Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Четвърта глава: Боговете на Шумер

Древните шумери имали свръхестествен мироглед. Няма как да се заобиколи този факт. Идеята, че тази напреднала цивилизация някак си се е появила от самосебе си, прилагайки единствено човешка изобретателност, но след това е създала въображаема невярна история, изпълнена със свръхестествени срещи, е смешна, но пък точно това се опитват да ни кажат съвременните светски изследователи. Не можете да отделите шумерската история от връзката им с „боговете”, а след това да изскочите с приемлив сценарий за това какво наистина трябва да се е случило. Истината е, че не сме сами. Никога не сме били и книга Битие подкрепя основните елементи на шумерските разкази и прави този факт пределно ясен.

Царство, спуснато от Небето

Писаната история за шумерите започнала с установяването на първия град. Ето какво казва още първият ред от Шумерския списък на царете: „Когато царството бе спуснато от небето, първото царство бе в Еридуг”.

Шумерският списък на царете (ШСЦ) съдържа писаната история на царете и царските градове на древен Шумер от тяхното начало преди Потопа почти до края на третото хилядолетие пр.Хр. Има множество различни негови копия, изкопани наскоро и съхранявани сега в най-различни музеи и университети, но всички те казват едно и също нещо по отношение на най-ранните събития. На ШСЦ винаги се е гледало като на важен исторически документ, а вавилонският историк Берос използвал ШСЦ в превода си на вавилонската история на гръцки около 290 г.пр.Хр.

В Шумерския списък на царете първият град е наречен Еридуг (също наричан Ериду), който бил градът, където „царството” слязло от „небето”. От това виждаме, че според шумерите още първото събитие в историята им включва свръхестествено събитие. ШСЦ продължава с имената на най-различни царе и градове, които царували известно време, преди още първата му част да завърши с редовете: „В 5 града 8 царе; те царуваха 241 200 години. След това потопът заличи всичко”.

Според шумерите, Потопът определено бил историческо събитие (въпреки факта, че продължителността на царуванията, която стига до 241 200 години, се разминава с библейската хронология и е силно преувеличена).

Да разгледаме историята преди Потопа и да видим как тя се сравнява с книга Битие. Най-напред, според Битие, първият град бил построен от Каин и населен от неговите потомци. Това бил прокълнатият род на Каин, който бил убил Авел и бил прогонен от семейството му.

Вторият град в Списъка на царете е Бад-тибира. Това име означава „Селище на Металурга”. Според Битие това било Тувалкаин – потомък на Каин, който пръв научил занаята на металообработването. Ето какво казва светският изследовател Дейвид Рол: „Бадтибира означава „Селище на Металурга”. Ако вземем еврейските съгласни, които съставят името Тувал, получаваме T-b-l. Знаем, че меката съгласна често представлява ‘r’ – така бихме могли да получим първоначално T-b-r, което на свой ред би могло да произлиза от древното Тибира. Доста интересно – семитският епитет „Каин” в Тувал-Каин означава и „ковач”, което предполага, че този епитет е бил добавен за поясняване на малко известната шумерска дума от еврейския автор на Битие. Тъй че това са следите, които предполагат, че Тувал-каин и Бадтибира са свързани по някакъв начин”.

Изнамирането на металообработването бил голям технически скок, но има източници, които дават допълнителна представа как човеците получили това познание. Например, основният и първоначален източник – самите шумери – казва, че всяка технологична новост, която получавали, идвала от боговете Анунаки, които слезли от небето. Защо светските изследователи отхвърлят това твърдение толкова лековато?

Това твърдение е подкрепено от извън-библейската книга на Енох, която дава много по-детайлно обяснение за това, което се случва в Битие 6, когато падналите ангели слезли на земята и взимали човешки жени за съпруги. Според този източник падналите ангели били тези, които научили човечеството на металолеене, специално с цел създаване на оръжия за война.

Това, което всички тези различни източници сякаш ни казват, е че живеещите в град древни шумери проследявали рода си директно до Каин. Потомците на Каин били тези, на които се явили падналите ангели и им помогнали да установят първата си цивилизация, която бързо се изродила в разврат и покварила цялата земя, което довело до Потопа.

Последната препратка към рода на Каин в Битие 4 предлага допълнителна подкрепа на тази хипотеза. Тази енигматична препратка описва началото на плътската човешка склонност да изпада в насилствен цикъл въз основа принципа на отмъщението. Според версията на крал Джеймс: „И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем”.  Докато, просто за сравнение, Новата международна версия казва: „И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза. Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно” (Битие 4:23-24).

Последният ред от този текст е написан донякъде различно в превода на Септуагинтата на Стария завет и ни отваря очите за действителното значение зад думите на Ламех: „Ако за Каина се отмъсти седмократно, то за Ламеха – седемдесет пъти по седем.

След като Каин убил Авел и бил наказан от Бога и трябвало да напусне родината си, той възразил на Бога, че ако някой го открие, със сигурност ще го убие. Бог се вслушал в оплакването на Каин и за да го успокои, обявил че ако някой убиел Каин, ще изтърпи седем пъти по-лошо наказание. Това било Божието Слово, опитващо се да озапти покварената склонност на човечеството да отмъщава с насилие, като действително заплашва с божествено възмездие враговете на Каин.

Не знаем какво точно се е случило с Каин, но от това, което казва Ламех, текстът сякаш намеква, че Каин бил убит и че убиецът на Каин бил наказан от Бога. Независимо какво се е случило с Каин, разбираме че Ламех взема Божието Слово и го изопачава и се опитва да го приложи за себе си, за да оправдае собственото си жестоко деяние. В действителност Ламех казва: „Един човек се опита да ме нарани, затова го убих. Не се закачайте с мен! Враговете на Каин претърпяха седемкратно възмездие, но аз Съм Ламех и всеки, който ме нападне, ще претърпи възмездие седемдесет пъти по седем!”.

Може би вече виждате накъде ни води това. Тази плътска, горделива, зла човешка тенденция да прибягваме до отмъщение срещу враговете ни бе победена от Иисус, когато дойде да провъзгласи идващото Царство Небесно: „Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем” (Матей 18:21-22).

След като казва това, Иисус разказва притча за прошката, обяснявайки, че отмъщението няма място в Царството Небесно. Той поучавал, че никога не трябва да отмъщаваме, а че трябва да прощаваме на всички, точно както Бог ни прощава на нас.

Тази последна препратка към рода на Каин показва, че една от главните причини Бог да донесе Потопа била заради факта, че древните шумери, произлезли от рода на Каин и покварени от падналите ангели, били попаднали в един разрушителен кръг на отмъщение, насилие и кръвопролитие.

 „И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие” (Битие 6:11). „Горко им! защото ходят по Каиновия път” (Юда 1:11).

Покваряващото влияние

Според шумерите, двамата главни богове, които властвали над древен Шумер и имали влияние върху създаването на човечеството, били боговете Енлил и Енки. Те били първите и най-могъщи синове на Ану, далечния „Бог небесен”. Ану не играел никаква роля в човешките дела и властта му била делегирана върху Енлил, който в крайна сметка я оставя на Енки. Ето какво се казва за тези двама богове в книгата „Богове, Демони и Символи на Древна Месопотамия”:

Енлил е един от най-важните богове в месопотамския пантеон. Според една шумерска поема, другите богове дори не можели да погледнат блясъка му. Понякога се казва, че е чедо на Ан... Великият център на култа към Енлил бил храмът Е-кур („Планинският дом”) в Нипур в северния край на Шумер, а Енлил често е наричан „Великата планина” и „Цар на Чуждите земи”... Други изображения, използвани за да се опише личността му, са цар, върховен господар, отец и създател; „бушуваща буря” и „див бик””.

Енки (на акадски Еа) бил бог на подземния сладководен океан (абзу) и бил особено свързван с мъдрост, магия и заклинания, и с изкуствата и занаятите на цивилизацията... Енки/Еа бил син на Ану/Ан... Най-важният култов център на Енки бил Е-абзу („Абзу домът”) в Ериду. Като доставчик на питейна вода и съзидателен бог и определител на съдбите, на Енки винаги се гледало като благосклонен към човечеството... В шумерската поема „Инана и Енки” той контролира ме, по отношение на всеки аспект от човешкия живот, а в „Енки и Световния ред” той има ролята да организира детайлно всяка особеност на цивилизования свят”.

Шумерската дума ен означава „Господар”. Думата лил се отнася за атмосферата, небето, ветровете и небесата, докато думата ки означава „земя”. Следователно името Ен-лил означава нещо като „Господар на Небето”, докато Ен-ки означава нещо като „Господар на Земята”.

Енлил сякаш е клеветническа шумерска репрезентация на Бога от Битие. Той упражнява върховна власт и е този, отговорен за докарването на Потопа. Само че е изобразен в шумерските разкази като импулсивен, раздразнителен, жесток и несправедлив.

Енки, от друга страна, се явява като любимеца на шумерите. Винаги изобразяван като велик защитник на човечеството, той е известен и като „Господар на Абзу”, която е първоначалната дума за Бездната. Той не пребивавал непременно в Бездната и със сигурност не бил заточен там, но нямал власт над нея. Бездната била известна като бариера от питейна вода под земята, която отделяла нашия свят от подземния свят, където душите на мъртвите били заточавани след смъртта. Сладководните извори се смятали за портали към този подземен свят и следователно били свещени.

Градът, където „царството” най-напред се спуснало от небето, според шумерския Списък на царете, бил Ериду – първоначалната култова щаб-квартира на бога Енки. Ериду се намирал на един остров в река Ефрат близо до Персийския залив, а първоначалният храм, построен в чест на Енки, бил построен върху сладководен извор. Този храм бил известен като Е-абзу, или „Домът на Бездната”.

Според шумерските текстове, Енки бил този, на когото хрумнала белстящата идея да създаде човешки същества и той често е наричан „Енки Отец”, който дори има власт над душите на човешките същества след смъртта, докато са задържани в подземния свят. Бихме могли да кажем, че според шумерите Енки е този, който „държал ключовете на ада и смъртта”.

Енки поема властта

Концепция, уникална за древните шумери, била концепцията за ме, която е законите, изкуствата, технологиите, науката и уменията, необходими за цивилизация. Ето определението, както е дадено в „Богове, Демони и Символи на Древна Месопотамия”:

ме: Шумерският термин ме, (произнасян „мей”), е неодушевено съществително от множествено число и изразява най-основната концепция на шумерската религия. Ме е качествата или силите на боговете, които позволяват на цял куп дейности в центъра на цивилизования човешки живот, особено религията, да се случват. Един сроден термин, гис-хур („план, проект”), обозначава как тези дейности трябва, в идеален смисъл, да бъдат: ме е силите, които правят възможно осъществяването на гис-хур и което гарантира продължаването на цивилизования живот. Те са древни, трайни, святи, ценни. В по-голямата си част те се държат от Ан или Енлил, но могат да бъдат прехвърляни или давани на други богове от, по подразбиране, по-нисък ранг.

Ме първоначално били държани от Ану и Енлил, но шумерите вярвали, че тези сили за властване над човешката цивилизация в крайна сметка били предадени на Енки и прехвърлени в Ериду. Тази история е разказана в мита, известен като „Енки и Световният ред”:

Господ, който величаво ходи по небето и земята, самоуверен, Енки Отец, породен от бик, от див бик роден, ценен високо от Енлил, великия К’ур, обичан от святия Ан, цар който изтръгна меш-дървото в Абзу, издигна го над всичките земи, велик усумгал [дракон], който зася го в Ериду – сянката му се простира над небето и земята...

Енки, господар на хегал [изобилието], което Анунабоговете притежават...

Нудимуд [друго име за Енки], могъщият от Екур, силният от Ануна, чийто величав дом, в Абзу издигнат, е пилонът на небето и земята...

Енки, цар на Абзу, чества собственото си величие – както е право:

Отец ми, владетел горе и долу, направи чертите ми да сияят горе и долу. Великият ми брат, владетел на всички земи, събра всички ме наедно, постави ме в ръцете ми.

От Екур, дом на Енлил, прехвърлих изкуствата и занаятите в моя Абзу, Ериду...

Аз съм пръв между властелите. Аз съм бащата на всички земи.

Аз съм големият брат на боговете, хегалът е съвършен у мен.

Аз съм пазителят на печата горе и долу. Аз съм хитър и мъдър във всички земи.

Аз съм този, що насочва правдата до Ану, царят на подиума на Ан.

Аз съм този, който взрял се в к’ура, определя съдбите до Енлил: той постави в ръцете ми определянето на съдбите там, където слънцето изгрява...


Енки, бог на Бездната

Самюъл Ноа Креймър, известният шумеролог, предоставя най-доброто проучване на шумерския бог Енки в книгата си „Митове за Енки, коварния бог”. Сякаш дори заглавието, което е избрал, издава подозренията на професора, когато го сравним с Битие 3:1: „Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде...” Сравнете тези думи с НМВ: „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал”.

Ето два цитата от Креймър, идентифициращи множество важни характеристики на този обичан шумерски бог:

Занаятът на Енки никъде не е по-добре представен, отколкото в магията. Този, който знае тайните на боговете и начините на другия свят, не изненадващо, е богът, който знае думите и ритуалите за контрол на духовете. Голям брой текстове, запазени в „потока от предания” в Енки, бога на Бездната, са заклинателни текстове, а Енки е бележит в преданието.

Енки е „господар на дълбоката вода”, „господар на скрито, безмерно познание” в дълбините на неговия „дом на мъдростта”. Той бил и главният магьосник на боговете, великият екзорсист. Пречистващата му вода била използвана в заклинания и магически обреди. Владетел на водите на подземния свят, господар на ручеи и потоци, на богат урожай, Енки бил и бог, свързван с други богове на земята, метали и скъпоценни камъни. Той бил патрон на метелообработването и на занаятите като цяло. Патрон на основите, давал инструкции за построяването на неща... Свещеният воден басейн, образ на Абзу, бил поставян в храмовете в чест на Енки. И свещеното дърво растяло в култовия му град Ериду.

Ако съберем всичките различни характеристики на Енки, получаваме много провокативна картина. Той е този, който поема властта над земята и е известен като „Господар на Земята”; той е известен и като „Господар на Бездната”; той е богът на мъдростта и магията; той се свързва със свещено дърво; и често е представян като дракон. За мен доказателствата са ясни, че Енки е шумерската представа на Сатана – той е историческият Сатана.

Когато Адам и Ева съгрешили, като яли от забранения плод на Дървото на Познанието, те изпаднали от висшето призвание, за което били създадени, а господството, което притежавали, било взето от Сатана. Ето защо е можел да изкушава Иисус в Матей 4:8-9, предлагайки Му всичките царства на света, и ето защо Иисус нарича Сатана „князът на този свят” в Йоан 12:31 и 16:11, казвайки че е настъпило времето Сатана да бъде прогонен!

Бащата на Лъжата

И така,  това ни връща на парадокса, който съществува, когато сравним шумерските разкази с еврейските разкази. Защо описват едни и същи събития, но предлагат противоречащи си перспективи, които теологично са на сто и осемдесет градуса една от друга? Това е просто защото единият разказ, книга Битие, идва от Бога, а другият разказ идва от Сатана.

Наистина е съвсем толкова просто. Шумерската история за началото на произхода на човека е „историята на Енки”. Като бога, който упражнявал власт и контролирал ме – изкуствата и науките на цивилизацията – той контролирал и изкуството на писането. „Енки, освен господар на магията и велик разрешаващ проблемите на боговете, бил и бог на занаятчиите, включително тези, които бихме могли сега да наречем художници и писатели... Енки бил, вероятно повече от всяко друго древно божество, основно идентифициран с говоримото и писменото слово”.

Уважаваният асириолог Джордж Рукс прави същото наблюдение: „Енки-Еа, богът покровител на Ериду, бил преди всичко бог на интелекта и мъдростта, „широкоухият, който знае всичко, що си има име”. Той стоял като инициаторът и защитникът на изкуствата и занаятите, на науката и литературата, патрон на магьосниците, Великият учител и Великият надзирател, който след като организирал света, създаден от Енлил, подсигурил правилното му съществуване”.

Историческият атлас на древна Месопотамия признава, че този контрол върху изкуството на писмеността довел със себе си огромно влияние върху човешките дела: „Сред тези основни елементи [ме] била писмеността, смятана за божествен декрет от божествата и под патронажа на Енки – Богът на Мъдростта. От своето начало следователно, писмеността била смятана за дар от боговете и носела със себе си и сила, и познание”.

Ако се върнем до най-ранните писмени записи в човешката история, Сатана ни се усмихва оттам, претендирайки че е „Баща” на човечеството и наш голям закрилник, благотворител и защитник. Той е Баща, но не нашият Баща.

Иисус Христос обявява гибелта му и обяснява, че същият, който е „князът на този свят” е и „Баща на Лъжата”: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44).

Последните дни на царуването на Сатана са описани в Откровение 12:7-9:

И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.

Към СЪДЪРЖАНИЕ

 

Go Back

Comment

View older posts »