Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Тайната как да победим тревожността и депресията

August 15, 2016

Филип Дж. Уат
Waking Times

Несъмнено количеството тревожност и депресия се увеличава в съвременния ни свят. Отчасти това е защото стандартната комбинация от фармацевтични лекарства и популярната психология се опитва да проработи. За щастие обаче, има и други начини.

Преди да стигна до как, да обсъдим защо лекарствата и психиатрите не правят това, което казват, че ще направят. Ако използваме фармакологичен пример, антидепресантите, които корпоративно базираният, медико-промишлен комплекс предписва на обществото, са предназначени да увеличават нивото на серотонин в тялото. При все това, както се дискутира в една статия в Хъфингън Поуст, цялата тази теория може да е невалидна:

Андрюс прави обзор на 50 годишно проучване, подкрепящо серотонинната теория за депресията, която предполага, че заболяването се причинява от ниски нива на невротрансмитера на „щастието” серотонин.

Но Андрюс твърди, че депресията всъщност може би се причинява от повишени нива на серотонин. И това фундаментално недоразумение може би е отговорно за неправилното лечение.

Дори и увеличаването на серотонина да е било правилният подход, това е само временен поддържащ механизъм, докато психо-социалните и психологическите мерки се приложат, за да решат всъщност проблема перманентно. С други думи, тези лекарства не лекуват нищо. Това, което лекува, е холистичният подход към проблемите в нашите неврологични, храносмилателни, екологични и философски области. Това от своя страна може да ни освободи от депресията ни, безпокойството и куп други ментални и емоционални болежки.

Например, тревожността и депресията явно са свързани със стомашно-чревното здраве. Това определено не е единствената причина хората да се чувстват стресирани и тъжни, и все пак нужен е основен инстинкт, за да разбереш, че една токсична диета, която поражда токсична храносмилателна система, трудно би довела до това да се чувстваш добре.

Както се твърди в тази статия:

Микроорганизмите в червата ни отделят огромен брой химикали и изследователи като Лайт са открили, че сред тези химикали се намират същите вещества, изполвани от невроните ни, за да комуникират и регулират настроението, като допамина, серотонина и гама-аминобутиричната киселина (ГАБК). Те, от своя страна, явно играят роля във вътрешните разстройства, които съвпадат с високите нива на дълбока депресия и тревожност.

И както е обяснено в тази статия:

Депресията често се среща в стомашно-чревните възпаления и автоимунните заболявания, невродегенеративните заболявания, захарен диабет тип 2, а също и при рака, в който хроничното възпаление от ниска степен е значителен допринасящ фактор. Следователно изследователите предполагат: „депресията може би е невропсихиатрична проява на хроничен възпалителен синдром”.

Пристрастяващата и увреждаща здравето субстанция, наречена захар, също се свързва с депресивните психологически състояния. Не е за чудене също, че е научно доказано, че възбужда същите региони на мозъка, както кокаинът и хероинът. Както се казва в същата статия:

Става все по-ясно, че  един от начините, по които захарта е толкова вредна за умственото ви здраве, е че консумацията на захар задейства каскада от химични реакции в тялото ви, които допринасят за хроничното възпаление. Освен това, излишъкът от захар и фруктоза нарушава съотношението на добри и лоши бактерии в червата ви, което също играе цялостна роля в менталното ви здраве. Захарта прави това, служейки като оплодотворител / гориво за патогенните бактерии, мая и гъбички, които негативно подтискат благотворните бактерии в червата ви.

Като позитивна странична бележка, тази статия показва как да направим храносмилателната си система по-здрава:

Ново изследване от Англия открива, че добавките, които подпомагат „добрите” бактерии в червата, (наречени „пребиотици”), могат да променят начина, по който хората обработват емоционалната информация, предполагайки че промените в чревните бактерии могат да имат анти-безпокойствен ефект.

По отношение на заобикалящите ни дразнители, външните обстоятелства имат силно влияние, когато става дума за доброто ни физическо състояние и начина, по който се държим. Когато се дискутира в контекста на пристрастяването, старата идея, че „наркотиците пристрастяват” се разтваря и новият подход става „трудната среда усилва пристрастяването”. Едно такова изследване с плъхове подсилва тази идея тук:

Експериментът е прост. Слагаме един плъх в клетка, сам, с две водни бутилки. В едната има просто вода. В другата водата е смесена с малко хероин или кокаин. Почти всеки път, когато провеждате този експеримент, плъхът ще ъде обсебен от дрогираната вода и ще се връща за още и още, докато не убие себе си.

Но през 70-те години на миналия век един професор по психология от Ванкувър, на име Брус Алегзандер, забелязва нещо странно в този експеримент. Плъхът е поствен в клетката съвсем сам. Той няма какво друго да прави, освен да взема наркотиците. Какво би станало, чудел се той, ако опитал това по различен начин? И тъй, професор Алегзандер построил Парк за Плъхове. Това е пищна клетка, където плъховете имали цветни топки и най-добрата храна за плъхове, тунели по които да тичат и изобилие от приятели: всичко, което един плъх можел да желае. Какво, искал да разбере Алегзандер, щяло да се случи тогава?

В Парка за Плъхове очевидно всички плъхове били опитали и от двете бутилки с вода, понеже не знаели какво има в тях. Но това, което се случило след това, било изумително.

Плъховете с хубав живот не харесали дрогираната вода. Обикновено я избягвали, консумирайки по-малко от четвърт отколкото изолираните плъхове използвали. Нито един от тях не умрял. Докато всичките плъхове, които били сами и нещастни, се пристрастили, нито един от плъховете, които имали щастлива среда не се пристрастил.

Няма съмнение, че нездравословната среда – включително лошите родителски, междуличностни, финансови и обществени обстоятелства – всички допринасят за състоянието на съществуване, но защо някои хора, изложени на бедност и друга сурова действителност, все пак успяват да бъдат сравнително щастливи?

Освен това, защо не всички хора с нездрави вътрешности не изпитват депресия и тревожност? Какви са другите причини за това толкова много хора да са подложени на тези нарастващи състояния на страдание?

Средата ни не обхваща само външното. Вътрешното ни царство е също толкова част от нея. Това включва физическото ни оформление, като нервната ни система, и менталното ни оформление, като вярванията и философиите ни.

Ето защо, ако наистина искаме да преодолеем състоянията си на страдание, трябва да се върнем на начина, по който сме свързани неврологично и на начина, по който сме конструирани концептуално. Връзката тяло-мозък с мозъка е взаимосвързана мрежа, която не просто се движи по нашите церебрални, храносмилателни и сърдечни мозъци, но и през цялото ни тяло по отношение на клетъчен, молекулярен и атомен обмен и обработка на информация. Тези пътеки и отправни точки са физиологичната основа на нашето минало – паметта ни – което в действителност влияе на нашето настояще и бъдеще.

С други думи, травмите ни и други дисфункции са закачени из цялата тази мрежа, водейки до продължаването на минали склонности, включително депресивни и тревожни реакции към света ни. Затова ако искаме да променим някоя склонност, например, слаба подвижност, трябва да се променим на физическо ниво, за да осигурим поддръжката на поведенческата промяна.

И така, как точно да направим това? Започнете философия и действие. Начинът, по който концептуализираме реалността, включително живота ни с подробности, както и изборът, който правим и който определя поведението ни, пряко влияе на неврологичните пътеки и връзки в телата ни, особено с течение на времето.

Не мога да не изтъкна колко важна е тази точка. Също както физическият ни пласт влияе на менталния ни опит, начинът по който изграждаме вътрешния си свят от идеи, концепции и вярвания неизбежно има въздействие върху нашето мозък-тяло. Ако постоянно и непрестанно налагаме нов начин на мислене и чувстване нателесната си ситема, тя ще отвърне и ще се адаптира съответно без грешка.

Една добра аналогия, която обичам да използвам, когато описвам това, е когато правите нова пътека през гората. Старият път е явен и следователно лесен за следване, но новият не е. След значително време на ходене по новата пътеки, тя неизбежно става толкова лесна за следване, колкото и първоначалната.

Следователно, когато променяме вътрешния си диалог, нервната ни система и останалата физиология се променят с него.

Последни мисли

Ако сте лично обхванати от тревога, депресия или друга форма на умствени или физически здравни проблеми, приеманет на холистичен подход, за да ги разрешите, е единственият начин. Просто да променим какво ядем, или да мислим позитивно, няма да оправи нещата; нужен е цялостен отговор в продължение на значително време, ако наистина искаме да преправим връзката си ум/тяло по по-продуктивен и желан начин.

За да направим това, трябва да се изправим срещу себе си на всяко ниво. Това включва нашето междуличностно, физическо, емоционално, философско, психологическо, поведенческо, сексуално и духовно здраве, както и как всички те се взаимосвързват и танцуват едни с други.

Нужно е и да уважаваме емоционалното влакче на ужасите, което наричаме живот и да следваме пътя си през щастието и тъгата с толкова мир и доволство, колкото можем.

Най-накрая, не провесвайте нос; всички сме имали неразумни влияния през цялото си отглеждане и в обществото като цяло, затова на всички ни е нужно да преминем през най-различни фази на отучване и научаване наново. Може да отнеме известно време, докато въведем дълбоко загнездените, привични и постоянни промени, които са безценни за цялостното ни здраве, но с достатъчно усърдие, смелост и креативност, това е постижимо за всички нас.

Затова е наистина важно съзнателно да проектираме философиите и действията си, т.е. какво вярваме, как мислим, решенията които вземаме, по какъв начин се държим и т.н. Винаги трябва да се питаме: благотворно ли е вътрешното ни оформление за нашето умствено и физическо здраве? Преминава ли то в продуктивно, функционално и благотворно поведение? Съзнанието и подсъзнанието ни здрави ли са за физическия ни апарат, или имат негативно въздействие върху нашето тяло-мозък?

 

Go Back

Comment

View older posts »