Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Какво е Космическо съзнание и как да го постигнем

 Космическият Съзнателен ум, наричан от някои свръхсъзнание или Космическо съзнание, е много важна концепция. То е съзнанието, което съществува във всяка една Душа.

То е шаблонът, запечатан в ума в очакване да бъде пробуден от свободната воля, на съзнаването на единението на Душата със Създателя.

Това съзнаване е вбито, или предварително вградено в ума, и когато се пробуди от правилната употреба на свободната воля, човек осъзнава единението си с Космическия ум.  

Това Космическо съзнание работи подобно на инстинкт. То вече е вътре в нас; просто е нужен правилният стимул, за да го извади наяве. Същото е и с Космическото съзнание.

Космическият Съзнателен ум във всички нас е частицата, направена по образа на създателя, както пише в Битие. Това е тази част от нас, която е Бог или божествена.

Космическитя Съзнателен ум е разделен от всичко земно и прави присъствието си познато или познаваемо само когато себе-Душата се издигне и части от съзннанието се издигнат към обширното, просторно ниво, което е свръхсъзнанието.

Ако искаме да пробудим запечатания шаблон на това съзнаване, просто се нуждаем от правилния стимул. В този случай правилният стимул е прилагането на свободната ни воля по определен начин, като обичаме безкористно. И точно това е толкова трудно за много хора.

Точно това искаме и очакваме от другите хора, но рядко самите ние го правим.

Космическото съзнание е шаблон на Душата, който съществува във всяка една душа, понеже всички Души, включително Христовата Душа, са създадени в един и същ калъп. Христовото Съзнание, между другото, е било създадено като модел за всички други.

Христовата Душа никога не забравя единението си със Създателя и въпреки това доброволно е преминала през цикли от въплъщения и се загубила в материализма. Тя направила това, за да може съзнателно да намери обратния път към съзнателно общение със Създателя.

Душата е развиващата се част на цялото ни естество. Тя непрекъснато се променя, расте и се учи, и използва свободната воля, за да изследва, създава, опитва, открива и др. Душата е най-близкият другар на създателя, истински другар, понеже има свободна воля да избира дали да бъде другар или не.

Душата е и единствено способна да запълни бездната между духовните и физическите царства, между божествения ни „аз” и земното ни самосъзнание. Умът на Душата е подсъзнанието.

То може да работи независимо от Космическото Съзнание на Създателя. (Най-малко, позволява му се да си мисли, че така прави. В крайна сметка, няма как в действителност да е извън цялото).

Или пък може да действа в хармония и съзнание в единение с Космическото съзнание.

Отделно съзнание

 

Може да ви е по-лесно да разберете Космическото съзнание, ако първо разберете Отделното съзнание, което също така е физическото съзнание / интелект.

Тогава ще имате поне идея какво не е Космическото съзнание. И ще можете да се свързвате повече и да разбирате Отделното съзнание – понеже точно това имате сега. 

Да започнем с един от фундаменталните ефекти на отделното съзнание – личната гледна точка на човек.  

Всички сме чували изрази като „От моето място...”, или „Поставете се на мое място...” и т.н. Това са обичайни изрази за значимостта на това да имаме отделни и различни гледни точки.

Личната гледна точка може да означава две неща:

# 1) буквално точката, от която човек вижда нещата, или
# 2) мнението на човек. Мнението на човек се базира на комбинация от #1 и програмираните вярвания на човека.

Да погледнем първо #1 – гледището. Повечето индивиди имат ограничена гледна точка, диктувана от самия факт, че са отделни индивиди. 

Всички те виждат нещата от различно място, различна точка; и виждат единствено от отделното си индивидуално място. Има толкова места, от които човек може да вижда, колкото има и човеци.

Проблемът е, че като виждаш само от едно място, това не ти позволява да видиш цялата картина, или голямата картина.

Този пример, разбира се, дори не е такъв от виждане на нещата с космическо съзнание – виждане от космически широка гледна точка.

По един малък начин обаче, да имаш гледна точка, която е възможно най-обширна, ни позволява по-добре да възприемем реалността, да видим повече истина. 

Обширната гледна точка ни помага по-добре да разбираме другите; по-добре да разбираме света и в крайна сметка цялата вселена. Ако гледната ни точка е достатъчно широка, по-добре можем да разберем другите гледни точки.

Тогава можем по-лесно да общуваме или да си взаимодействаме с другите и обратно. Колкото по-широка е гледната точка на читателя, толкова повече ще възприеме от това, което реално е написано (в граници).

Но все пак, то ще повлияе на подсъзнателното и на вътрешното същество на всеки читател. А може да повлияе и на съзнанието на тези с плодоносна почва за семената. Да, работи и в двете посоки.

Когато говорим за състоянието на нечие съзнание, основно говорим за състоянието му на съзнаване на света наоколо.  

И като такова, съзнанието на човек е пряко свързано с начина по който вижда, тълкува, разбира и взаимодейства с всеки и всичко около него.

Гледната точка на човек се влияе както от състоянието на съзнанието му, така и от вярванията му и програмирането му.  

Вярванията и програмирането обикновено са в синхрон с нечие ниво на съзнанието.

Съзнанието обаче е доминантно и ако има преход към по-високо или по-ниско ниво, новото съзнание може да промени и да преодолее нечии вярвания и програмиране, за да пасне на новото ниво на съзнание.

Всяко човешко същество очевидно е индивидуален „аз”. А повечето хора са както съзнаващи, че са индивидуален „аз”, така и вярват, че индивидуалният им „аз” е отделен от този на другите хора и от всичко друго във вселената. 

По този начин хората обикновено имат отделно самосъзнание и живеят живота си въз основа на това съзнание. И тъй, това е самосъзнание, което създава отделно съзнание.    

По отношение на гледната точка, да имаш отделно самосъзнание означава да имаш гледна точка, която е ограничена до виждане на нещата само от едно място – мястото, където е отделният „аз”.

Това може да означава нещата да се виждат от действителна физическа гледна точка, която е ограничена просто до мястото, където се намира човек, или може да означава нещата да се виждат от гледна точка, която е ограничена от вярванията и програмирането на човека.

Във всеки случай, когато човек има отделно самосъзнание, гледната точка е много ограничена и перспективата е тясна.

Има различни степени на тесногърдие, разбира се, но дори и най-широката гледна точка, която идва от само един човек с отделно самосъзнание, трябва да е ограничена и непълна, понеже е гледище, което все пак е от само едно място, само от един отделен „аз”.

Така, това е гледна точка, която ще има ограничено разбиране. А ако човек има такова ограничено разбиране, до какъв вид мисли е ограничен той? 

И ако мислите му са от такова ограничено възприятие и разбиране, какъв вид действие ще предприеме по отношение на другите хора и света наоколо?

За отговора на това просто погледнете света наоколо. Проблемът е, че повечето хора са твърде арогантни, за да знаят това, което не знаят.

Отделното самосъзнание, поради ограниченията си и тесногърдието си, фрагментаризира възприятията си за света на части, които са негови удължения.

Всичко в непосредствения ви свят става ваше продължение, на вашия отделен „аз”. Например, вашият квартал, вашият град, вашата област, вашата провинция, вашата страна, вашата част от света (и, в зависимост от социо-икономическия ви статут, вероятно територията на вашата банда).

Понеже отделният „аз” се свързва с тези продължения на себе си, повечето хора подкрепят страната си, например, просто защото си е тяхната страна.  

Разбира се, те си измислят причини защо страната им е най-хубавата или най-важната. Но проблемът е, че много хора вярват, че тяхната страна е ТЯ – най-важната, най-правдивата, независимо от всяка причина да се мисли така или не.

И като правят така, по-малко ги е грижа за другите страни и хората от тези други страни. А ако на всички страната е най-добрата, кой е прав? Не може всички да са прави.

Това явление е още по-лошо, когато се стигне до нечии възгледи върху религията. Много хора си мислят, че тяхната религия е единствената (и по този начин единствената, която ще донесе спасение на всички други) и в действителност мразят другите религии и практикуващите ги. 

Когато има повече от една религия, твърдяща че е единствената правилна, това поражда въпроса кой е прав и кой е крив и дилемата да се избере правилната, или да се понесат последствията от избирането на грешната (не се отива в рая, отива са в ада и т.н.). 

Коя страна започва война с мисълта, че греши? Всички тези възприятия и вярвания произлизат от отделните „азове” и териториите, които те считат за свое продължение.

Почти всеки поддържа не просто страната си, но и всички продължения на отделния си „аз” – поддържа расата си, етническата си група, училището си, местния отбор, политическата си партия и т.н.

Макар и съвсем малко хора да са започнали да разширяват самосъзнанието си, за да обхваща по-големи картини, това все още е далече от космическо съзнание. 

Усилията на такива хора могат да бъдат пълна загуба на време, или дори вредни, без Космическото съзнание

Човешката раса слабо се интересува от хората, камо ли от растенията и животните. Тези с отделно самосъзнание ще защитават вижданията си с изкривена логика. 

Всичко зависи от това какво отделните ни „азове” считат за продължения или отношения на себе си, или имат себичен интерес от това.

Всички тези разширявания на съзнанието са стъпки към крайното разширено и грижовно съзнание – Космическото съзнание.

Но те все още са вариации на отделното самосъзнание – ограничено от толкова много задръжки, разрушително и осеяно с грешки.

Ах, колко много сълзи са се пролели в резултат на грешки, и кънти викът: „Ама аз само се опитвах да помогна”.

Истината е, че всички неща във вселената са основно направени от едно и също и са напълно независими и свързани. 

Тъй че не можем наистина да се отделим от остатъка от вселената; можем само да сме част от нея (отчасти). Но можем да си мислим, че сме отделни. Можем да вярваме, че сме отделни. И можем да действаме, сякаш сме отделни.

Да имате отделно самосъзнание не означава, че наистина сте отделни, а че имате пълната илюзия за отделеност от всеки и всичко друго във вселената.

А когато човек наистина вярва, че е отделен, той естествено се фокусира върху себе си, което естествено води до себичност. 

Това е много важно, тъй че внимавайте. Това е големият проблем. Проблемът на проблемите. Единственият истински проблем.

Колкото и глупаво и просто да звучи, това е сериозно – простата себичност е коренът на всички проблеми и злини, които съществуват на Земята. 

Това е едно от най-великите, най-важните учения. Когато има такова отделно самосъзнание, както е при човеците, всеки възприема всекиго другиго като „ние” и „вие”, и по модела „аз срещу света”. 

Когато това се случва, което е естествено при отделността, ще има опити да се получава, или взема от другите и да се пречи на другите да получат това, което имаш. Това е напълно естествено и по свой деформиран начин – логично. И къде ни отвежда всичко това?  

Там, където има отделност и себичност, ще има и съперничество, раздор, несправедливост, вземане от другите и нараняване на други същества, създания, околната среда и т.н.

Затова, когато някой каже нещо за проблемите на света, че се дължат на политическите партии, алчността, парите, войната, похотта, суетата, нехайството или каквото и да е, какво да кажем? Че това са само разклонения на себичността.  

Коренът на всички проблеми, всяко зло, всяко страдание, е себичността. А защо има себичност и така всичките тези злини?

Защото това е естественият резултат от отделното самосъзнание, от мисленето, че си отделен от Вселената и следователно от всички съществуващи неща.

И тъй, какъв е единственият лек срещу злото, страданието и всички проблеми? Трябва да изгубим отделното съзнание и себичността, като си възвърнем Съзнанието за единението ни с всичко – Космическото съзнание.

А как може човек да си възвърне Космическото съзнание? Чрез безкористна любов, саможертва, грижа, даване, виждане на илюзиите на самосъзнанието, което носим у себе си, в ума си, и да ги разрушим.

Не позволявайте ученията, които издигат единението, да бъдат погрешно разбрани като издигащи една световна религия или правителство, където единението и мирът са наложени от човешко господство или догма. Нищо не е по-далеч от това, което искаме да изразим. 

Ние сме, преди всичко, поддръжници на свободата и свободната воля. Говорим за вътрешен начин на съществуване – съзнание, което включва чувствителност, съчувствие и свобода, и грижа за всички хора, създания, цялото творение, дотолкова, колкото и за себе си.   

Когато се поспрете и се замислите за тези неща, е по-лесно да разберете, че единствено ще има мир, хармония и свобода от тиранията на Земята, когато всички хора имат космическо съзнание и всеки се ръководи първо от Световния дух отвътре.

Извън Земята цялата Вселена функционира като един красив, подреден, хармоничен поток. На Земята човеците с отделно самосъзнание са единствените, които не са в крачка с потока на природата и вселената.

Резултатът от това е дихармония, разрив и разрушение. Ето защо този текст издига постигането на Космическо съзнание с всички средства, които работят при вас.

Разликата между отделното самосъзнание и Космическото съзнание е като нощта и деня.  

Да си представим природозащитник, който е разширил съзнанието си дотам, че да го е грижа за екологията. Това е добро.  

А ако осъзнаването на потока и баланса на земната природа е добро, представете си значимостта наистина да съзнаваш потока и баланса на всички неща – на цялата вселена?

И ако загрижеността за всички човеци на Земята е добро, какво да кажем да си посветен на грижата за всичкия живот в цялата вселена?

Човек, който е добил Космическо съзнание, е надскочил отделното самосъзнание и по този начин вижда безкрайно повече, разбира безкрайно повече.

Представете си да можехте да виждате резултата от много от действията си предварително или, независимо дали виждате резултата или не, да можехте да знаете дали това, което правите, в крайна сметка ще помогне или ще навреди.

Ами ако наистина имахте усещане за единство с всичко – дори с Бог, дори с всички други отделни „азове”?

Как ли щяхте да виждате нещата тогава? И как щяхте да се отнасяте с всеки и всичко? Ако абсолютно знаете, че всеки човек, с когото имате отношения, сте вие, само че в различна форма, как щяхте да се отнасяте към себе си (другите)? 

Има ли смисъл да крадете от себе си? Да наранявате себе си? Има ли смисъл да сте тиранични към себе си?  

Едно същество с Космическо съзнание обича всекиго безкористно и е (в рамките на нуждите на космическия поток) даващо, мило, съчувстващо, грижовно, знаещо и безобидно (без да означава, че е неспособно да защитава невинните).

Подобно е с хората на всяко ниво на съзнанието. Един в общи линии почтен човек не просто се опитва да бъде в общи линии почтен, морален или спазващ закона. Идва му някак естествено, в зависимост от това как е изградил себе си през целия си живот.

И може и ще се стреми към по-голяма безкористност в правилната ситуация. Всеки изявява нивото на съзнанието си. 

За повечето то се движи в определен диапазон, колебаейки се между егоизъм и алтруизъм, и се променя в различните периоди от живота им в зависимост от обстоятелствата, в които попадат.

Естествено е за човек с космическо съзнание да бъде напълно даващ, както е естествено за човек с отделно самосъзнание да бъде себичен. 

Човекът с отделно самосъзнание е фокусиран навътре и е като енергиен вакуум, черна дупка, постоянно опитващ се да получи енергия. Но някой с Космическо съзнание е фокусиран навън и е като енергиен фар, слънце, постоянно даващ енергия.

Следователно проумяването на тази илюзия за отделеност и добиването на Космическо съзнание е отговорът на проблемите на целия свят. Ако всички имаха Космическо съзнание, нямаше да има нужда от този вид правителства, които имаме сега, понеже всеки щеше да се управлява като един отвътре. 

Просто си представете свят, в който всеки е съзнателен, грижовен и отговорен. И където това поведение не е наложено чрез заплахата от затвор или смърт, или дори от това да бъде убеждаван от другите.

Без нужда от религии, които да се опитват да влияят на хората да се държат морално. Без нужда от полиция, армии, правителства и т.н., понеже безкористната любов и службата на общата воля са вътре у всяко същество – какъв рай!  

Може никога да не постигнем това на Земята, но пък може и да можем. 

Има обаче нива на съществуване, различни от физическото ниво на Земята, в които само същества с Космическо съзнание могат да влязат. Раят вече съществува. Има и големи лични психологични промени, които идват с добиването на Космическо съзнание.

Сериозността и значимостта на нещата, които някога сте считали за много важни, ще се променят. Колко важно е това или онова вече ще се разглежда в много по-голяма светлина и истинската му важност ще се определя там. 

Мислите, които преди са ви разстройвали, или сте желали, може да изгубят влиянието си, понеже избледняват по значимост, когато се видят в контекста на съзнаването на всички неща.

Например, как може нещо тривиално да ви разстрои много, когато сте наистина и постоянно в умствена връзка с неща като глада в света, фактът че още един вид току-що изчезна, докато четете заглавията, представата какво ще се случи, когато полюсите се обърнат, какъв е животът, когато в съзнанието ви е лавата на Сатурн и т.н и т.н...

Също така, с такава радикална промяна на съзнанието някои неща, които преди може да сте приемали за даденост, или са ви радвали, може да се променят драматично, доколкото и преживяванията ви от тях.

Например, как може един футболен мач да е много интересен, когато съперничеството е безсмислено за вас, понеже знаете, че всички сме едно, знаете че сме Бог;  и по-лошо – знаете, че играта всъщност засилва отделността и враждебността?

Всичко, което виждате от универсалната си гледна точка, е един куп „ние”, които не разбират кои сме ние, нападащи себе си, за да могат някои „ние” да спечелят и да се чувстват по-висши, а някои „ние” да загубят и да се чувстват ужасно.

Когато имате космическо съзнание, приемате всичко много по-сериозно, и изобщо не насериозно.

Нищо в действителност не може да бъде разрушено или сътворено. Може само да си променя формата, понеже всичко е едно. Дори и да не съзнавате, че сме част едни от други, не можем и да се нараним, понеже знаем, че това е така.

Това може да е последният ни шанс да сме заедно в този вид въплъщение, или за дълго време. И в същото време няма значение, понеже сме едно, взаимодействаме си, променяме си формата, влизаме и излизаме.

Единственото, което наистина има значение, е че тези от вас, които мислят и вярват и живеят отделно, страдат. Страдат ненужно. И ние ви съчувстваме и искаме да ви помогнем. Само затова сме тук.

Но как можем да знаем всички тези неща и да виждаме всичките тези парадоксални неща? Как да ги задържим всичките в съзнанието си и да ги съзнаваме в същото време... и постоянно?

То просто се случва, когато отделният ви „аз” се откаже от илюзията си – предаде изкуствения си, самосъздаден живот. И има степени на това. 

Колкото по-близо сте до добиването на Космическо съзнание, толкова по-голяма ще е гледната ви точка, и толкова повече интуитивно виждате цялата картина или цялата ситуация. 

Добиването на Космическо съзнание е доста драматично обаче и няма как да не видите всички тези неща и да ги осъзнаете.

Но докато човек, който е добил Космическо съзнание, може да види цялата картина до най-голямата степен, възможна на Земята, дори и той не я вижда цялата, докато е все още телесен.

Една всеобхватна гледна точка не е възможна, докато функционираме във физическо тяло.

Можем да постигнем това в дълбока медитация, но когато се завърнем напълно във физическото поле, можем да схванем само същността на това, което сме разбирали в състоянието си на крайна гледна точка. 

Затова ученията казват, че да излезем от пътя си и да позволим да бъдем инструмент на Вселенския дух (Бог), и да позволим да бъде Неговата воля, в нас и чрез нас, е най-голямата мъдрост.

Това също се постига едновременно с Космическото съзнание – вървят пакет. 

Когато по този начин сме станали инструмент на Вселенския дух, за нас непрекъснато се грижат нашите възнесли се, йерархични близки, и ни напътстват, когато е необходимо.

Това всъщност не е медиумство или ченълинг. Ние продължаваме да имаме вътрешното си същество на кормилото, или обладаващо тялото и съзнанието ни. Затова как сме напътствани? 

Вътрешното ни същество е едно цяло с Вселенския дух и когато му позволим да излезе и да поеме контрол над нас, ставаме активна връзка в йерархичната верига от космически осъзнати същества.

Като част от веригата, нас ни води движението на цялата верига и ставаме веригата. 

Ние все още сме привързани към земята и спъвани от ограниченията на физическата плоскост, а други от веригата ни (йерархичните ни висшестоящи или ангели) не са толкова ограничени.

Тях също ги е грижа безкористно за целия живот, но те са на по-високо ниво на съзнателно единение с вселената, отколкото ние на Земята, и имат безкрайно гледище.

А като едно цяло, можем да получаваме напътствия от тези други части на веригата ни, от тези прекрасни същества, които имат неограничена и всеобхватна гледна точка. Те винаги знаят кое е най-добро, дори и на нас да не ни изглежда така (от тясната ни гледна точка). 

Космическото съзнание не е нещо, което се получава; ние вече го имаме, но повечето не го съзнават. Те не знаят как да настроят физическото си съзнание / интелект към Космическото съзнание, което имат у себе си. 

Съчувствието, благостта и любовта са някои от по-видимите атрибути на Космическото съзнание, изявено в индивидите.

Как да си възвърнете Космическото съзнание е това, което ще се опитаме да изясним разбираемо на тези от вас, които го търсите. 

Разбира се, има още много, освен казаното тук, но ние просто искаме да ви изострим апетита и да ви дадем нещо полезно, практично, конструктивно и навреме на този етап от развитието на човешката душа.

Не искаме просто да повярвате на това, което ви казваме; експериментирайте, убедете се сами.

Задайте си собствените си въпроси. Само това, което сами откриете, става реално за вас. Иначе е само интелектуално и/или самозалъгване, като повечето от нещата, които знаете.

Събрано с Любов
смирено,
Рене Декарт

 

Go Back

Comment

View older posts »