. През последните няколкосотин години бяха направени големи открития в Месопотамия, Индската долина, Турция и много други региони, които нарушават правилата на историческата теория и поставя човешкото развитие още по-назад във времето. По-конкретно, те показват, че древните народи са били по много начини доста по-вещи и цивилизовани преди почти пет хиляди години, отколкото през по-близкото тъмно средновековие отпреди шестстотин до хиляда години. В Карал, древен комплекс с неизвестен произход на западния бряг на Перу, намираме шест пирамиди, който са въглеродно датирани към 2 700 г.пр.Хр. – дата, съвпадаща с египетските пирамиди и това съперничи на времето на първите големи структури, открити в т.нар. Люлка на цивилизацията в Месопотамия. Карал е на цял океан разстояние от Люлката. Не намираме следи от писменост или оръжия – две от т.нар. необходимости за цивилизация, но пък откриваме красиви музикални инструменти, астрономически подредени структури и следи от търговия с далечни страни (платове, семена и черупки, неприсъщи за района, но никакви оръжия) – само знаци за мирна и просперираща култура.


 Каралските пирамиди.Снимка : Wikipedia

Гьобекли тепе представлява дори още по-голямо предизвикателство към конвенционалните разкази на историята. Датирано най-малко към 9 000 г.пр.Хр., това място в Турция съдържа драматична архитектура, включваща дялани колони с огромни пропорции. Откриването, че нещо толкова голямо и сложно е съществувало дълго преди датите, приети за изнамирането на земеделието и грънчарството, е археологическа енигма. Тези места противоречат на стандартната историческа парадигма. И което е още по-странно, много от тези цивилизации сякаш масово залязват. В древна Месопотамия, Пакистан, Джирофт и околните земи откриваме познания по астрономия, геометрия, напреднали строителни техники, усъвършенствана канализация и водни системи, невероятно изкуство, багри и платове, хирургия, медицина и много други изтънчености на една цивилизована култура, която сякаш се е появила от нищото и изчезва напълно за следващите няколко хиляди години.

По времето на тъмното средновековие по цял свят, всяка една от тези цивилизации, включително големите в Египет и Индската долина, се превръща в прах или води номадски начин на живот. До дълбините на цикличния спад остават само руини и малко нещо друго, докато местното население не знае нищо за строителите, освен легенди. В някои райони, където все още било останало голямо население, като части от Европа, често бушували бедност, чума и болести, а способността да се чете, пише или да се правят копия на по-раншните инженерни и научни постижения, изцяло изчезва. Какво се е случило?

Докато тук-таме се намират хроники от този период, археологическите следи показват, че съзнанието, рефлектирано в човешка изобретателност и способност, е силно намаляло. Сякаш човечеството е изгубило способността си да прави нещата, които е правило. Интересното е, че точно това са предсказвали много от древните култури. Стефан Мол, най-челният Асирианолог, хвърля светлина върху този феномен в серия от лекции през 1997 г. в Стандфорд. Той ни казва, че Акадците са знаели, че живеят в епоха на упадък. Те почитали миналото като по-извисено време и се оптивали да го задържат, но същевременно предсказвали и скърбели заради тъмните времена, които щели да последват. Етимологичните му проучвания върху клиновидните таблици показват, че древните думи за „минало” сега са станали нашите думи за „бъдеще” и че древните думи за „бъдеще” са станали нашите думи за „минало”. Сякаш човечеството ориентира движението си през времето в зависимост от това дали се приближава или се отдалечава от златна епоха.

Този принцип на изгряващи и залязващи епохи е обрисуван в множество барелефи, открити в древните храмове на „училищата за тайнства” на Митра. Прочутата Тавроктония, или с цена с убиване на бик, обикновено е оградена с две момчета – Кавтес и Кавтопетис. Едното държи факел към издигащата се страна на зодиака, с което показва време на нарастване на светлината, а другото държи факел надолу към спускащата се страна на зодиака, с което показва време на мрак. След това те са разделени на епохи, които гърците определяли като „Желязна, Бронзова, Сребърна и Златна” – простичък начин за описване на епохите на Голямата година.


Тавроктонията от Стерзинк в Тирол (оцветяването е съвременно)

Джаред Даимънд, добре познат историк-антрополог и автор на „Оръжия, бацили и стомана”, изтъква добър довод, че на първо място местните географски и природни предимства определят коя група човеци успява или се проваля срещу друга. Тези, които имат стомана, оръжия и лоши бацили, побеждават. Въпреки че това помага да се обяснят множество регионални различия от последните няколко хиляди години, то не не се отнася до макро тенденциите, които сякаш са повлияли на всички култури, включително Китай и Америките, колективно плъзвайки се в последната тъмна епоха по цял свят. Моделът на цикличната Голяма година се покрива и усилва наблюденията на Даймънд в смисъла на широкоразпространения спад. Той заключава, че не само географията и околната среда на Земята определят относителния успех на хората, но също така географията и околната среда на Земята в пространството влияят на човечеството в макроскопичен мащаб. Точно както малките небесни движения драматично влияят краткосрочно на живота, така и сякаш големите небесни движения дългосрочно оцветяват живота, пораждайки сезоните на Голямата година.

Разбирането, че съзнанието може би наистина се издига и пада с движението на небесата, дава смисъл на древните митове и фолклор и поставя аномалните култури и артифакти, като устройството от Антикитира и батерията от Вавилон, в исторически контекст, който има смисъл. Например, батерията е била направена преди 2 000 години, изгубена в тъмното средновековие, след това преоткрита от Волта в периода след ренесанса. Същото се отнася и за протезите, мозъчната хирургия и познанието за хелиоцентричната система, напредналото инженерство и т.н. Те са били открити, изгубени, а след това преоткрити. Това също показва защо толкова много древни култури сякаш са били очаровани от звездите и ни дава работеща парадигма, с която да разберем историята. Също така може да ни помогне да установим силите, породили Възраждането и които може би ускоряват съзнанието в сегашната ни епоха. Митовете и фолклорът – научният език на древността – ни дават по-дълбок поглед към съзнанието през всички векове.

 

Към Част 1
Към Част 3

Go Back

Comment

View older posts »