Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Индивидът срещу Глобализма

„Глобално решение“ означава, че индивидът е изваден от уравнението, той не важи, не означава нищо в голямата схема на нещата, той е просто пешка, цифра върху дъската.

И колкото повече подмамени и заблудени хора се включат в тази програма, цялата концепция за индивида се свива и става неуместна.

Това е с цел.

Ето сценария за бъдещето: да се зъдават проблеми, чието единствено решение да е колективното.

Психологически, умствено, емоционално и духовно да се отклонява вниманието на индивида от собствената му визия, дълбоките му желания, въображението му... и да бъде поставен в рамките на Групата („цялото човечество“).

Да се пропагандира идеята, че ако индивидът проявява интерес към нещо друго освен Групата, то той е себичен, алчен, безчовечен. Той е престъпник.

Все повече и повече така ги обучават младите днес.

Величавото „ние“ им се пробутва като евтина дрога на улицата. И те се връзват. Вярват, че това „ние“ е истинско, докато всъщност то е куха измама, измислена за да ги въвлече в Глобалистичната рамка, притежавана и управлявана от мега корпорациите, банките, фондациите, правителствата и повсеместните интереси на Рокфелер.

А какво се случва с индивида, с ума му, уникалните му възприятия, независимите му идеи, оригиналността му, жизнената му сила?

Пометен в бързането към „един по-добър свят“.

Имам извънредна новина. Земята не е космически кораб и ние не сме екипаж. Ако Земята е космически кораб, тя има сериозни конструкционни недостатъци, понеже продължава да прави едно и също пътуване около едно и също слънце всяка година.

Никой от нас няма специфична функция, както би имал някой член на екипаж.

Отидете колкото назад искате в историята, недостига и недоимъка в света, кризите винаги са били или пораждани, или поддържани от някакъв елит с цел пресичанена недоволството и изфабрикуване на колективно решение. Тоест решение, което идва от върха. Тоест решение, което ограничава личната свобода.

В късната човешка история се появи една различна идея: да се назначават силно ограничени правителства, за да се предпазва индивида от тях.

Тази идея не се прие лесно. Колективистите я препъваха на всяка крачка.

Но независимо от обстоятелствата индивидът може сам да определя свободата си и какво значи тя. Той може да открива изключителни способности вътре в себе си. Може да размишлява какво значи да създаде реалност, която да изразява най-дълбоките му желания.

А след това може да предприеме пътуване, което никой и никоя група не може да спре.

Цивилизациите идват и си отиват, издигат се и падат; индивидът остава.

Думата „въображение“, когато е правилно разбрана, показва че индивидът може да визуализира, а след това и да създава бъдеща, които никога не са били и никога не биха били, ако той не ги създаде.

Въображението е противоположното на „провинциален“, „ограничен“, „известен“, „познат“, „приет“.

Тоест, то е предизвикателството към статутквото.

Тоест, то е истинската заплаха, която индивидът отправя към всички предвидими системи.

Следователно „всичко е просто информация“ е кодова фраза на психологическите операции. Идеи, мисли – нищо не е оригинално, нищо не е ново; всички ние „споделяме“ информация, плаваща в колективното съзнание; индивидът не открива нищо.

Което е противоположното на истината. Индивидът открива всичко.

Когато е себе си, той не може да бъде предвиден. Той не е шаблон. Не е система.

Той не е някой друг.

Той процъфтява от собственото си въображение.

Той залага докрай. Залага всичко върху несътвореното си все още бъдеще.

Той не е парченце вселена.

Той не е покорен слуга на Реда.

Той открива времето и пространството на собственото си бъдеще.

Още през 1961 г. Един брилянтен лечител, Ричард Дженкинс, обяснява какво предстои. „Хората бъркат емпатията си към другите с някаква преувеличена идея за групова идентичност. Това не са едно и също нещо. Хората започват да се боят от собственото си уникално и необикновено съществуване. Това е социален страх. На населението се натрапва нов социален договор. Или принадлежиш, или нямаш права. Това е тоталитарна концепция. Това влиза през задния вход“.

Е, вече е на парадния вход.

Индивидът все още има избор. Но трябва да го направи.

Да изучи собствената си сила или да се откаже от нея срещу едната илюзия за принадлежност.

Да подкладе огъня отвътре или да изгради разводнен образ на себе си и да се поклони на Групата.

Азът не е изолиран. Той може да достига до другите когато и както поиска. Въпросът е дали е стъпил върху собствената си независимост или пък си търси група като спасителен пояс, към който да се прикрепи, без да се замисли или поколебае?

Отвъд икономиката или политиката, Глобализмът е система, която предлага спасителен пояс, който води към едно машинизирано бъдеще. Слезте и открийте великото Ние – постройка от интегрирани части, всяка от които е индивид в състояние на духовна амнезия.

Щастието там е функция и успокоение, безсмъртно и без сянка, изчистено от отличителни белези.

Това е ендшпилът на елитистите срещу социалната справедливост и равенство.

 

Go Back

Comment

View older posts »