Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Възходът на Аполион 2012: Първата част от последната мистерия на Държавния печат започва

May 21, 2017

„Не само много от основоположниците на правителството на Съединените щати са били Масони, но и са получили помощ от тайно и величествено тяло, съществуващо в Европа, което им помогнало да установят тази страна с особена и специална цел, известна само на малцина посветени. Държавният печат е подписът на това издигнато тяло – невидим и в по-голямата си част непознат – а недовършената пирамида на гърба му е естакада, излагаща символично на показ задачата, на чието изпълнение е посветено правителството на Съединените щати от деня на начеването си”. – Манли П. Хол, 33-та степен Фримасон.

От всички „Масонски символи”, свързани с основаването на Америка, Манли П. Хол разглежда дизайна на Държавния печат като най-висшия отпечатък на окултния план на фримасоните. Това се дължи не само на повторението на числото 13, пентаграмите, пирамидата без връх или фениксът-орел, но Хол, като другите специалисти по мистична литература и Западната езотерична традиция, разбирал че „масата окултни и масонски символи” върху Държавния печат предствлявала както осезаемите амбиции на едно ново общество, така и метафизичната концепция, приписвана на Хермес Тримесгист, което означава, че видимата материя се отразява от невиждана реалност, или „каквото горе, същото и долу”.

Хол вярвал, че това на практика означавало, че само изучаващите архаичната или езотерична символика биха могли да дешифрират истинското значение, скрито в претекста на дизайна на печата, и че по този начин символиката е с цел да предаде две съвкупности от значения – първото за непросветените, имащи нещо общо с определени природни или исторически проблеми, смятани за важни от обществото; и вторите по-дълбоки окултни истини, предназначени да бъдат разбирани от членовете на висшия Орден.

Проучвайки планините от литература, обществено достъпна по отношение на Държавния печат, включително историята му от първоначалната резолюция през 1776 г., до крайното му одобрение през 1782 г., е важно да се отбележи, че сред изследователите съществува общо съгласие по отношение на повърхностното тълкувание на основните символи.

Например, лицевата страна на Държавния печат изобразява Плешив орел, стиснал сноп стрели в левия си крак, докато в десния си крак държи маслинова клонка. Орелът гледа надясно, показвайки че макар и Съединените щати да предпочитат мир, те винаги са готови да воюват, ако се наложи. Твърди се, че първоначалните 13 колонии са представени в 13-те листа на маслинената клонка, 13-те маслини на клонката, 13-те ленти и ивици на щита, 13-те букви във фразата “E Pluribus Unum” и 13-те звезди над главата на орела (които, както сочат изследователите, образуват хексаграм). Върху обратната страна на печата числото 13 продължава в каменните слоеве на пирамидата и 13-те букви на “Annuit Coeptis”.

При все това, според езотерици като Хол, необичайната истина за числото 13, толкова много добавено в Държавния печат, всъщност е нещо повече от представяне на първоначалните колонии. То е маркер за тези, които го разбират като масонско „силно число”, свещено за Луната, а и не само, и представляващо главата на Изида, докато Орелът, пише Хол, е ловък маскарад на митичния Феникс, тъй важен за масонския мистицизъм. Хол стига до този извод отчасти въз основа на ранния прототип на печата на Уилям Бартън, показващ Феникса в гнездото му от пламъци.

„Повечето от първоначално предложените дизайни имали птицата Феникс в гнездото си от пламъци за централен мотив”, казва Хол. „Изборът му, разбира се, би бил подходящ... (понеже) Фениксът е един знак на тайните ордени в древния свят и на посветените в тези ордени, понеже е било нещо обичайно за някого, който е бил приет, да се казва, че е дваж роден, или прероден. Мъдростта удостоява с нов живот и тези, които са станали мъдри, са отново родени”.

Хол продължава с Тайната съдба на Америка: „Символът на Феникса е важен и другояче, като емблема сред почти всички цивилизовани народи на царственост, власт, превъзходство и безсмъртие. Китайският Феникс е идентичен по смисъл с египетския Феникс, а Фениксът на гърците е същият като Гръмотевичната птица на американските индианци... Веднага става ясно, че птицата на оригиналния печат не е орел... а Фениксът... Човката има различна форма, вратът е доста по-дълъг, а кичурчето коса на врата не оставя никакво съмнение за намеренията на художника”.

След това Хол признава, че ако дизайнът „на лицевата страна на печата е подпечатан с подписа” на Масоните, дизайнът на гърба е още по-свързан с „мистериите” на Ордена, отреждайки на Съединените щати ролята в тайния заговор на обществото да осъществят мечтата на Бейкън за една Нова Атлантида, чрез учредяването на Америка като столица на Новия световен ред. Хол продължава: „Тук е представена Хеопсовата пирамида, съставена от 13 реда градеж, показвайки 72 камъка. Пирамидата е без връхен камък, а над горната ѝ платформа се носи триъгълник, съдържащ Всевиждащото око, оградено от лъчи светлина...

Древните египтяни вярвали, че Хеопсовата пирамида е светилището-гробница на бога Хермес, или Тот – олицетворението на Вселенската мъдрост. Не е открита и следа от върха на пирамидата. Плоската платформа от около десет квадратни метра не дава никакъв признак тази част на постройката някога да е била довършвана другояче; и това е уместно, тъй като Пирамидата представлява самото човешко общество – несъвършено и незавършено. Издигащите се пресичащи се ъгли и лица  на постройката представляват общия стремеж на човечеството; отгоре се носи символът на езотеричните ордени – сияйният триъгълник с всевиждащото си око...

Има една легенда, че в изгубената Атлантида се намирал голям университет, от който произлезли голяма част от изкуствата и науките на настоящата раса. Университетът имал формата на огромна пирамида с множество галерии и коридори, а на върха имало обсерватория за изучаване на звездите. Този храм на науките в старата Атлантида е изобразен в печата на новата Атлантида. Дали пък обществото на неизвестните философи не е накичило новата нация с вечните емблеми, за да могат всички народи да узнаят целта, с която новата страна е била основана? Съчетанието на Феникса, пирамидата и всевиждащото око е нещо повече от случайност или съвпадение. Няма нищо в ранните усилия на колонизаторите, което да предполага подобен подбор за фермерите, магазинерите и провинциалните господа.

Има само един възможен произход на тези символи и това са тайните общества, дошли в тази страна 150 години преди Войната за независимост. Повечето от патриотите, които постигнали американската независимост, принадлежали към тези общества и черпели вдъхновение, кураж и висша цел от древните учения. Не може да има никакво съмнение, че държавният печат е бил директно вдъхновен от тези ордени на човешкото Търсене и че е определил целта на тази нация, тъй като тази цел е била видима и позната на Бащите-Основатели. Монограмът на новата Атлантида разкрива, че този континент е отделен за постигането на великото дело – тук трябва да се издигне пирамидата на човешкия стремеж, школата на тайните науки”.

Освен Манли Хол и нови изследователи разпознават окултната символика на Държавния печат като сочеща към тази „тайна съдба на Америка”, сред които Джеймс Х. Билингтън и професорът от Харвард Чарлз Елиът Нортън, които описват Държавния печат като едва ли нещо по-различно от „емблема на Масонското братство”. През 1846 г. фримасонът от 33-та степен и бележит писател Джеймс Д. Картър неволно потвърждава и това, когато признава, че масонската символика ясно се разпознава, когато „информиран Масон разглежда Държавния печат”.

Но въпреки всичките томове, написани в първите години за скритото значение зад очевидните символи върху Държавния печат на Съединените щати, чак през 30-те години на 20 век, вероятно с помощта на провидението, значението на Държавния печат започва да намира определящия си момент. Това се случило, когато окултно настроеният масон от 32-ра степен Хенри Уолъс, министър на земеделието на Съединените щати през 1934 г., е заинтригуван от значението на Държавния печат. Уолъс е бил ученик на основателя на обществото „Агни Йога” и теософ Никълъс Рьорих, чието посвещение на мистиката постоянно се фокусирало върху апокалиптичните теми около идването на нов земен ред. Това става известно на обществото, когато Уолъс се кандидатира за вице-президент в президентските избори през 1940 г. и бил заплашван с излагане от Републиканците, които се били сдобили със серия от писма, написани от Уолъс през 30-те. Писмата били адресирани до Рьорих като „Скъпи Гуру” и описвали очакванията, които Уолъс имал за „настъпването на Новия ден” – време, когато митично царство щяло да дойде на земята, придружено от специална порода хора. Демократите едва успели да опазят писмата от обществото, като отправили свои заплахи, и Уолъс става 33-ят вице-президент на Съединените щати при 32-я президент – Франклин Д. Рузвелт – самият той масон от 32-ра степен със същата жажда към мистиката.

Въпреки че Рузвелт щял да даде ход на натиска Държавният печат да бъде поставен върху банкнотата от един долар, тъкмо Уолъс показва значимостта на печата на Рузвелт, вярвайки че символиката на емблемите носела подразбиране на „Новия курс” на Рузвелт и, още по-важно – масонско пророчество за един Нов световен ред. Уолъс описва срещата, която имал с Рузвелт: „Рузвелт... първоначално беше зашеметен от изображението на всевиждащото око – масонско изобразяване на Великия Архитект на Вселената.  След това той беше впечатлен от идеята, че основата на новия ред на вековете е била поставена през 1776 г., но щяла да бъде осъществена само под окото на Великия архитект. Рузвелт, също като мен, беше масон от 32-ра степен. Той предложи Печатът да бъде поставен върху доларовата банкнота... и отнесе въпроса до министъра на финансите (също фримасон)... Той го повдигна на една среща на Кабинета и попита Джеймс Фарли (Генерален пощальон и римокатолик) дали смята, че католиците биха имали някакви възражения срещу „Всевиждащото око”, на което той като масон гледа като на масонски символ на Божество. Фарли каза „не, няма да има никакво възражение”.

Естествено е да предположим, че Уолъс и Рузвелт са размишлявали и върху Орела на Държавния печат с неговите 32 пера на лявото крило и 33 на дясното, представляващи 32-рата и 33-тат степен на фримасонството, понеже освен че били 32-ра степен масони, Рузвелт бил 32-ят президент, а Уолъс 33-ят вице-президент – изключително интересно нумерологично „съвпадение”, като се има предвид, че Рузвелт е наследен от Хари Труман – 33-ят президент на Съединените щати и фримасон от 33-та степен.

Като мистик и масон Уолъс несъмнено е вярвал, че тези числа не са съвпадение и освен това, както вече е известно, Уолъс гледал на незавършената пирамида с всевиждащото око над нея върху Държавния печат като на пророчество за зората на един Нов световен ред с Америка начело. Когато и Съединените щати да заемели позицията си на новата Столица на света, Уолъс вярвал, че Великият архитект щял да се завърне и метафорично всевиждащото око щяло да застане на върха на пирамидата върху Държавния печат като завършващ „връхен камък”. Уолъс дори може да си се е представял като мистериозния глобален лидер, който щял да завърши този гадателски заговор. В „Хенри Уолъс – Човекът и Митът” Дуайт МакДоналд посочва: „Също както Уолъс мисли за Америка като за нация, предопределена от Бога да води света, така Уолъс мисли за себе си като за Месия, инструмент, чрез който Бог ще поведе Америка напред и нагоре”. Самият Уолъс сякаш загатва за това вярване през 1934 г., когато пише: „Ще е нужно по-категорично признание на Великия Архитект на Вселената, преди връхният камък (най-горният камък на пирамидата) най-сетне да бъде поставен и тази нация в пълната сила на своето могъщество да е в състояние да поеме водачеството сред народите при встъпването на „Новия ред на вековете”.

Намирането или създаването на „по-категорично признание” на тази месианска фигура сякаш тайно е обсебила Рузвелт и Уолъс, докато изиграва и роля в решението да включат Държавния печат върху щатския долар. И двамата мъже били очаровани от идеята за нова порода хора – нови атланти за новата атлантида, подобно на съвременното търсене на Хитлер на арийските свръхчовеци – водени от земен Месия. Невероятно, ако този свръхестествен водач трябвало да бъде магическо прераждане или възкресяване на божество, тялото или ДНК на този спасител може да е било съхранявано в или представлявано от ковчег, (отразявайки символа на ковчега върху масонските престилки), загадъчно споменавано в кореспонденцията между Уолъс и Никълъс Рьорих. На 12 март 1933 г. Уолъс пише на Рьорих: „Скъпи Гуру, мисля си как пазиш ковчега – свещения, най-скъпоценния ковчег. И се сетих за Новата страна, която излиза да посрещне седемте звезди под знака на трите звезди”. Разследващият митолог Уилям Хенри казва, че от това писмо на Уолъс става ясно, че Рузвелт, Никълъс Рьорих и Хенри Уолъс „са търсели това Божествено дете... (и че) са го очаквали... в Новата страна (Америка като Новата Атлантида)”.

Филмът на режисьора Крисчън Дж. Пинто „Окото на феникса: Тайните на доларовата банкнота” разкрива интригуваща информация за отношенията на Уолъс с Рьорих и „свещения безценен ковчег”. Когато попитах г-н Пинто какво мисли, че означава фразата „излиза да посрещне седемте звезди под знака на трите звезди” и какво общо има това с ковчега, той ми отговори на електронната поща, казвайки: Том, „седемте звезди” най-вероятно поне частично се отнасят за техния образ на Христос (Майтрея) като световен лидер, тъй като в Откровение 1:16 тъкмо Христос държи „седемте звезди” в десницата си. Спомни си, че Рьорих е търсел знаците за „Христос”, а темата за „вселенския Месия” е поглъщала идеите им.

Струва си още да се обмислят писанията на Манли П. Хол върху тези неща, тъй като Рьорих познавал Хол лично, а Хелена искала синовете ѝ да бъдат обучавани от него. За символиката на числото 7 той пише: „От Питагорейците хептадът – 7 – бил наричан „достоен за почитание”. Приемал се за числото на религията, понеже човекът е контролиран от седем небесни духа... Бил е наричан числото на живота... Ключовите думи за хептада са богатство... контрол, управление, разсъдливост... което води всички неща към края им”. (Хол, „Тайните учения на всички времена, стр. 72).

В писанията си Хол твърди, че Апокалиспсисът на св. Йоан Божествения (Книга Откровение) е символ на целия пантеон на езичническите мистерии. Той описва образа на Христос така: „В началната глава на Апокалипсиса св. Йоан описва Алфата и Омегата... този Величествен Един по този начин е символ на целия замах на еволюционния растеж на човечеството – минал, настоящ и бъдещ”. Той продължава: „Седемте звезди, носени от това огромно Същество в десницата си са Управителите на света...”. (Хол, „Тайните учения на всички времена”, стр. 185-186).

Поради горните факти, Пинто вярва, че окултната идея е, че „Новата страна” като Нов световен ред ще „посрещне седемте звезди” (ще бъде управлявана от нови управители на света, били те демонични духове или човешки същества, вероятно и двете) под „знака на трите звезди” – препратка към Сириус, казва Пинто, който е светлината зад всевиждатото око над пирамидата,  символизиращо могъществото на Луцифер/Сатана.

Възможно е също така „знакът на трите звезди” да е препратка към Регул, Арктур и Спика, които Джули Дуин по-рано в тази поредица описва като образуващи права линия от Капитолий на Белия дом по време на астрологическото време, свързано с освещаването на сградата на Капитолий. Това би намекнало, че „седемте звезди под знака на трите звезди” е било фантастична спекулация на Уолъс, Рьорих и компания за идващото царство на месианска фигура от седалището на столицата Вашингтон. Както ще покажем по-късно, има очарователна трета възможност – че „седемте звезди под знака на трите звезди” е препратка към звездните системи Плеяди и Орион и изцяло е свързана със скритото пророчество на Държавния печат по отношение на новия месия и откъде ще дойде той.

Какъвто и да е случаят при Уолъс, в центъра на осъществяването на този заговор е „свещеният ковчег”, който той споменава в писмото си до Рьорих, смятан в езотеричните кръгове за същия като ковчега на Озирис – замисъл отчасти базиран върху мита за Озирис като умиращият и възкръстващ бог. Според Питър Гудгейм в интригуващата му дълга като книга статия „Откритието в Гиза”, гробницата на Озирис може всъщност да е била открита в Гиза през последните години и да е пазела „ДНК”, свързана с „божеството”. Макар че това ще бъде обсъдено в следващите глави, повдигам темата тук, понеже Уолъс (и вероятно Рузвелт) са гледали на Всевиждащото око над недовършената пирамида като сочещо завръщането (или прераждането) на този спасител, чието идване ще довърши Пирамидата и ще даде начало на Новия световен ред.  Всевиждащото око върху Държавния печат е оформено по модела на „Окото на Хор” – потомъкът на Озирис (а понякога и самият Озирис), което и двамата мъже със сигурност са разбирали. Но дали Рузвелт и Уолъс също така са схващали ужасяващото пророчество, което до публикуването на предстоящата книга „Възходът на Аполион 2012” е било скрито от обществото, хитро прикрито в Държавния печат на Съединените щати повече от 200 години, което сочи към земното завръщане на този бог? Подозирам, че са схващали, тъй като легендата за Хирам Абиф – първият масонски Велик Майстор и архитект на Соломоновия храм – не е нищо друго освен преразказ на мита за Изида и Озирис и на възкресяващия мотив, както всеки масон знае.

Ако политическите и религиозни лидери в Съединените щати поне от 30-те години на миналия век очакват пристигането на това Висше Създание, сме застанали до тревожна пропаст. Това същество е било познато на египтяните като Озирис, а на гърците като Аполон – същото божество с различни имена според множество изследователи, включително Плутарх, древният римски историк.

Рудолф Щайнер в своите „Египетски митове и мистерии” признава още: „Гърците... признавали, че Озирис е бил същият като бога, когото те наричали Аполон”. Съществува и убедително доказателство, че дори още по-назад във времето историческата фигура, върху която са базирани тези митове, била легендарният цар Енмеркар от Урук, известен в Библията като Нимрод. Питър Гугейм прави връзка към това в своята „Откритието в Гиза”: „И кой точно е този гръцки бог Аполион, който странно се появява в Книга Откровение?Чарлз Пенглейз е австралийски професор, който специализира в древногръцка и близкоизточна религия и митология. В книгата си „Гръцките митове и Месопотамия: Паралели и влияние в Химните на Омир и Хезиод” Пенглеиз внимателно и методично демонстрира, че гръцките митове и легенди за Аполон са просто гръцки преразкази на вавилонските митове, съдържащи издигането на власт на бога Мардук, които самите са базирани върху по-ранни легенди за шумерския ловец/герой, известен като Нинурта. Освен това, според Дейвид Рол оригиналното име на Нинурта всъщност било Нимурда, чиято историческа идентичност може да се проследи до цар Енмеркар от Урук – съвсем същият образ, който е познат в Библията като Нимрод”.

Гръцкият историк Херодот също свързва Аполон с Хор – богът, чието всевиждащо око стои на върха на недовършената пирамида върху Държавния печат. Това издава, че девизите и символиката на Държавния печат са свързани както с Озирис, така и с Аполон специално, при това като едно. Озирис е преобладаващата тема в египетските символи, неговото възкресение и завръщане, докато девизите на печата сочат директно към Аполон, а Орелът – езичническа емблема на Юпитер – към бащата на Аполон. И двата бога били известни на най-различни древни общества и под други имена. Когато това бъде разбрано, се хвърля нова светлина върху семиозиса на Държавния печат, започващ с фразата E Pluribus Unum – „от многото, един” (лат.).

Въпреки че обществото е накарано да вярва, че E Pluribus Unum се отнася гражданството на Съединените щати, което се състои от най-различни етноси, това което става ясно, когато тази фраза се тълкува в мистичния контекст на символиката на Държавния печат, е че то лесно може да се отнася за един бог, представен от много имена – бог, за когото най-различни древни култури са знаели, че е ходил по земята „много” пъти под „много” имена, но все пак е бил „един”, или E Pluribus Unum. Тази концепция добива убедителност, когато се хармонизира с другите два девиза – Annuit Coeptis и Novus ordo seclorum – също взети от древни текстове, свързани с бога Аполон. Мотото annuit coeptis е от Енеидата на Вергилий, където Асканий, синът на Еней от завладяната Троя се моли на бащата на Аполон, Юпитер (Зевс). Чарлз Томсън, дизайнер на крайната версия на Държавния печат съкращава ред 625 от книга IX на вергилиевата Енеида, който е следният: Juppiter omnipotens, audacibus annue coeptis” (Всемогъщият Юпитер е благосклонен към дръзките начинания), на annuit coeptis (той одобрява начинанията [ни]). Дали Томсън е бил инструктиран да направи това, за да прикрие истинската идентичност на „Той” на Държавния печат – митичния отец-бог Юпитер, който дава живот на Аполон?

Третото и най-неоспоримо потвърждение, че символите и девизите на Държавния печат в действителност са скрито пророчество, засягащо завръщането на Аполон, е Novus ordo seclorum (Нов ред на вековете), адаптиран от Чарлз Томсън през 1782 г., когато проектира Държавния печат. Според официалния запис, Томсън – приятел на масоните и голям поддръжник на Американското философско общество на Бенджамин Франклин – създава фразата от вдъхновение, което намира в един пророчески ред на Вергилиевата Еклога IV: Magnus ab integro seclorum nascitur ordo [Еклогия IV, ред 5], като преводът на оригиналния латински е „и величественият кръговрат на кръжащите векове започва наново”. Иронично, християните още от средните векове са били подведени да вярват, че тази фраза от Сибила от Куме (езичническа пророчица на Аполон, представена в Библията като демонична измамница, повече подробности по-късно), пророкувала раждането на Иисус Христос и че именно това пристигане на Спасителя дало издигнало „величествения кръговрат на вековете започва наново” или Нов ред на вековете.

Самият Вергилий бил смятан за пророк в това отношение и затова Данте Алигиери го избира за водач през подземния свят в „Божествена комедия”. Още по-удивително е, че Сибила от Куме е още по-видно представена до пророците от Стария завет в картините на Микеланджело в Сикстинската капела. Въпреки това, когато четем текста на Вергилий, е пределно ясно за кого говори пророчицата на Аполон. Божественият син, който идва от пророчеството на Сибила, ще се роди от „нова порода човеци, изпратени от небето”, (това което очаквали Рузвелт, Уолъс и Рьорих), когато получи „живота на боговете и види Героите, смесени с боговете”. Според пророчеството това е Аполон, син на Юпитер (Зевс), който се завръща на земята чрез мистичен „живот”, даден му от боговете, когато божеството Сатурн (Сатурн е римската версия на библейския Сатана) се завърне да царува над земята в една нова златна езичническа ера.

От началото на пророчеството четем: „Сега последната епоха, от Сибила от Куме изпята, настъпи и отмина и величественият кръговрат На вековете започва наново: завръща се Справедливостта, завръща се старото царство на Сатурн, С нова порода човеци, пратени от небето. Само ти, при раждането на момчето, в което Желязото ще престане, златната раса ще се издигне, Сприятели се с него, непорочна Луцина; твоят Аполон царува... Ще получи живота на боговете и ще види Героите с боговете смесени, и сам сред тях ще бъде видян, и с бащиното си достойнство ще Царува над света... Приеми величието си, защото времето е близо, Мило дете на боговете, велика рожбо на Юпитер (Зевс)! Виж как се люшка – сферичната мощ на света, Земя, и обширен океан и дълбокият свод. Всички, виж, омаяни от идващото време!”

Според Вергилий и Сибила от Куме, чието пророчество оформя Novus Ordo Seclorum на Държавния печат на Съединените щати, Новият световен ред започва по време на хаос, когато земята и океаните се люшкат, време като днешното. И тогава обещаният „син” пристига на земята – въплътеният Аполон – езичнически спасител, роден от „нова порода човеци, пратени от небето”, когато „героите” и „боговете” са омесени наедно. Това звучи зловещо подобно на това, което направили Бдителите по време на създаването на Нефилимите, и на това, което учените правят в този век чрез генно инженерство на човешко-животински химери.

За да разберете защо едно такова чудновато пророчество за Аполон, син на Юпитер, завръщащ се на земята, трябва да е важно за вас, в древната литература „Юпитер” е бил римската замяна на Яхве като най-великят от боговете – един „контра-Яхве”. Синът му Аполон е замяна на Иисус – един „контра-Иисус”. Този Аполон идва да управлява последния Нов световен ред, когато „Справедливостта се завръща, завръща се старото царство на Сатурн [Сатана]”.

Древната богиня „Справедливост”, която връща царуването на Сатана, (Saturnia regna – езичническата златна ера), е била известна на египтяните като Ма’ат, а на гърците като Темида, докато за римляните е била Iustitia. Нейни статуи и релефи красят хиляди правителствени сгради и съдилища по целия свят, особено с столицата Вашингтон, като познатата Лейди Справедливост, с покрити очи и държаща везни и меч. Тя представлява прилагането на светския закон и е, според призоваването на Сибила, властта която ще изисква глобална покорност до зенита на властта на Сатана, едновременно с идването на Аполон. Нещо повече, точността на Библията по отношение на тази тема е тревожна, включително идеята, че „езичническата Справедливост” ще изисква покорство пред една сатанинска система в един последен Световен ред под властта на сина на Юпитер.

В Новия завет идентичността на бога Аполон, повторена кодирано в Държавния печат на Съединените щати като масонския „Месия”, който се завръща да царува на земята, е същият дух – потвърден със същото име – който ще обитава политическия лидер на Новия световен ред на последните дни. Според едно ключово пророчество в книга 2 Солуняни, Антихристът ще е потомъкът или въплъщението на древния дух Аполон. 2 Солуняни 2:3 предупреждава: „Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта [Apoleia; Apollyon, Apollo].

Множество научни и класически трудове идентифицират „Аполион” като бога „Аполон” – гръцкото божество на „смъртта и мора”, а речникът „Уебстърс” посочва, че „Аполион” е бил обичаен вариант на „Аполон” доскоро. Пример за това може да се намери в класическата пиеса от гръцкия драматург Есхил, „Агамемнон от Есхил”, където Касандра повтаря повече от веднъж: „Аполоне, разрушителю, о Аполоне,Властелин на светлите улици, Аполионе мой”. Съответно, името Аполон се появява в древната литература с глагола απωλὐμει или απωλὐω – разрушавам – и учени, сред които и У.Р.Ф. Браунинг, вярват че апостол Павел може да е идентифицирал бога Аполон като „духът на Антихриста”, действащ зад римския император гонител Домициан, който искал да бъде признат за „въпътения Аполон” по негово време.

Откровение 17:8 също свързва идването на Антихриста с Аполон, разкривайки че „Звярът” ще се надигне от бездната и ще влезе в него. „Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине [Απωλἰα, Απὠλλω]; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува”. (Откровение 17:8). Авадон е друго име за Аполон (Откр. 9:11), идентифициран исторически като цар на демоничените „скакалци” (Откровение 9:1-11). Това означава, освен всичко останало, че Аполон ангелът от последните дни или „Царят на Бездната”, който отваря кладенеца на бездната, от който армия от трансгенни скакалци изригва на земята.

„Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната: тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца. И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии. И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си. И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека. В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях. По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки; имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове; имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война; имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца. За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки – Аполион”. (Откр. 9:1-11)

С оглед на тези текстове си спомняме как Зевс – гръцката идентичност на бащата на Аполон – е потвърден като „Сатана” в Откр. 2:12:13. Падналият ангел Аполон, който отключва кладенеца на бездната и пуска гръмовните орди от скакалци от Великата скръб, следователно не е никой друг освен синът на Сатаната и духът, който ще обитава Антихриста. Това означава, че Първата част от Последната мистерия на Държавния печат на Съединените щати е пророчество, крито пред очите от Правителството на САЩ повече от 200 години, предричащо завръщането на ужасен демоничен бог, който завзема контрола на земята в Новия ред на вековете. Това свръхестествено същество е било познато и страхопочитано в древни времена под различни имена: Аполон, Озирис и дори още по-назад като Нимрод, които масоните считат за баща на своята институция. Втората част на Последната мистерия на Държавния печат на Съединените щати ще разбули кога се очаква да пристигне Аполон според шифъра на печата.

Не желая да съм груб, но ако читателят се съмнява в авторитета на писанията, цитирани по-горе по отношение на идването на Аполон като Антихриста, или всеотдайността на Окултната Йерархия в осъществяването на пророчеството върху Държавния печат, моето мнение е, че „просветените” ви държат точно там, където искат да бъдете. За разлика, чрез разбирането на значителните последствия на тези пророчества можете по-добре да проумеете защо фримасонът Дейвид Овасон, чийто труд си спечели похвали от Фред Клайнкнехт – Върховен Велик Командир от 33-та степен на Върховния съвет на Фримасоните във Вашингтон, казва че освещаването на крайъгълниоя камък на сградата на Капитолий е трябвало да бъде направено в подходящото астрологическо време, когато „Юпитер изгрявал в Скорпион”.

Юпитер изгрява, а Скорпион, който символизира гняв, се владее от Плутон – бог на подземното царство. Юпитер (Сатана) изгрява с гняв... или както казва Откровение 12:12, Сатана идва с „голям гняв, като знае, че му остава малко време”. Всичко това повдига въпроса защо множество позовавания на “Novus Ordo Seclorum” от членове на Конгреса, президенти на САЩ, международно банкери, членове на СМО и други илюминати прогресивно нарастват по целия свят през последното десетилетие и защо Барак Обама се чувства принуден да извести инаугурацията на своята администрация, изграждайки реплика на Великия олтар на Зевс – бащата на Аполон? Дали защото един окултен елит знае нещо за предстоящото изпълнение на масоно-илюминатското пророчество, включващо лъжлив Яхве (Зевс/Юпитер) и лъжливия му Христос (Аполон), идващ с цялата сила на езичническата Справедливост, когато царуването на Сатана (на Сатурн) над света стигне кулминацията си в Новия световен ред?

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?

 
 

Go Back

Comment

View older posts »