Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Изгубеният цикъл от време: Древен поглед към бъдещето – Част 3

July 2, 2016

Гръцкият историк Хезиод говори за чудното естество на последната златна епоха, когато изобилствали „мир и охолство”. Древните маи и хопи използвали имена като „светове” и „слънца” и ги номерирали, за да определят специфични епохи, като митовете на хопи ни разказват за градове на дъното на морето. Не само гърците и месопотамците разделят големия цикъл на възходящи и низходящи фази, всяка от които с четири периода. Според Ведическите писания, когато есенното равноденствие се премести от Дева в Овен, човечеството преминава през възходящите юги Двапара, Трета и Сатя, преди бавно да се спуснат в обратния ред, докато равноденствието завършва пътуването си (Сатя юга отбелязва златната ера). Тези периоди имат близко съответствие с гръцките и ранните месопотамски цивилизации.

Какъвто и език да се използва, идеята е същата. В своята книга „Свещената наука” Сри Юктисвар обяснява, че когато слънчевата ни система е в най-отдалечената си точка от придружаващата го звезда, човешкото съзнание е в най-ниската си точка, (което последно се е случило около 500 г.сл.Хр.), а когато слънцето е в най-близката си точка, (което ще се случи през 12 500 г.сл.Хр.), съзнанието достига най-високата си точка в този цикъл. Тези небесни точки са разположени в сечението на есенното слънчево равноденствие и едно от дванадесетте съзвездия на зодиака – небесният часовник. Когато слънчевото есенно равноденствие е в Овен, което почти винаги се намира в позиция 12 часа на зодиака, Земята е във възможно най-добрата звездна среда, улеснявайки хората да изпитат едно будно състояние на съзнанието. Когато слънчевото есенно равноденствие е в съзвездието Везни, условията са най-лоши и настъпва тъмна епоха, период на объркано съзнание.

Забележете, че ние не казваме, че звездите или съзвездията пораждат промените, нито пък че се доверяваме на някаква хорър астрология. По-скоро посочваме, че можем да кажем къде сме в Голямата година, като използваме звездите като небесен часовник. В действителност, можем да направим същото и със сезоните. Когато Орион е високо в нощното небе, знаем че е зима. Орион не поражда зимата, но ако току-що сме се събудили от кома, можем да погледнем небето и с малко познания да определим с точност къде сме в завъртането на Земята.

Понастоящем сме само на няколкостотин години от епохата на възход, преминавайки от това, което гърците биха нарекли Епоха на човека (Желязо) към Епохата на героя (Бронз) – при все това сме твърде далеч от Епохата на полубоговете (Сребро) и Епохата на боговете (Злато), които са напълно непонятни за нас в настоящия момент.


Двете равноденствия служат като маркер върху лицето на небесния часовник. Древните използвали есенното равноденствие (ЕР) като часовата стрелка на епохите, като 500 г.сл.Хр е ниската точка.Ренесансът представлява пробуждането от Кали юга (Желязната епоха) към Двапара юга (Бронзовата епоха). Този процес сега се забързва с все по-голяма скорост, колкото повече слънцето свети, изгрявайки над хоризонта.    

Според източните учения това значи, че сега се пробуждаме от време, когато индивидуалното съзнание се е възприело като чисто физическа форма, живеейки в стриктно физическа вселена, към времето, когато ще започнем да виждаме себе си и вселената като по-прозрачни и направени предимно от фина енергия. Това започнало с откритията на Възраждането (принципите на електричеството, законите на гравитацията, микроскопите, телескопите и други открития, които са разширили съзнанието ни) и се ускорява оттогава с появата на квантовата физика, която ни показва, че материята и енергията са равнозначни и доказва идеите на Айнщайн, че дори времето и пространството са относителни. Накратко, отново сме в подем, като тъкмо започаваме да си „спомняме” себе си като чисто съзнание, живеещо в свят на невъобразими възможности.

Според Парамаханса Йогананда, автор на „Автобиография на един йога”, до 4 100 г.сл.Хр., (когато ще пресечем Трета юга, т.е. сребърната епоха), „телепатията и ясновидството отново ще са общодостъпни”. Може да изглежда пресилено, но според митовете и фолклора е имало и преди такова време на Земята, около 3 100 г.пр.Хр., в последната Трета юга. Някои истории отпреди Тъмната епоха, като Битие,  обозначават Трета юга като предвавилонска епоха, когато човечеството свободно общувало с природата преди Бог да „разбърка езиците”.

Хората често забравят, че само преди пет-шестстотин години всеки народ по света е бил във война и че болести и бедност помитали цели населения, продължителността на живота била наполовина колкото днес, не съществували индивидуалните права, а правосъдието било упражнявано чрез мъчения, инквизиция или горене на клада. Да, светът все още има проблеми, но съзнанието и сетивността бързо се разширяват, проявявайки се по много начини. От технологична гледна точка, мнозина вярват, че вече наближаваме „точката на сингулярност”, която Рей Курцвел проучва в книгата си „Сингулярността е близо” – ускоряване на интелекта, което ще замъгли разликата между човека и машината. Но това е нещо много повече. Може ли изобщо да има някакво съмнение, че подобренията из всички сфери на обществото през следващите петстотин години ще надхвърлят тези от последните петстотин?

Някои застъпници и астрономи използват пролетното равноденствие (ПР), което сега е в Риби, в „зората на Водолея”, за да определят прецесионното време. Така, има зрънце истина в популярната песен от 60-те години на миналия век, “Aquarius”. Други култури използвали слънцестоенето, което представлява линия, перпендикулярна на тази на равноденствията. Понастоящем, зимното слънцестоене пресича галактическия център в Стрелец. Понеже това се случва в прецесионния цикъл в рамките само на десетилетие от двете страни на 2012 г., (крайната дата в календара на Маите), мезоамериканският учен Джон Мейджър Дженкинс вярва, че тази култура го използвала, за да очертае едно „ново време”, като забързването или пролетта на Голямата година. Какъвто и слънчев маркер да се използва (равноденствие или слънцестоене), небесният часовник е простичък начин да се определи времето в Голямата година, а всички стрелки сочат към проясняване на съзнанието. Важността на прецесионния часовник може да се види в часовата система, която използваме днес: 24 часово денонощие, с 12 часа нарастване на светлината – сутрин, и 12 часа намаляване на светлината – вечер. Това е съвършен микрокосмос на Голямата година, с нейните 24 000 години, 12 000 на възход и 12 000 на упадък.


Циклите според Ведическите писания

Нова пролет

Още по-дълбоко послание отколкото посочването на времето в Голямата година е разбирането, че има един голям цикъл на живота, който влияе на всички нас. Изгубвайки това познание, ние сме общество, което е изгубило разбирането на своето място в таим дълбока тревога за бъдещето. Но когато си спомним богатата и красива история, преоткриваме невероятния си потенциал и започваме да виждаме и да действаме с яснота. Настоящото време е подобно на последните зимни дни – нещата се разтопяват. Аз лично съм оптимист относно бъдещето. Разбира се, не всички цветя разцъфват още в първия пролетен ден; въпреки всичко, разбирайки мястото си в Голямата година, ни уверява, че скоро може да бъде по-ясно и по-красиво, отколкото сме смеели да си представим. Предците ни ни казват така.

Уолтър Крутенден

 

Към Част 1
Към Част 2

Go Back

Comment

View older posts »