Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Пророческото писмо на Олдъс Хъксли до Джордж Оруел относно плашещите му видения за бъдещето

August 2, 2016

По времето когато Олдъс Хъксли получава емблематичната книга на Оруел – „1984”, зрението на Хъксли вече бързо се влошавало.

Но понеже бил загрижен заради монументалната важност на темата на книгата, той направил тежкото усилие да го завърши.

Това, което следва, е изследване на мислите на Хъксли върху натрапчивото бъдеще в тоталитарния свят на „1984”.

Хъксли започва с възхваляване на визията за антиутопия на Оруел и на точността, с която Оруел изтъква дълбоко вкорененото вярване на управляващия елит, че могат и трябва да контролират целия човешки организъм, възприятията, мислите и чувствата.

Хъксли вярвал, че когато всички станем критични към тези планове, ще имаме „Решителната революция”.

И все пак, Хъксли вярвал, че един единствен определящ фактор накрая ще покаже, че Оруел греши, а именно: ефикасността.

 „Политиката на  ботуша върху лицето”, както Хъксли я нарича, е разорителна. Отнема твърде много енергия, за да поддържа себе си.

От близкото познание на Хъксли на изменящите ума лекарства, психологическите състояния и наркотиците със седативен ефект, той знаел, че има нещо много по-могъщо за манипулиране на масите. И е бил прав.

Но фактът, че не виждаме „ботуша” редовно не значи, че Оруел греши. Само трябва да погледнете истината за положението ни днес и ще видите, че радикалните прозрения и на двамата действат в съвършено съчетание.

Пророческото писмо на Хъксли към Джордж Оруел относно „1984”:

"Райтуд. Кал.

21 октомври, 1949

 

Уважаеми г-н Оруел,

Много мило от Ваша страна да кажете на издателите си да ми пратят копие на Вашата книга.

Тя пристигна, когато бях по средата на една творба, която изисква много четене и консултиране със справочници; и понеже лошото ми зрение ме принуждава да си ограничавам четенето, трябваше дълго да изчакам преди да мога да захвана „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта”.

Съгласявайки се с всичко, което критиците са написали за нея, не е нужно да Ви казвам още веднъж колко хубава и дълбоко важна е книгата.

Може ли да говоря вместо това за нещото, с което книгата се занимава – решителната революция?

Първите наченки на философия на решителната революция – революцията, която е отвъд политиката и икономиката, и която цели пълното подчиняване на психологията и физиологията на индивида – се намират при Маркиз дьо Сад, който считал себе си за продължителя, за завършения Робеспиер и Бабьоф.

Философията на управляващото малцинство в „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта” е садизъм, който стига до логическия си край отвъд секса и отричането му.

Дали в действителност политиката на ботуша върху лицето може да продължава безкрайно, изглежда съмнително.

Личното ми вярване е, че управляващата олигархия ще намери по-малко трудни и разточителни начини на управление и задоволяване на жаждата си за власт, и че тези начини ще приличат на тези, които съм описал в „Прекрасният нов свят”.

Наскоро имах възможност да погледна историята на животинския магнетизъм и хипнотизъм и бях силно поразен от начина, по който за сто и петдесет години светът отказваше да се запознае сериозно с откритията на Месмер, Бред, Есдел и останалите.

Отчасти поради преобладаващия материализъм и отчасти поради преобладаващото благоприличие, философите от деветнадесети век и хората на науката не желаеха да проучват по-особените факти на психологията за практичните хора, като политици, войници и полицаи, за да ги приложат в полето на управлението.

Благодарение на доброволното невежество на бащите ни идването на решителната революция беше забавено с пет-шест поколения.

Друга щастлива случайност беше неспособността на Фройд да хипнотизира успешно и последвалия му подценяване на хипнозата.

Това забави общото прилагане на хипнозата в психиатрията с поне четиридесет години.

Но сега психоанализата се комбинира с хипнозата; а хипнозата стана лесна и безкрайно разтегателна чрез употребата на барбитурати, които предизвикват хипноидно и податливо състояние дори у най-непокорните субекти.

В рамките на следващото поколение вярвам, че управниците на света ще открият, че детското кондициониране и наркохипнозата са по-ефикасни като инструменти за управление, отколкото палките и затворите, и че жаждата за власт може да бъде също тъй напълно задоволена, като се внуши на хората да обичат робството си, както когато ги бият и ритат, за да се подчиняват.

С други думи, чувствам че кошмарът на „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта” е орисан да се измени в кошмара на един свят, който има повече прилика с това, което съм си представил в „Прекрасният нов свят”.

Промяната ще се появи в резултат на нуждата за по-висока ефективност.

Междувременно, разбира се, може да има обширна биологична и атомна война, в който случай ще имаме кошмари от друг и почти невъобразим вид.

Благодаря Ви отново за книгата.

Искрено Ваш,

Олдъс Хъксли"

Според Хъксли, тогава „ботушът” ще се превърне в щастливо хапче поради „изпитаната нужда”.

Кошмарът, който Хъксли си представя е кошмарен точно защото не би бил изживян като кошмар – просто ще се смята за нещо нормално.

Ако най-сетне се измъкнем от насила надутия мехур на егоизма и пасивността и се образоваме с истината сред  блатото на дезинформацията, идва ред на ботуша.

Може и да не живеем в никоя от двете напълно реализирани антиутопии, но има тревожни тенденции, че е възможно съчетание от двете.

от Мартин Ширп

Go Back

Comment

View older posts »