Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Второто пришествие на Антихриста - Предисловие

Повечето експерти по пророчества днес вярват, че Човекът на Греха, за когото се говори в Светото писание, ще се появи скоро на световната сцена, като спасител. Казано е, че този измамник ще притежава мистериозна, трансцендентна мъдрост, която му позволява да решава проблеми и да предлага решения за много от днешните объркващи въпроси. В действителност, източникът на дълбокото му разбиране и неустоимо присъствие ще е в резултат от невидима мрежа от хиляди години колективно познание, започващо от въплъщаването му на един много стар, свръх-интелигентен дух. Както Иисус Христос бе „семето на жената” (Битие 3:15), той ще бъде „семето на змията”. И макар и идването му в човешка форма да е предсказано в множество Писания, широките маси няма веднага да го разпознаят какво всъщност е – последното въплъщение на езичничеството: „звярът” от Откровение 13:1.

Ето тук самото заглавие на очарователната нова книга на Питър Гудгейм, „Второто пришествие на Антихриста”, въвежда интригуваща хипотеза – че семето на Сатана веднъж вече се е проявило в историята и сега се готви отново да се завърне в телесна форма. На хората, които не са запознати с библейската есхатология, тази идея може да им се стори фантастична, че съществото, което става Антихрист, някога е било живо, след това мъртво, а сега се завръща от гроба, за да управлява света в последните дни. Но пък сякаш точно това казва Откровение 17:8, че ще се случи: „Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине [Apoleia; Apollo]; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува”.

Това същество – идентифицирано в гръцкия Нов Завет като Аполон – било известно на египтяните като Озирис – същото божество под различни имена според множество изследователи, включително Плутарх – древноримският историк. Рудолф Щайнер в „Египетски митове и мистерии” потвърждава: „Гърците... признавали, че Озирис бил същият като бога, когото те наричали Аполон”.

Но при идентифицирането на древния дух, който ще бъде съживеният в края на дните Антихрист, заешката дупка отива още по-надълбоко. Съществуват убедителни доказателства далеч назад във времето, че историческата фигура, върху която тези митове били базирани, бил легендарният цар Енмеркар от Урук, познат в Библията като Нимрод. Гудгейм пръв прави тази пленителна връзка в своята онлайн теза „Откритието в Гиза”:

„И кой е този гръцки бог Аполион, който по странен начин се появява в книга Откровение? Чарлз Пенглейз е австралийски професор, който специализира в древногръцка и близкоизточна религия и митология. В книгата си „Гръцки митове и Месопотамия: Паралели и влияние в Омировите химни и Хезиод”, Пенглейз внимателно и методично демонстрира, че гръцките митове и легенди за Аполон са били просто гръцки преразкази на вавилонските митове, включващи издигането на власт на бога Мардук, като самите те се базирали на по-ранни легенди за шумерския ловец/герой, известен като Нинурта... чиято историческа идентичност може да се проследи до цар Енмеркар от Урук – точно същата фигура, която е известна в Библията като Нимрод”.

Според едно ключово пророчество в книга 2 Солуняни, Антихристът ще бъде потомък или въплъщение на древния дух Аполон. 2 Солуняни 2:3 предупреждава: „Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта [Apoleia; Apollyon; Apollo].”

Множество изследователски и класически трудове потвърждават библейската идентичност „Аполион” като идентична с бога „Аполон” – гръцкото божество на „смъртта и мора”, а речникът на Уебстър посочва, че „Аполион” е бил често срещан вариант на „Аполон” доскоро в историята. Пример за това се намира в класическата пиеса от древногръцкия драматург Есхил, „Агамемнон”, в която Касандра повтаря неколкократно, „Аполоне! Аполоне! Ти, водителю, погубителю [Apollyon] мой!” Съответно, името Аполон се появява в древната литература с глагола apollymi или apollyo (разрушител), и изследователи като У. Р. Ф. Браунинг вярват, че апостол Павел може да е идентифицирал бога Аполон като „духа на Антихриста”, действащ зад преследващия римски император Домициан, който искал да бъде признат за „въплътения Аполон” по негово време. Такова идентифициране на Аполон с деспоти и „духа на Антихриста” се среща дори в съвременната история. Например, забележете как името на Наполеон буквално се превежда „истинският Аполон”.

Откровение 17:8 директно свързва идването на Антихриста с този разрушителен демон, известен като Аполон, разкривайки че Звярът ще влезе в него: „Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел [Apolia; Apollo]. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде”.

Неотдавна известният изследовател и ръководител на института „Кинония” д-р Чък Мислър в онлайн статия повдигна уместния въпрос относно този текст и връзката между Антихриста и духа на Аполон/Нимрод, когато попита, „Възможно ли е този последен световен диктатор да бъде, в известен смисъл, завърнал се Нимрод?”. Национално признатият експерт по пророчества Гери Стиърман вярва, че това е повече от възможно. С годините Стиърман пише обширно за Нимрод и връзката, която тази историческа фигура има с вавилонската религия на мистериите, Бдителите, духа на Антихриста от последните дни и възраждането на езичничеството. Той мисли всъщност, че идването на Антихриста би могло да представлява завръщане на Нимрод. „Но кой е този Асириец[?]”, пита той през юли 2001 г. в списание „Пророчество в новините”. „Той не е никой друг освен наследникът на първата велика апостасия след Потопа. Той е пазителят на великото наследство, което започнало в асирийската столица Ниневия. Неин основател бил Нимрод... Той е Антихристът – бъдещият деспот, който идва в името на древната религия на мистериите”.

Година по-рано, през юни 2000 г., Стиърман бил написал в „Пророчество в новините” по отношение на Нимрод:

Той бил бунтовник, който позволил да бъде почитан като бог. След Потопа бунтът му става основата на най-голямата религиозна апостасия на човечеството. През поколенията тази система на лъжепоклоничество става известна просто като „Вавилонската религия на мистериите”. Основата ѝ е съвсем ясна. Тя се опитва да канализира силата на древните богове през фигурата на един могъщ човек. Нимрод станал този бог. (акцентът е добавен)

Александър Хислоп в класическия си текст „Два Вавилона” обосновава тезата на Стиърман, че Вавилонската религия на мистериите се е базирала върху почитането на Нимрод. „Именно за да се прославя Нимрод, била формирана цялата греховна халдейска система”, пише той. Но пък Стиърман вижда, че Религията на Мистериите продължила тайно през вековете, покрита в тайнственост от адептите на окултното в очакване на крайния момент, когато древният дух щял да се пробуди:

Опорочени жречества процъвтявали, носейки със себе си сянката на Нимрод и неговите древни мистерии. Вътрешните им тайни били известни под много имена, като алхимия, магия, магьосничество, призоваване, гадаене и т.н... очаквайки пророкувания ден, когато отново щял да се възроди. Това движение ще доведе до царуването на Антихриста.

Дали един любопитен стих в книгата на Даниил не подкрепя мислите на Стиърман и Мислър по отношение на възкръсването в плът отново на древното демонично семе? Говорейки за последните дни на управление, Даниил пророкува: „А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина” (Даниил 2:43).

Въпреки че Даниил не обяснява кои са „те”, които „се смесват чрез човешкото семе”, личното местоимение „те” кара Чък Мислър и Марк Ийстмън, в книгата си „Срещи с извънземни”, да попитат: „Какво точно (или кой) се „смесва с човешкото семе?” Кои са тези Не-семе? Удивително е за ума да се размишлява върху потенциалната значимост на данииловия пасаж и последствията му за бъдещото глобално управление”.

Стихът на Даниил тревожи Мислър и Ийстмън и защото сякаш посочва, че същото явление, което се случило в Битие 6, където не-човешки вид или „не-семе” се смесил с човешкото семе и създал нефилимите, ще се случи отново в последните дни, като в крайна сметка ще доведе до един „прероден” Нимрод в лицето на Антихриста. Когато този стих на Даниил се съчетае с Битие 3:15, където се казва, „и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе [zera, означаващо „чедо”, „потомци” или „деца”] и нейното семе” – се появява невроятна догма: че Сатана има семе и че то е във вражда с Христа.

Да се „смеси” не-човешко семе с Homo Sapiens, докато едновременно „Царят на Нефилимите” се завръща на земята, е вдъхновението на духа на Антихриста още откакто Бог прекратил практиката по време на Великия Потоп. Според Луис Поуелс и Жак Бержие в „Зората на Магията” това със сигурност е била целта на антихриста Адолф Хитлер:

Целта на Хитлер не била създаването на раса от свръх-човеци, нито покоряване на света; това са били само средства към постигането на великия труд, за който мечтаел. Истинската му цел била да извърши акт на творение, божествено дело – целта на една биологична мутация, която щяла да доведе до безпрецедентно извисяване на човешката раса и „появата на една нова раса от герои, полу-богове и бого-човеци”.

Човек не може да прочете заключението на Поуелс и Бержие по отношение на амбицията на Хитлер, без да си припомни как от Средновековието насам църковните водачи вярват, че Антихристът в края на краищата ще представлява завръщането на нефилимите – повторното обединяване на демони с човеци. Самият св. Августин пише за такава демониалност в „Божия град” и в De Daemonialitate, et Incubis, et Succubi, Fr. Ludovicus Maria Sinistrati de Ameno (1622-1702) също виждал идването на Антихриста като представляващо биологичната хибридизация на демони с човеци. „За богословите и философите”, пише той, „е факт, че от копулацията на човеци с демон... трябва да се роди Антихристът”.

Английският богослов Джордж Хоукинс Пембър се съгласява с тази предпоставка и в шедьовъра си от 1876 г., „Най-ранните епохи на Земята”, анализира пророчеството на Христос, което казва, че последните дни ще са повторение на „Ноевите дни”. Пембър очертава седем велики причини за разрушението преди потопа и документира разиващите им се начала през целия си живот. Седмият и най-страшен грях, пише Пембър, ще е завръщането на нефилимите – „Появата на земята на същества от Княжеството на Въздуха и незаконното им съвкупление с човешката раса”.

Следователно, ако Антихристът е възкресяването на демона Аполон/Озорис/Нимрод, както е пророкувано от апостол Павел, той не само ще е пълната противоположност на Иисус (Сина Божи), но и предтеча на завръщането на нефилимите.

Във „Второто Пришествие на Антихриста” Питър Гудгейм използва фино шлифованите си умения на изследовател, за да тълкува великолепно древната история, разгърнала се около тези събития, както и есхатологически концепции в съотвествие с еврейската Библия, гръцкия и семитските езици, които ярко предупреждават как това потомство на паднали ангели и човеци не може да остане в миналото; че всъщност повторение на дейността, която довела до издигането на древния деспот, популярно известен като аполон, Озирис и Нимрод, е пророкувано да се завърне в последните дни в персонажа на Антихриста.

Читателите ще се удивят как, заедно с този анализ, Гугейм задава правилните въпроси, за да стигне до стряскащите си и оригинални заключения, които пасват с цялата история за изкуплението – от първия опит на Сатана да опорочи всяка плът, до последния му подобен замисъл и до осъждането му накрая.

— Томас Хорн, автор, Petrus Romanus: Последният Папа е Тук”

Към СЪДЪРЖАНИЕ

Go Back

Comment

View older posts »