Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Възходът на Аполион 2012: Възходът на Озирис

June 6, 2017

Докато вековете се нижели, почитащите бога и богинята шумерски градове бавно изчезнали. Плодородието на процъфтяващите земеделски поля, които някога осигурявали опорите на великата шумерска икономика, обедняло от пренапояване и остатъци от солни натрупвания сякаш наплевили повърхността на земята. Градовете-държави на Шумер: Киш, Ур, Лагаш и Умма, повредени от хилядолетни безжалостни междуособици сред шумерите, накрая отстъпили пред враждебни външни сили. Варварските армии на Еламитите (Персийците) превзели и разрушили град Ур, а Аморитите от запад опустошили северната провинция на Шумер и впоследствие установили малко известното дотогава градче Вавилон за своя столица. Към 1840 г.пр.Хр. Хамураби, шестият цар на Вавилон, покорил останалите шумерски градове и слял Северна Месопотамия и Шумер в една нация. Въпреки това, пълният крах на шумерите не унищожил идеите им. Шумерското изкуство, език, литература и особено религия били завинаги попили в културите и социалните академични среди на народите около Месопотамия, включително Хититския народ, Вавилонците и древните Асирийци. Накрая основен благодетел на шумерските идеи и народ, който щял да даде свой собствен принос на древните митологии, било едно старо и процъфтяващо население от земеделци, известно като египтяните.

Към 1350 г.пр.Хр. египетското господство се било разпростряло от Сирия и Палестина към най-далечните краища на Плодородния Полумесец. От северна Месопотамия до Балтийско море египетските фараони се били установили като социалните и икономически лидери на цивилизования свят, управляващи площ, дълга повече от 3000 километра. Военното превъзходство на египетската армия демонстрирало способността да потушава заплахата от съпротива, поддържайки хегемония, простираща се от нубийците до хиксос. Дори и така, в крайния анализ, именно влиянието на боговете на Египет – с тяхната магия, митове и ритуали – осигурило на египтяните вечно място в историята и довело следващите поколения до огромно, просвещаващо описание на древните митологии, включително богата информация по отношение на динамиката и свръхестествените възможности на езичничеството.

Праисторическите египтяни вярвали в същата фундаментална идея, към която повечето еволюционости се придържат днес – предпоставката, че океаните както предхождали, така и по някакъв начин допринесли за създаването на живия космос. От пирамидните текстове на Петата династия, Хелиополийската теория на творението твърди, че Атум (богът-слънце Ра) независимо създал себе си от едн а единствена проява на собствена воля – действие, което египтяните си представяли като божествено яйце, което се появило върху първичните води на изпълващия всичко океан, наречен Нун, от което Атум, (което означава „този, който създаде себе си”), се появил. Според мита, втори акт на творение се развил около божествена маструбация, когато Атум, великото „Той-Тя”, орално се съвокуплило със себе си и след това повърнало децата си – Шу и Тефнут, които заели позициите на бог и богиня на въздуха и влагата. По-късно, когато Шу и Тефнут се изгубили в космическия океан Нун, Атум проявил родителска грижа, като пратил Окото си, което имало любопитния навик да се отделя от Атум и да си има собствени мисли, за да ги намери. Окото на Атум успяло да намери дечицата-богове и накрая се върнало, за да открие, че Атум бил станал нетърпелив, докато чакал, и си бил създал ново око. За да успокои враждебността, която скоро се развила между двете божествени очи, Атум закрепил първото око на челото си, откъдето то трябвало да надзирава и управлява предстоящото сътворяване на света. Така Окото на Атум станало ревнивият, разрушителен аспект на бога-слънце Ра.

За да се предпазят от ново загубване в покриващите всичко води на Нун, Шу и Тефнут родили Геб (земята) и Нут (небето) и така осигурили по-стабилните елементи земя, природа и сезоните. По-късно Геб била концептуализирана като съжителстваща с Нут и раждаща четири свои деца: Сет, Озирис, Изида и Нефтис. От тях Озирис и Изида порастнали в такива могъщи култови божества, че Озирис, с помощта на своята сестра-съпруга Изида, почти свалили Ра като най-могъщ от боговете – действие, което така вбесило брат му Сет, че омразното и ревниво братче го убило. Убийственото деяние на Сет било последвано от чакалоглавия бог Анубис, който помогнал да Изида да балсамира своя съпруг-брат Озирис – действие, чрез което Анубис си осигурил позицията на „бога на балсамирането”. След това, докато още било утрин, Изида призовала мъдростта на Тот, която тя съчетала със собствените си изкусни магически способности, и възкресила Озирис, който на свой ред я заплодил с Хор – бога на дневната светлина. Хор незабавно отмъстил за смъртта на баща си, като убил злия брат Сет.

Друга версия на мита твърди, че Хор е роден от Изида едва след като тя забременява себе си със семе, което е взела от трупа на Озирис (дейност, която звучи подозрително като напреднала наука, изкуствено осеменяване или клониране). Богът Сет бил ядосан и искал да унищожи Хор, а Уфолозите могат да отбележат с интерес как Изида търси помощ от Тот, който идва с летящ съд – Лодката на Небесния диск – както е записано в Метернихската стела: Тогава Изида извика към небето и насочи молбата си към Лодката на милиони години. И Небесният диск спря и не се помръдна от мястото, където беше. И Тот слезе и му се дадоха магически сили и притежаваше великата сила... И рече: „О, Изида, богиньо славна... Дойдох в този ден в Лодката на Небесния диск от мястото, където беше вчера... Дойдох от небесата, за да спася детето за неговата майка”.

И още една история твърди, че Сет убедил брат си Озирис да влезе в една кутия, която бързо затворил и хвърлил в Нил. Озирис се удавил и тялото му изплувало надолу по реката Нил, където се оплело в краищата на един тамариск. В Библос Изида извадила тялото от речния бряг и го взела под своя опека. В отсъствието ѝ Сет отново откраднал тялото и го насякал на четиринадесет парчета, които хвърлил в Нил. Изида претърсила речния бряг, докато не събрала всички парчета с изключение на гениталиите, които били погълнати от една риба (Плутарх казва крокодил). Изида просто заменила липсващия орган с подобие и успяла по някакъв начин да реконструира Озирис и да се оплоди с итифалическия труп.

От този момент нататък Озирис бил смятан за главния бог на мъртвите и съдия на отвъдното – тъмния и ужасяващ подземен свят на мъртвите. В човешката си форма Озирис бил възприеман като мумия и, парадоксално, въпреки че бил обичан като гарант на живота след смъртта, от него изпитвали и страх, като демоничното присъствие, което разлагало телата на мъртвите. Това некромантично поклонение на Озирис станало важна част от няколко средиземноморски религии, като най-известният му култов център бил в Абидос в Горен Египет, където годишен фестивал пресъздавал смъртта и възкресението му. В Абидос Озирис бил наричан бога на залязващото слънце – мистериозната „сила”, която владеела областта на мъртвите точно под западния хоризонт. Той бил почитан по този начин предимно защото смъртта и особено страхът за състоянието на човек след смъртта започнал да определя толкова много египетските тревоги.

В погребалните текстове, известни като „Книгата на мъртвите”, най-изкусните магически стъпки се развили около мита за Озирис, за да помагат на египтяните в пътуването им към отвъдното. Вярвало се, че всеки човек има Ка – духовен и невидим двойник – и че Ка го придружавала през цялата вечност.

Тъй като Ка осигурявала на всеки човек възкръснало тяло в царството на мъртвите, но което не можело да съществува без поддръжката на земното тяло, се правели всякакви усилия да се съхрани човешкият труп. Следователно тялото се мумифицирало в съответствие с изкусните магически ритуали, предадени на поколенията от Изида, която, според легендата, по забележителен начин усъвършенствала ритуалите на мумифициране в работата си върху Озирис. Поставяли се и дървени реплики на тялото в гробницата като вид заместител в случай, че мумията случайно била унищожена, и се осигурявала допълнителна защита на трупа чрез построяването на изобретателни гробници, специално проектирани да крият и съхраняват човешкото тяло вовеки веков.

Накрая из цялата гробница се поставяли проклятия като предупреждение към натрапниците. При смъртта египетската Ка напускала човешкото тяло и, придружена от химните и молитвите на живите, използвала формулите, запаметени от погребалните текстове, за да надхитри ужасните демони, кито се стремяли да попречат на напредването на Ка към царството (или палата) на Озирис. Пристигайки в съдебната зала, сърцето на Ка било „претегляно на везните” от Озирис и неговите 42 демони. Ако намерели, че на покойния му липсват добродетели, той бил осъждан на цяла вечност глад и жажда. Ако Ка била определена, че е принадлежала на пълен „грешник”, тя била накълцвана на парчета и с нея хранели Амит – нещастната малка богина и „душеядка”. Но ако се отсъдело, че покойният е живял добродетелен живот, на Ка се давал достъп до небесните поля на Яру, където храната била обилна, а удоволствията нескончаеми. Единственото тегло в този рай било службата в житните поля на Озирис и дори и това можело да се заобиколи чрез поставяне на заместителни статуи, наричани шавабти, в гробницата.

Има някакви доказателства, че 42-та демона или „съдии” на Озирис са били по някакъв начин свързани с праисторическите Бдители – мистериозните англески същества, който най-напред се появяват в ранните култури на Средния изток (ще ги обсъдим по-късно). Ранните египетски писари разглеждали водачите сред тези паднали Бдители като подземните демони на Озирис, чиито „ужасни ножове” изпълнявали присъдата над Ка-то на злите. Египтяните отчаяно се страхували от Бдителите на отвъдното и се отделяло значително време, за да се определи как да бъде олекотена присъдата на Озирис и неговите 42 демони. Поклонението на Изида – сестрата-съпруга на Озирис – по този начин станало неделима част. Както беше посочено по-рано, Изида била една от най-важните богини от древната митология и била почитана от египтяните, гърците и римляните като „богинята с хиляда имена” и като неоспорима царица на магическите умения. Пример за нейната форма на магия се намира в Тиванската рецензия на Книгата на мъртвите и описва как Изида предоставя заклинание за контролиране на 42-та демона на Озирис. Формулата се състояла от амулет, направен от карнеол, който е бил накиснат във водата на син лотус. Той трябвало да се постави около врата на мъртвия човек в съчетание с изричане на магическите думи. Ако се извършел правилно, той щял да даде сили на Ка-то на човека да влезе в областта на мъртвите под покровителството на Изида, окъдето Ка можела да отиде накъдето си поиска, без да се бои от 42-та демона на Озирис. Единственият египтянин, който не можел да се облагодетелства от това специално заклинание, бил фараонът и то поради много добра причина. Въпреки че фараонът се считал за „син на бога-слънце” (Ра) и въплъщение на бога-сокол Хор приживе, при смъртта си той ставал Озирис – божественият съдник на отвъдното. На земята синът и праотецът на фараона заемали мястото му като новопомазана проява на Хор и по този начин всяко ново поколение фараони предоставяло на боговете божествен говорител за настоящия свят и за отвъдния.

Наблюдателният читател може би се пита, „имало ли е нещо повече в обожествяването на фараона, отколкото се вижда на пръв поглед?” Култовият център на Амон-Ра в Тива може би съдържа отговора, тъй като е бил мястото на най-голямата религиозна структура, построена някога – храмът на Амон-Ра в Карнак – и мястото на множество необикновени магически ритуали. Великият Храм със своите 160 километрови стени и градини (основният обект на поклонение на смъртния враг на Моисей – Фараонът от Изход, Рамзес II) бил мястото, където всеки фараон помирявал божествеността си в компанията на Амон-Ра по време на Фестивала Опет. Фестивалът се провеждал в Храма в Луксор и включвал процесия на боговете, понесени върху баржи по река Нил от Карнак към Храма. Царското семейство придружавало боговете в лодките, докато египетските миряни вървели по брега, викайки силно и отправяйки молби към боговете. След като пристигнели в Луксор, фараонът и антуражът му влизали в светая светих, където фараонът се присъединявал към своята Ка (мистериозната наука или ритуал е неизвестен) и се преобразявал магически в живо божество, син на Амон-Ра. Отвън тревожно чакала голяма група от танцьори и музиканти. Когато царят се появявал „трансформиран” тълпата изригвала в радост. От този ден нататък фараонът бил считан – също както бога, зашифрован в Държавния печат на Съединените щати ще бъде – за сина и духовното въплъщение на Върховното божество. Всевиждащото око на Хор/Аполон/Озирис над недовършената пирамида на Държавния печат представлява този дух... и пророкува идването му по време на Novus Ordo Seclorum.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?
Към: НЕДОВЪРШЕНАТА ПИРАМИДА ПОД ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО
Към: ДАТИ НА ТАБЛОТО: НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТ НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Към: ПОВТОРЕНИЯ НА 2012 И 2016: КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДАТИ?

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »